1658 г. по идея на френския министър кардинал Мазарини във Франкфурт на Майн е създадена Рейнската лига (1658-1667 г.).
Роден под името Джулио Раймондо Мадзарино служи на Франция като неин пръв министър от 1642 г. до смъртта си. Мазарини заема мястото на кардинал Ришельо. От 1659 г. той е херцог на Невер и Ретел. От 1652 до 1658 г. е епископ на Мец.
Когато Луи XIII умира през 1643 г., Луи XIV е едва петгодишен, а брат му Филип, херцог на Орлеан, няма навършени и три години. Поради тази причина, Мазарини става на практика владетел на Франция. Въпреки че 5-годишният Луи XIV се възкачва на трона, (регент е кралицата-майка Анна Австрийска), Мазарини изпълнява ролята на владетел на Франция до своята кончина през 1661 г.
Споровете относно политиката на кардинала, както и немощта на регентството, са причина за две граждански войни, познати като Фронда (1648-1652). Мазарини е отчасти критикуван заради своята национална принадлежност, той е роден в Италия. Освен това, той предизвиква критиката заради усилващата се централизация на Франция (процес, който e започнат от Ришельо), както и вдигането на данъците.
1861 г. по време на Гражданската война между Севера и Юга в САЩ президентът Линкълн забранява търговията с щатите на Конфедерацията.
Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860 г. допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му, е за обединяване на нацията.
Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претъпява при опита си да прокара кабинета през Конгрес (1862), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 г.
1865 г. Доминиканската република става независима от Испания държава след петгодишно въстание. Островът е открит от Христофор Колумб през 1492 г. и е наречен Еспаньола.
През 1496 г. е основан първият град на американския континент - Санто Доминго. Франция установява своя колония през 1697 г., но след това отново испанците завладяват Санто Доминго. Когато страната се освобождава от тяхното господство, те отстъпват към западната част на Еспаньола, наречена Хаити.
Останалата част от острова, до тогава позната като Санто Доминго, успява да придобие независимостта си през 1821 г., но е завладяна и управлявана от хаитяните в продължение на 22 години. Окончателно печели независимост като Доминиканска република през 1844 г. През 1861 г. доминиканците доброволно се връщат в рамките на Испанската империя, но две години по-късно започват война, която възстановява независимостта им през 1865 г.
Следва период на неустановено управление, най-вече при диктатурата на Рафаел Леонид Трухильо - от 1930 до 1961 г. Хуан Бош е избран за президент през 1962 г., но е свален чрез военен преврат през 1963 г.
През 1965 г., в средата на гражданската война, САЩ се намесва поради бунт за връщане на властта на Бош. През 1966 г. Хоакин Балагуер побеждава Бош в избори и става президент. Балагуер държи здраво властта в по-голямата част от следващите 30 години, когато международната реакция във връзка с опорочени избори го принуждава да съкрати мандата си през 1996 г. От тогава се провеждат редовни избори, в които опозиционните кандидати печелят президентския пост.
1896 г. в един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато, което поставя начало на златна треска. Джордж Кермак и индианците Тегиш Чарли и Шукум Джим са първите, които намират злато в района на Рабит Крийк.
Мястото се намира непосредствено до река Юкон, която е приток на Клондайк. Местността е дива и необитаема и за пръв път новината за залежите на благородния метал гръмва на 14 юли 1897 г., когато параходът „Екселсиор” достига до областта.
През 19 в. хиляди мъже от цял свят зарязват работата си, за да се отправят на Запад в търсене на златни полета и лесно забогатяване. Най-бързи са златотърсачите от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ. Не закъсняват и кандидат-богаташите от Германия, Италия, Норвегия, Англия, има дори представители на Китай и Япония.
1936 г. закрити са Летните олимпийски игри в Берлин. След като нацистите идват на власт в Германия, те виждат в олимпийските игри идеална възможност за разпространяване на идеите им и придобиване на широка известност. Единственият друг кандидат за домакин на 11-те игри бил Барселона.
Любопитен факт е, че това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Най-много медали печелят домакините.
България не успява да вземе медал от игрите. Българската делегация заминава за Берлин със специален влак в състав от 94 души, от които само 23-ма са състезатели.
1960 г. Кипър придобива независимост от Великобритания. Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история.
Едни от първите заселници на острова са микенците и финикийците, а по-късно там се заселват и асирийците, египтяните и персите. През Средновековието там се утвърждават кръстоносците, които завземат острова на 1 юни 1191 г. Офанзивата е водена от Ричард Лъвското сърце. През 1271 г. Кипър е подложен на атака от мамелюците, но те са спрени при Лимасол.
На 1 октомври 1960 г. Кипър официално получава независимост от Великобритания. Първият президент на републиката е архиепископът Макариос III, който обединява църковната и светската власт. През 1963-1964 г. настъпват размирици, организирани от гръцки националисти. През 1964 г. в страната са разположени базите на умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава до днес.
На 20 юли 1974 г. турските войски предприемат десант, след прогръцкия преврат, организиран от режима на полковниците с цел присъединяване към Гърция и така стъпват на северното крайбрежие на острова. Те завземат около една трета от острова и окупират северната му част.
През 1983 г. в окупираната от турците част на острова предводителят на турските кипърци Рауф Денкташ основава Севернокипърска турска република. Окупираните територии са разделени чрез „зелена линия”, дълга 180 км и охранявана от войски на Организацията на обединените нации. Тази граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена.
1960 г. американецът Джоузеф Китинджър скача с парашут от балон от височина 31 330 м. Той е бивш пилот и военен офицер във Военно-въздушните сили на САЩ.
В базата на Военновъздушните сили на САЩ в Холман, Ню Мексико, Китинджър от 1957 г. се занимава с височинни полети и скокове с парашут над тропопаузата. Тогава той се издига на 29 500 м надморска височина с хелиев балон - рекорд в историята на височинните полети. Успешният полет слага началото на теоретичните и техническите проучвания в областта на височинните скокове с парашут.
Джоузеф Китингър започва да тренира за скок в стратосферата във военновъздушната база „Райт-Патерсън” в Дейтън, Охайо. В рамките на проекта „Екселсиор” той извършва три успешни височинни скока. Първият е на 16 ноември 1959 г., когато Китинджър скача от гондолата на хелиев балон на височина 23 300 м. Поради дефект в оборудването Джо попада в авторотация и се върти около собствената си ос със 120 оборота в минута. По време на главозамайващото падане тялото на парашутиста получава ускорение 22 G, което е 22 пъти по-високо от земното ускорение. По време на падането той изгубва съзнание и само изправната автоматична система на парашута го спасява от смърт.
Произшествието обаче не спира Китинджър. Той анализира случилото се и си вади поуки. Така се стига до историческия скок. На 16 август 1960 г., облечен в специален скафандър, се издига с балон на 31 300 м надморска височина. Оттук се вижда извивката на Земята, а небето е черно и осеяно със звезди дори и през деня. Китинджър отваря вратата на гондолата и скача буквално от прага на космоса. Падането трае 4 минути и 36 секунди. Скоростта на падане достига 988 км/ч и преминава през минимална температура -70°С. Парашутът на Китинджър е с диаметър 8,5 м, разтваря се на височина 5334 м и парашутистът се приземява 13 минути и 45 секунди след напускането на стратосферата.
С цел предотвратяване на опасната авторотация Китинджър скача с гръб към земята и остава свит на кълбо до отварянето на парашута. Този изключителен опит е успешен; с него са поставени едновременно три рекорда: най-високо издигане на балон, най-висока точка на скок с парашут и най-дълго свободно падане.
1977 г. умира Кралят на рокендрола Елвис Пресли. Той е смятан за една от най-значимите личности в поп-културата на 20 в. Той е най-продаваният солов изпълнител в историята на поп-музиката. Номиниран е за 14 награди „Грами”, като печели три от тях, получава и „Грами” за цялостен принос.
През лятото на 1953 г. Елвис отива в малкото звукозаписно студио „Сън Рекърдс”, ръководено от Сам Филипс, за да запише плоча за подарък на майка си. Изпява песента „My Happiness”. Записът е направен от секретарката Марион Кийскър. Тя запазва едно копие за студиото и записва телефона на Елвис.
През 1955 г. Елвис постига големи успехи. Неговата последна малка плоча за „Сън Рекърдс” се изкачва до първо място в националната класация на „Билборд” за кънтри-енд-уестърн. Концертните му изяви привличат все повече зрители. Междувременно започват участия в телевизионни програми. Участието му в шоуто на Ед Съливан през септември е наблюдавано от рекордните 54 милиона зрители.
Елвис умира най-вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Това събитие разтърсва Америка. Продажбата на албумите му рязко скача. Два от тях стигат до върха на класациите за кънтри-енд-уестърн - From Elvis Presley Boulevard от 1976 г. и Moody Blue от 1977 г. Нито един от предварително продадените билети за концертите от есента на 1977 г. не е върнат, макар че те не се състоят. Любопитен факт е, че след смъртта на Елвис досега са издадени три пъти повече албуми, отколкото приживе.
1979 г. в София е открита първата международна детска асамблея „Знаме на мира”, която продължава до 25 август. Фестивалът на детското изкуство е организиран по идея на Людмила Живкова. Асамблеята е приета като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепена от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации.
България е домакин на първата асамблея, в която участват деца от 79 държави. Заедно с това е открит и комплекс „Камбаните” в едноименната местност край София. Поставени са 68 различни камбани.
Целият проект се обединява от мотото „Единство, творчество и красота”. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през три години. До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България.
1993 г. Иън Мърдок обявява началото на проекта за свободна операционна система „Дебиан”. Името „Дебиан” идва от името на съпругата на Иън, Дебра (или съкратено „Деб”) и неговото име, Иън. Системата се отличава от другите най-вече по начина си на разработка и силно развитата си пакетна система.
Началото на проекта е обявено от Иън Мърдок в публикувания от него манифест на „Дебиан”. Първоначалното развитие на „Дебиан” е спонсорирано от проекта GNU/Linux за една година - от ноември 1994 г. до ноември 1995 г.
Първоначално проектът се развива сравнително бавно и версия 1.х на дистрибуцията „Дебиан GNU/Linux” се появява едва през 1996 г. След това започва постоянното нарастване на броя на разработчиците и на качеството на практически най-голямата днес дистрибуция, създавана от общност, отличаваща се едновременно с отвореността си и с прецизната си и подробна организираност.
