Кристалина Георгиева, европейски комисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, гост в „Седмицата” на Дарик:
Има ли криза с бежанците от Сирия в България?
За нашата страна това е нов проблем и в този смисъл - да, има криза, която се изразява в това, че трябва в много кратко време да се решат проблеми, загърбвани с години. Но ако поставим ситуацията в България в контекста на сирийската криза, нашият проблем наистина сравнително не е голям. Защо го казвам това? Защото от три години, откакто започна да се стреля в Сирия, в тази страна стана страшно. От 24 милиона население днес 7 милиона се нуждаят ежедневно от помощ, за да могат да оцелеят. И в най-добрия случай не повече от половината от тях я получават. 2,1 милиона души са напуснали страната. От тях 50 000 са в Европа, 5000 сега са в България, а останалите са в Ливан, Йордания, Ирак, Турция, Египет. Най-тежко е положението на ливанците. Малка страна, която самата е изживяла гражданска война - със 770 000 сирийци. Сирийци има сега в 1400 населени места в Ливан. В една трета от тези населени места те са повече от местното население. Също много сериозно е положението в Йордания. Аз винаги го давам този пример, защото той е много, много показателен. Най-големият лагер за сирийски бежанци е точно в Йордания, казва се "Заатари" - 120-125 000 души са в този лагер. Той е построен до града Заатари с население 3000 души. Когато аз пътувам по тези страни и гледам трагедията на хората, това, което ми остава в съзнанието, е лицето на дете. Защото повече от половината от пострадалите от тази криза са деца. Умни деца, които са се родили в страна със среден доход, с очакването, че ще завършат училище, че ще станат доктори, инженери, адвокати, писатели. Повече от две години те вече са извън училище. И ако ние, ако светът не успее да намери решение, политическо решение на тази криза, тя много реално може да дестабилизира целия регион. Ако това стане, последиците за Европа могат да бъдат действително изключително сериозни.
При четирите възможни варианта за поведение на Европейския съюз спрямо бежанците от Сирия кой всъщност използвате? Единият е финансиране на лагерите покрай границите, за да бъдат задържани там хората и лесно да се върнат, когато войната свърши. Вторият е задържане в периферните страни от съюза, каквато е България. Третият е разселване и разпределяне равномерно из целия Европейски съюз и накрая насърчаване на приемането на бежанци с финансиране.
Има и още един, пети вариант, който е много важен, а той е да помагаме на сирийците в страната им. Какво правим ние? Първо, мобилизираме хуманитарна помощ от Европейския съюз, но и от другите страни, особено от арабските страни, като се стараем колкото се може повече от нея да отива именно в Сирия. Помагаме на хората там, те са в най-тежко положение, там е най-голямата болка, докато им помагаме, по-малко пресичат границите, за да отидат в съседните страни.
Според прогнозите става дума за до 7 милиона души, които са вътрешно разселени или ще бъдат поне до края на годината.
Над 5 милиона са вече вътрешно разселени и живеят в ужасно, не само в ужасни условия, но и със страх за живота си. Ако на тези хора не им се помага и ако не се работи върху това да спре войната, броят на бежанците ще продължи да се увеличава. Прогнозите са до края на годината за още 2,5 милиона вероятно. Ако нещо трагично се случи, ако има промяна в баланса на силите, могат да бъдат и 3-3,5 милиона, прибавени към тези, които сега са навън. Втората част от нашата стратегия е да помагаме наистина за страните, където е най-голямата концентрация на сирийци. Аз съм била в тези страни много пъти и видях още преди година, че това не е достатъчно. Да се помага само на бежанците не е достатъчно. Ние трябва да помагаме и на местното население, на приемното население, защото иначе започва настройване на местното население спрямо бежанците. Вече на някои места има сблъсъци. Ние променихме отношението си към сирийската криза от хуманитарна гледна точка още в средата на тази година. Последното, което направихме - 400 милиона евро са разделени на 250 милиона хуманитарна помощ - за сирийците в Сирия, за бежанците, 150 милиона - за местните общности. И това ме завежда към третия въпрос. Какво правим, ако все пак някои от тези хора дойдат в Европа? Всичко, което аз правя в моята работа, директно има отношение към положението в България, защото колкото сме по-успешни да помагаме на сирийците и на страните около тях, които ги приемат, толкова по-малко хора ще идват към Европа. Но все пак те идват. Това, което правим в момента, е да се стараем бързо да увеличим съдействието на страните, които се оказват, като България, Гърция, Малта, с по-голям приток на бежанци. Ние пратихме в началото на тази седмица екип в тези три страни, който ще излезе с предложение в следващата седмица и аз много се надявам, че ще видим буквално в рамките на дни решение на министрите на вътрешните работи в Европа. Но, да ви кажа, това не е достатъчно.
Решение за какво?
За финансиране, допълнително финансиране, допълнителна помощ на тези три страни - България, Гърция, Малта. Но това не е достатъчно. Европа трябва да мисли стратегически, и какъв е нашият колективен подход. Ние имаме в случай на много голяма криза възможност да мобилизираме т.нар. директива за временна защита. Засега тя не е на хоризонта, но може да се използва. Но какво правим, ако не сме стигнали до директивата за временна защита.
Кога се стига до нея? При колко бежанци?
Няма записана цифра, но тя беше приета в контекста на югославската криза и тогава ставаше дума за няколкостотин хиляди бежанци.
В една държава?
В страните на Европейския съюз, не в една държава. Тогава дойдоха в Европа около 500-550 000 бежанци. Ако се случи така, че, да не дава Господ, Ливан се дестабилизира и се отприщи вълна бежанци към Европа, директивата за временна защита ще бъде този път, по който Европа солидарно посреща, поема.
Това е разселване на бежанците на някакви квотни принципи.
На някакви принципи на солидарност. Но междувременно, ако не се стигне дотам и все пак проблемът става все по-сериозен за Европа, какво правим? Много е важно министрите на вътрешните работи да стигнат до решение за солидарност в Европа, при което по-активно се работи за приемане на сирийски бежанци и в страните, които по географския принцип не се оказват на предна линия, както е България. И този разговор аз съм сигурна, че ще върви много интензивно в следващите седмици и месеци. Нека да си кажем истината такава, каквато е - тази криза няма скоро да свърши. Ние все още не сме видели пика нито като жертви, нито като бежанци. Дори когато свърши, ще минат години, преди да могат тези хора да се върнат в страната си, тя е тотално разрушена. Следователно ние трябва да работим с представата за решаване на дългосрочен проблем, в който трябва да ги посрещаме тези хора, да търсим начини да ги интегрираме там, където са. Знам, че това много плаши хората в България, но не трябва да ни плаши. Пак да го погледнем като цифри. Пет, дори 10 000, или 15 000 души в над 7-милионна България, това не е като 770 000 и души в 5-милионен Ливан.
Така стигаме до основните аргументи против приемането на бежанци в България. Първият е българите са бедни. Ако сте си гледали фейсбука, под вашата снимка вчера от посещението на бежанските центрове има коментари. Борислав Георгиев: Тези мизерстващи нещастни хора имат нужда от помощ, но такава снимка може да се направи и със 100-200 000 български граждани, за които никой не му пука. Или Георги Миков: Сега Кристалина Георгиева ще отиде ли да се срещне с българските бежанци, онези, които политиците ни прогониха през последните 23 години?
Разбира се, нашата страна има своите собствени проблеми, но ако погледнем в историята си, ние сме приемали бежанци, когато сме били много по-бедни и когато тук е било много по-трудно. Солидарността е двупосочна улица. На нас ни помагат, ние получаваме от Европа помощ, за да можем да наваксаме изоставането си спрямо другите страни, от нас се очаква да помогнем. Вчера, когато се срещах с бежанците, аз им го казвах това: имайте търпение, нашата страна има много проблеми. При нас има възрастни хора, които като вашите студуват. При нас има дечица, които като вашите боледуват.
Миналата седмица политически лидер даде за пример, че български пенсионер получава десеткратно по-малко, отколкото са съобщенията, че излизала цялостната издръжка на един бежанец.
Аз нямам представа доколко тези съобщения са акуратни. Вероятно в началото, когато относително малък брой бежанци се осигурява инфраструктурно, разходите на един човек да са по-големи, може би е така. Но ние не трябва да ги смесваме тези теми. От една страна, имаме необходимостта да работим за подобряване на живота на нашите хора, тази задача пред нас стои и ще продължава да стои. От друга страна, са нашите правни и морални задължения. Ние сме подписали конвенцията за бежанците. Да си спомним кога възникна необходимостта от тази конвенция - след Втората световна война, когато 3 милиона европейци трябваше да бъдат разселени и да бъдат върнати по домовете си. Ние бяхме бежанците, европейците бяха бежанците. И няма никаква гаранция за никого, че в бъдеще не се налага отново на нас да ни се помага. Затова у нас хората трябва да си помислят можем ли ние да си позволим да обърнем гръб на хора в нужда, морално можем ли да си го позволим, и юридически? Започвам с моралната страна на въпроса. Аз си мисля, че много хора в България, които не са толкова може би гръмогласни, чувстват съпричастност към жените и децата, които бягат да спасят живота си.
Друго възражение обаче, че това не са бежанци, голяма част от тях били хора от други държави - Афганистан, Алжир, други африкански страни, и използвали ситуацията, за да се представят всъщност икономически емигранти като бежанци от война.
Може би това го има и затова нашата служба за бежанците трябва да си свърши работата и да видим кои са тези, които са икономически емигранти, на тях няма да им бъде даден бежански статус, и кои са тези, които действително бягат заради опасност за живота си, на тях ще им бъде предоставен бежански статус. И това е юридическата страна на въпроса. Ние не можем да откажем да ги приемем тези хора. И когато дойдат тук ние не можем да ги върнем в страната им, ако условията там застрашават живота им. Така, че дори и да си затворим очите пред моралната страна на въпроса, има юридически аспект, който няма как да го загърбим.
Следващ аргумент. С бежанците влиза престъпността, нещо повече, с бежанците влизат терористи.
Много, много ме притесняват тези, тези приказки, защото аз от две години прекарвам дни наред със сирийски бежанци. Огромната им част, 75% са жени и деца. Мъжете, които бягат от Сирия, са тези, които бягат защото не искат да бъдат част от войната. Вероятно както във всяка група, между нас също има хора, които нарушават законите, вероятно и между тях има такива, които биха се оказали криминално проявени, и за тях нашата система на сигурност трябва да има грижа. Това, което правят другите страни, да кажем Ливан, Йордания, Турция, е, съзнавайки, че бежанците ще бъдат там дълго време, да укрепват системата на тяхната защита и защитата на своето население. Но това, че тези са хора, които идват тука, са Ал Каида, това са толкова безотговорни приказки, плашат хората неоснователно и да ви кажа, притеснява ме това, че когато тръгнем в тази посока да се страхуваме от тях и да ги мразим, много трудно е да се обърне настроението на народа ни, а тези хора ще бъдат тук, те ще бъдат сред нас година, две може би и повече.
Да прескочим следващото възражение, че пренасят болести, защото то е още по-крайно от това за престъпниците.
Това, което виждам по нашата преса, е много притесняващо, защото надъхват нашите хора, да станат очите на страха много големи. Защо се прави, само можем да гадаем. Дали се прави, защото действително тези, които го пишат, го вярват или се прави, защото искаме да насочим притесненията на хората от една към друга тема, но да поемем дълбоко дъх и да си помислим. Ако това сме ние? Знаете ли, пътувам по света, виждам навсякъде лицето на трагедиите. Две са винаги причините. Или е екстремизмът на природата или е екстремизмът на човека. Но никой от нас не е имунизиран срещу бедствия, дори и в мирна Европа ние не сме защитени срещу опасността конфликт да запалва и нашата черга. И трябва да разберем, че за бъдещето на света солидарността,
умението да помагаме на другите това е единственият път, по който можем да гарантираме на нашите деца да живеят сравнително добре.
Какво да направи България за по-добра организация по приемането на бежанците?
Това, което виждам по света, това, което работи най-добре, е да се търси решение по пътя на по-малката концентрация на хора на едно място. Но трябва да има все пак критична маса, защото има езикови бариери. Тези хора не говорят български език. Аз се надявам, че много от тях ще го научат, но докато го научат, ако ние ги пръснем по две, по три семейства по България, може би това ще бъде по-голям проблем. Но и да ги концентрираме на едно място, това също не е добро решение. Още повече, че и ние трябва да мислим една стъпка напред. След три, четири, пет месеца, когато статутът на бежанец е получен, какво искаме ние, тези хора да бъдат зависими на подаянието от държавата и Европейския съюз или да могат да си изкарват сами хляба. Много сирийци идват тук с желанието колкото се може по-бързо да снемат тежестта от българската държава. Вчера една жена ми казва: аз съм фризьорка, не искам да тежа на вашите хора, какво може да се направи да мога да почна работа. Друг човек ми казва: аз искам бързо да науча български език, каквато и да е работа да мога да работя. Трети казва: разбрахме, че тука в България има места, които са останали без население, където има възможност селското стопанство да се развива. Ние идваме от селските районни на Дамаск, готови сме да работим. Затова мисленето трябва да бъде в две посоки. Първо как можем ние да организираме тяхното интегриране в България, така че колкото се може по-бързо те да не са, да не са проблем, а всъщност да са част от страната ни.
Вие сте за план да бъдат населени обезлюдените райони с необработваема земя?
Една част от решението може да бъде там. Знаете ли, аз не съм за никакъв. Имаме запустели места, където има училища, деца няма. А сега имаме деца, които нямат училище. А освен това в тези региони ние можем да използваме европейските фондове, социалните фондове и фондовете за селските региони, които така или иначе ние няма да успеем да усвоим. Аз се връщам пак към проблема. Трябва да помагаме на бежанците, ама трябва да помагаме и на хората, които ги приемат.
Къде да учат? В общи училища с българчетата или в отделни училища?
По-добре е да бъдат в общи училища. Ние знаем, че децата...
Но не знаят език. Трябва явно да се направят училищни центрове, в които първо да учат език.
Малките деца много бързо се интегрират навсякъде. Българчетата, като отидат в Европа или САЩ, за месец, два, за три те говорят езика и нямат никакъв проблем. За малките деца това не е проблем.
На този фон обаче какъв да бъде отговорът и какъв е отговорът на Европейската комисия на изявленията от Франция за връщането на ромите пък в България? А тук пък ромски лидери казаха - бежанците бъркат в нашето канче.
Комисията категорично е против всякаква дискриминация на европейски граждани. И искам да кажа, че не е имало случай, в който да се вземат политически решения или да се направи политическо говорене в това направление, в което комисията да не е казала: едно от големите постижения на Европа е свободното движение на хора. И в никакъв случай не трябва да допускаме то да бъде, това огромно постижение на Европа да бъде ограничавано. Както искаме да защитаваме правото на българите, на румънците, на всички други, на нашите роми свободно да се движат по Европа, по същия начин ние трябва да защитаваме правото на хората, които са дошли тук да спасят живота си, да бъдат посрещнати със съчувствие, а не с омраза.
На този фон обаче Европейската комисия щяла да отложи с процедурна хватка приемането на България в Шенген като не обяви доклада за България и Румъния до края на тази година, така че той да отвори дискусията на срещата на върха през декември, щяла да го направи през януари.
Това е също тема, по която комисията винаги е била еднозначно, категорично на страната на България и Румъния. Казвали сме го много пъти - България и Румъния са покрили изискванията за влизане в Шенген.
Да, но от това съобщение излиза, че и комисията ще играе за французи, холандци или други, които не искат да се дебатира този въпрос сега.
Никаква игра няма тук. Ние сме го казвали много пъти, аз пак ще го кажа, проблемът с влизането на България и Румъния в Шенген не е защото комисията не си е свършила работата и не е защото комисията не иска той да бъде решен. Това е проблем на
няколко държави в Европейския съюз, които по една или друга политическа причина не са готови да се придвижат напред. Ако искаме обаче ние да печелим имидж, той няма да стане, ако в лицето на трагедията на един народ ние се окажем неспособни да проявим съпричастност и солидарност. Т.е. ако българите искат да стоят на позицията, че имаме право да се движим свободно по Европа, че това право всички трябва да уважават, по същия начин ние трябва да уважаваме правото на бежанците да потърсят при нас защита.
Ще заработят ли оперативните програми с европейските пари от началото на следващата година или ще има забавяне заради процедури?
От страна на комисията няма никакъв проблем. Ние работим във всички държави с желанието да видим ревизиране на новите програми, включително и в България. Аз се надявам, че особено при тези трудни икономически условия, както това става в други
страни, и у нас ще има ускоряване на усвояването на фондовете. Видяхме, че дори една Гърция, която имаше трудности с усвояването на европейските пари, сега значително повече съумява да ги вкара в икономиката си.
Въпросът е друг, ще има ли прекъсване заради двата периода - сега свършва единият, трябва да почне другият?
Проблемът не е толкова процедурен, колкото е на разминаване между обещания и плащания. Ние имаме от догодина много уникален момент, когато правителствата са се споразумели да направят по-големи обещания за пари, ама да плащат по-малко. Защо? Защото историята винаги е била такава, ние не можем да усвояваме 100%. Щом като не можем да усвояваме, дайте да не ги даваме тия 100%. По това се работи много сериозно. Ние тази година вече го видяхме този проблем, успяхме да го решим, засега успяхме да го решим. Аз се надявам, че ще го решим и догодина. Но за България, моят съвет към България е да си защитаваме интереса, да работим по това колкото по-изчистени да бъдат нашите предложения, така че да влизат свежи пари в нашата
икономика колкото се може по-бързо.
Как гледате на честата невъзможност на българския парламент да заседава заради липсата на кворум?
Ами не е проблем само в България, виждаме, че САЩ - не можаха бюджета да си приемат. Това, което става в света, виждаме му ехото у нас, с всичките му наши балкански елементи, е много голямо противопоставяне, политическо, което се превръща в пречка за това да могат институциите да работят. Не трябва да използваме оправданието: ами вижте, то и в Италия е така, и в САЩ е така. Трябва да си мислим, че все пак нашата страна има повече проблеми за решаване и да се надяваме, че ще дойде този момент, в който политиците в България ще кажат: да загърбим противоречието си по големите си теми, да работим там заедно. Ама още не е дошъл.
Кой е изходът според вас - парламентът да продължи да работи, правителството да продължи да работи или избори?
Труден въпрос, защото за да отиде България на избори, най-малкото парламентът трябва да приеме новия изборен кодекс. Аз си мисля, че вместо да противопоставяме тези два варианта - избори веднага или избори по-късно, трябва да си кажем защо толкова много у нас се настроиха хората едни срещу други. Кой го подтиква това разделение?
Защо?
Ами, аз гледам отстрани и ми се струва, че причината е в две неща, първо, много се вперихме в собствения си път, много в България потънахме в дребнотемието на нашата страна, вземете сирийската криза, 2,1 милиона бежанци по света, за тях в България не се говори, те не съществуват, ние говорим за тия 5000 души, които са дошли у нас, и увеличаваме проблема в общественото съзнание до мащаби той да изглежда огромен и нерешим. Това върви по много теми. Това, че ние не можем да погледнем на света и да кажем всъщност ние сме една щастлива страна, намираме се на хубаво място, имаме нормални хора, образовани, нека да видим как да създадем позитивно мислене на българите та да върви страната ни напред. И вторият проблем е, че като че ли у нас се случи в по-голям мащаб това, което се случва и на други места. Добротата е тихичка, мълчалива, лошотията - гръмогласна.
Бихте ли се срещнали с „Атака”, ако беше поискала среща с вас в Брюксел?
Аз не бях в Брюксел, така че тази тема дори от вас я чувам. Аз бях в Мали и след това в Ню Йорк, на сесията на Генералната асамблея, след това да мобилизираме допълнително 1 милион долара, да помагаме.
Избягвате темата за „Атака” ли?
Това е част от този глобален и наш феномен на противопоставяне и на гръмогласност на тези хора, които искат да противопоставят едни на други нас, българите, но щом като го има, нека си го кажем и това честно - ако го има един феномен, значи за него има почва. Трябва да мислим защо я има тази почва и какво може да направим да променим условията в страната.
Тази седмица има два актуални дебата, впрочем единият от няколко седмици се точи, да се спре пенсионната реформа. Вие имате ли позиция дали това е добър ход в България?
Ние отлагаме неизбежното. Да, може да спрем пенсионната реформа и да кажем - ще се върнем пак към нея след известно време. Каква е ползата от това? Временно хвърляме прах в очите на хората, след година-две трябва да се върнем към този проблем. Ние имаме все повече възрастни хора, пенсионери, които се издържат от все по-малко млади работещи. Първо, как ще решава България демографската си криза? Искаме ли да видим българите, да кажем, от Молдова да се върнат тук? Искаме ли да направим нещо, така че българите в България по-малко да напускат страната? Какво правим, за да имаме повече деца? Какво правим тия деца да са по-образовани? По тази тема трябва да говорим, т.е. пенсионната реформа сама по себе си не е единствената част на проблема, но е много важна и тя трябва да се направи.
И пак отварят темата за пушенето. Да се върне ли пушенето в заведенията в България?
Категорично не, да не се връща. Ние знаем, че е проблем за здравето и знаем, че ни струва пари, и знаем, че всички ние трябва да ги плащаме тия пари. Успяхме с голяма трудност да стигнем до решение, взехме го това решение. Защо го отваряме, за мен това е голяма мистерия. То е както с пенсионната реформа. След някоя и друга година ще трябва пак да го забраняваме, защото логиката навсякъде по света ни казва, че трябва да пазим здравето на хората и да пестим парите им.
Виждам, че упорито избягвате да говорите за политическото си бъдеще, но въпросът е ще се кандидатирате ли за евродепутат догодина?
Не. Аз поех ангажимент пред българския народ да представям страната ни добре като еврокомисар. Това го правя.
Отхвърляте всякакви варианти до октомври при политически промени в България да се ангажирате с българската политика?
Аз имам една много проста философия - аз работя това, което в момента ми е работата. И никога досега, няма да го направя и сега, не мисля за това каква може да ми бъде следващата работа. Когато му дойде времето, ще дойда при вас, ще си говорим по тая тема.
Най-одобряваният български политик сте? Искате ли да станете премиер на България, президент на България? Това е труден въпрос, защото ако питаш иска ли някой нещо да стане, това е като едно дете да го питаш какъв иска да стане, но вие искате ли?
Вие сам отговорихте на въпроса. Аз искам да си върша добре работата. Сега това, което правя, аз си върша добре работата, нашият екип в Брюксел е много уважаван. Винаги, когато има някакъв спорен въпрос, първо ни питат нас: вашата комисарка какво мисли по тази тема? И когато си отида в следващата работа, каквато и да е тя, можете да сте сигурен, че ще се старая да си я върша много добре.
