Интервяю на Кирил Вълчев с лидера на ССД Стефан Софиянски.
По традиция в "Годината" на "Дарик" радио ще чуем погледа към изминалата 2006 г. на лидерите на парламентарно представените политически сили. Българският народен съюз е представен от Стефан Софиянски.
Лидер не толкова на Българския народен съюз, колкото на Съюза на свободните демократи...
При вас е по-сложно. Вие сте един от лидерите.
Да, макар и че очаквам да вземем окончателното решение, аз се оттеглих след изборите, знаете.
Какво ще кажете на онези, които сега ни слушат и които казват - 2006 ли, годината на Вальо Топлото, и свързват името, неговото име с вашето, както впрочем и вчера го прави министърът на икономиката. . .
Румен Овчаров.
Да, той казва - над Валентин Димитров стои само софийския кмет през последните 10 години, през повечето от тях това беше Стефан Софиянски.
Вижте какво, естествено Овчаров. Овчаров съм го бил на избори 20:70, така че естествено е. . .
Това беше 1999 г.
Това беше 1999 г., да. Естествено е, аз съм опозиция в момента, Овчаров няма друг избор, освен да ме атакува, както, общо взето, и позицията на БСП, така че конфликтът между мен и БСП ще си остане траен и винаги такива намеци ще има. В края накраищата, ако си спомняте 1997 г., когато говорим за този период, Румен Овчаров беше в кабинета на Жан Виденов, един от водещите министри. Тогава страна беше изгребана, когато аз влязох в Министерския съвет. Аз знам какво съм заварил, само че не се занимавах с Румен Овчаров, а се занимавах да оправя нещата и да тръгна, да овладея инфлацията, да . . . международния валутен. . . . и т.н.
Добре, да оставим Овчаров. Големият въпрос обаче, който през тази година си задават много хора, е как е възможно например софийският кмет, другите управляващи, нека бъде и Румен Овчаров, да не знаят какво става в "Топлофикация", да не знаят как се източват милиони, които отиват по сейфове, по сметки по света?
Това са стопански ръководители, които очевидно не са били следени, защото ревизиите, всичко, каквото минаваше, одити, всичко минаваше съвсем нормално. Оттам нататък защо полицията не е открила тези сметки, защото нито кметът, нито министърът може да следи на някой сметките по банките и източванията. Защо тогава не се е намесила, още не е ясно от какъв период са тези средства, защо не се е намесила тогава?
Нищо съмнително ли не видяхте през всички тези години?
Не, защото се работеше. Аз гледам работата. Кметът трябва да гледа работата. Аз мисля, че това не е най-важната тема. Ако, така, сме говорили, нали, вие отбелязахте януарските събития 1997 г., да се върна аз на тях, тогава защо не направихте предаване къде беше зърното на България, къде беше. . .
О, правехме.
А, правехте! Помогнахте, вярно е, че помогнахте. И добре, и докъде стигнахте?
Вие пък, г-н Софиянски, сте забравил ролята на "Дарик" радио и сега в желанието си за някаква защитна теза се опитвате да неглижирате. . .
Не, напротив,. . . .
. . . не е честно.
Аз нямам нужда от защитна теза, защото си гледам работата където и да съм, но безспорно ролята. . . И добре, до какво заключение стигнахте?
Там имаше дела. Смятате ли, че делата ще приключат сега с "Топлофикация" така, както приключиха за зърното? Оказа се, че няма виновни.
Не мога да кажа. Това съдът ще каже. Мисля, че това не е най-важната тема. Има далеч по-важни теми, ако искате да говорим сериозно.
Само да свършим с парното, понеже тече нов дебат и той е по-глобален - какво да се прави оттук нататък - частно ли да стане софийското парно, или да остане общинска структура, каквото идея имат като че ли повечето от общинарите?
Не може да остане общинска структура. Аз ще се върна на историята. Държавата субсидира цената на газта. По този начин парното задлъжнява непрекъснато. Когато трябваше да се тегли кредит, за да се възстанови развалената мрежа и ние я възстановихме, защото, ако ме питате за този период, аз ще ви напомня пък периода, в който София изглеждаше като лунен пейзаж - гейзери излизаха отвсякъде. Всичките тези инсталации се подмениха, абонатните станции, над 15 000 абонатни станции, се подмениха. В този период парното си работеше добре, работеше си. . . в смисъл поддържаше се, тези хора, аз ги заварих, Рогачев примерно го заварих, си спомням, 1995 г. работеше. . .
Той е работел 30 години.
30 години е работил човекът в парното. Това бяха хора, които познават всяко ъгълче на София, копаеше се, правеха се ремонти, докато стигнаха до една сравнително стабилна система за сметка обаче на задлъжняване по линията на доставките на газ. Тогава прехвърлихме, за да ликвидираме този дълг, прехвърлихме на държавата 40 процента с решение на Общински съвет, мисля че бяха 48, и това даде възможност за нови инвестиции в парното. Аз съм се занимавал с парното до там. Оттам нататък вече държавата си пое дела, направи блокираща квота в парното, блокира някои смени, които искахме да направим и започнаха да се развиват тези събития.
Според вас кое е най-важното на 2006 г., ако не това, за което сигурно хиляди хора си мислят, нали, как ще вържат двата края с отоплението през зимата, затова си позволих да започна и с тази тема?
Вие самият мислите ли как ще ги вържете?
Не, аз не.
Не, вие не, а защо не предполагате. . .
Познавам много хора, които. . .
. . . хората са с вашия статут? Вие защо нямате тоя проблем?
А вие смятате ли, че това беше. . .
Не, питам ви, нека сега да питам, понеже казвате, така, една драматична картина.
Защото съм млад, защото съм млад, защото имам възможност да работя, но, примерно, България има 2 млн. пенсионери.
Да, ама те не живеят в София всички. Освен това София има предимството, може би и недостатъка, но за мен това навсякъде по света е предимство, да има централно парно, т.е. ти не се грижиш за нищо, не си доставяш въглища, не си доставяш нафта. Ти си седиш вкъщи и парното ти идва.Всяко такова. . . такъв лукс, който, отново подчертавам, и на европейско ниво е лукс, той си има някаква цена. Цялата тази система трябва да се поддържа.
Имало е злоупотреби, безспорно ще си понесат отговорност. Това обаче не подменя тази мрежа, която съществува и която трябва по някакъв начин да се издържа. Какви са вариантите? Вариантите са: там, където наистина има самотни семейства от възрастни хора, да се потърси една социална намеса. И това съвсем не са 2 милиона, защото вие започнахте в желанието си само този проблем да изтъкнете, да обобщавате, съвсем не са 2 млн., защото София е 1 милион и 300. В София безработицата е около 3 процента. София произвежда най-голямата част от брутния вътрешен продукт, т.е. в София има хора в лошо и в по-тежко положение, но благодарение на работата през всичките тези години софиянци имат един по-висок стандарт и този по-висок стандарт предполага и така разпределение на средствата, че да има за парно през зимата. Мина времето, когато. . . комунистическото време, когато всичко се даряваше, но пък нямаше нищо по магазините. Това време свърши.
За тези хора според вас кое беше най-важното, ако и вас ви подредим между тях и като човек, мислещ за тях, през 2006 г.?
През 2006 г. за всеки човек има две неща: дотолкова, доколкото живее и работи в личен план - да има здраво семейство, да има добри условия на живот, детето му да има детска градина, транспортът да му е удобен, да се ядосва по-малко, да прекарва повече. . . по-хубаво свободното си време. Това са измеренията, човешките, ежедневните, ако питате какво е важно за всеки един човек.
Ако един човек е минал вече един друг етап извън тези човешки измерения, т.е. интересува се от обществения живот, от политическия живот, ангажиран е, тогава за него не може да бъде нищо друго толкова важно, колкото това, което ще стане, което беше постигнато тази година и ще стане факт след 2 седмици - България става пълноправен член на ЕС. Това е нова епоха. Ако погледнем в нашия съзнателен живот,в поколението на нашите родители и в нашето, България мина през няколко етапа - единият, тежкият, който нашите родители са преживели - Втората световна война, след това, следващият етап е комунизмът, след комунизма е преходът 17 години.
Този преход, аз много пъти съм казвал, свърши вече, защото когато излязохме 1990 г. на улиците, ние какво поискахме? Ние поискахме демокрация, свобода, свободни избори. Постигнахме ли го? Постигнахме го. Е, съпротивяваше се БСП, но го постигнахме.
След това поискахме частна собственост. Постигнахме ли я? Постигнахме я. Е, БСП скачаше против земеделската реформа, дали тя е добра или лоша, може много да се спори, но факт е, че сме постигнали частната собственост. Какво искахме още? Искахме прозападна ориентация. Постигнахме ли я? Постигнахме я въпреки БСП. Когато аз 1997 г. взимах решението България да бъде член на НАТО, сегашният президент беше с плакат на улицата против това. Е, накарахме ли ги да отидат в НАТО - накарахме ги. Дори те, с тяхно участие стана това. Сега пращат и сили навън вече. От тези хора, които бяха на демонстрациите. Поискахме, казах, проевропейска ориентация. Станахме ли членове на ЕС? Станахме. За всички тези 17 години ние постигнахме основните цели, които дясното си постави през 1990 г. и лявото работеше против тях. За да стигнем до там, че един Румен Овчаров да говори по вашия въпрос за частно и за приватизация на парното, значи и неговото съзнание сме го помръднали, трябва да го победиш, за да му промениш съзнанието.
Оттук нататък България влиза в нов етап, и това е важният етап. Съвсем друг етап вече. Ти ставаш член, ти ставаш член на една огромна 400-милионна държава с еднакви правила, с еднакви, дай Боже, след 5-10 години с еднакви условия на живот. Ето това е нещото, което е важното. Просто от 01 януари ние влизаме в друга обществена система. Това трябва да ни е ясно. 45 години комунизъм, за 17 години преходът го преодоляхме, всичко, което можаха да направят, го преодоляхме, говоря, че. . . за конфискациите на земите, за плановото стопанство. Всичко това е преодоляно. Виждате, частният бизнес е навсякъде. Ами, кой ви е давал на вас лиценз, да ви попитам? Вие сънувал ли сте, че ще работите в частно радио? Кой ви е подписал лиценза, кажете на хората да знаят?
Стефан Софиянски.
Стефан Софиянски го е подписал.
Добре, обаче. .
Значи, всичко това го преодоляхме и го постигнахме. Това трябва да ни дава самочувствието. А друг бил на власт. Днес е той на власт, утре ще се върнем и ние. Въпросът е оттук нататък, влизайки в тази нова обществена система, ние да използваме нейните предимства и да подобрим начина си на живот.
Та като казвате, че ще се върнете, с каква кауза? Когато ЕС е факт, частното е факт, досиетата се отварят, макар и с нещо малко не съвсем докрай, но все пак ще бъдат отворени. . .
А, досиетата никога не са били кауза. Досиетата са периферия. Нека, аз смятам, че те трябваше да се отворят и мисля, че тук и Методи, и Костов допуснаха груби грешки, не налагайки волята си. Самият факт, че те са знаели, че Първанов е бил агент, преди изборите 2001, и не са го казали, достатъчно. . . и ние загубихме изборите тогава, достатъчно говори за факта, че е направен някакъв пропуск. Защото каква е логиката това да го научаваш и да го използваш като аргумент в 2006 година. 15 години, те трябваше отдавна да ги отворят. Но това е периферия, аз отново казвам. Същественото е, оттук нататък, дето ме питате, ще бъде съревнованието.
Пътят в тази обществена система е ясен- България ще трябва да подобрява стандарта си, нивото си на живот. Българинът ще трябва да има конкретните измерения на членството си в ЕС. Конкретните измерения минават през, да почнем от най-елементарното, през път, метро, детска градина, училище, дом, добра възможност за почивка, за пазаруване, хубава кола, това са измерения. Как се постигат те? Постигат се с вдигане на стандарта. Така както в София свалихме безработицата на 3 процента, така трябва да я свалим в страната. И който покаже предимството, че може този път, ясен вече, начертан, да го измине по-бързо, той ще спечели съревнованието. Състезанието оттук нататък ще бъде кой ще може да осигури по-добро ежедневие на хората. Това е каузата. Каузата е сега в новата обществена система кой може да постигне по-добри резултати.
2006 беше и годината на пореден провал на десницата.
За съжаление с президентските избори, това е едно сериозно събитие.
Вие обявихте, че подавате оставка.
Да.
Всъщност как се развиха нещата? Вие все още формално се водите лидер. .. на ССД.
Да, аз се водя формално лидер, но сега на конгреса, като го минем. . .вече. ..
Но и да ви молят, примерно, както г-жа Мозер я молиха и тя все пак остана, вас, ако ви молят, ще останете ли?
Всичко зависи. . . не, аз не съм тръгнал да оставам. Оставам да работя, оставам в политиката. Аз съм депутат, евронаблюдател съм сега.
А ще станете ли евродепутат?
Ще стана евродепутат.
Ще водите. .. или ще бъдете един от начело на листата на. .
ССД засега търси една реализация самостоятелна, на тези избори.
Т.е. ще имате самостоятелна листа.. .
Да, по всяка вероятност ще имаме самостоятелна листа.
. .. и вие може би ще я водите.
Вижте, лидерството вече няма този ясен. . . не търся вече в лидерството този стимул за развитие. Сега вече колкото повече хора се ангажират, колкото повече млади хора особено се ангажират, следващото поколение политици, толкова по-добре е за една формация.
А вие каква вина виждате лично за себе си, за да подавате оставка, след като бяхте най-резервиран към кандидатурата на Неделчо Беронов, който не успя да стане президент?
Това, че не намерих подходяща. . . много естествено. Ние се изложихме пред всички хора, които имат десни разбирания, или хората, които движат страната напред, прогресивната част от населението. Не тези, които я дърпаха назад през тези 17 години. Ние какво направихме - не можахме да намерим един сериозен кандидат, което означава, че доверието към нас наистина е спаднало, за да никой да не се ангажира зад нашата кауза. Как да не нося вина? Ами, като не мога да намеря. . . подкрепихме Костов, подкрепихме Петър Стоянов, те отказаха. И какво направихме? Извадихме един човек, който далеч не беше от желания от десните избиратели образ. Защото не може ти, който си носител на новото, да изправиш срещу Първанов един човек, който все пак в житейския си път е бил. . . целият му съзнателен, основен съзнателен житейски път е минал през времето на. . . през друго време. И аз нося вина. Питате ме каква вина нося? Нося за това, че не можах и аз да намеря един друг кандидат.
Наистина, ако нещо звучи за оправдание, това е, че ако ние бяхме, защото имахме кандидат, ако бяхме предложили, и то човек, свързан със събитията, участник в първото правителство и т.н.
Но ако ние го бяхме изправили, щеше да бъде поредното деление на десницата. Не можахме да убедим другите и затова си носим вината. Не можахме да ги убедим в предварителни избори, което беше най-доброто. Май месец трябваше да сме провели предварителните избори. Затова дано сега сме си взели поука и. . . ние сме казали в ССД: до март ще си излъчваме кандидатите за кметове, поставили сме си една цел и сме набелязали вече конкретните градове, за 8 града поне областни да се преборим и да имаме собствени кандидатури. Колко ще успеем - ще преценим. София сме го оставили за по-късен етап на решаване. И предлагаме, ясно казахме, изпратихме го и официално до колегите, предлагаме, ако имаме различни кандидатури на места, нека те през май месец минат през едни предварителни избори и ви гарантираме, че ще застанем зад победителите.
Накрая въпрос, който ще задам и на останалите гости на "Годината" - какъв е вашият личен урок от 2006? Даже може да кажете и нещо прагматично, ако сте научил нещо лично вие да правите, което не сте умеел - нов език, инструмент?
За съжаление. .. Не, нямам, нещо точно такова не мога да измисля в момента. Но аз съм. .. 17 години вече като гледам, всъщност съм от най-първите, 17 години вече съм в обществения живот - като почнеш от председател на Комитета по пощи и далекосъобщения, два пъти депутат, кмет, министър-председател и т.н., така че трудно вече мога нещо ново да науча. Мога, разбира се, ако трябва да погледна и аз през този преход 17-те години, като всеки нормален човек съпоставям болката от неуспехите с щастието от успехите. За съжаление сега сме на етап болка от неуспехите, докато, както си спомнихме двамата 1997 година и други успешни години, сме били на емоцията на успехите. Това, което все пак мога да кажа наистина за тази година, това е болката от неуспехите.
