България трябва да включи конкретен текст в Наказателния кодекс за престъпленията, мотивирани от расова омраза и дискриминация. Това заяви в интервю за Дарик Василика Хиси, заместник-председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа. Тя участва в семинар на Комисията за защита от дискриминация. По думите на Хиси трябва да има ясна мотивировка за тези престъпления и те да се считат като утежняващи вината обстоятелства. Тя посочи, че в последния доклад комисията е дала положителна оценка на борбата срещу дискриминацията в България, но е посочила няколко препоръки. Какво още посочи Василика Хиси - заместник-председателя на еврокомисията срещу расизма и нетолерантността:
Кои са най-важните препоръки към България за защитата от дискриминация?
Към България има много препоръки. Някои са отправени към изискването за създаване на национална конвенция за защита от дискриминация. Трябва да се приложат европейските наредби срещу дискриминацията, създадени от кибер престъпления, както и тези, които се отнасят за спазването на човешките права. Друга важна препоръка е в Наказателния кодекс изрично да се запише, че расовата агресия е мотив за престъпление и утежняващо обстоятелство, което трябва да бъде наказано. Всъщност отправяме и много предложения към полицията, прокуратурата и съда.
Какво трябва да изпълнят служителите на реда?
На първо място трябва да внимават за спазването на гражданските права. Те трябва да помагат на жертвите на дискриминация да съобщават за агресията срещу тях, да успяват да документират показанията им. Да предприемат разследване на случаите, както и да бъдат сигурни, че престъпленията ще бъдат наказани. Много често именно извършителите на дискриминация са самите представители на властта. Затова и разследването на тези случаи е много трудно, защото е мъчително да се набавят доказателства и улики. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността призовава всяка институция да предприема разследвания въпреки липсата на предварителни доказателства за престъпления, извършени от расистка подбуда. Понякога жертви на такива престъпления са роми или имигранти, които не познават местното законодателство или са изплашени и не виждат близост до полицията, за да могат да се оплачат. Полицията, прокуратурата и съдът са задължени да обръщат внимание на всеки сигнал от жертвите и след това да предприемат действия за разкриване на това дали съществува расистки мотив за извършване на престъпление.
Запозната ли сте с последния случай, при който по време на ареста на един бивш български министър присъстващият прокурор го нарече престъпник и му заповяда да падне на колене?
Не съм запозната със случая. Всяко официално лице, независимо от мястото му в йерархията или поста, който заема, както и гражданите трябва да уважават правата на другите и не бива да осъждат другите, без да има окончателна съдебна присъда. При случаите на престъпления, извършени от расови предразсъдъци и дискриминация, не е лесно да бъде доказано, че са извършени по такива подбуди. Затова е важно полицията, прокуратурата, съдът, както и гражданите, и жертвите да бъдат запознати с това какво е расизъм, директна и индиректна дискриминация, защото понякога ние не изказваме директно отношението към даден човек, но това не означава, че с поведението си не го дискриминираме, което е най-често срещано в обществото. Често държавните институции не взимат мерки срещу това и оставят хората да се оправят сами.
