Жаргоните са извор за езика, но е въпрос на култура да знаем къде и пред кого можем да си служим с колоритна лексика. Безразборната употреба на жаргона създава чувство за ниската култура и беден духовен живот, когато измества богатата общобългарска лексика. Това коментираха за БТА експерти и изследователи на съвременния български език.
Тайният "тарикатски" език на софийските апаши отпреди близо век е първообразът на днешния сленг, както вече няколко десетилетия наричат младежкия език. София е столица и на жаргона, а според една неписана закономерност столичното става общобългарско, е мнението на специалистите. Интернет и социалните мрежи обаче правят съвременния жаргон общодостъпен и го лишават от "бандитлъшката" романтика на неговия предшественик.
Въпреки че жаргоните рядко надживяват младостта на своите създатели, много от "тарикатските" думи на тогавашните лоши момчета се използват и днес, но с по-различна емоционална окраска.
Жаргонът е типично градско явление. Това е тайният език на затворените общности, с който демонстрираш, че си по-различен. А селото не може да обособи затворени общности, казват експертите.
"Динамиката на жаргонната лексика е изключително интензивна - модерното днес е демоде утре", изтъква академик Михил Виденов, изследовател в областта на социолингвистиката, етнолингвистиката, диалектологията и паралингвистиката, председател на Международното социолингвистическо дружество и преподавател в Софийския университет.
"За да надживеят младостта на съответната група, жаргонните думи се вписват в корпуса на книжовния език. Но тогава и самите думи стават невзрачни и съвсем, съвсем обикновени - тъкмо нещото, което младостта не желае и не може да бъде", коментира Милена Якимова, социолог и преподавател във Философския факултет на Софийския университет, изследовател на "тарикатския език" и автор на книгата "София на простолюдието". "Когато вече не сме така иронични и дръзки, може да се дразним от жаргонното замърсяване на езика с изрази като "дропнаха ми една оферта" или "брутално, бро". Но и раздразнени, добре е да помним, че жаргоните са извор за езика", допълва Милена Якимова.
Академик Виденов обаче споделя скептицизма си дали и доколко жаргонът развива националния език и напомня, че е важно да знаем кога и къде да го "праскаме". Освен това, ако жаргонната дума е единствената, с която можем да се изразим, това е признак, че не само речникът, но и мисленето ни е доста бедно.
Днешният жаргон е интелектуален, донякъде корпоративен, докато "тарикатският" език е бабаитски
"Днешният жаргон е много по-интелектуализиран. В основата му лежи англицизацията като следствие от глобализацията на живота ни изобщо", изтъква Михаил Виденов. "Разбира се, днес огнища на жаргон освен София са и другите по-големи градове. Жаргонът ни се европеизира, младите хора се влияят от ставащото в Европа и в това няма нищо лошо", допълва той.
"Жаргонът отпреди век е доста по-бандитски от днешния, който бих нарекла донякъде корпоративен", коментира Милена Якимова. "А може би само така ми се струва, защото безвъзвратно отминалото винаги има повече дъх на романтика, на бабаитлък", продължава тя.
Жаргоните са едновременно тайна и демонстрация - "Аз сега ви демонстрирам, че не ме разбирате". "Тази показност сякаш казва: "Чуйте ни, за да разберете, че живеем таен живот, който не можете да разберете; разберете, че не разбирате!", обяснява Милена Якимова.
Тайните езици лесно стават мода. Днес това "тайно" знание е още по-достъпно заради интернет, но едновременно с това виртуалното пространство го размагьосва.
"Появяват се нови реалии, за които в обичайните езици няма думи. Фейсбук приятелството, т.е. френдството, не е задължително да съвпада с приятелството като интимно социално отношение", отбелязва социоложката.
"Думата "френд" се употребява и без връзка с Фейсбук по начина, по който тарикатите употребяват "авер", коментира изследователката на "тарикатския" език. "И двата жаргона демонстрират невживяност в отношението - не се филмираш, казано на днешен език, или не лапаш мухите, казано на жаргона отпреди близо век", допълва тя.
"Тарикатският" речник се "изковава" в затвора, а през улицата се разпространява в училището
Още през 20-те години на 20 век, бурно време, в което полицейщината е сериозна, апашите комбинират изрази от различни диалекти и еснафски съсловия, за да не бъдат разбирани, разказва Милена Якимова.
"Тарикатският" език пренася думи от речника на крадците и дребните мошеници. Това е речникът, на който заявяваш, че си еманципиран, че не ти пука от наказанията. "Тарикатските" изрази дават някакъв ореол на свобода - да плюеш през зъби, да не си като родителите си, да си ироничен спрямо добрите порядки, обяснява социоложката.
"Без да бъдем вулгарни материалисти трябва да признаем, че усещането да си сам и свободен не може да мине без известна финансова автономия от родителите. Да си сам и свободен, колкото и гордо да звучи, значи - да се изразим жаргонно - да си надвиеш на масрафа", коментира Милена Якимова. Някои младежи участват в дребни мошеничества - отвличат кученцата на заможни стопанки от Борисовата градина, "откриват" ги и ги връщат срещу възнаграждение. Хазартните игри "на вързано" са друга социална практика, която разпространява този речник.
Затова въпреки че затворът е едно от местата, в което се "изковава" този речник, средата, в която той се разпространява, са училището и улицата.
Можем да открием известна връзка и между чалгата и жаргоните, но тя съвсем не е директна."Тарикат", "тарикатче" е циганска дума за уличен музикант, който прави "чалгия" - улична градска инструментална музика. Общото между двете е, че те са типично градски явления, допълва социоложката.
Ретростилистиката на жаргона се употребява преднамерено и днес
"Струва ми се, че ако тогавашните жаргони са много гаменско-момчешки, днешните са значително асексуални. От една страна те са унисекс, от друга не се вълнуват толкова от сексуални работи", сравнява ги Милена Якимова.
Това е логично, защото ако днес сексът е популярна тема дори в рекламата, то тарикатът от 20-те години е бил пионер. Той пръв прокарва нови модели на поведение - нарича жените не "любими", "либета", нито даже "любовници", а "гаджета", "женски", "парчета", "стъклария", "чай" и "гамети". Те са сексуален обект, а еротическото възхищение от този обект трябва да се изрази непременно леко презрително, обяснява авторката на "София на простолюдието".
"Ако кажеш "готино" вместо "кул", съобщаваш, че си олд таймър "Гадже", "баровец", "скивам", "гот" са все тарикатските думи, но вече демоде.
"Някогашният жаргон с цялата си ретростилистика се употребява преднамерено и днес. Това е един вид критика към днешните млади, че са конформисти", изтъква Милена Якимова. "Ако кажеш "готино" вместо английското "кул", тогава съобщаваш, че си олд таймър, това е стилизирана, винтидж употреба на жаргона", продължава тя.
Етимолозите предполагат, че "готин" и "гот" идват от немското "gut". Това, че звучи по на български от "кул" означава само, че думата е станала обичайна за нас, някак благопристойна, допълва Милена Якимова.
"Има хора, за които нещата са или готини, или кофти, жаргонната дума е единствената в съзнанието им. Мисленето е сведено до минимум", казва академик Михаил Виденов. "Оприличавал съм жаргона на плевел в обработена нива, защото при някои лица той е изместил богатата общобългарска лексика. Речта им изглежда като примитивно средство за най-елементарно общуване. Отразява интереси, свързани с парите, секса и надхитряването на другите", коментира той. Академик Михаил Виденов напомня, че е въпрос на култура да знаем къде и пред кого можем да си служим с колоритна лексика, защото безразборната употреба на жаргона създава чувство за ниската култура и беден духовен живот.
