3 ноември: СССР изпраща в Космоса кучето Лайка (ВИДЕО)

1493 г. по време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика. Любопитен факт е, че островът бил наречен Доминика (неделя), тъй като корабите на Колумб достигнали до земята именно в неделя.

След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба. В експедицията се включват за да търсят щастието си малка група придворни и около 200 рицари, останали без работа след приключване на войната с арабите, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи.

На 25 септември 1493 г. експедицията потегля от Кадис. На Канарските острови натоварват захарна тръстика и по примера на португалците, огромни кучета, специално приучени за лов на хора. От Канарските острови Колумб взема курс на югозапад, защото индианците на Испаньола го уверяват, че на югоизток от тях са земите на карибите, „островите на неомъжените жени” и има много злато. Флотилията хваща попътен вятър и за 20 дни пресича океана.

На 3 ноември 1493 г. се показва покрит с гори планински остров, който Колумб назовава Доминика, а малко по-на север, малкия нисък остров Мари Галант, на който слиза. Наблизо се виждат и други острови и на 4 ноември Колумб открива големия остров Гваделупа, където испанците прекарват осем дни, като слизат на брега и посещават селата на индианците и влизат в техните домове. После флотилията продължава на северозапад, откривайки един след друг множество острови - Монтсерат, Антигуа и Невис, където пускат котва за кратко; Сейнт Китс, Синт Еустатиус и Саба.

На 13 ноември експедицията открива остров Санта Крус. С надеждата да намери хора, които да го упътят до Еспаньола, Колумб изпраща на следващия ден лодка до острова с въоръжени войници, които хващат в крайбрежното село няколко жени и деца, а на връщане към корабите се провежда първата схватка с местните кариби. На 15 ноември на север виждат земя, състояща се от 40 и повече островчета, които Колумб назовава Вирджински острови. За три дни малките кораби от флотилията обикалят северните острови от архипелага, а големите - южните. Съединяват се при остров Виекес и на 19 ноември Колумб открива остров Пуерто Рико.

През 1627 г. Англия, а през 1635 г. Франция направили неуспешни опити да завладеят Доминика, защото местните племена давали сериозен отпор. Едва през 1805 г. Великобритания установила управление над острова. Африканските роби в Британската империя добили права през 1834 г. и от 1838 г. Доминика станала първата британска карибска колония, където негрите имали статут на самоуправление.

1839 г. в Цариград е провъзгласен Гюлханският хатишериф. Султанският указ  е издаден от султан Абдул Меджид.

През 1838 г. в Османската империя е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да подготви проект за реформи с цел европеизацията на Османската империя. Подготвеният указ е обявен тържествено в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане) на султанския дворец.

Хатишерифът провъзгласява равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание; свобода на религията; гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им; право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама - системата на откупуване на данъците; нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.

1911 г. основана е фирмата „Шевролет”. Швейцарският емигрант и автомобилен пилот Луи Шевроле и американският индустриалец Били Дюрант основават фирмата в Детройт.

Ключова година за компанията обаче е 1918 г., когато се появяват първите пикапи, с които „Шевролет” става световноизвестна. През 1935 г. пък е представен първият SUV в света - Suburban. 80 години по-късно автомобил с това име още е в производство, което го прави най-стария непрекъснато произвеждан модел с едно и също име в историята на автомобилната индустрия.

През 1953 г. се ражда легендарният спортен автомобил „Шевролет Корвет”. През първата година са произведени само 300 екземпляра от спортния модел със стъклопластова каросерия, но те са напълно достатъчни, за да създадат славата на една американска спортна икона.

Името на „Шевролет” се свързва и превръщането на мощните автомобили в достъпно удоволствие. Това става след лансирането през 1955 г. на т.нар. small block V8 мотор.

Сериозната офанзива на „Шевролет” в Европа започва през 2005 г., след като „Дженерал мотърс” купува закъсалия корейски производител „Деу”. Обогатявайки гамата си с малки и достъпни модели, през 2008 г. компанията достига до рекордните 510 800 продажби на Стария континент.

1957 г. СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-2”. На борда се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита. Мисията е без завръщане, така че Лайка може да се счита и за първата известна жертва на космическите полети.

Спътниците са изстреляни от космодрума Байконур с ракета-носител „Спутник”. Сателитът съдържа няколко отделения за радиопредаватели, телеметрична система, програмиращо устройство, система за регенерация и температурен контрол на кабината, и ред научни инструменти.

Техническите и биологични данни се предават посредством телеметричната система, която изпраща данни на Земята посредством 15-минутни сеанси за всяка орбита. Два фотометъра на борда на спътника измерват слънчевата радиация (ултравиолет и рентген), както и космическите лъчи.

След достигане на орбита връхният конус се отделя успешно, но Блок А на апарата не успява да се отдели както е планирано. Това възпрепятства нормалното функциониране на системата за термичен контрол. Освен това част от изолацията се откъсва и температурата във вътрешността на апарата достига до 40 градуса Целзий. Счита се, че поради това Лайка оцелява само няколко часа след старта, вместо 10 дни както е планирано.

Любопитен факт е, че истинската причина и време на смъртта на Лайка не са оповестени чак до 2002 г. Вместо това се твърди, че кучето загива в резултат на привършване на кислорода или (както СССР настоява) тя е подложена на евтаназия преди да привърши кислородът. Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя и пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в Космоса.

За да се адаптира кучето към ограниченото пространство на малката кабина на „Спутник-2”, то било държано за периоди от 15 до 20 дни в прогресивно намаляващи клетки. Освен това кучета били поставени в центрофуга, която симулирала ускоряването на ракетата, както и в симулатори, в които те трябвало да свикнат с шумовете на кораба.

Според документи на НАСА Лайка е била поставена в сателита на 31 октомври 1957 г. - четири дни преди старта на мисията. Температурата на площадката за излитане била необичайно ниска за това време на годината и се наложило контейнерът да бъде свързан чрез маркучи с климатик, който да поддържа контейнера на Лайка топъл. Двама асистенти непрекъснато наблюдавали Лайка преди полета.

Малко преди изстрелването козината на Лайка била намазана със слаб алкохолен разтвор и след това внимателно пригладена. Местата за прикачване на електрическите сензори (електроди) били намазани с йод. Лайка била привързана с каишки, имала прикачени торбичка за изпражненията и жизнените ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.

Тясната кабина на „Спутник-2” позволявала на кучето да лежи или да стои и била с мека облицовка. Въздушната система осигурявала кислород, а охлаждащият вентилатор бил настроен да се включи, когато температурата в кабината превиши 15°C.

Сензорите показват, че по време на изстрелването, стойностите на пулса й били три пъти по-високи от тези в спокойно състояние. След достигането на безтегловност, те намалели, но това отнело три пъти повече време, отколкото при тестовете на земята, явен показател за стрес. Данни, че Лайка е жива, са получавани приблизително от 5 до 7 часа от полета. По план Лайка е трябвало да бъде умъртвена с храна след 10 дни.

Постепенно орбитата на „Спутник-2” се снижава, той навлиза обратно в плътните слоеве на земната атмосфера и прекратява съществуването си на 14 април 1958 г., 162 дни след изстрелването му.

1961 г. бирманецът У Тан е избран за изпълняващ длъжността генерален секретар на ООН. Изборът му се налага след трагичната смърт на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд.

На 30 ноември 1962 г. Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност го избира като титуляр на длъжността за мандат до 3 ноември 1966 г. На 2 декември 1966 г. У Тан е избран за втори мандат и пълномощията му на този пост изтичат на 31 декември 1971 г.

1964 г. Линдън Джонсън е избран за президент на САЩ. След дълга кариера в Конгреса, Джонсън става 37-ият вицепрезидент на САЩ, а през 1963 г. встъпва в президентството. Той е един от основните лидери на Демократическата партия.

Джонсън полага клетвата на президент в Еър Форс Уан в Далас след покушението срещу Джон Ф. Кенеди на 22 ноември 1963 г. Той се заклева пред федералния съдия Сара Хюз, близка приятелка на семейството и така става първият президент, заклет от жена.

През първата година от управлението му, Джонсън влиза в конфликт с всички - от сенаторите до съставителите на речи, които искат да продължат курса на Кенеди, но нямат желание да подкрепят неговите предложения. Той използва прословутия си чар и твърда ръка, за да се наложи. През 1964 г. по искане на президента Конгреса приема намаление на данъците и Закона за икономическите възможности, който е свързан с Войната срещу бедността. Джонсън назначава Джери Уитингтън за първия афроамериканец, секретар на Белия Дом, и назначава Джак Валенти за негов „специален съветник”.

1970 г. парламентът на Чили избира за президент социалистът Салвадор Алиенде.

Политическата си активност той започва през 20-те години на 20 в., когато е студент по медицина. През 1937 г. става депутат от Социалистическата партия. През 1945 г. е избран за сенатор от родната си провинция, където печели изборите с огромна преднина. На изборите за президент от септември 1970 г. печели 36,3% от гласовете и след избори и в чилийския парламент става президент на страната.

По време на президентския период на Алиенде са национализирани ключовите отрасли на чилийската индустрия, в това число и добивът на мед, който в голямата си част е в ръцете на концерни от САЩ. Политиката на Алиенде предвижда и отчуждаване на банките и провеждане на аграрна реформа, ощетяваща едрите собственици на земя.

Всичко това води до изпадането на Чили в тежка икономическа криза, до нарастване на инфлацията на над 300% и до липса на инвестиции в страната, а САЩ налагат търговско ембарго. Алиенде иска финансова помощ от Брежнев, но руснаците изпращат само оръжие, което засилва влиянието на армията и довежда до военен преврат и диктатурата на генерал Пиночет.

На 11 септември 1973 г. в страната е извършен военен преврат с активното участие на ЦРУ. Първоначално на Алиенде му е предложено от военните да напусне страната, но той отказва. Малко по-късно той слага край на живота си.

1973 г. НАСА изстрелва „Маринър 10” към Меркурий. На 29 март 1974 г. той става първият космически апарат, който достига планетата.

„Маринър 10” е първият космически апарат, който използва маневрата гравитационно подпомагане, използвайки Венера, за да промени траекторията на полета си и снижи перихелия си до орбитата на Меркурий. Тази маневра извършена според орбиталната механика и изчисленията, направени от италианския учен Джузепе Коломбо, поставя космическата сонда в орбита, която многократно го среща с Меркурий.

През първата седмица на полета камерите на „Маринър 10” са изпробвани като предават пет серии снимки на Земята и шест на Луната. Заснет е и северният полюс на Луната, който дотогава е по-слабо изследван. Това осигурява ценна информация за по-цялостно картографиране на Луната и създаването на Лунната контролна мрежа.

„Маринър 10” минава покрай Венера на 5 февруари 1974 г. на най-близко разстояние 5768 км в 17.01 ч. (по Гринуич). Заснема облаците над планетата и извършва други атмосферни проучвания.

Апаратът предава около 3000 снимки на планетата във видимия и ултравиолетовия спектър. Фотографииите показват, че атмосферата на Венера е в постоянно движение. Апаратът уточнява също нейната маса и потвърждава отсъствието на магнитно поле на Венера.

Първото преминаване покрай Меркурий е направено в 20.47 ч. на 29 март 1974 г. при най-близко разстояние от планетата 703 км. След като прави една обиколка около Слънцето, (а в това време планетата извършва две такива), „Маринър 10” минава отново близо до Меркурий на 21 септември 1974 г. на разстояние 48 069 км. Третото последно и най-близко прелитане до планетата е на 16 март 1975 г. на разстояние само 327 км.

„Маринър 10” открива, че Меркурий има оскъдна атмосфера, състояща се предимно от хелий, както и магнитното поле и богато на желязо планетарно ядро. Радиометричните изследвания предполагат, че нощната температура на повърхността на планетата достига около -183°C, а максималната дневна е около 187°C.

След последната маневра горивото на апаратът е почти изчерпано и „Маринър 10” започва нова обиклока около Слънцето. Изчерпването на запасите от азот са отбелязани със започването на непрограмирана маневра. Веднага са изпратени команди за спиране на функциите на предавателя и на радиосигналите от апарата и връзката със Земята е прекъсната. Сега „Маринър 10” вероятно още обикаля около Слънцето, но инструментите на борда му най-вероятно са повредени от слънчевата радиация.

1988 г. създаден е опозиционният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. На този ден в 65-та аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе, е сред първите дисидентски организации в социалистическа България.

Инициатор на проекта е Желю Желев, който намира подкрепа в противници на тоталитарната система като Искра Панова, Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, проф. Николай Василев, акад. Кирил Василев, кинорежисьорът Дучо Мундров, изявеният български физикохимик Алексей Шелудко.

През септември 1988 г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври тя е обсъдена, а на 3 ноември е приета Учредителната (програмната) декларация, избран е Управителен съвет, полагат се принципите на функциониране на Клуба. Учредителната декларация е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. Първият председател на ротационен принцип на Клуба става Мария Бойкикева.

Основната дейност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища по общополитически въпроси, в които рязко се критикува властта на Тодор Живков. Клубът, заедно с другите неформали, застава в защита на правата на българските мюсюлмани и се обявява против т.нар. Възродителен процес. Членовете на Клуба проявяват голяма активност по западните радиостанции, като особен отзвук имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.

1992 г. демократът Бил Клинтън побеждава републиканеца Джордж Буш и независимия кандидат Рос Перо, и е избран за президент на САЩ. Уилям Джеферсън „Бил” Клинтън е 42-ият президент на САЩ. Той е третият най-млад президент след Теодор Рузвелт и Джон Кенеди (най-младият избран за президент).

Първата поява на Клинтън в политиката от национален мащаб става, когато е поканен да произнесе реч на Конвента на Демократическата партия от 1988 г., за да представи кандидата за президентския пост Майкъл Дукакис. Речта, която трябвало да продължи 15 минути, се разтегля над половин час и често се сочи за най-неуспешната публична изява на Клинтън. Четири години по-късно той се подготвя да се кандидатира срещу действащия президент Джордж Буш.

По времето след Първата война в Персийския залив Буш изглежда непобедим и няколко евентуални кандидата на Демократическата партия - особено губернатора на Ню Йорк, Марио Куомо - се отказват от това, което изглежда обречена кауза, и така Клинтън печели номинацията на своята партия.

Клинтън избира на 9 юли 1992 г. сенатора Албърт Гор от Тенеси да бъде с него в президентската двойка. Много критики от личен характер са повдигнати по време на кампанията, включително и обвинения, че Клинтън се е отклонил от изпращането му да служи войник през Виетнамската война, че е използвал марихуана. Изказани са и обвинения относно извънбрачни връзки и съмнителни бизнес дела.

Клинтън печели президентските избори от 1992 г. с 43,01% от подадените гласове срещу републиканеца и действащ президент Джордж Буш с 37,4 % от подадените гласове и милиардера популист Рос Перо, който като независим печели 18,9 % от гласовете. Всичко това става благодарение на фокусирането върху вътрешнните проблеми, а голяма част от успеха му се дължи на спадналата популярност на Буш.