Синдикът на Кремиковци Цветан Банков в предаването „Седмицата” на Дарик.
Кога ще е следващият опит да продадете „Кремиковци”?
12 април. За да бъдем абсолютно точни, това е част от имуществото на „Кремиковци”, производствената и предзаводствената площадка заедно с изградените върху тях сгради, машини, съоръжения, стопански инвентар. Значи много пъти трябва да...
Първият опит, първият търг беше за 565 млн. долара, но той включва...
Лева.
...лева, извинявайте, но включваше различни неща.
Първият търг включваше само производствената площадка заедно със гради, машини, съоръжения, стопански инвентар, складови наличности, транспортни средства. Не се явиха кандидати нито на първия търг с тайно наддаване, нито на тория с явно наддаване, след което...
Там с 20% по-ниско беше.
Да, така е.
След това искате 395 за какво?
Производствената площадка. Към тази обособена част бяха прибавени още 109 декара, които представляват предзаводската площадка и част от административните сгради, които са изградени върху нея. А бяха извадени от старата обособена част основно транспортни средства и складови наличности. Целта е да се постигне пакет, който да представлява максимален интерес за инвеститорите.
Кое остава извън пакета?
Извън пакета остават търговските бази, остава язовир „Огняново”, остават 280 апартамента, остават...
280 апартамента, където живеят работниците и които те имат право да си ги купят. А те искат ли да си ги купуват?
Болшинството да, но тази процедура ще я стартираме по възможност, след като се продаде голямата обособена част с цел все пак да си изплатим задълженията на хората, за да могат да си позволят закупуването на тези апартаменти. Просто работниците и служителите практически всички са кредитори на комбината. Задълженията към тях са 52 млн. за 7000 души.
Те на кой ред са?
Съгласно Търговския закон вземанията на работниците и служителите са с приоритет. Те реално представляват разноски по несъстоятелността и са непосредствено след обезпечените кредитори. Те при всички случаи ще си получат всички пари, които им се дължат.
Дори цената да пада много.
Дори да падне, структурата на кредиторите, на обезпечените кредитори, на обезпечените вземания е такава, че при всички случаи ще позволи изплащането. Колкото по-бързо, разбира се, е по-добре.
На 12 април каква ще бъде цената за този пакет? Това на практика е същият пакет, който беше...
На 7 февруари.
...на 7 февруари.
Това е предзаводската и заводската...
Тогава 395, сега с 20% надолу ли ще бъде?
Да, вторият търг се провежда съгласно разпоредбите на Търговския закон...
Малко над 300...
Триста и шестнадесет милиона е първоначалната цена, от която ще започне явното наддаване, разбира се, ако се явят кандидати. Стъпката на наддаване е 4 млн. лева.
А ще се явят ли?
Надявам се, искрено го желая.
Вярно ли е, че испанци могат да дойдат? Трайчо Трайков след посещението си в Испания говори, това беше в началото на март, за испанския консорциум „Еф Ейч Пи адвайзърс”, който бил проявил интерес към покупка на части от „Кремиковци”.
Всичко е възможно, стига да е ясно какво точно цели инвеститорът и дали отговаря на неговите интереси. Не мога да коментирам, нямам подробна информация от страна на тази група точно какъв й е интересът и какви са й намеренията. Но практически действително, не случайно многократно го подчертах, интерес за закупуването на имущество на „Кремиковци” има през последните две години траен. Практически огледи са извършвани, като се започне от САЩ и Бразилия, да се мине през цяла Европа и голяма част от Северна Африка, Азия и да се стигне до Южна Корея.
И защо не го купуват, какво не им харесва? Цената е висока за това, което се предлага, или?
Е, не, това е много сложен въпрос. Някой купува нещо, само ако му трябва.
Ами, щом идват да го гледат, сигурно им трябва.
Първото, което е... идват да го гледат. Явно, че в момента, в който техните намерения съвпаднат с предлаганата цена, ще се явят. Естествено, че цената също е компонент, но трябва да се има предвид, че това е един доста сложен проект. Това не е едностранчив проект. В крайна сметка в момента ние продаваме имот с изградените в него сгради, машини и съоръжения, ние не продаваме предприятие, не продаваме търговско дружество, не продаваме бизнес. Освен това вариантите за развитието на тази площадка са много, много, различни - въпрос на инвестиционни намерения, въпрос на възможности. В крайна сметка естествено и става въпрос за една кешова сделка с огромен размер, която съгласно разпоредбите на нашия закон следва да бъде платена в петдневен срок от провеждането на търга.
Т.е. някой трябва да има пари?
Трябва да имаш парите и трябва да знаеш как да ги управляваш, защото при един подобен огромен обект, ако нямаш ясна визия от първия ден, в който придобиеш собствеността, какво да правиш, на практика започват да ти се формират сериозни разходи.
А може ли някой да го купи срещу дългове?
Законът го забранява.
Т.е. единствено кеш?
Единствено и това е може би една от най-големите кешови сделки, които се надявам да реализираме в новата ни история.
Очаквате, че ще е около 300 млн. дори да се пада още?
Ако трябва да бъда откровен, аз очаквах и на 395 млн. да се явят. Явно има проблеми, явно има въпроси, които са били за доизясняване, но действително всеки ден... и днес имахме огледи, в понеделник продължава.
Не, а според вас, вие сте от опитните синдици в България, през вас са минали „Стомана”, „Плама”...
Над 15 дружества, за съжаление.
Според вас за такива особено големи размери не е ли разумно да... законът да стане малко по-гъвкав, да се даде възможност за разсрочване на плащането?
Значи принципно аз съм противник на промените на закона заради конкретен казус, та било той и „Кремиковци”". Законът доказва, че работи. В крайна сметка тази част на Търговския закон, четвърта част на Търговския закон, беше приета от Народното събрание през 1994 г. Все пак 17 години това е почти целият период на прехода. Той функционира и доказа, че е правилен. Може би някакви дребни детайли непрекъснато се подобряват и се внасят изменения в Търговския закон, но не е редно да изменяме непрекъснато Търговския закон, който е основен закон за функционирането на икономиката за конкретен казус. Това е лично моето мнение. Така или иначе имуществото на длъжника, имуществото на „Кремиковци” ще бъде продадено както на всеки един длъжник. Въпросът е кога. Да, неприятен, много е тежка ситуацията в момента, особено от социална гледна точка и от гледна точка и на приходите в бюджета. Това е на практика най-голямата индустриална площадка на Балканите, която в момента не функционира, но законът, това пък е хубавото на тези процедури, че те са ясно регламентирани, представляват алгоритъм и те трябва според мен да бъдат трайни, стабилни, за да може да функционира нормално и икономиката.
Вие всъщност продавате „Кремиковци”, за да започне пак да си прави стомана, това е идеята?
Не, категорично не. Категорично не, значи...
Не, за да стане писта за Формула 1 например?
Това не може да го кажем.
Или бизнес градче?
Значи, продаваме имуществото на фалиралия „Кремиковци”, акционерно дружество „Кремиковци”.
И ви е все едно за какво ще го вземат?
Моето мнение няма абсолютно никакво значение. Важното е, че в тази процедура единственият критерий е цената и нейното плащане. Това, от една страна, е добре, защото би трябвало да привлече повече интерес, тъй като се купуват т.нар. чисти активи, няма никакви тежести и евентуалният купувач има едно-единствено задължение - да плати цената. И има пълната свобода да разполага с имуществото както прецени за добре, както би му било най-изгодно. В същото време който и да дойде, това е огромна индустриална площадка, той ще трябва да се съобразява с регулаторните механизми и с механизмите и законите в тази страна, но едно е сигурно - ако дадеш 150 или 200 млн. евро, ще стопанисваш по начин, по който да бъде ефективно за теб. При всички случаи там нещо ще се случи. Какво ще се случи, което ще бъде най-изгодно за инвеститора.
Тия, които идват да го гледат, го гледат обаче, за да произвеждат, нали, а не за да направят... Има ли такива, които идват да гледат да направят бизнес градче там или да развият квартали на София в тази посока?
Възможно е. Това е също един от плюсовете между другото на тази площадка, защото тя дава много варианти за развитие.
Това е под Стара планина, това е едно чудесно място.
Чудесно място е...
За къщички да се построят там.
...което може... всичко може да се направи, стига да е ефективно за инвеститора и за собственика.
Е, ефективно ли е според вас? Вие го познавате вече отлично. Ефективно ли е...
Това е въпрос...
...да направиш жилищни квартали или бизнес центрове там, като си дал 200 млн. само за земята и ще ти трябват още толкова сигурно да срутиш всичко това и да почнеш от нула да строиш?
Въпрос на финансиране е, въпрос на срокове, в които трябва да се реализират определени финансови параметри. Трудно ми е да кажа кое би било най-ефективно за един бъдещ инвеститор, а и бих се въздържал от подобно нещо. Бъдете убедени обаче, че хора, които дават 200 млн., те знаят как да управляват имуществото, което придобиват. При всички случаи няма да остане бездействаща мъртва площ. Там нещо ще се развие. Чисто теоретично, като се започне от металургични варианти да се стигне до жилищно строителство, всичко е възможно, още повече сме съгласни Благоустройственият план на София от миналата година, земята, в т.ч. в този регион, в т.ч. и земята, която е в територията на... която е територията на „Кремиковци”, е с многофункционално предназначение, като градоустройствен план казвам. Тя дава много широки възможности - от индустриално строителство и търговски площи до жилищно строителство. Огромно е - 8000 дка, 8000 дка... ние имаме доста окръжни градове, т.е. областни центрове, които са с по-малка територия.
Кризата или по-скоро излизането от нея - земетресението в Япония, което ще налага възстановяване. Всичко това би трябвало да доведе до вдигане на цената на стоманата? Това ще доведе ли според вас купувач?
Аз пак казвам, това не е чисто металургичен проект. Ние не продаваме бизнес. Дали е за добре или зле аз не го коментирам. Но ние не продаваме и металургичен комбинат. Ние продаваме имущество. Практически на тази територия има над 15 производства. Някои са свързани пряко с металургията, някои изобщо не са свързани с металургията. Един ремонтно-механичен завод например... да, би било добре да има клиент като металургичен комбинат, но той има много широки възможности да произвежда друг тип оборудване и нестандартно, и на практика този завод беше най-големият, преди да се изгради Радомир в този сегмент на пазара, в България имам предвид. Има много варианти. Има много варианти за развитие. Сега, аз лично не считам, че трагедията в Япония ще окаже някакво сериозно влияние изобщо върху пазара на стомана в света. Това е държава, която и сама би си решила проблемите, без особени усилия. За съжаление човешките драми са много сериозни. За съжаление не са много оптимистични и прогнозите по отношение на развитието на пазара на стомана през следващите две-три години и тази тенденция е трайна.
Продадохте ли нещо всъщност от активите на „Кремиковци” досега? От тези, по-малките...
Значи, реално, реално продажбите на недвижими имоти са почти нулеви. Продадени са една складова база, говоря за недвижимите имоти, една складова база в Марикостиново, то е село до Петрич, и другият продаден обект е земята около рудник „Делян”, това е до Кюстендил, и тя беше продадена практически на концесионера, който има концесията върху разработването...
Той се трудил там, да.
...да. За съжаление интерес към недвижими имоти, а камо ли за имоти, свързани с производствена дейност, няма. Всичките са предлагани, всички почти са предлагани вече по два пъти, дори няма и огледи. За съжаление не са виновни... просто пазарът е такъв. Същевременно успешно вървят продажбите на складовите наличности. Това са стари материали, доставени дори преди 1989 г. Те се реализират успешно.
Добре, а в момента растат ли задълженията?
Не.
В „Кремиковци”?
Не, значи, трябва да направим едно такова уточнение. „Кремиковци” не формира нови задължения под каквато и да е форма и към никого от март месец 2010 г. От март месец 2010 г. не формира абсолютно никакви...
А с какво си плащате тока, водата...
...задължения. Ще ви кажа.
Заплатите?
Практически бяхме се подготвили още при спирането, тъй като след обявяването в несъстоятелност на 31 май 2010 г. беше предвидено, след като не бе допуснат план за оздравяване за разглеждане от събранието на кредиторите, другата стъпка, която е единствено възможната в това производство по несъстоятелност, е обявяването в несъстоятелност. Знаехме, че ще бъде обявена несъстоятелността и че трябва да се осигурят средства за опазването на имуществото. Значителни средства бяхме заделили от дейността още преди обявяването в несъстоятелност, практически с тях се осъществяват и охраната, и поддържането на съоръженията в състояние, в което да могат да бъдат продадени. Естествено, незначителни приходи има и от продажбата на движими вещи.
Всъщност на кого колко се дължи? Обезпечени кредитори са? Тези, които имат заложено или ипотекирано имущество...
Сега ще ви отговоря... Да, да, точно така. Общите задължения, безспорните общи задължения, които са одобрени от Софийски градски съд, възлизат на 2 млрд. лева. Има спорни 700 млн. лева, които са процес на уточняване в съответните съдебни процедури и ще бъдат уточнени. Обезпечени кредитори общо имат да получават 755 милиона, от които най-големият обезпечен кредитор „Лоу Дибенчър”, това е фирмата попечител на облигационния заем. Но трябва да се има предвид следното - че обезпечените кредитори се удовлетворяват от цената, която бъде получена от продажбата на съответните обезпечения. Т.ест, простичко казано, „Арселор метал” ще получи, тъй като тяхното вземане е 18 млн. евро, т.е. 36 млн. лева, а са обезпечени с инсталациите за горещо валцуване, които според моите прогнози при всички случаи за тях ще бъде получена значително по-голяма сума, независимо от начина на осребравяне. „Арселор Митал” ще си получи, това е вземане от Черноморската банка, което е купено от „Арселор Митал” и обезпечено, те ще си получат на практика на 100% вземанията. За съжаление облигационният заем, който е… най-големият кредитор „Лоу Дибенчър”, фирмата попечител на облигационния заем, те са обезпечени с три други производства - коксохимическо производство, доменно производство и производство за непрекъснато разливане на стоманата. Цената, която ще се получи за тези три производства, пак казвам, ще бъде значително по-малко от задължението, тъй като задължението към облигационния заем е 702 млн. лева. Няма такъв вариант. Те ще получат цената само, която се получи от продажбата на тези три...
Е, то ще остане ли нещо друго за продаване, което не е за обезпечените?
Ами, тези четири производства, които обявих, на практика са четири структурни звена в оценката, а структурните звена в оценката, която е публикувана и в сайта на „Кремиковци”, и в сайта на Министерство на икономиката, са 28.
Т.е., вие примерно от тези 300...
При всички случаи ще сте стигне и за...
...за да направите цена от 316 милиона, казахте, колко от тези 316 са от активи, които са включени за...
Около 100 милиона. Но трябва да се има предвид...
Т.е. остават едни други 200 милиона, които ще са за следващите...
Да, ще бъдат, ще бъдат разпределени...
...за които ще говорим. Следващите са работниците.
...абсолютно вярно. Само да уточним, цената не я определя синдикът. Това е оценка, която се извършва от лицензирана...
Да, ясно...
...фирма. И формирането пък на тази цена, намаляването с 20%, това е регламентирано в процедурата, която е предвидил законът...
200 милиона остават за останалите. Работниците колко имат да взимат?
Петдесет и два милиона.
Остават 150. Кои са следващите? Държавата ли?
Държавата с публичните си вземания, които е имала да взема преди датата на откриването на процедурата по несъстоятелност.
Те колко са?
Преди датата... в момента ми е малко трудно да кажа...
Това са данъци, осигуровки, акции...
Да, това са вземанията. Трудно ми е в момента точно да кажа...
Грубо.
...но мисля, че са някъде около 100 милиона. Нямам...
Така. И остават 50 милиона. Кои са следващите?
Нека да видим, все пак има и разноски по несъстоятелността.
Те колко очаквате да бъдат?
Зависи колко време ще продължи производството по несъстоятелност.
Но, общо взето, дотук ще стигнат парите?
Общо взето, да.
До държавата?
Точно така.
Тоест всякакви частни кредитори...
Колкото и да ми е неприятно, аз не виждам шанс да се стигне до частни кредитори.
Горят.
Дори и на 590, или колко беше първоначалното, и тогава нямаше да се стигне, защото...
Защото държавата играе там с държавна помощ...
Тя е спорната, да, но...
Тя, на който и ред да я сложим обаче, пак е преди частните...
Ако съдът постанови, че актът, с който е установена тази помощ, не е нищожен... тя самата е 700 милиона, 698 милиона. Сам разбирате, че всичко ще потъне точно в ред шести, където са публичните вземания...
А иначе ще иде в ред седми.
Възможно е да стигне...
А ред седми са вече заедно с останалите... ще се разпределят.
Ред седми са вземанията, възникнали след датата на откриването на процедурата по несъстоятелност, там основните кредитори са практически Националната електрическа компания и „Булгаргаз”
Тоест пак държавата ще... А следващият едва ред едва вече са частните, така ли?
Никакъв шанс няма...
Частните няма да вземат...
И за съжаление практиката показва, че при подобни предприятия никога не се стига... те не само частните. В ред осми са всички останали необезпечени вземания, там също е и Националната електрическа компания със вземания, и „Булгаргаз”, там се намира и Български държавни железници, там се намират и всички частни... А всъщност най-големият необезпечен кредитор е индийска компания STC от 200 милиона.
Тоест индийците горят най-много?
Индийците са милиард и нещо...
А защо не внесе... Какво е вашето обяснение за тази история с депозита? Защо не внесе депозит фирмата, която щеше да играе уж, за да купува за близо 400-те милиона...
Не бих искал да...
Това някакви шегаджии ли бяха или някакви големи играчи?
Значи, аз не бих казал... не бих използвал такива квалификации. Ще ми се в момента да го приемем като неудачна шега, нали...
Т.е. по-скоро шегаджии, отколкото големи играчи?
За съжаление, тези шегаджии и този начин на поведение ми е познат от други... но тези шеги ми костваха доста писане по прокуратурите.
Защото те всъщност казват - ние сме внесли, носят разпечатка от компютър, че са внесли парите, само че банката не потвърждава, че парите са стигнали до нея, нали?
Вижте какво, международно разплащане на банка за вътрешни разплащания в Руската федерация е трудно да мине. . . освен това в моя скромен опит аз не съм виждал суифт на руски език. Просто... Най-добре е да го приемем като шега. Предния път подобният опит беше в „Плама”. Там пък ме убеждаваха, че не може да мине плащане от Швейцария в България. Тук се опитаха да ме убедят, че не може да мине от Русия в България. Просто хубаво е да се сменя, поне малко, така, сценарият. Но, общо взето, ще се въздържа от коментар за момента на подобно поведение.
Ако никой не дойде сега, на 12 април, при поредния опит за продажба на основната част от „Кремиковци”, какво става?
Честно казано, тогава трябва да взимам решение, не съм мислил, аз наистина се надявам, че на 12 април ще има...
Тоест, какви са вариантите тогава? Единият вариант е пак да обявите...
Вариантите... Не, точно тази част да я обявя за трети път,
няма такъв вариант...
Не, не, ясно. Да обявите друга част.
Да се търси ново обособяване...
Друга комбинация, да...
Примерно да се направи едно...
Ще извадите нещо, ще прибавите нещо, да.
...това е единият вариант. Другият варират е да се тръгне на практика към опит за продаване на парче. Има ги тези варианти, но тук трябва да се отчитат много обстоятелства. Всъщност целта, която преследвам и която имам като отговорност като синдик, е да постигна максимална цена. Не е без значение, не е без значение и времето за постигането на подобна цена, защото разходите за опазване, за поддръжка и т.н., всъщност се извършват. Това вече... Подобно решение ще взема след като направя сериозен анализ по какъв начин бих постигнал най-висока цена в най-кратки срокове с цел удовлетворяването на кредиторите и изплащането на задълженията, доколкото е възможно.
