1724 г. с указ на император Петър I е създадена Руска академия на науките. Организацията включва научни институти от цялата Руска федерация. Членството е извънредно престижно и академията има малко по-малко от 500 пълни члена към 2005 г.
Основана е под името Петербургска академия на науките, а в периода 1747-1803 г. носи името Императорска академия на науките и изкуствата. През 1783 г. паралелно с Петербургската академия на науките започва да функционира Руската академия, чиято основна задача е съставянето на речник на руския език.
През 1841 г. Руската академия е закрита, а част от нейните членове се вливат в Императорската санкт-петербургска академия, като образуват нейното Отделение за руски език и словесност.
През февруари 1917 г. е преименувана в Руска академия на науките, а след учредяването на СССР през 1922 г. - в Академия на науките на СССР, от 1924 г. Малко преди окончателното разпадане на СССР Руската академия на науките е възстановена с указ на президента Борис Елцин от 21 ноември 1991 г.
1931 г. тържествено е открита новата столица на Индия - Ню Делхи. В административно отношение Делхи се разделя на няколко селища, сред които е Ню Делхи, където се намират всички институции на централното управление на страната.
С население над 13 млн. души Делхи е втората по големина градска агломерация в страната след тази около Мумбай. Очаква се през 2015 г. Делхи да бъде трета по големина метрополия в света след Токио и Мумбай.
Град Делхи възниква през 6 век пр.н.е., но се превръща във водещ регионален център по времето на Делхийския султанат (13-16 в.). През 1639 г. Шах Джахан построява днешния Стар град, който от 1649 до 1857 г. служи за столица на Моголската империя. С нарастването на британското влияние в Индия Делхи постепенно губи политическото си значение за сметка на Калкута, но през 1911 г. властите обявяват връщането на столицата в Делхи и през 20-те години е изграден новият град Ню Делхи. Ню Делхи остава столица на Индия и след като страната става независима през 1947 г.
1965 г. във Великобритания е забранена рекламата на цигари по телевизията.
Проучвания показват, че тютюнопушенето причинява над 100 000 смъртни случаи всяка година във Великобритания. И въпреки значителното намаляване на броя пушачи от 1950 г. насам, все още един на всеки пет британци пуши.
През март 2013 г. Великобритания декларира, че обмисля да последва пример от Австралия, и да въведе едноцветни цигарени кутии. Причината е, че според експерти брандирането на цигарите е ключов фактор за посягането на младите към тютюна. Преди да се въведат обикновените кутии за цигари, властите на Острова са провели и проучване. То доказва, че едноцветни цигарени кутии предизвикват негативни асоциации, отслабват привързаност към марки и разкриват реалността на тютюнопушенето.
Сред другите мерки, които Министерството на здравеопазването в Лондон предприема, за да намали вредата от тютюневите изделия, са пълна забрана за пушенето на обществени места, забрана за реклама на цигари, както и забрана да бъдат излагани на видимо място в магазините.
1974 г. последният екипаж на американската космическа станция „Скайлаб” се завръща на Земята след 84-дневен престой в станцията. „Скайлаб”, първата дълговременна орбитална станция, излита в космоса на 14 май 1973 г.
Станцията е изградена от първата степен на ракетата носител „Сатурн 5”, с приемливи финансови разходи и максимално опростяване на конструкцията, за разлика от всички останали орбитални станции, които са специално конструирани като такива. До нея летят три екипажа (или общо девет души).
Преди изстрелването на „Скайлаб” единствено СССР има някакъв опит, макар и горчив, с орбитални станции. През 1971 г. руснаците изстрелват станция „Салют 1”. Към тази станция политат два екипажа от по трима души, като първият не успява да премине в станцията поради усложнения при скачването, а вторият загива малко преди завръщането си на Земята (бел.ред. трагичният полет на „Союз 11”). Изстрелването на нова космическа станция - „Салют 2” през април 1973 г., също завършва с неуспех - две седмици след изстрелването станцията се разхерметизира и нито един екипаж не успява да я посети. На 11 май 1973 г., само три дни преди изстрелването на „Скайлаб”, СССР опитва да изстрелят и трета станция, която обаче изгаря в атмосферата седмица след старта.
Така САЩ поемат преднината в експлоатацията на космически станции. Но полетът на американците също далеч не е безпроблемен. По време на изстрелването щитът, който е предвиден да защитава станцията от микрометеороиди, се отделя от нея, откъсва един от двата основни панела със слънчеви батерии и уврежда другия панел до степен да не може да се разгърне в орбита. Станцията остава без критично важно електрозахранване. Проблемът налага спешна поправка, която трябва да се извърши от астронавти. Така че, първата експедиция от трима души, изстреляна на 25 май, има за най-спешна задача да разгърне останалия слънчев панел.
Вторият екипаж на космическата станция „Скайлаб” („Скайлаб 3”) стартира от Кейп Канаверал на 23 юли 1973 г. Изпълнявайки щатните маневри за скачване с космическата станция, астронавтите откриват утечка на гориво в два от четирите спомагателни двигателя на основния блок на космическия кораб „Аполо”. НАСА веднага разработила план за спасителна операция.
Още в самото начало на програмата „Скайлаб” се предвиждала възможност за евакуация на екипажа от космическата станция с помощта на модифициран космически кораб „Аполо” с екипаж от двама души и кресла за още трима астронавти. Сега този спасителен план трябвало да бъде приложен на практика. Подготвената мисия за спасение била насрочена за 5 септември 1973 г., но мисията така и не се състояла, тъй като аварията се оказала неособено сериозна, както в началото предполагал екипажа. Така, изпълнявайки програмата на 59-дневния си полет, астронавтите от „Скайлаб 3” се приземяват успешно на 25 септември 1973 г.
На 8 февруари 1974 г. на Земята се завръща и третата последна мисия до станция „Скайлаб”. Всяка една от мисиите е рекорд по продължителност на полета и престой на човека в космическото пространство. Последната от тях - „Скайлаб 4”, установява рекорд за продължителност (84 денонощия), който е подобрен след почти две години и половина. Трите екипажа прекарват на станцията общо 171 денонощия, през което време са проведени уникални наблюдения, опити и експерименти.
През 1976-1977 г. е засечено сериозно увеличаване на слънчевата активност и скоро става ясно, че космическата станция, която няма собствени двигатели, започва неконтролируемо снижаване на орбитата си и загуба на скорост. НАСА се изправя пред дилема. За да се поддържа станцията на постоянна околоземна орбита е необходимо регулярното провеждане на мисии „Скайлаб” поне до края на 1980 г., за каквито НАСА няма бюджет, тъй като средствата са насочени изцяло за създаване на космически кораб за многократно използване.
В същото време СССР завършва работата по своята програма „Космос 954” за създаване на дълговременна орбитална станция със сменяеми екипажи. Руската станция вече разполага със собствен двигател за корекция на орбитата. Освн това е създаден и автоматичен товарен кораб „Прогрес”, който да зарежда периодично станцията с всичко необходимо. През януари 1978 г. новата станция, наречена „Салют 6”, е изведена на околоземна орбита, малко по-ниска от тази на „Скайлаб”.
В тази обстановка решението на САЩ е радикално и е продиктувано най-вече от икономическите параметри на проекта „Спейс шатъл”, разходите по който нарастват няколко пъти, в сравнение с първоначално предвидените. Така САЩ се отказват от развитието на „Скайлаб” за сметка на построяването на космически кораб за многократно използване.
През 1977 г. НАСА отменя мисията „Скайлаб 5” завинаги. Космическата станция, с маса над 77 т, губи скорост и навлиза в плътните слоеве на атмосферата на 11 юли 1979 г. Неизгорели останки от нея са открити около град Пърт, Австралия, и югоизточната част на Индийския океан.
Любопитен факт, е, че и до днес - толкова години по-късно, решението да се изостави проектът „Скайлаб” за сметка на „Спейс шатъл” предизвиква ожесточени дискусии. И макар и неофициално все по-често се изказват мнения, че отказът от дълговременна орбитална станция в периода 1975-1980 г. е грешка.
С краха на СССР в началото на 90-те години, някога двете враждуващи страни - САЩ и Русия, си стискат ръцете и съвместно с Канада, Япония и страните от Европейската космическа агенция разработват Международната космическа станция, където хора живеят и до днес. Предвижда се станцията да бъде обитаема най-рано до 2020 г., а вече се водят дебати за удължаване на експлоатацията й до 2027-2030 г.
