Интервю с министъра на външните работи Румяна Желева в студиото на
"Седмицата" на "Дарик":
Г-жо Желева, кога очаквате да е ясен съставът на новата Европейска комисия? Какъв е реалистичният срок да приключат всички процедури около Лисабонския договор и Барозу да има яснота каква комисия ще прави.
О, ще бъде много смело, ако аз сега се ангажирам да кажа кога. По-скоро в края на седмицата, която идва, сряда. . . в четвъртък и в петък ще има всъщност Европейски съвет, на който се очаква много неща да станат ясни, в смисъл да има повече яснота кога може да започне официалната процедура по номинирането на еврокомисарите от държавите членки, кога може да стане разпределението на ресорите, което може да бъде направено единствено от президента Барозу, и всъщност кога ще бъде и изслушването на кандидатите за еврокомисари вече по отделните ресори в Европейския парламент.
Това колко време отнема като процедура от момента, в който стартира?
Ако, да кажем, имаме успешна ратификация окончателна на Лисабонския договор сега, до края на октомври, примерно до средата на ноември ще е ясно разпределението на ресорите, ще има около 2 седмици, не повече, това ще е максимумът за подготовка и в началото вероятно на декември, края на ноември и началото на декември ще бъде изслушването в Европейския парламент.
А ресорите ще се разпределят с оглед на държавите или с оглед на конкретните номинации, т.е. коя държава има силен човек в някакъв ресор ще предопределя получаването на този ресор или принципно ще се реши първо коя държава кой ресор взима, без да се говори за имена?
А вие сега ме карате да правя интерпретации върху нещо, което е основна компетентност, основно право. . .
Как е ставало досега, не знам как се е правело, как се прави преди. . .
. .. на г-н Барозу. Аз не мога да ви кажа как е направил преди. Преди имахме много сложна ситуация, при която две държави, а именно нашата страна - България, и Румъния, се присъединиха по средата на комисията.
Не, аз говоря по-рано, да, как са се решавали?
Не, не, това е много голяма особеност на ситуацията на предишната комисия, защото през 2004 г. имате направено едно разпределение предварително, което отговаря на виждането за политическите ресори, за политиките, които са важни за Европейския съюз.
А как е направено то тогава, аз за него ви питам, 2004 г. знаели са се хората . . и тогава са дадени ресорите?
Ама, то винаги е така.
Така ще бъде?
Първо се дават хората и след това се разпределят ресорите, защото това е процедурата, такава е процедурата и поне сега, по Лисабонския договор, по който по всяка вероятност, ако съветът не реши друго, но към момента това е най-вероятно - да се избира по Лисабонския договор новата комисия, ще има писмено номиниране на кандидатите от отделните държави, т.е. ще се изпрати писмено това на председателя на Европейската комисия и с оглед на политиката, която иска да води Европейският съюз в следващите пет години, приоритетите, които си поставя, ще бъдат разпределени и политическите ресори.
Кой ресор няма да ви хареса? Цитирам всъщност вас. Вие казвате, че самата вие бихте искали например ресора разширяване. В същото време няма ресор, от който да се обидим, говорите за България, но добавяте, че не би било почтено, ако кажете, че всичко ще ми хареса. Кое няма да ви хареса за България?
А на вас всичко ли би ви харесало да водите като тема в предаването, или всичко ли би ви харесало да работите? Не, нали?. . . .
Ами, да ви кажа. .. ето, аз ще ви кажа, че не искам да бъда спортен коментатор. Сега вие обаче да ми кажете, а вие комисар в кой ресор не искате да бъдете?
Аз не бих искала да бъда комисар в ресор, в който няма да се чувствам достатъчно комфортно като. . .
Кой например? Аз ви казвам, аз със спорта съм зле. Футболни мачове може би няма да мога да коментирам. Вие кое няма да може да правите във вашата. . .
Европейските политики имат това предимство, че те са ясно дефинирани кои са тези, които се провеждат на равнище Европейски съюз. Знаете, че основен принцип на изграждането на Европейския съюз е принципът на субсидиарност, т.е. всеки проблем, всяка област от обществения живот трябва да намира политическо решение на равнището, на което това би могло да се случва най-добре. Така например затова държавата не бива да е отговорна за събирането и преработката на отпадъците на гражданите и на юридическите лица, защото това се прави най-добре от градските власти, от общините, така че по този начин бих казала, от гледна точка на това, че аз съм един убеден европеец, всяка европейска политика заслужава своето внимание, заслужава да бъде разглеждана наравно с всички останали, но предвид факта. . .
Но кое няма да ви хареса, както вие казвате?
Вижте, това, което няма да ми хареса, е това, което ще изисква по-дълго време, за да се подготвя, примерно за. . .
Кое? Кое например ще изисква по-дълго време?
Ами, ще изискват по-дълго време неща, които, да кажем, в момента не са пряко свързани с работата ми като външен министър.
Например кои ресори?
Защо да не говорим за това кое ще ми достави наистина истинско удоволствие?
Това, което казахте вие за разширяването, е само половината от това, което аз съм казала и в текста, който цитирате, защото освен политика на разширяване аз винаги добавям и политика на добросъседство, нещо което е не само важна европейска политика, но това е и много важен български външнополитически приоритет.
Това няма ли малко да се дублира с работата, която ще върши т.нар. външен министър на Европа по Лисабонския договор? Няма ли малко да прилича на българската работа, дето имахме хем министър на външните работи, хем министър по европейските въпроси?
Ами, те много държави имат хем министър на външните работи и министър на европейските въпроси.
Да, ама вие избрахте друг модел на вашето правителство.
Ние избрахме друг. . .
И много аргументи имахте тогава.
Имахме много аргументи и те са основно свързани с тежката финансова ситуация, в която заварихме българската държава, и искам да ви кажа, че тя продължава да е много тежка, и мога да ви кажа, че в момента аз действително имам невероятно трудна задача да преговарям с моя колега финансовия министър за бъдещия бюджет на външно министерство.
Ние подробно ще говорим за това, но да останем. . .
Да.
. . . но да останем още малко. . .
Искам да ви кажа, че ние нямахме. . .
. . . на темата за реформите.
. . . друг избор.
Тоест според вас е добре Европа. . .
Освен да . . .
. . . да има един, който да отговаря за разширяването и добросъседството, и един, който да отговаря за външната политика.
Естествено, че е добре, защото. . .
Добросъседството не е ли част от външната политика?
Не е естествено част от външната политика, защото добросъседството изисква действително да се окаже по-специално внимание на държавите, към които се прилага тази политика и програмите на Европейския съюз. Това са например държавите от Черноморския регион. Използвам случая да кажа, че всички ние трябва да се поздравим с това, че България пое през тази седмица председателството на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Това е наистина много важна задача, която ние ще изпълняваме през следващите седем месеца.
Това е на мандатност. . .Не е, че са ни избрали, а ни се пада.
Да, но понеже. . . Но ние можехме да се откажем, както сме се отказали преди няколко години, когато пак ни. . . .
Отказали сме?
. . .да, ни се е падало, защото тогава е съвпадало с председателството на друга организация и ние не сме били в състояние да съчетаваме двете задачи, да ги изпълняваме достатъчно добре, и сме се отказали, и след нас се отказват, примерно, тези, които трябваше да встъпят, и започва друга държава. Така че това е задача, г-н Вълчев, и ние трябва да я изпълним действително с подобаващо. . .
А енергетиката как ви се струва като ресор, там ще ви трябва ли, това къде го слагате в тази скала, която подредихте, на трябва - повече време, за да се подготвя за такъв ресор, по-малко време?
Вижте, ако искате сега да ви кажа, че ще ми трябва повече време, да, ще ми трябва повече време, защото аз съм един от българските, бившите български евродепутати в предишния мандат на Европейския парламент, който много ясно е заявявал примерно позицията си за това, че трябва да има обща европейска енергийна политика. И не само защото съм изразявала позицията и на партията, от която съм била избрана, а това е именно ГЕРБ, но защото съм лично убедена в това. Така че и в тази област няма да ми бъде трудно да се подготвя, но, ако ме питате дали ще ми бъде по-трудно в сравнение с добросъседство и разширяване, да, ще ми бъде по-трудно, защото това е далеч по-встрани от работата, която в момента изпълнявам като външен министър на България.
Четох, че сме заявили още регионалното развитие, инфраструктурата, и да ви кажа специално за инфраструктурата аз не разбирам какъв подход ще бъде възприет от Европейската комисия, но пък България е пример за страна без инфраструктура и ние да имаме претенции да отговаряме в цяла Европа за нещо, дето не сме си го направили тук, може би пък има и такава логика - тоя дето е най-зле, така, да му дадеш да се развие в тая посока. Но какъв е аргументът, с който искаме инфраструктурата?
Първо, държа да отбележа, че поне в досегашната комисия нямаше такъв ресор "инфраструктура", много се изписа и се изговори по тези теми. Ако забелязвате, аз далеч най-малко говоря от всички за тези неща, защото в Европейския съюз има един такъв принцип - нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Това се отнася и за ресорите. Така че, докато не видим разпределението на всички 27 еврокомисари, не можем да говорим, да правим оценки. Всичко е в сферата на предположенията, което се разказва в момента. Аз никога не съм казвала, че България трябва да получи ресор "инфраструктура", защото първо, не знам дали ще има такъв. Досега в комисията нямаше такъв. Ресорът се казва "Регионално развитие", дори не е регионална политика, регионално развитие, и на практика осъществява, досега се водеше от. .. беше даден на Полша, моята колежка г-жа Данута Хюбнер, която имам удоволствието да познавам лично, беше отличен еврокомисар, тя беше избрана за евродепутат сега в новия Европейски парламент и предпочете да отиде там, и е в момента председател на Комисията по регионално развитие. Тази комисия и този ресор се занимава с провеждането на кохезионната политика, така наречената политика на сближаване на Европейския съюз, за която се отделя една трета от бюджета на съюза. Това са невероятно много средства. А в момента за този програмен период, за тази финансова рамка, в която се намираме, а именно от 2007 до 2013 г. , това са повече от 360 милиарда евро. От тях България има да получава малко повече от 6 милиарда. Така че това е изключително важен ресор от европейската политика. Важно досие, което, ако го получим, ще бъде голяма чест за България, защото това ще изрази много голяма степен на доверие на г-н Барозу към нас, ще изрази много голяма степен на доверие към, от страна на всички държави членки, защото, пак ви казвам, това е една трета от европейския бюджет. А що се отнася до това България за какво е готова, ние по тази логика, г-н Вълчев, ако гледаме почти трите години членство и нашите непрекъснати оправдавания, обяснения, които даваме в две области - правосъдие и вътрешни работи, по които е ясно, че влязохме неподготвени, това е ясно, нали, затова имаме механизъм мониторингов, който ни помага всъщност да направим реформата в тези две сфери, да модернизираме съдебната си система и да я приведем в съответствие с изискванията на принципа на правовата държава, т.е. да постановим върховенство на закона, така че българските граждани да не изпитват дефицит на справедливост. Ако гледаме по тази логика, то ние не трябва нищо да получим, защото пишат за нас също. . .
Може би езиковото многообразие?
Ами добре, защо да не го получим?
Т.е. и това ще ни харесва? Аз бях честен с вас да ви кажа какво не бих водил, когато вие ме попитахте. . обаче вие не ми казвате какво смятате, че няма да се хареса на България.
Първо, искам, искам да ви кажа, че лично аз съм уверена, че новите, разпределението на ресорите, на отговорностите на комисарите в новата комисия ще е много по-балансирано и аз разбирам накъде искате вие да поведете разговора, но дори езиковото многообразие е изключително важно в Европейския съюз, защото трябва да ви кажа официалните езици на съюза са всичките езици на държавите членки. Но ако погледнете примерно разхода за превод и за изготвяне на документация, ще видите, че има голям дебат, който се води за това кои да бъдат работните езици, пък кои да бъдат официалните езици и т.н. Аз съм сигурна, че в следващата комисия езиковото многообразие няма да е ресор сам по себе си, сигурна съм в това нещо. И. .. за много малко неща съм сигурна как ще изглеждат, защото никой в момента не знае какво ще се случи с Лисабонския договор, но съм сигурна, че езиковото многообразие, това, за което намеквате, че е дадено на Румъния преди това, пък там евентуално те са се почувствали ощетени, сигурна съм, че при новото разпределение на ресорите много малко държави ще имат усещането за. . .
Не, аз нищо не намеквам, даже вие питахте кое всъщност нещо България може би е подготвена, но аз ви казах, че там не може да ни кажат като за правосъдието, че сме зле.
Значи това е едно бягане, бягане. . . ами какво, че езиковото многообразие сме много добре?
Ами, България като страна единствена с кирилица в рамките на съюза например, различна азбука, носи всъщност идеята да защитава това многообразие.
Ами, те така и гърците може би ще поискат. ..
Да, гърците са другите, дето по тая логика, наистина. Със сигурност съжалявате, че сте казала, че има ресори, които няма да ви харесат, защото сега настойчиво ви питам кои са те, но вие не искате да ги кажете.
Не, напротив. . . Аз ще ви кажа. Примерно смятам, че вътрешния пазар, това голямо досие, няма да го дадат никога на България, защото. . .
А ще ни хареса ли да ни го дадат?
Не, на мен също няма да ми хареса, защото примерно това . . .защото това е много голямо, много отговорно, много сериозно досие за което примерно винаги, така да се каже, има настойчиви желания от поне 2-3 от големите държави, от учредителките. Защото това е нещо, заради което е бил учреден Европейският съюз. Нещо, което всъщност в много голяма степен изпълва съдържанието на съюза. Нека да кажем с вас следното нещо - Европейският съюз е един млад съюз. Той има тепърва много важната задача, и затова е важен Лисабонският договор. Той не е важен, защото е поредният договор на съюза, а той е важен, защото ще даде възможност през следващите 5 години съюзът след двете разширявания от 2004 година насам, 2004 и 2007, когато той нарасна на 27 държави, от 15 на 27, институционално да се укрепи. Тоест да самоукрепи себе си. Това е един млад проект, само 50-годишен.
Да изясним има или няма коалиция на депутати от Европейския парламент лично срещу вашето избиране за еврокомисар. Първо го казахте през седмицата, но вчера се самоопровергахте, ако вярно ви разбрах. Всъщност има или няма такава коалиция? Какво искахте да кажете, може би не сте била разбрана?
Първо казах, че медиите са написали това, че научавам от медиите, и така беше.
То това е в "24 часа". Ето го - "Евродепутати правят коалиция срещу избора ми за комисар" Румяна Желева.
Четете какво пише. Това е заглавието на редакцията, а защо не четете моите думи? Пишете, че . . .
Какво?
. . .знаете, че е имало разговори.
Пиша, че прочетох в медиите, че . . . така ли е?
Не, прочетете го.
Да, да, да. Че сте научили от медиите, че правят коалиция. Да.
Ама, прочетете го. Не ми четете заглавието на редакцията.
Така. Значи няма коалиция, това казвате.
Аз казвам какво прочитам в медиите.
Разбирам от медиите, че колеги от Европейския парламент, включително и български евродепутати, правели коалиция срещу избирането за еврокомисар, казвате вие.
Да, защото имаше такива публикации.
Но не знаете нищо повече от това.
Така. Не бих могла. Вчера имах много ползотворна среща с българските евродепутати или с една много голяма част от тях, която среща междувпрочем е планирана много отдавна, но знаете, че те пътуват. Или ако вие не знаете аз мога да ви кажа, защото като бивш евродепутат знам колко напрегнат е графикът на евродепутатите. Бяхме дали няколко дати и се оказа, че вчера е единствената възможност, когато да можем да се съберем заедно повече от половината. И, така, ние си говорихме за това как да установим по-интензивен контакт между Министерството на външните работи и евродепутатите, тъй като в много отношения ние имаме съвместна работа. Ние можем да им бъдем полезни не само защото ресорът "Европейски въпроси" е към нашето министерство, а защото, ако сте забелязали, от самото начало аз налагам една теза, че външнополитически България може да бъде успешна и може да провежда една действително успешна външна политика, особено като страна, член на Европейския съюз, само ако по вертикала и по хоризонтала всички, които сме ангажирани с външната политика, изпращаме сходни, еднакви послания.
Това каза по-рано в предаването Меглена Плугчиева. И тя каза пък, че се учудва, че когато излиза положителен доклад за усилията на България през годината, в която тя беше вицепремиер по еврофондовете, правителството, сегашното, не го използва и не го изтъква.
Първо, сега не излиза доклад. Има един писмен отговор от Европейската комисия до Европейския парламент, до Комисията по бюджетен контрол за начина, по който България и Румъния се справят с управлението на европейските средства.
Вътре има положителни оценки за България през последната година на предишното правителство, нали?
Вътре има оценки за това какво. .. не оценки, има преглед на това какво се е случило. Докладът е в много голям . . . Този писмен отговор е технически в голяма степен и от него се вижда, че са отблокирани средства и те са отблокирани, вие знаете, тяхното отблокиране започна след изборите с, така, може да се каже с усилията на новото правителство. Това е, което се вижда.
Да, знаете ли, интересно, и тя не поиска да каже добра дума, ясно за това, че наистина пък по ваше време се отблокираха средствата. Вие сега не искате да кажете добра дума за нея и това, което е направила преди една година. А едновременно и тя, и вие говорите за по вертикала и хоризонтала как всички заедно трябва да се подкрепяте и да виждате и доброто, което правите. Нали сте един отбор пред Европа?
За нас . . . Аз не знам, госпожа Плугчиева в момента е депутат, нали така?
С една дума, че тя е участвала в управлението на България и е полагала също някакви усилия.
Искам да кажа, че тази теза за еднаквото говорене по хоризонтала и по вертикала пред Брюксел я развиваме ние, новото българско правителство, и в частност аз като външен министър. А мога да ви уверя, че при предишното правителство нямаше грам усилия в тази посока. Грам усилия.
Те толкова се жалеха пък, че опозицията тогава им пречела в Брюксел.
Значи, трябваше да направят така, че да има нормален разговор и в парламента, и с извънпарламентарната опозиция, каквато беше ГЕРБ, защото тя беше партията с най-голямо обществено доверие и не беше представена в парламента. Аз мога да ви кажа, че много пъти, много пъти в Брюксел е имало и посещения на високо равнище, при което ние, евродепутатите тогава, въобще не знаехме за това. В съответна политика примерно се случваше нещо, аз съм била член на комисията по регионално развитие, както вече споменах, на Европейския парламент, и да кажем случват се, открива се програма "Транспорт" или открива се програма "Регионално развитие", оперативната програма стартира, то впоследствие се разбра, че нищо не е стартирало всъщност, защото не са давани проекти, но ние евродепутатите, които работим по тази проблематика, нямаме и представа за това.
Но вие казвате - вие така няма да правите.
Да, ние така не правим.
Вие ще каните . . .
Аз например вчера не поканих само евродепутатите на ГЕРБ . . .
От ГЕРБ, да.
. . . а поканих всички. И евродепутатите бяха много доволни, защото всъщност казаха, аз не знам дали това е така или не, че аз съм първият министър, който ги кани и това ги изпълва с надежда. И ние говорихме наистина по много прагматични неща, как да направим така, че комуникацията между нас да бъде много по-интензивна и много по-ефикасна.
Още малко за евроинституциите. Има ли вече идея България кого би подкрепила за европейски президент, за външен министър? Участваме ли в разговори? Сега, сигурно и да участваме, вие ще ми кажете, че не участваме или че е рано, но. . .
Как ще ви кажа такова нещо? Напротив, аз държа да знаете, и най-вече българските граждани да знаят чрез вас и вашето предаване, че България участва много интензивно във всички дискусии. Аз в понеделник сутринта заминавам на Съвета на външните министри, той се състои винаги в 2 части - общи въпроси и външни отношения на съюза. Общите въпроси засягат ЕС, това, което вие казвате, примерно дискусията за бъдещето на Лисабонския договор, на институционалните реформи, в това число и кой ще бъде бъдещият представител на Европейския съюз.. .
Кого подкрепя България?
. . . за външна политика и сигурност. Значи, това не е просто външен министър, а това е две в едно. Това е министър външен и. . .
И на отбраната.
. .. и на отбраната. Така, че. . .
Имаме ли, България идея зад кого стои?
В момента има дискусия, това ще се решава на европейския съвет, който предстои, пък след съвета на външните министри в четвъртък и в петък. Има, разбира се, различни имена, но това все още не е сложено официално да се преговаря. В момента, в който ние започнем тези дискусии, разбира се, че България. . .
Няма да кажете. . .
Няма да кажа, защото няма официално, всъщност както за еврокомисарите комуникацията все още е неформална само, която се извършва между държавите членки и председателя на комисията г-н Барозу. Защото нямаме процедура официална.
Ще приеме ли България бежанци от Африка, както поиска Малта?
Какво е поискала Малта?
Пред българския президент, докато беше на посещение в Малта, му беше поставен въпросът за това България да се включи в тежестта, която поема например Малта с бежанци от Африка.
Това не може да бъде решено чрез нашия разговор с вас. Това е дискусия, която трябва да се проведе. Аз нямам представа каква е основата на това искане. Знам, разбира се, че в Малта имат изключително много проблеми. Това, което ние правим в България, е да поискаме седалището на европейската институция за бежанците да бъде в България, защото България е единствената държава членка, която не е седалище на нито една европейска институция. Но това е нещо съвсем друго. Тъй като. . .
Добре, но представяте ли си ние да сме седалище на организацията за бежанците на Европа и да не приемем бежанци?
Това не означава, че трябва да приемем бежанци.
Да, де, ама. . .
Това означава управление на миграционните потоци и мениджмънт на тези потоци. Миграционната политика между другото е една политика, която тепърва ще се изгражда като обща европейска политика. Съюзът в момента е много далеч от това. България е външна граница на съюза, по вода и по суша, така че ние сме заинтересовани от този дебат. Но да приемаме бежанците на Малта, това ми се струва в момента, че не можем да го обсъждаме с вас.
Енергийните проекти. Ще минава ли "Южен поток" през България или не, последно? След всичко, което се изписа в руската преса за това, че ще мине всъщност през Турция. После стана ясно, че са турски териториални води, което не значело, че се изключва българската територия. Иван Костов каза, че Русия шантажира България чрез медиите. Какъв е вашият поглед?
Разбира се, това ще бъде решение на българското правителство. В момента ние нямаме причина да ревизираме участието на България в "Южен поток". "Южен поток" е един проект, който е важен за България и окончателното решение, разбира се, принадлежи, пак казвам, на министър-председателя и на българското правителство. Но за този проект специално ние, и министър-председателят, и други членове на кабинета, които пряко се занимават с това, винаги сме казвали, че България не вижда причини да се лиши от участие в него.
Управленските промени в министерството и българските посолства. Ще отзовете ли посланици заради нарушения при гласуването на изборите. Въртят се впрочем три имена - посланика в Анкара Бранимир Младенов, във Вашингтон Лъчезар Петков и в Лондон Любомир Кючуков, който като заместник-външен министър и изпълняващ длъжността на външен министър по време на евроизборите и след избирането на Ивайло Калфин е отговарял за изборите в чужбина?
Вие си спомняте навярно, а и нашите слушатели, дискусията, която се водеше в българското общество и сред политическите сили в навечерието на кампанията и за евроизбори, а впоследствие за Народно събрание, която продължи през цялото време междувпрочем, за това, че начинът, по който се откриват изборни секции в чужбина, е непрозрачен. Спомняте си, че имаше много писма и от студенти, и от студентски организации в западни държави, от наши съграждани, от големи общности в Испания, в Германия, за това, че им се отнема законното право да гласуват, конституционното право да гласуват, защото не се разкриват секции. В същото време половината секции от всички изборни секции в чужбина бяха открити в южната ни съседка. Всъщност заради тази голяма дискусия вие какво бихте ми препоръчали да направя? И заради ревизията, която ние направихме на начина, по който са откривани секции в чужбина - да отзова или да не отзова тези посланици?
Аз, като стана министър на външните работи ще взема това решение.
Така ли?
Да. Аз не ви моля. . .
А като гражданин какво. . .
. . . да ми препоръчате какво да ви питам например?
А като гражданин какво е вашето отношение? Трябва ли да има хора, които, ако не са си изпълнили професионално задълженията, да понесат наказание? Тук не говорим за наказателна отговорност или за това разследващите и правораздавателните органи да преценят има или няма закононарушение. Тук говорим за нарушения на професионализма.
Като гражданин съм делегирал това решение на вас с избора, който е направил българският народ. Така че по този начин ми се струва, че няма да можете да избегнете отговора на въпроса, ако това се опитвате. . .
Не, аз няма какво, не се. . .
Имате ли отговор?
. . . опитвам нищо да избегна, защото аз съм започнала, назначила съм тази проверка на седмия ден, в който станах министър. И всъщност в момента дисциплинарната комисия, която работи във външно министерство, снощи към 20.30 часа ни докладва на мен, на екипа заместник-министри, началник на кабинет, какво е станало, устно. Техният доклад, окончателен, ще бъде завършен в сряда. . .
Какво е станало?
. . . и аз в сряда ще взема решение, което ще научите и вие, но първо ще го научат колегите ни, за които става въпрос.
Тоест стои въпросът за отзоваване на дипломати, на български посланици заради изборите.
Нека да кажем следното нещо. Принципно те са изпратени с указ, който е издаден от президента, така че. . .
По предложение на правителството.
. . . да, така че аз мога да направя предложение за предсрочното прекратяване на мандатите на посланици, но все пак имайте предвид, че се изисква и процедура на съгласуване с президента.
Тоест стои въпросът да направите . . .
Стои.
. . . ли предложение за отзоваване. Това ли са тримата всъщност дипломати, които изброих, или има още?
Към момента дисциплинарната комисия, дисциплинарният съвет, който имаме във външно министерство, по случаите се е занимал с казусите на. . . с двата казуса, които имаме. . .
Анкара и Вашингтон.
. . . в Анкара и във Вашингтон. Вчера политическият кабинет, заместник-министрите, поставихме задача на комисията да проучи цялостния йерархичен ред, по който е станал целият процес. Тоест да се види кои други лица имат отговорност за. . .
И дали между тях е и сегашният посланик в Лондон Кючуков.
. . . действията на тези посланици, нали, за които става въпрос. Защото. . . Вижте, важно е да се разбере едно. Първо, трябва подходът да е еднакъв, нали, трябва да е еднакъв към всички изборни секции във всички държави и когато има някакви нарушения на професионалната етика и на професионалните стандарти, трябва да се подходи по един и същ начин по цялата йерархия, защото все пак посланиците трябва да са действали в съответствие със заповедите.
Не искам да отварям голяма дискусия около АДИС вие доста изговорихте по нея, но аз не разбрах вашето принципно решение какво е. Трябва ли да има такава агенция за управление на дипломатически имоти, или сте по-близо до тезата на по-предишното правителство, което дори смяташе, че трябва да се приватизира това дружество.
В момента дружеството трябва да реши проблема със своя мениджмънт, който е направил така, че дружеството да е на загуба. Аз мога да ви дам примери за дружества държавни, които са на печалба само защото имат добър мениджмънт. И в момента аз се опитвам това да направя. Въобще въпросът за приватизация . . .
За статута не стои.
Е не, не стои. Ние в момента трябва да изправим дружеството, да прекратим там сделки, които са в ущърб на дейността и резултата, икономическия, на дружеството, и изобщо не сме мислили за това, за което вие говорите.
Трябва ли България да води външна политика извън евроатлантическото пространство. Тази седмица вашите партньори в Европейската народна партия от "Синята коалиция" поставиха въпроса дали президентът трябва да ходи в Австралия, тъй като това е скъпо, и изтъкнаха аргументи за ниския стокообмен, слабите връзки на България с този далечен континент държава. Каква е вашата визия? Докъде трябва да се простира и на какъв принцип трябва да се разпростира българската външна политика?
Естествено, че трябва да води държавата политика извън Европейския съюз, в противен случай бихме останали наистина съвсем в периферията на всяка външна политика и на международните отношения. Израз на това разбиране е и нашето участие в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Това. . . аз се завърнах преди два дни от Баку, където бях за един между другото, за да приема ротационното председателство на организацията, и проведох за краткото време, което бях там, участвах не само във форума и поех председателството, но също така успях да се видя с президента на Азербайджан, с външния министър отделно на Азербайджан, с държавния секретар на Молдова, със заместник-външния министър от новото гръцко правителство . . .
Това го слагам в евроатлантическите връзки на България. . .
Ами не, това не може да го слагате. . .
. . . в широкото разбиране за атлантизма. Но Австралия при всяко положение е в друг океан.
Не мога да коментирам визитите на президента. Знаете, че той има своите отговорности по отношение реализацията на международните контакти и външната политика на страната, така че тази визита не мога да я коментирам. Само ще кажа, че в рамките на участието ми в 64-ата сесия на Организацията на обединените нации се видях с австралийския външен министър, среща, която не беше осъществявана досега, и поставих въпроса примерно за облекчаване на визите, на визовия режим за българските граждани, за българския бизнес.
Има 12 хиляди българи.
Поставих, да, въпроса за българската общност там, защото знам, че те . . . имам писма от тях, че се чувстват не особено обгрижени, не особено комфортно. Някой дори ми каза, че се представят едва ли не за граждани на друга съседна нам държава, защото всъщност няма, няма общностен живот.
За коя държава се представят?
Не, сега. .. няма значение. Примерно това е израз на това, че те не се чувстват наистина достатъчно обгрижени от България, защитени. Примерно в тази връзка трябва да се помисли какво може да се направи. Откриват се училища български, български културни институти и центрове. В такъв смисъл трябва да се направи по-интензивна връзката между България и общността там. Но аз ви казвам - не мога да коментирам визитите, мога да ви кажа, че съм се виждала с много други колеги външни министри, които са външни министри на държави извън Европейския съюз - наскоро с Кувейт, които са държави, отдалечени достатъчно от нашия географски район, защото е важно за българския бизнес, защото е важно за българските национални интереси да привлечем инвестиции, да привлечем наистина възможности тук да се реализират големи проекти. Защото Изтокът например е място, където в момента последствията от финансовата и икономическа криза се усещат много по-слабо, отколкото в България. Уверявам ви, примерно в един Азербайджан икономическия растеж до края на година се очаква да бъде 8 процента, в момента е 6, за първите девет месеца на годината, и това те казват е в резултат от кризата. Китай, Кувейт и други държави са много по-малко засегнати, така че ние имаме нужда от наистина от много интензивни контакти с тези райони на света.
