На 4 октомври 1990 г. към 9 ч. сутринта червената звезда над Партийния дом в центъра на София е демонтирана, закачена на стоманени въжета и отнесена с хеликоптер.
Всичко приключва само за 3 минути, след като повече от 30 години петолъчката е доминирала не просто над сърцето на българската столица, а сякаш върху живота на цялото общество.
„Ние си спомняме за сърпа и чука, за развятото червено знаме, за свития юмрук. Но така може би най-знаковият и най-разпознаваем символ на социализма това е червената петолъчна звезда", разказва Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство – филиал на Националната художествена галерия.
netinfo
Години по-късно любопитството на младите поколения, интересът на чуждите туристи и вероятно носталгията на някои съвременници водят към Музея на социалистическото изкуство в София, където са събрани артефакти от едно отминало време.
Сред статуи на комунистически вождове и застинали свидетелства от онзи тоталитарен режим, като че ли няма по-подходящо място за нея – петолъчката от Партийния дом.
Тук започва нова история. Защото това не е звездата, свалена през 1990 г., а нейната предшественица. Всъщност музеят съхранява първата петолъчка на Партийния дом – далеч по-стара и използвана много по-дълго време – цели 30 години.
Тя е монтирана още след построяването на сградата през 1954 г. и трябва да наподобява тази, която болшевиките поставят на Кремълската кула в Москва през 30-те години.
Макар да я наричат рубинена, звездата е направена от червено стъкло. Нощем свети, но с отразена светлина, защото е осветявана с прожектори от съседните сгради.
„Символиката на петолъчката в исторически план е много по-стара, отколкото зараждането на социалистическото движение. Да си припомним само за витрувианския човек на Леонардо да Винчи. В християнството пентаграма символизира петте рани на Христос. Във варианта си на символ на социализма с нейните пет лъча всъщност символизира петте световни континента, на които би трябвалo социалистическото движение да бъде разпространено“, казва още Ущавалийски.
През 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение да я смени с такава, която сияе отвътре.
Българската част на проекта е под ръководството на арх. Иван Иванчев. Технологията, производството и съоръженията към звездата, поръчана в Съветския съюз, както и транспортните и монтажните разходи са около 590 хил. преводни рубли или близо половин милион долара, според тогавашния курс.
Новата петолъчка е 3 метра в диаметър и тежи 1200 кг. Във вътрешноста й е монтиран източник на светлина и обемен рефрактор от огледала, който разпределя светлинния поток равномерно през всички „фасети“ при мощност от 5 квт.
Предвидена е система за вентилация и такава против обледеняване.
През 1985 г. след 30 годишна служба старата петолъчка е свалена от пилона над Партийния дом, тихо, без камери и аплодисменти. По-късно става част от инвентара на Музея на София, но поради липса на място прекарва години наред в двора на бившата Централна баня. Истинският й втори живот започва с отварянето на Музея на социалистическото изкуство.
