Т. Буруджиева: По пътя на партиите или „Ганкиното кафене” в мрежата
Т. Буруджиева: По пътя на партиите или „Ганкиното кафене” в мрежата / снимка: БГНЕС, архив

Според политолога Татяна Буруджиева Facebook и интернет поставят нови изисквания пред българските партии. Те трябва да осмислят факта, че все повече ще стават избирателите, които са поколението на интернет. Буруджиева е скептична за това дали с групата в социалната мрежа в негова подкрепа Касим Дал ще успее да реформира ДПС отвън, след като не е успял да направи това вътре в партията. За интернет и политиката, за това дали е възможна Facebook-революция в ДПС и каква е възможната съдба на една група в социалната мрежа – интервю с Татяна Буруджиева.

Парадокс ли е, че една от най-консервативните от организационна и структурна гледна точка партия като ДПС се изправя сега пред предизвикателството интернет - с тази група за подкрепа на Касим Дал във Facebook?

Изправя се както всяка една друга партия се изправя. Новите технологии поставят много различни изисквания към партиите и не просто изискването дали да имат страница или група. Партиите имат някакъв период от време, но той не е много дълъг заради изключителната динамика на развитие на комуникационните технологии, в който да осмислят факта и да се адаптират към това, че все повече избирателите общуват по друг начин. Защото са други хора и защото все по-голяма част ще стават онези избирателите, които са поколението на интернет и си общуват чрез такива формати в това число и Facebook-групите. С всичката условност на българските партии, защото повечето партии не разчитат на по-младите избиратели. Обикновено митологемата е БСП- старците, но истината е, че и в дясно и в центъра основната маса от избирателите са по-възрастни хора. Така че далечно е времето, в което ще хлопне мандалото на партиите, но то предстои.

Т.е. ако не за тези, то за следващите избори социалните мрежи ще играят роля?

Дори и не за следващите избори. Мрежите няма да играят такава роля, каквато ни се иска. Социалните мрежи ще играят символична роля. Символът в политиката е много важно нещо. Не случайно и преди Facebook, още от два века назад, когато се правят кампании на партии, младите лица, новото винаги се е олицетворявало с младежите. И днес дори се отделя огромно значение на младежите не защото младежите са основно избирателно тяло. По същия начин Facebook -кампаниите, изобщо интернет-кампаниите, блогърите, тази част организация на групи в мрежата, ще играят все по-решаващо значение, но засега все още символично значение. Защото резултатите от изборите са количествени, а тези хора не са количество. Това е същото като движението на „зелените” в България. Не че българите не искат природата да им е наред, не че ни ги харесват, но нямаме достатъчно зелени. Това е по-скоро символика, отколкото реалният прагматизъм, който се изисква от една партия, която трябва да спечели определен брой гласове. А за това основно сега се разчита на по-възрастното поколение.

Ако се върнем към ДПС и Касим Дал, шанс ли е тази Facebook-група той да реформира ДПС отвън, каквато заявка той направи?

Касим Дал твърде дълго беше една от сериозните основни, изразяващи ДПС фигури. Както се казва, здравата логика на българина му говори, че този човек след като не е успял отвътре, не знам как точно ще успее отвън. Той може да си направи една голяма група във Facebook, което не е много сложно, когато си известен. Тази група в голямата си степен вероятно не е дори от поддръжници на ДПС. Значи той може да събере и гигантска група в интернет и какво това помага в политиката всъщност?!? Като реформиране на ДПС той може да направи различни други неща - може сериозни обществени акции да предизвика, но партийно действие и въздействие е много сложно. И ще ви кажа защо. Не защото партиите не се интересуват от гласа на гражданите, особено когато това е по-масово нещо, а защото, когато в една партия един човек е изключен, този човек дори и за хората отвън този човек е изключен от тази партия. Това в някакъв смисъл е същото като казуса Първанов и БСП, АВБ и БСП, Татяна Дончева и БСП, също като Касим Дал и ДПС. Хората могат да го уважават, да му приемат мнението, да са негови фенове, но това вече не го прави част от ДПС. Затова и партиите в определен момент изключват някакви фигури, защото медийното пространство създава власт на политиците, която допълва в партията. И много често се получава така, че един политик е по-властен през медиите вътре в партията си, отколкото поради самата си партийна функция. И партиите трябва да държат този баланс, защото иначе нямаше да има нужда от партии. Засега все още нито науката, нито текущите анализи могат да обяснят новото, което се заражда. Защото интернет дава възможност за организационни действия и за самоорганизиране, но не знам защо смятаме, че това непременно трябва да бъде тип партийна самоорганизация. Едно време гражданското общество с едни механизми е можело да се събира - това е била улицата. Не случайно пред 19 век и началото на 20 век начинът да се самоорганизираме и да покажем, че искаме нещо като общество е улицата - т.е. протестите, стачките, революциите. Сега особено интернет ни дава нова възможност - това е съвременната улица, съвременната бастилия е там в това пространство, възможността да се организира дори и революция. Но силата на това нещо се подсилва или спада от това как функционират другите неща - доколко я има държава, доколко по друг начин можеш да си защитаваш интереса извън интереса. И затова в една Северна Африка, където имате едноличен режим, изборът ви за самоорганизация е или да се подчините на един вожд или ислямизмът да ви организира. Там няма партии в истинския смисъл на думата и Фейсбук изигра изключително значение в случая. Гражданите имат нужда от своите механизми за самоорганизация. Facebook, интернет, Уoutube - всичко тава са нови възможности да се самаорганизираме. Това е начин да припознаеш общия си интерес. Ти виждаш, че има и други, които мислят като теб. И то без да имаш нужда от някакъв посредник, което са страхотно. И тук се връщаме на въпроса какво всъщност това помага на Касим Дал или пречи на ДПС в тяхното чисто партийно функциониране? Нищо според мен.

Предстои все пак срещата на тази група на живо?

Живото действие е вече различно нещо и тук стигаме до каналния ред, влизаме в отъпканата пътека. Това живо действие или ще се самоорганизира и ще придобие формата на някаква партия или движение, или няма да се организира и ще остане „Ганкиното кафене” във Facebook, който от време на време ще се събира. Т.е. те или ще останат клуб по интереси, което е нормалното поле на Facebook. Този клуб по интереси може и стачка да направи, защото има някакъв интерес, който да защити. Или ще организират и ще си влязат в другото русло. Засега няма държава, няма общество, включително и в Щатите, които са много онлайн-демокрация дори като гласуване, в които Facebook да е заменил партията, организациите и държавата.

Кой е по-полезният ход обаче - да си остане клуб по интереси или да се организира?

Полезен винаги в политиката сеа преценява от гледна точка на целите. Доколкото разбирам, г-н Касим Дал държи да бъде политик. Като държи да бъде политик, той може да бъде политик единствено и само като действа в рамките на механизмите, които ще му дадат възможност да участва в битката за властта. Защото това е политиката -  имаш идеи и се бориш, с подкрепата на хората, да ги превърнеш в политика и те да ти дадат мандат да го направиш. Друг механизъм няма. Другият механизъм ще го обрече точно на това, на което изключително симпатичните ми „зелени” представляват в българската политика. Те правят страхотни акции, много хора ги харесват, всъщност никой не казва, че не ги харесва, но в същото време на изборите печелят 1% в национален мащаб. Това е като семейството - има много начини, по които да се обичаш и да бъдеш с един човек, но има само един начин да родиш дете и да го отгледаш. Същото е в политиката. По много начини можеш да участват в политиката като гражданин, но има само един начин да управляваш - и той е да спечелиш избори.

Т.е. ако се тръгне на срещата в неделя към създаване на една нова структура?

Това вече не е действие за поправяне на ДПС. Това е създаване на нов субект, който може да бъде сравняван с ДПС как се прави същият тип политика. И по този начин ДПС чрез конкуренцията да поправи някакви неща в себе си. Дотам както е нормалното действие. Значи имате десет десни партии, всяко действие на едната предизвиква реакции на другата, за да може да е по-добра, защото те са в едно поле. Това е, което ще постигне, но друго отвън към една партия не може да се постигне.

Последвайте ни

Интервю