Ако знаехте защо сме слезли от дърветата: учени разказват човешката еволюция през влечението ни към… алкохола. Именно заради него сме проходили на два крака, именно заради него сме уседнали. Ето още удивителни факти:
Всяка капка алкохол вреди на организма, твърдят много лекари и учени. Доказано е, че злоупотребата с алкохол може да причини различни тежки заболявания като цироза на черния дроб, а навярно дори и рак. Жертвите на хроничен алкохолизъм имат тежка съдба, а специалистите твърдят, че милиони хора умират всяка година от косвените последствия на злоупотребата с алкохол. В същото време, според други теории, умерената консумация на алкохол може да се окаже дори полезна. Германският седмичник „Ди Цайт" публикува тези дни тематични страници, посветени именно на алкохола. От тях сме подбрали и обобщили информацията за биологичната и еволюционната връзка между човека и алкохола.
Първите следи за тази връзка учените откриват в един древен храм. Разкопките и археологическите проучвания на Гьобекли тепе в Турция извадиха на бял свят странните тайни на един от най-древните храмове, строени някога от човек. Освен редица гравирани човешки черепи, при разкопките в Югоизточен Анадол бяха намерени и многобройни животински кости, които подсказват, че ритуалите в храма изобщо не са били аскетични. Напротив, там видимо са се развихряли истински религиозни партита.
В съвременния свят комбинацията между религиозно опиянение и дроги е добре позната. Веществата, които водят до така нареченото „разширяване на съзнанието“, са утвърдени катализатори за постигане на религиозни прозрения и екстази. Шаманите на инките поддържали настроението си с ферментирал плодов сок и най-различни гъби, а редица пасажи в Стария и Новия завет документират склонността на много ключови фигури към алкохола. След Потопа, например, най-спешната задача на Ной се оказва да засади лозе. А когато на сватбата в Кана Галилейска алкохолните напитки свършват, Исус превръща водата във вино - и така извършва първото си чудо. Години по-късно, по време на последната си вечеря (Тайната вечеря), основателят на християнството призовава своите апостоли да участват в колективно пиянство.
Вдъхновени от този пример, монасите през Средновековието подпомагат общуването си с Господ чрез собственоръчно приготвени вино и бира. А в центъра на ритуала по причестяване, който възниква още през ранното християнство, стои колективната консумация на хляб и вино. Опияняването с вино не е чуждо и на мюсюлманите - според Корана, попадналите в рая ги очакват реки от вино. Античните гърци пък си представят Дионисий, бога на екстаза, като горещ любител на виното. А при викингите за консумацията на алкохол отговаря направо шефът - главният им бог Один се нарича още „Пияният“, разказва "Ди Цайт" в поредица от статии по темата.
Авторът на една от публикациите Урс Вилман се връща към Гьобекли тепе и се пита как е бил построен тамошният храм. Как в онези праисторически времена първите жреци са успели да примамят ловците и събирачите за участие в строителството? Та нали праисторическите хора изобщо нямат сили и енергия в излишък, а храмът на пръв поглед не им предлага нищо - нито покрив над главата, нито някаква закрила.
Германският археолог Йенс Нотроф, участвал в разкопките на Гьобекли тепе, смята, че е разкрил тази загадка от Каменната епоха. Същата рецепта функционира и до ден-днешен: ако искаш да събереш приятели, които да ти помогнат при преместването в ново жилище, поръчваш хапване и пийване. В Гьобекли тепе примамката били пържоли от зубър и прясна бира. Анализирайки намерените животински кости, археолозите стигат до извода, че в религиозните пиршества в храма към един момент вече участвали между 500 и 1000 души. За да подсигуряват достатъчно зърно за варенето на бира, ловците и събирачите, присъединени към храма, постепенно опоскали до последния стрък всички околни ливади с диворастящи зърнени храни. Тъй че, вместо с триста мъки да събират диворастящите, хората по едно време се сетили да си засаждат ниви и да отглеждат зърнени култури. Тази дейност привличала към култовото място Гьобекли тепе все повече праисторически хора, които се включвали в доизграждането на храма, пиели алкохол и постепенно усядали. Германският археолог Клаус Шмит обобщава: „Първо възниква храмът, а след това - градът“. Ето как жаждата не само поражда религиозни визии в главите на подвижните ловци и събирачи, но в крайна сметка ги кара и да уседнат. „Тук са били поставени темелите на днешния ни начин на живот“, твърди археологът Йенс Нотроф. Тази негова теория споделят и други. Патрик Макгавърн от Университета в Пенсилвания смята, че тъкмо бирата е ключовата смазка за революцията, която се осъществява през неолита: „Хората се научават да отглеждат зърно, за да варят бира - хилядолетия преди да започнат да пекат хляб“.
По-нататък „Ди Цайт" припомня, че доскоро бирата се е смятала за допълнителен продукт, възникнал случайно при приготовляването на хляба. Според учените обаче хронологията е била обратната: праисторическите хора първо открили ферментацията на овлажнени зърна, а едва по-късно, когато шепа алкохолна каша по случайност попаднала в огъня, се появил и хлябът. Опитът с първите алкохолни продукти подтикнал хората от Каменната епоха да оптимизират процеса, пише изданието и уточнява, че в хода на еволюцията ферментацията многократно е била използвана за набавяне на енергия, включително от първите едноклетъчни.
„Преди близо 10 милиона години нашите биологични предци постепенно придобили умението да надушват алкохола. Причината е съвсем проста. Къде са откривали плодовете с най-много захар, които предоставят на тялото максимално количество гориво? Ами тези плодове са нападали от дървото и ферментират на земята. Тоест, за да се добереш до висококалорийна храна, трябва отдалеч да можеш да подушваш миришещите на етанол деликатеси и да погълнеш колкото е възможно повече от тях.
Тази стратегия за оцеляване от праисторически времена е свързана и с наслада, като за връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона от мозъка: системата за възнаграждение. Тя се задейства винаги, когато хората вършат нещо, помагащо за оцеляването им. И отделя вещества, които потискат страха, пораждат щастие, а понякога дори еуфория. В онези времена е въпрос на живот и смърт да откриеш захар. А ферментиращите захари излъчват миризма, с чиято помощ могат да бъдат открити плодовете. Ето как алкохолът решително променя живота на човекоподобните маймуни: те го подушват, слизат от дърветата, за да търсят плодовете и така постепенно усвояват придвижването на два крака.
ThinkStock/Getty Images
Тази стратегия е свързана обаче с нови рискове. Пиенето на алкохол (по онова време всъщност ядене) води до опияняване и създава опасности. Пияниците от Каменната епоха стават лесна плячка за по-едрите хищници. Но и тази опасност в крайна сметка води до подобряване на генетичния материал, пише Марк Форсайт в своята „Кратка история на напиването". В хода на еволюцията нашите предшественици постепенно развиват нагласата да се напиват групово. Защото който пие самичък, е обречен в мига, когато се появи хищникът. Съвсем друго е в пиянската група: там саблезъбият тигър по-трудно ще си отмъкне плячка.
Накрая няколко изречения от друга обширна статия на „Ди Цайт", в която авторката Щефани Кара обяснява биологичните механизми и опасностите, свързани с алкохола: „Защо тази молекула, защо C2H5OH, въздейства толкова осезаемо върху тялото? Да потърсим помощ от биохимията. Алкохолът се състои от елементите на живота - въглерод, водород и кислород. Ето защо организмът особено се лакоми за тази молекула. Тя е лесно разтворима, успява да се промъкне във всяка клетка и прониква до най-отдалечените кътчета на човешкото тяло, включително и до мозъка. Малко вещества успяват да преодолеят високите бариери, с които се предпазва оросяването на мозъка. Освен това малката молекула кипи от енергия, поради което е много привлекателна за обмяната на веществата - и съответно може доста да я обърка. Тъкмо поради това нашите отношения с алкохола са направо експлозивни: на едно елементарно равнище ние доста си приличаме. С две думи: човекът и алкохолът са сякаш измислени един за друг".
