Интервю с новия министър на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов в "Седмицата" по Дарик.
Доцент Игнатов, четох някъде, че е хубаво да не ви... че всъщност вие не признавате доцентите от гледна точка на световната практика.
Не, не, не. Сега, доцентът от гледна точка на световна практика не, но аз като министър съм си г-н Игнатов. Аз съм доцент в университета, доцент значи преподавател.
И аз смятам, че така е правилно. Ще стигнем до доцентите.
И освен това си имам име.
Нека да започнем с училището първо. Обещавате в едно интервю, и то сравнително скоро, че до края на ноември ще е готов новият закон за училищното образование, това значи в понеделник. Готов ли е?
Още не ми е представен. Значи, аз не обещавам, а казвам какво ми е обещано. Има експертна група, много хора пишат закона и аз трябва в края на месеца да получа не избродиран в текстово отношение, а рамката на този закон.
То нали го имаше? Дори си спомням, че предишното правителство го прие като проект.
Имаше го, имаше го като проект, но сега се доработва и аз наистина искам да видя тази рамка, за да видим накъде ще вървим, защото, всички виждате, постоянно ни заливат с проблеми, обсаждат ни с проблеми и на базата на анализи на световни агенции за спад в грамотността, от една страна. Виждате какво става, постоянно имаме съобщения за агресия в училища и понякога абсолютно необяснима. Аз се заех сега да чета и учебниците и ние тук в предварителния разговор си говорехме едни такива весели неща...
Хайде само още малко за този закон. Аз очаквах от вас като човек, изкушен от историята, да е готов на повече приемственост. Какво не сте съгласен с този проект, който кабинетът на Станишев беше направил, та се почва пак отначало, някакви експерти, някакви рамки? Кому е нужно губене на още време?
Сега, аз това го наследих. Аз първо се появих много късно в министерството. Станах министър само преди няколко дни. Работата е започнала още през... става дума по подобрението на този закон новият екип още когато е встъпил във власт в края на юли месец. Първо, ще кажа, в средното образование ще има приемственост, няма да има революционни промени в никакъв случай. Общо взето, системата е подредена и наистина Даниел Вълчев я раздвижи, това, което си говорехме, това е абсолютен факт, той успя да раздвижи тази система. Въпросът е... това, което аз зная, защото не съм все още експерт, е, че тази подреденост трябва да се спои, тъй като има неща, които трябва да се навържат. Освен това аз наистина искам да го... аз съм изкушен от идеята, че законите трябва да бъдат по-рамкови и да не са като правилник за приложение. Аз ще се заема с тази рамка и ще работя с всеки един от експертите, защото искам наистина, прониквайки в тази идея, да решим няколко съществени, важни, няколко важни проблема. Първият, съвсем философски, ние трябва да овладеем процеса на новия тип образованост, който се появява сега, ние сме свидетели на него. И благодарение на това, че се извършва един такъв преход, се регистрира на пръв поглед по-голям спад на тази образованост, но пък хората знаят нещо друго. Другото, което от моите разговори с учители и с ученици, е, че те казват, че нашите ученици са преинформирани и претоварени. Значи, където можем да облекчим това положение, ще го облекчим, но основното, което казвам - ще има абсолютна приемственост. Тази система не бива да бъде разтърсвана, така както висшето образование и науката.
Тогава конкретни въпроси, които предполагат кратки отговори, за да се ориентираме във възгледите на новия министър. Вечерен час за учениците - да или не?
Ще отговоря така - работим за по-голяма дисциплина. Аз в момента не мога да кажа да, защото смятам, че всяка заповед, разпоредба може да бъде издавана само тогава, когато тя може да бъде изпълнена. Не може да издаваме неизпълними заповеди.
Тоест вие смятате, че това е неизпълнимо?
Ами, на този етап смятам, че е неизпълнимо. Не казвам нито да, нито не, но ще разсъждавам по този въпрос, защото не може да се приемат закони или да се издават разпореждания, които не могат да бъдат проследени как се изпълняват. Добре, ето ние с вас сега решаваме и казваме вечерен час 21.00 часа, и какво от това.
Аз ще ви кажа, аз съм разказвал и на Даниел Вълчев и слушателите знаят тази история, но например когато бях със сина ми в четвърти клас в Манчестър в нито едно заведение в този град...
Така е, да.
...не приеха след 20.00 часа вечерта ние да вечеряме, независимо че бяхме майка му, баща му. Казаха: в Англия това е невъзможно, това е забранено и всички заведения го спазват. А когато обаче министърът почва да се колебае "ох, сега ще стане ли, няма ли да стане", и тогава и моят син ще каже "той, министърът, каза, че може да идем в 22.00 часа вечерта на ресторант".
Сега, министърът се колебае, защото познава българското общество и нивото на обществен живот в България. Не може да поставяме държавната власт и самото министерство в положение да ни се смеят. Ние да приемаме закони, да издаваме разпореждания и никой да не ги спазва. Така че в момента не мога да кажа категорично да или не. Това, което съм абсолютно категоричен, категорично убеден, е, че една такава разпоредба нямаме обществена нагласа в момента да бъде спазвана. Иначе...
А тя добра ли е или не?
Тя е добра, тя е добра, естествено, че е добра. Мисля, че не е редно българските деца в късна доба да ги срещаме по дискотеки, по барове, с шишета по улиците и т.н.
Оценки за поведението - остават или не?
Оценките за поведение трябва да останат.
Дисциплинарни мерки като гонене от час? Имаше големи дебати на тази тема.
Мисля, че това е грубо, мисля, че това е грубо. Да, самата оценка...
Как да се наказват?
...оценка за поведението ще се трансформира и ще се обогатява от гледна точка на изследване на мотивацията на ученика, така че той да бъде... да изследват неговите способности, и това го знам от психолозите, да бъде по-мотивиран.
Е, хубаво, де, и какво ще се прави, какво правят в други образователни системи? Де да знам, кажете и в Египет, как се случва египетската система на образование. Какво е ставало с дете, което не слуша, което се държи неприлично в час?
Не, египетската система на образование и на ръководене на обществото е неприложимо за България. Сега, в Египет има поговорка, нали, ушите на ученика са на гърба му, т.е. има физически наказания. Всъщност физически наказания имаше в съседните наши страни допреди двайсетина, трийсетина години, когато учителят с пръчка имаше право не естествено да ги пребива, но налагаше наказания. Примерно аз го зная това за Гърция.
Добре, де, какво се прави с ученик, който говори на ти на учителя си, не му се подчинява, какво да се...
Добре, вие смятате, че ако го изгоним от час, това ще промени нещата ли?
Не, питам, питам вие какво предлагате да се прави.
Аз мисля, че трябва да преминем към един много по-продължителен процес на овладяване на дисциплината. Първо е необходим много активен контакт на родителите и училището. Не може ученикът да бъде виновен за всичко, когато родителят има изключително големи претенции към преподавателя, към училището и не съдейства въобще за прилагането на тази дисциплина. Това е единият проблем. Другият проблем е, че при въвеждането на дисциплина ние трябва все пак да използваме вече постиженията на такива науки като психология. Не съм убеден...
Е какво например?
Ето, добре, вас ако ви гонят постоянно, вие как ще се промените.
Какво например обаче да се прави?
Например трябва да има...
Разбирате ли, някак си се влиза в едно философстване, когато трябва конкретни решения.
Не, не се влиза. Ще изискваме от преподавателите да имат едно мотивиращо поведение спрямо учениците.
Парични глоби за родителите, също идея от предишния министър, която беше сложена на масата?
Ами това не мога да го коментирам в момента. Как ще ги приложите тези парични глоби? Това е хубаво като идея, ето, ние сега го решаваме. Как ще ги приложите? Едни родители ще ги плащат, други ще кажат "ние сме социални слаби и нямаме"...
При неизвинени отсъствия беше, доколкото си спомням, идеята.
Това, което в момента е заложено, първо от това, което ще се случи от следващата година, идеята за целодневно, по-дълго, по-продължително присъствие в училище, което естествено ще окаже влияние върху средата, в която се развива ученикът, и мисля, че то ще даде плод след време като една по-голяма дисциплина. Другото, което е - имаме нужда наистина от една обществена активност. Не може да се очаква всичко само от учителите и да бъдат за всичко виновни българските деца. Обществената активност означава, че учителите трябва да бъдат в помощ на училището, защото изграждането на личността е общ процес. Това не е само влизаш там в час и после кой е виновен - даскалът.
Униформите, как ще решите този въпрос?
Униформите, поддържам този... то това е цивилизационно явление...
Всяко училище само ли ще си решава или ще се реши със закона, че ще трябва да има задължително униформа или ще се остави свобода на училищата да решават да има или няма?
Аз си мисля, че най-доброто е училищата да решават каква да бъде тяхната униформа, но трябва да има. Вие във Великобритания, да, казахте... нали ги виждате учениците как ходят под строй, с униформи, колежаните също и те се гордеят, те се гордеят със знака на своето училище.
Да, ама там от това, което съм говорил с англичани, там това българско колебание ама, сега как да го направим, решава се нещо, което след като министърът смята, че е добре, че ще има вечерен час, и той се въвежда.
Сега, това българско колебание идва... първо, във Великобритания е едно традиционно общество. Между другото и нашите съседи са такива...
Но всяка традиция почва някога.
Такива сътресения каквито ние преживяваме на 20, на 30 години дори тук, на Балканите, няма. Вие знаете, че... да де, ние не сме в една възраст, но все пак помните до 1989 г., до 1989 г. все пак имаше някаква дисциплина в българското училище. С прехода към демокрация се нароиха изключително порочни и болни идеи, свързани с либерализацията на тази среда, и ние стигнахме до едно положение, където наистина в много случаи ученици, и то на много малка възраст, въобще не зачитат учителя, но за това е виновно цялото общество, не само училището, защото кои бяха героите на децата през 90-те години и дори в началото на нашето хилядолетие. Това, което ви разказвах, което го откриваме в учебник по музика, всъщност...
Какво откривате, защото го разказахте преди да говорите...
Ами, това, което откриваме, мисля, че беше за втори клас ли, те го обявиха в един вестник, затова ми насочи вниманието. Една детска чалгаджийска песничка кой се возел в едно мицубиши, кой го карал. Мисля, че Вълчо, пък там до него стои Лиска, която иска да стане миска. Сега, аз разбирам, че трябва да бъдат съвременни темите, които вълнуват децата, за да може да бъде привлекателно училището, но все пак не бива да се отказваме от едни високи идеали, не в романтичния смисъл, но високите идеали, те са... за да имаме добро днешно битие и утрешния ден, ние трябва да обърнем голямо внимание точно на това, което се случва там от първи клас. Или там по-късно другата песен майтапчийска, за кон, излязъл на полето, вдъхнал въздух и умрял и т.н. Все пак...
Това го има в учебниците?
Това го има в учебник.
Вие до кой клас стигнахте с учебниците, защото четох, че ще ги четете?
Ами, аз сега съм натрупал, чета до четвърти клас учебниците и благодаря на журналисти, които наистина насочиха вниманието ми към ей такива неща. Те за нас с вас са смешни, но за...
Детето го учи това, те го изпитват върху това.
...детето, което усвоява света така, нали, вижда нещата за пръв път и ги попива, то това става част от неговата култура и ние какво да очакваме след това. Къде ще го видим, когато стане на 15-16 години примерно едно такова момиченце, което сега гледа, че Лиска иска да стане миска.
Ще бъде като Лиска миска.
Аз не казвам, че трябва да пазим някакви романтични идеи на ниво Възраждане от 19-и век, но високите идеали в образованието и в културата трябва да бъдат запазени, защото всички сме затиснати в момента от натиска на една потребителска нова среда, не бих я нарекъл цивилизация.
Ще променяте учебни програми или ще редактирате само учебниците?
Където е необходимо, ще бъдат променяни, където не, ще бъдат и редактирани.
И програми, и програми.
Да.
А някъде четох нещо като намек за промяна на тази изборност на учебници или не съм ви разбрал.
Аз ли съм го казал някъде?
Да, ами, не така директно, ама оставам с впечатление, че не сте във възторг от тази изборност измежду шест учебника например.
Не съм... не съм във възторг. Вие знаете, че тук има много интереси, интереси като модели, защото има образователни системи, където наистина учителите абсолютно във всяка гимназия си решават какви да бъдат текстовете, с които ще запознават децата, но мисля, че поне основните учебници... ще разсъждавам върху тази изборност, тя някак си не ми е по сърце.
А какво мислите по много стария дебат в България за ДДС-то върху книги и конкретно учебници на пазара, не става дума тези, които доставят училищата? Цяла седмица България посвети да спори за ракията и хазарта какъв данък трябва да има, а някак не се състоява дебатът какво трябва да се насърчи. Стана ясно какво е вредно, а полезно ли е да се чете например?
Изключително полезно е да се чете, но мисля, че този дебат трябва да го водим, когато започнем да излизаме от кризата. В момента всяка законодателна промяна в тази област ще доведе до по-големи сътресения. Разполагаме с ограничени финансови средства. Всъщност отражението на кризата още не е усетено от нашето общество.
Тоест вие сте за по-нисък данък добавена стойност върху книги и учебници?
Да, аз съм за облекчаване на съществуването на книгата, но в момента в тази финансова и икономическа криза мисля, че този дебат е излишен. Трябва да изчакаме поне година и половина. Мисля, че след година и половина, като гледам раздвижването как е и как се ускорява историческото време, мисля, че добрите новини във финансово и икономическо отношение ще дойдат и до нас.
Останах с впечатление от изявленията ви през седмицата, че не сте съгласен с доклада на Европейската комисия до Европейския парламент за изпълнението на програмата "Образование и обучение 2010", която, поне така, както беше представена в българската преса, най-вече заради България и Румъния, ще трябва да бъдат отложени с 10 години целите на тази програма, чак до 2010 г. Децата не умеят да четат, увеличение от 20 на 24 процента в европейски мащаб, в България от 40 на 51 процента според този доклад. Учениците, които отпадат от училище, в България се увеличават с 15 процента... България е с 15 процента, т.е. на 20-о място, но води по ниска възраст на отпадащите. Вие нещо се усъмнявате в тази статистика на Европейската комисия.
Сега, аз се усъмнявам във всяка статистика, защото една извадка винаги може да бъде обявена за представителна, а всъщност да не е такава. Положението с българското образование е следното - дори и сега, в криза, колкото и да не се вярва на хората, българската образователна система е добра. Говоря въобще за образованието. Фактът, че ежедневно чуваме за талантливи български деца в различни области, които печелят медали по международни олимпиади, показва, че българското училище, средата... средата съдейства за развитието на талантливите. Имаме проблем, и той е свързан и с начина, по който протече преходът в България, имаме проблем с деца, които отпадат от училище, и поради тази причина остават неграмотни, някои от тях в най-добрия случай са полуграмотни. Основната причина е социална, няма какво да си затваряме очите, тя е такава. Тъй като тези деца, техните родители, а по някой път, особено когато са от малцинствата и там всичко става на по-млада възраст, и техните дядо и баба, които, да речем, сега са на 30 и няколко години, това са хора, които по професия отдавна са безработни. Има семейства, където децата се раждат и не виждат никой около тях да работи. Така че в една такава среда много трудно може да има мотивация за по-висока образованост и напълно естествено и по социални причини се констатира високо ниво на неграмотност в страната. Не мога да се съглася, че в България е най-тежкият проблем в Евросъюза, защото ходили сме и в Централна, и особено в Западна Европа, и ние знаем, че тези, същите проблеми, могат да бъдат видени и в най-високо развитите страни на Евросъюза. Проблемът е... значи, аз като защитавам нашата система, не си затварям очите. Проблемът е, че ние трябва да намерим механизми да намалим броя на тези, които отпадат от училище по социални причини. Това е едната линия. Другото, което наистина като констатация там се появи тези дни, за 15-годишните, че нивото на грамотност е много ниско, значи, това е проблем, който трябва да решава нашето министерство. Тук трябва да се работи преди всичко с учителите. Включително и това, с което вчера се занимаваше нашата общественост, с пълния член.Пълният член - ами, не може в един аналитичен език просто така, с лека ръка да отхвърлиш пълния член, за това, че децата не го разбирали. Не го разбират, защото лошо им е поднесено. Когато им го обясниш леко... ако седнат да ти го обяснят сега с една лингвистична терминология, ами то и на мен не ми става ясно.
Да, ама въпросът е какво е да си грамотен днес. В едно ваше по-старо интервю вие всъщност обяснявате, и аз го разбирам така, че може да се окаже, че това, че знаеш пълния член, а не можеш да си пуснеш компютъра...
Да, така е, да.
...и не можеш да общуваш в интернет, че това е истинската неграмотност.
Сега, първата стъпка, аз мисля, към грамотността е овладяването на родния език. И причината е много проста. Това, което не съществува в езика, не съществува и в света. Така че, за да изградим добра картина на света на подрастващите, не само училището, а обществото трябва да се ангажира с едно усилие за запазване на езиковата... на българския език и пазене на тази езикова грамотност, към която се стремим. Другото, което е изключително важно - естествено, че поради промяната на средата и ценностната система ние виждаме, че самите... не можеш да израснеш в дом, в който няма една книга или родителите говорят неправилно или с насмешка се отнасят към училището, и да очакваме, че учителят ще внедри по някакъв начин една любов към езика у детето. Мисля, че първата и основна стъпка това е грижата за българския език и за езиковата култура. Другото, което обаче бих добавил, е изучаването на родната история, обаче родната история като част от европейската история. Това също е изключително важно. Сега, това са основите, това са двата стълба, върху които се крепи грамотността. Естествено е, че във времето, в което живеем... във времето, в което живеем, вече идва на смяна това нещо, идва и един друг тип грамотност, която е свързана с комуникацията и т.н. Но за да изградим нормално възприемащи света личности, ние имаме нужда от много голямо усилие по запазване и развитие на тяхната езикова култура и, разбира се, аз добавям към това историческото образование, но не в патриотарския му вид, а България наистина като част от европейската цивилизация. Не може да се отказваме от езика или не може заради това, че в момента имаме криза, да променим всички правила, защото представете си какво би станало, ако примерно в Китай решат... нали, естествено е, че е по-лесно да приемат латиницата, в момента, в който се откажат от йероглификата, край с китайската цивилизация.
Тоест пълният член за вас е българският йероглиф.
Пълният член и много други правила, защото България вече направи едно много голямо отстъпление след Втората световна война, когато променихме... ние се отказахме от някои букви поне, което...
Е, хубаво, ама езикът се развива, пък ще кажат тези езиковеди от 14 български и европейски университета, които в Пловдив също поставят тази идея.
Езикът се развива... Добре, защо, като се развива езикът и е много по-лесно... като е по-лесно така, защо, да речем, в английския език не започнат да пишат фонетично, така, както произнасят, а те всъщност, независимо че пишат с латиницата, с фонетични знаци, това си е вид идеографско писане - пише се по един начин, а се произнася по друг. Защото в момента, в който те започнат да пишат само фонетично, цялата световна империя на английския език ще се разпадне и ще се окаже, че имаме един там, на територията на Англия, друг език ще бъде американски, трети австралийски, четвърти новозенландски. Ние и без това имаме твърде много откъснати живи...
Въпросът е какво ще стане накрая, защото виждате пък как се пише в интернет. Може би сега изглеждате прав, ама вие, който сте изучавал как свършват световни цивилизации...
Аз ще ви кажа какво ще стане накрая.
Най-накрая може би ще стане точно това, дето казвате - тая империя ще се разпадне.
Накрая ще стане това...
Както и пълният член ще се махне.
В момента наистина се преобръща идеята за грамотност за света. Това ние не го забелязваме като хора, които се занимаваме с образованието, но това се случва пред очите ни. Само допреди няколко години нямаше никаква разлика от това, което е започнало в Египет и Месопотамия като начин на преподаване и като начин на фиксиране и на пренасяне на информация, нали, след изобретяването на писмеността, и установяване на определени правила. Този процес, усвоен от целия свят, вървеше нормално до появата на уеб, уеб, уеб. И за последните десетина години ние виждаме едно тотално преобръщане, хората наистина вървят към идеографски тип на изразяване, но на фона на това, което се случва, подплатено от потребителска... натиска на една нова потребителска култура, която обхваща света като едно съвременен тип робовладение, единственият начин да оцелееш, е да се бориш за... поне за поддържане на един тънък слой в главите на хората на висока грамотност. Защото много скоро, много скоро хората ще се отличават по това, че ще има един тънък слой грамотни и други, които също имат пари, дрънкат с ланци, потребяват всичко, но всъщност усвояват света като едни папуаси. Ние трябва да се борим за нашите деца. Първата битка трябва да бъде спечелена в борбата в езиковата култура.
Европейският парламент тази седмица одобри изменение в телекомуникационните правила, според които достъпът до интернет става основно право на европейците. Интересно как го виждате вие това в българското училище. Смятате ли, че в рамките примерно на вашия мандат пред всяко дете може да има компютър, лаптоп, безжичен интернет във всяка стая, класна стая?
Това е една добра мечта, но съм убеден, че това няма да стане, поне в момента, като зная какво е нашето финансово състояние, на страната.
Добре, но не трябва ли България да инвестира в това за сметка на много други неща?
Естествено, че България трябва и се правят много неща. Всъщност и сега се снабдява мрежата с техника, много от парите са външни, спечелени по проекти, но като зная какво е положението днес и като зная как ще се влоши до февруари, мога да ви кажа, че поне в следващите две години това няма да се случи. А след това може вълнообразно всичко да стане, защото и цените се променят.
Каква трябва да бъде целта? Аз лично си представям... някак си не мога да си представя смисъл от това да се прави една стая с десет компютъра на училище...
Естествено, че няма смисъл от това. Дори, това, което виждам на масата, пред вас, това са два телефона, които са също и компютри, нали, вие си четете пощата там...
И отделно имам още два компютъра пред мен...
И отделно имате още два.
И отзад още един телевизор, той ще бъде като компютър.
Целта е наистина всяко дете и учителите да бъдат снабдени с такава техника и да бъде облекчен достъпът им до информацията.
Знаете ли как се вижда от гледна точка на детето, което ние го занимаваме с пълния член, когато то не може да се оправи... и всъщност България не му осигурява възможност да стане част от този свят, за който говорят в Европейската комисия. То пълният член би имал смисъл, като, как го казахте, тънък слой висока култура, но, когато се занимаваш само с пълния член, и ти нямаш компютър в училище, а цял свят прави само това...
Не, това, което казвате, абсолютно правилно е, и това е нашата цел. Но аз не мога да го обещая от гледна точка на положението на страната в момента, но това е нашата цел, поне. Но аз знам как трудно го постигнахме в един университет това.
Говорите за този, на който вие бяхте...
Да, за този, на който бях ректор.
Там всеки студент имаше компютър пред себе си.
Там има достъп, тотален достъп до информация, даже там от много години всички студенти имаха достъп един час безплатно, тогава беше, до интернет, сега просто няма никакъв проблем. Но за цялата страна, защото страната не е само София, нали, знаем какво е положението... Добре, да кажа така, до две години няма да стане. Но ще се стремим... но ще се стремим това да се случи.
Кога изпитите за влизане в гимназия и матурите след седми клас ще съвпаднат за всички училища? Пак да има някакъв ясен принцип.
Може би още тази година. Работи се в тази насока.
Още 2010?
Сега се работи тази година, първо, изпитът след седми клас да бъде един, знаете, външното оценяване, изпита, и всички тези оценки да важат и за гимназиите. Имаме такива планове, но те ще бъдат обявени от нашите експерти много скоро.
Да, ама аз помня, не знам, може би аз, понеже кандидатствах за гимназия, още беше социализъм, ама аз се готвех още от началото на учебната година. Това в България винаги ме е удивлявало как март месец ще ти кажат - от юни правим така.
Не, няма да е март, съвсем скоро ще бъде обявено...
В смисъл не е ли по-редно да... те затова и матурите се провалят, защото всяко от правителствата, които се проваляше, се опитваше да ги въведе след пет месеца примерно.
Искаме изпитът сега, този, крайният изпит в седми клас, да служи и за кандидатстване.
Не е ли редно да кажете сега - става 2011 това.
Ние между другото днес... ние затова и се събираме, сега, аз оттук отивам в министерството и там ще бъдат експерти и ще ни прожектират всички тези предложения.
Не знам дали разбрахте всъщност какво се опитвам да ви кажа, че не е честно спрямо деца, които примерно се готвят в момента за ония изпити, другите, и вече го правят, и ще го правят до Нова година, и на Нова година да им се каже "тестът няма да е по този начин", почват новия начин.
Не, няма да има сътресения, сътресения няма да има.
А кога няма да има приемни изпити за всички университети, навсякъде да влизат с матурата?
Значи, този въпрос е май най-тежкият, който ми задавате. Университетите са автономни. Министърът на образованието нищо не може да им нареди. Ние препоръчваме матурите да бъдат признати за входен изпит, но както виждате, засега университетите част от матурата признават, калкулират го в общата оценка, някои от тях поради политиката, която провеждат... Но аз ще ви кажа кога, много скоро ще стане, и знаете ли защо? Демографската криза ще принуди университетите да отворят широко вратите и да приемат само с матури.
И всеки, който иска да става студент, ще може да стане.
Ами положението в демографски план е много тежко. Значи, в момента, 2009, жънем плодовете средно на 1989, 1990. Периодът до 1998 година в демографско отношение се характеризира с това, че ако се върнем тогава, много... беше изключение, ако видим майка с детска количка, я пращаме направо в музея. Такива не се срещаха по улиците. И всъщност тези деца, които сега, тази година влизат първи курс в университетите, са едни от малкото, които са имали шанс да бъдат заченати и да се родят през това време. Ще започне да се преобръща положението в университетите тогава, когато децата, родени след 1998 година, значи към 2020, ако дотогава всичко се развива нормално, 2020 - 2025 университетите... би трябвало отново да се напълнят аудиториите им. Така че много скоро матурата ще стане основният вход за университета. Вече се практикува, както виждате, и друго - деца, пропаднали на една от матурите, ето, както се случи там с тези, които са избирали математика и изведнъж се оказва, че са скъсани, се приемат вече като курсисти до предоставяне на документите... те се явяват на изпит, но участват в класирането допълнително, след това. Така че натам ще се върви. Животът някой път се оказва по-мъдър и по-силен от решенията на ректорските ръководства.
Вие предлагате всъщност мащабна промяна точно във висшето образование. Ако вярно се ориентирам, тя е в няколко пункта. Първо, собствеността, университетите получават собственост върху сградите, без право обаче да ги продават. Това е една от идеите...
Значи, да...
Отделяте академичното от финансовото управление. Така... Как обаче ще промените финансирането, така че един ВУЗ, който обучава например лекари, да не получава същото като един, който, нали, без да искам да засягам примерно вашата специалност, ама може би е по-евтино да станеш историк, египтолог, културолог, отколкото биоинженер?
Да, това е вторият етап от промяната във висшето образование, това, за което говорих. Той трябва да бъде решен с нов закон за висшето образование. Там борбата ще е много тежка, защото нямаме съгласие на академичната общност по това, което искаме да въведем. Всъщност...
Какво искате да въведете?
...ние искаме да въведем няколко неща. Но основното, това, което е стресиращо в момента, е, че аз съм привърженик на разделянето на академичната от финансово-стопанската власт в университета, тоест аз съм привърженик на това, че ректорът
получава един бюджет за академични нужди, за правене на наука, съгласува с финансово-стопанското управление естествено заплатите, но цялата логистика, всички стратегически проекти, това, което се отнася до сградния фонд, което се отнася до управление на финансите, трябва да бъде в ръцете на една много добре работеща администрация, която да се ръководи примерно, условно да го наречем, главен мениджър на университета. Много е добре за ректора да бъде освободен от отговорността да подписва финансово-стопански документи.
Така ли беше в Нов български университет?
Да. Много е добре ректорът да не носи отговорност за обществени поръчки. Добре е за, първо, за неговия обществен, да го нарека, имидж. Добре е за това, че той ще освободи... Като казвам ректор, имам цялото академично ръководство предвид, ще бъде освободена огромна енергия да се мисли за качеството на научните изследвания, качеството на учебния процес, на курсовете, да станат привлекателни, че да задържат студенти. Имайте предвид, че в момента става много тежка конкурентната среда. Нашите университети се конкурират не между себе си, те се конкурират с европейските. И понеже цената на обучение там е почти същата, много е трудно вече да задържиш младия човек, да го привлечеш в своя университет, вместо той да отиде, да речем, в Германия. И трябва да го кажем, висшето образование, както и цялото образование, освен всичко друго е и бизнес. Ти, за да можеш да съществуваш, трябва да имаш тези студенти. Тук ще бъде най-тежката битка. Значи, този закон в идеен проект се работи в момента. Аз се надявам до края на януари да бъде готов. С проф. Борислав Борисов, с когото седяхме тук преди месеци, изяви желание той да създаде група и да го прави. Но също така има и определени изисквания. Успешното ноу-хау в света е властите да бъдат разделени. Между другото не само на университетско равнище, ако... чели сте, тук през последните седмици Борис Велчев, главният прокурор, предлага това и за администрацията, и за управлението на държавата, включително и за министрите, те да не подписват нищо, те трябва да правят политика, а други ще се грижат за ремонтите, да речем, на училища в Кърджали. Това е много правилно. И всъщност е добро, защото не създава условия да бъдат въвеждани в изкушения значими личности, знакови фигури. Значи, ако успеем да разделим финансовата от академичната власт, ние ще постигнем нещо много просто, ще постигнем едно състояние, което в момента е непознато за нашата университетска среда - с малко средства изведнъж да се почувстваш по-богат. По простата причина, че едно е да управляваш по интуиция, а друго е да има абсолютно разделение на властите и всеки в своя ресор да бъде силен. Опитът на, ами, примерно, примерно мога да ви кажа университета, в който аз работех, той има много по-малко пари на глава от населението, в смисъл на брой студенти и преподаватели, от държавните и въпреки всичко е по-богат, тъй като бюджетът е динамизиран. Той е разпределен на ниво, това, което в другите университети е катедра. Много бързо се реагира, защото не се пишат големи молби за закупуване на някакви по, там до определени суми, примерно една мишка за компютър, която би трябвало в един университет нормален да мине през факултетен съвет, да се гласува, там просто отиваш и си я купуваш. Или командировка донякъде, отиваш и я правиш.
Друга идея - мобилност на всеки студент, не само от специалност в специалност, но и от университет в друг. Ще се съгласят ли българските университети на това - лесно да можеш да сменяш университета си?
Сега, българските университети няма как да не се съгласят на това, защото те зависят от студентите. Значи, преобръща се в момента университетската култура и в България. И вижда се вече, че студентът е в центъра на живота на университета, а не преподавателят. Дори и в университети, където има тежки настроения срещу Булонския процес например. Най-сложното, то е смешно, но най...
Това е процесът на Европейския съюз за това как...
Ами, Булонският...
...чрез наука и образование Европа...
Булонският процес е...
...да догони Щатите.
...да, Булонският процес е, първо, една идеология. Не всичко оттам е изпълнимо. Но има много хубави неща като изравняване на степените на образование - бакалавър, магистър, доктор, като идеята за мобилност. Всъщност Европа спечели, спечели студената война точно с тази мобилност, защото остатъците от студената война вече ги няма в главите на младите поколения, тъй като, виждате, по линия на "Еразмус" те по шест месеца седят в някакъв европейски университет и получават стипендия, всички гледат натам, не гледат в друга посока да пътуват. Както каза там премиерът в аулата на Софийския университет, той каза - аз като бях кмет, като правех градинки, първо виждам къде минават хората и като утъпкат пътеките, тогава правя алеите. И като отида на летището, и къде, и заминаха милион и там двеста хиляди, май каза той, млади българи, ами, на запад. Ами, естествено, вика, ние ще ги последваме. Нашата посока е Брюксел. Той го заяви там по една причина. Та Европа именно чрез Булонския, инструментариума на Булонския процес спечели точно, тя спечели в буквалния смисъл студената война. И ние сега се намираме в много интересна ситуация - има мобилност на студенти от български към европейски университети и почти няма вътрешна мобилност. Значи, първо, е сложна вътрешната мобилност в самата сграда, в самия университет е сложна поради твърдите структури. И това искаме да го променим в закона. Прекалено твърди са тези структури с факултетите и катедрите, специалностите. Студентите трябва да могат, влизайки в една специалност, да си записват и всякакви други курсове и след един-два месеца, три, или хайде да...
Да решат, че няма да стават...
Ами, да, и да отидат...
...юристи, а ще стават философи.
...и ще става нещо друго. Знаете каква драма е. Това е същата драма, както приемът в гимназия след кандидатстване след седми клас. За да си смениш специалността в един университет, в собствения си университет...
Още ли е като по мое време, за да се преместиш от история в право...
Ами, пишат се...
...това беше абсурдно.
Пишат се едни молби, да. Много е тежко. А другото, което е още по-тежко, примерно преминаването на студентите от един университет в друг, да речем, той не напуска своя, но отива, примерно иска шест месеца да слуша моя курс лекции, да речем. Това е изключително трудно и си има, има основания. Основанията са финансови. Той като се появи в новия университет, особено когато те са държавни университети, той известно време е финансово неподкрепено неговото присъствие там. Ето защо аз продължавам да бъда убеден привърженик на ваучерната система, за да може студентът да се движи заедно със своето финансиране.
Това как ще изглежда? Физически му се дава ваучер, който той го носи в съответния факултет или университет.
Ами, това е, това е най-простият вариант да си я представим. Може да не му се дава нищо, а по компютърен път да се каже, че той е еди-къде си и финансирането в момента върви с него.
Тук опряхме пак има ли толкова компютри навсякъде.
Ами, в университетското пространство вече има.
Най-големият спор обаче е около това как да се става професор. Вие предложихте един модел, който работи на запад, да няма, както сме свикнали в България, Русия и други държави от източния блок, по-скоро от азиатско-източния блок, висша атестационна комисия да казва кой да стане професор или не. Вие предлагате всеки университет да си прави професорите. Веднага възражението, което дойде от ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев, е, че така спонсорите ще хукнат да стават професори.
Сега, това, което аз предлагам, не съм си го измислил аз. Това е световната практика. Продължавам да твърдя, че България от известно време е член на Европейския съюз пълноправен. И с още по-голямо усилие искам да напомня, че България след разпадането на съветския блок не е част от Организацията на независимите държави, нито е близко зарубежие, за да копираме тези модели. Защото това, което в интервюто предлага проф. Иван Илчев, той предлага така, казва, че е подкрепил идеята, но само определени университети. Ние...
Той казва така - само университет с 20-25 хабилитирани преподаватели в едно научно направление, това са 4-5 университета в момента в България да може да прави професори. А не един университет, който има една катедра с един професор, да може да направи. Вие как сте, примерно с египтолозите как е в България решен въпросът?
Ами, аз, ако слушаме проф. Иван Илчев, той ще закрие и Оксфордския университет, защото там има във всяка област един професор и има чеър, и това е. И там се въртят около него доктори, някои са лектори, други са...
Ами, то един професор може да каже да стане друг професор, така ли?
Ами, той би закрил и немските университети по този начин. Сега, основното, с което аз не мога да се съглася, е с неговия страх, който съществува, че спонсорите ще започнат да си купуват професорски титли.
Ама има логика в това, да ви кажа. Вие, понеже говорихте за България как е, не щете вечерния час от Англия, а пък искате професорите от Англия. Нали...
Не, не съм казал така. Аз казвам вечерния час да, но за да бъде издаден, за да се каже правим го, ние трябва да имаме инструментариума, с който да го приложим. Иначе всеки закон или наредба виси във въздуха и хората се смеят на властта, тоест власт не съществува.
Е, няма ли да се смеят като нашите мутри, тези, дето танцуват около ректора на Свищовската академия например, няма да...
Добре, да се върнем към това, което той казва...
...да си платят професорство?
В проектозакона, в моя проектозакон се казва така - всичките защити на дисертации трябва да станат там, където е проведено обучение - в университетите или в академията. Назначаването на доценти след конкурс и на професори след конкурс става на територията на университета или на академията. Всяко нещо - дипломата за докторската степен или назначаването на доцент или професор, става с подпис, със заповед на съответния ректор. Така че, когато той го хвърля това в пространството, той вече по презумпция подозира всички свои колеги ректори, че ще започнат да продават такива дипломи.
Ами, той подозира, че Красьо Черничкия ще стане професор по нещо в Свищов. Той това подозира.
А защо смятате, че в момента не може да стане?
Е, неговата теория е, че спирачка е наличието на окончателното решение от ВАК.
Мога да ви кажа, че въобще не е никаква спирачка. Ето, аз сигнализирах на един специализиран съвет да не се провежда защита на една докторска работа, защото университетът, който я предлага, всъщност няма акредитация по тази специалност да обучава докторанти. И за да не страда детето, този млад докторант, просто да отложат, докато се реши проблемът с акредитацията. И ВАК си ги пусна по простата причина, че не са подчинени на министъра. Така че...
Те са директно на Министерския съвет, нали?
Те не са подчинени на никой, те са подчинени на себе си. Освен това ВАК в момента няма механизъм, по който да проследи всичко това. Много лесно може да се появи всеки там с докторат, да му се организират добри рецензенти, да му се даде нещо да каже, да си представи работата и да отговори на въпроси, които ще му се... И много бързо всеки може да мине. И не може, ние не може да живеем в този живот с подозрението, че винаги ще се случи нещо такова лошо. По-добре е да живеем позитивно настроени, с подозрението, че ще се случат хубави работи. А там, където се случват лоши, ще се намеси законът.
Само Софийският университет ли не е съгласен? Другите големи държавни университети?
Първо, това не е правилно да казваме - Софийският университет не е съгласен, скептично настроен е ректорът на Софийския университет. Аз пък знам, че Софийският университет, не само младите учени, а и средното поколение изключително широко подкрепят тази идея. Достатъчно е да се влезе в интернет пространството. Именно Софийският университет организира подкрепа на този закон и дискусия през декември. Вие ще видите, че ще се окажат в малцинство тези, които не подкрепят тази идея.
Всъщност вашата идея води до това накрая да няма това, което дълго време крепеше системата на легитимното висше образование в България, някакви минимуми от брой професори, доценти, хабилитирани преподаватели във факултети, за да бъдат те признати, така да се каже.
Значи, това са, това се урежда от различни закони. Моята идея е, че трябва да се преразгледат всичките тези изисквания, защото в много случаи звучат смешно. Примерно 7 души катедра и 42 факултета. И си задавам въпроса какво ще стане, ако са 41. Или примерно 70 процента хабилитирани... какво ще стане, ако са примерно 69...
Е, то винаги има някаква граница. Но вие казвате да няма граница, аз така ви разбирам, или неправилно ви разбирам?
Аз казвам, че основното правило трябва да бъде нещата да стават според правилника на съответния университет. Съответната предметна област, една предметна област не съвпада с друга и ние затова искаме да направим един по-гъвкав закон за висше образование, който дори да каже - да, 70 процента от лекциите в този университет трябва да се четат от хабилитирани, но университетът да има право вътрешно мобилно да ги разпределя по катедри, по специалности, по факултети, а не да ходим и да ги броим и квадратните метри.
Предишни министри обаче, с които съм говорил, основна тема беше за тези професори пчелички, които обикалят по 10 университета в България...
Да, така е.
Този вид либерализиране, за който говорите, няма ли да върне системата към това, което беше толкова критикувано?
Не, защото, ако нещо... ако се приеме моят проектозакон за развитие на академичния състав, там се казва какво - имаме академични, имаме научни степени - доктор и хабилитиран доктор, имаме академични длъжности - асистент, доцент, професор. Академичните длъжности са на съответния университет. Значи, ако докторската степен, искаме докторската степен да бъде призната в цялата страна, така както магистърската и бакалавърската, то вашата професура, или доцент ще бъдете, вие сте професор на определен университет. Те могат да ви признават професурата, ако ви поканят на академична лекция или там на хонорар да изчетете някакви лекции, но вие сте професор от университета Х, и сега, когато се създава примерно нов университет, който, проектът е получил акредитация от националната агенция, нали така, и тоя университет хубаво, проект - проект, ама той, като има сграден фонд, трябва да се насити с едно преподавателско тяло. И тези хора не могат вече да бъдат назначени, понеже сега всички сме национални доценти и професори, да се окажем и там на втори договор не знам какъв и да го крепим университета. Тези хора, за да отидат в новия, те излизат от университета майка, откъдето идват. Примерно давам случая с пернишкия университет, който ще бъде политехнически. Естествено е, че само големият технически факултет трябва да бъде запълнен с хора от...
А ще има ли такъв? Аз смятам...
Не знам дали ще има, зависи от законодателните ни стъпки. Той при проекта е утвърден от Националната агенция по акредитация.
В Перник ще правим университет? Политехнически?
Да, там бил... да, там той ще бъде едва ли не вторият американски университет в България, днес го четох в един вестник. И сега представете си как те ще си направят академичния състав. Ще се съгласят ли професорите от Техническия да напуснат Техническия и да минат там на договор? Защото там ще им обявят на тях отново конкурс за професори и те трябва да го издържат. Разбирате ли какво казвам? Един професор от Оксфорд не е национален професор, та да е професор и в Кембридж. Професорът от Оксфорд, ако има конкурс в Кембридж, той ще се яви...
Тоест по старата система има национални професори, а по системата, която вие предлагате, има професор на определен университет...
Ами, естествено.
...и той не може да бъде професор на два университета.
В цял свят всеки си е професор на своя университет. И затова в момента наистина се, те колегите още не могат да го осмислят това нещо, те предлагат - да, ще подкрепим закона, ама да оставим една линия и за професори от национално значение. Ами, аз казвам - за какво са ни? Всеки ректор се оплаква, че неговите преподаватели, особено софийските, хвърчат из страната. Ами, ето, приемете този закон и тогава вие вече ще си се договаряте с тях. От друга страна, тези, които са против закона, също пищят по простата причина, те викат - ама ще се появят професори и в тия университети. Сега, ще се появят и те няма да бъдат равни на професора...
Професор в пернишкия университет, и той като иде и каже - аз съм от пернишкия университет, то вече това ще е диагноза за твоето професорство.
Ами, професор в пернишкия... да, ами хубаво, той няма да бъде равен на професор от Техническия. Обаче не е толкова лесно първо да станат професори и в малките университети, защото то си е един жизнен цикъл, трябва да има защитен докторат някакъв човек, да стане асистент, трябва да защити хабилитационен труд, за да стане хабилитиран доктор и доцент. Това си е един жизнен цикъл от няколко години, те не се, тия трудове не можеш да отидеш и да ги купиш от вестникарската будка и да ги заложиш, така, по пътя си. Пък след това, след доцент трябва да бъдат изпълнени определени изисквания, за да може да стане професор. Те са описани тия изисквания. Значи, жизненият цикъл е дълъг. Това означава, че ако изведнъж се натрупат някъде много професури, контролната комисия, която ще замести ВАК, тя ще следи процедурите, няма да ги провежда обаче, това е разликата, тя веднага ще се намеси и ще каже - я да проверим какво става и ако нещата са съмнителни, просто се спират. Обаче...
Тоест ВАК остава като контролен, апелативна...
Той няма да е ВАК, той ще контролно-апелативна малка, много малка комисия, но тя ще бъде много мобилна, за да следи тия процедури. И сега писъците защо са? Писъците ние ги разшифроваме много просто - ще се появят доморасли професори в малките, в университетите менте. Първо да питаме кой ги създаде тези университети менте, те всичките имат акредитация от Националната агенция, нали така? А, второ, абе, вие като пищите, че там ще се появят професори, май ви е страх, че няма да може да ходите и там да четете лекции. Така че в момента този закон, проектозакон, който аз внасям, той не просто решава, дава нов прозрачен път в израстването на академичния състав, не просто... ние между другото сме усилили твърде много научните изисквания в този закон в сравнение със стария. Сега, за да станеш асистент, ставаш асистент, после защитаваш докторат, може и никога да не защитиш. Тук се казва - условие за заемане на асистентска длъжност е докторат - номер едно. Второ, за да станеш асистент, трябва да си хабилитиран доктор, т.е. големият докторат сега задължително ще се защитава преди доцентурата, т.е. процеса на доцентурата. Страшна пружина до хабилитацията...
Кога ще го внесете?
Той вече е в съгласувателна процедура, мисля, че около 9 декември трябва да мине най-късно през Министерския съвет и до края на годината на първо четене. Обаче този закон е, той всъщност... то това е ново цивилизационно решение и ректорите, които в момента са притеснени, съм убеден, че много скоро те ще ме подкрепят, защото, първо, този закон ги прави още по-големи началници. Непонятно е за мен, това го знаем всички във, т.е. знаят го всички в света, само не и в България, най-почитаната, най-уважаваната длъжност в Европа и в Северна Америка е ректорът, ректорът е повече от министър, повече от градоначалника, абе, ректорът той още ходи с ореола на едно, все едно е, както при нас бяха владиците преди години. Е, може ли да си ректор, пък да искаш някой над теб да стои и той да подписва дипломи за докторати и за хабилитации, и за хора, които ти трябва да назначиш? Значи, първо, ректорът става изключително важен. Второ, университетът става до такава степен автономен, че той много скоро ще има свое лице, свой облик и той ще се отличава от другия точно по своите професори, по своята продукция, по своите дипломи, които раздава.
А кой ще прави професорите? Всъщност кога ще стане изобщо ясно колко, кои институти и по какъв начин ще бъде взето решението на БАН, ще останат?
Ами, на 30-и сутринта съм поканен в 9 часа, там ще бъдат одиторите от Европейската научна фондация, и те в 10 на пресконференция ще обявят резултата от този одит. И за голямо съжаление нямаме го, и академик Съботинов каза, че и той ще го получи тогава. Но академик Съботинов е решен да проведе една реформа и тази реформа на този етап се свежда до това, че това, което аз зная, първо, той ще пенсионира хората, които са в
пенсионна възраст, той каза около 500 човека. Второ, ще слива институти на базата точно на резултатите от одита или направо ще бъдат закривани.
Те са 69, нали?
Да, и с разни други звена...
То има ли толкова науки на света?
Абе, вижте сега, науките са по-малко, обаче науките се цепят и се появяват все по-тесни и по-тесни научни направления. Значи, там има, има направления, които са жизненоважни за страната и те трябва да бъдат поддържани. Нали, получаваме данни и от сеизмолози, и от...
Ами, например времето всички от БАН разбираме какво е.
Да, ей такива неща. Има фундаментални изследвания, които на държавно ниво трябва да се поддържат. Сега, те могат по различен начин да се поддържат. Единият от начините БАН да функционира по-нормално е да се превърне във... сега БАН е второстепенен разпоредител на бюджета и те си ги разпределят вътре. А по-модерният начин е да се отдели централно управление, т.е. академиците, член-кореспондентите, това старото академично тяло, така както винаги е било, да си има, да бъде второстепенен разпоредител на бюджета и да се произнася по научни проблеми. А институтите и те да станат отделно, така както са университетите. И тогава вече ние ще можем със, да им наложим по-пряк мониторинг и да видим от кои институти имаме нужда и как работят, и те ще бъдат подкрепени, а други не. Но най-странният въпрос е, и това ми го каза, отвори ми очите колега, който работи в министерството дълги години, всъщност винаги казваме така - искат се едни пари за наука и те се дават. Абе, май не е правилно да се каже дай пари за наука, ето ти пари за наука. Правилно е да се каже искаме пари за научни изследвания, примерно, говоря сега наизуст, примерно за космически изследвания искаме еди-каква си сума, за еди-какви си изследвания... и да се опише тая наука, и тогава този, който дава парите, да види и да реши...
Трябва ли.
...да, дали всичките ще ги развие, или някой ще ги окрупни още повече, а на други ще им каже - вие ще бъдете на проектен принцип. Така че предстоят много промени.
Да не забравя да ви питам - грипната ваканция ще намали ли другите ваканции?
Засега не, засега не.
Но ако още три дена се излезе в грипна ваканция някъде...
Да, то както върви, и ние ще излезем в грипна ваканция. Засега няма такива планове...
Кои ние?
Имам предвид и ние, по-възрастните.
А, а аз реших правителството, нещо да не сте...
Не, не, не, и по-възрастните. Но засега не, обещават ми колегите от средното образование, че ще намерят начин да се оптимизира учебният процес и да се навакса. Но естествено, че ако се получи и по-дълга... Най-важното е обаче децата и въобще населението да е здраво, защото наистина тази грипна вълна е доста тежка.
От декларациите пред Сметната палата става ясно, че вие няма да разочаровате очакването, че в България образованието е най-бедното...
Абе, това не е така.
Най-бедният министър според "Труд" - "Сергей Игнатов с апартамент 71 квадрата в София, купен 1993 г. 74 500..." публична е информацията, това е казал... и лек автомобил "Ланча".
Не, най... така е... значи, аз съм беден на вещи... "Ланча" е много хубав автомобил, вози като тези, които са и по 100 хиляди лева, голяма работа.
Като служебния мерцедес?
Е, служебният мерцедес, длъжен съм от време на време да ме возят със служебен мерцедес, но въпросът е, да се разберем така - аз не съм любител на вещи и поради тази причина те ни искат да декларираме тези неща, аз съм богат на други неща, аз съм богат... Първо, аз съм човек изключително щастлив, имах щастието да завърша това, което искам, и да си го работя цял живот. Сега, малко са хората, които могат работата им, хобито и това, което им е любов в живота, да съвпадне. Нали, аз имах, имах това щастие, да.
Древният Египет.
Всичките пари, които изкарвам, общо взето, досега винаги съм ги харчил за Египет, за пътуванията. Не съм вещоман по простата причина, може би точно поради египетските ми занимания знам, че в гроба няма да отнеса нищо.
А, те пък са носили, де, тези гробници са правили...
Те са носили, но нали знаете, Исус казва да не трупаме съкровища, които ги хваща ръжда. Няма смисъл. Добре, колко жилища да имам? Мога ли да живея паралелно във всичките тях?
В това разбирам, така, известна ирония добронамерена към вашите колеги, които са с големи списъци от апартаменти и къщи.
Имам един приятел, който много разбира от автомобили, и викам, абе, дай да намерим една мъжка кола, така, и той вика, абе, тя може да струва примерно и 1000, 2000 и толкова, защото все едно, ти като я взимаш на старо, след две-три години ще я сменяш. За какво... Но аз не съм роб на вещите. Това е причината. Не съм... Когато ми трябват пари да ги изкарам и да отида в Египет, го правя, винаги съм бил високоплатен експерт и, общо взето... не се смятам беден, защото аз съм натрупал неща, които другите ги нямат. Аз трупам...
Като ви слушам, тая година обаче няма да може да направите любимото си нещо, да идете...
Напротив...
То сега почва сезонът археологическият в Луксор... Или ще ходите?
Сега ще ви кажа. Ние вече сме го обявили пред нашите студенти в университета, и външни участват. Февруари, мисля, че на 13 февруари заминаваме.
А, пак ще си идете?
Ами, една седмица, да. И аз се надявам, ако всичко е нормално и...
Е, нали знаете как питаха пък Стефан Данаилов - що ходиш да снимаш филми в Италия, като си министър?
Е, той според мен... колко пъти е ходил в годината?
Е, помня, че имаше такъв казус - трябва ли министрите да са свободни да правят и други работи, освен да министерстват.
Ако всичко е наред, надявам се да ме пуснат за една седмица в платен отпуск и да заведа студентите в Египет.
Вие си преподавате още?
Да, чета лекции вечер в четвъртък. И, общо взето, досега имаше едно напрежение, един път ги пропуснах и до края на календарната година ще ме заместват още един път. Общо взето, аз съм един от тези преподаватели, дето не обичат да си пропускат лекциите, при това ги чета в един и същи ден в седмицата, по една и съща тема, не сменям, за да мога в дадения час да почна да мисля по тази тема.
Трябва да свършваме. Исках да ви питам всъщност от това, с което сте се занимавал досега, с Египет, има ли нещо в образованието, което смятате, че е такава ценност, че е преминала през всички тия хилядолетия, и има смисъл да бъде пренесено?
Значи, от Египет най-ценното е преклонението пред образованието.
Писарят е голяма работа.
Да, писарят, но не писарят, писарушка в нашия смисъл, писарят това е интелектуалецът, човек, който създава цивилизацията там, грамотният човек. Най-голямата ценност на тази цивилизация е точно това усилие към образованието и всъщност Египет е най-интелектуалната цивилизация в много отношения, той и затова е непостижим. Но няма друга страна в света, където образоваността да се цени толкова много. Египет през третото хилядолетие има разгърната, да го наречем сега, училищна мрежа, както между другото обществено здравеопазване. Това са двете неща, които са изключително голямо постижение. Не, пирамидите са друга работа.
