Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Разговор в „Седмицата" по Дарик за цените на тока, парното, газа.
От 1 април влиза в сила промяната в цената на газа. Знаем, че тя се променя на всяко тримесечие. Така от вчера газът поскъпна с 4,47%, като вие уверихте, че това няма да повлияе на цената на парното като неин основен компонент. За следващото тримесечие от 1 юли обаче какво е положението - ще нарасне ли и с колко?
Трудно ми е сега да ви кажа, но начинът, по който се развива конюнктурата на горивата на световните пазари, т.е. тенденцията към успокояване, дай боже, да е трайна, дава повод за оптимизъм, още повече че самият "Булгаргаз" като обществен доставчик надявам се, че стабилизира своето положение и ще могат да се използват неговите резерви в следващите периоди. Това, което мога да кажа, е, че обикновено лятото, и тази тенденция трябва да се запази, падат цените на нефта на световния пазар, тъй като в северното полукълбо се потребява по-малко. На това се основава и моя оптимизъм - една цикличност в цените на горивата. За топлофикациите мога да коментирам, че тези три месеца обикновено са свързани с по-малко производство на топлинна енергия и повишението на цената на газа преценихме, че няма да повлияе съществено върху утвърдените от нас приходи, т.е. те ще могат да си изпълнят задълженията дори и при малко по-скъп газ, специално за тези три месеца.
Горивата, поисканото от превозвачите регулиране на цените как го оценявате, на бензина и дизела, дали ще има полза от такава регулация? Каква е практиката в другите държави, защото май в България само не е имало такава регулация досега?
Ами, аз бих казал, че това, което се случи с пазара на горива, е едно явление, което показва, че наистина има смисъл да има регулиране. Сега, малко може би ще се опитам да внеса светлина по въпроса за това какво значи регулиране, кога, как се прави регулиране. Това регулиране, което ние правим, само две изречения, мисля, че ще бъдат полезни, това, което ние правим като Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, е регулиране на естествените монополи и там, където няма алтернатива, т.е. този тип регулация е, преди да се излезе на пазара и замества пазара. Докато при горивата ние нямаме регулация преди пазара. Там има пазар, има много вносители, доставчици и при нормални условия самият пазар би трябвало да регулира. Сега, когато обаче има събития или обстоятелства, които водят до съмнения за картелни споразумения или за злоупотреба с господстващо положение на пазара, тогава законодателството е определило Комисията по защита на конкуренцията да извършва разследвания. Тоест нашето регулиране е преди нещо да се случи, и то за естествените монополи, а ако нещо се случи на пазара, след това действа Комисията за защита на конкуренцията. Сега, най-естествено е в случая с горивата наистина да се намеси Комисията за защита на конкуренцията. Аз разбрах, че те все пак, на тях им е необходимо време да правят разследване, т.е. пропуска се един момент, в който наистина пазарът на горива може да се разлюлее в една или друга посока, но той се разлюлява само в посока на повишение на цените, т.е. има нужда от някакъв тип регулация и това мисля, че го осъзнахме всички след последния скок в цените на горивата, главно обоснован от скока на петрола. Сега, доколко и как е обоснован, всички този въпрос си задаваме. На мен ми е... (техн. прекъсване - бел.ред.)... не се бъркаме, т.е. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не работи. Аз знам как работи по принцип този сектор и има наистина места, където могат да се провери начинът, по който се формират цените, и оттам да се направи извода дали в следствие на създалата се ситуация не се увеличават маржовете или печалбите на всички участници по веригата. Но за това нещо наистина трябва специализиран орган, който да извършва някакво наблюдение. Аз ще споделя моето мнение. Трябва някакво наблюдение и ако наистина има такова нещо, да се търси законодателно какво да се направи и по какъв начин да се повлияе на пазара, така че той да не се изкривява и да се следва пазарната логика. Сега, по отношение на това, което ме питахте, за регулиране в другите страни, по принцип няма регулиране там, където има пазар. Това е старият принцип, даже, така, една от страните, които най-късно въведе регулиране, задължително, чрез регулатор в енергетиката, в телекомуникациите, беше Германия. Дотогава регулиране се извършваше именно от такава подобна на нашата Комисия за защита на конкуренцията. Тоест не е практика да се регулират горивата, особено където има много доставчици, няма проблем с вноса и т.н.
И има пазарна икономика.
Точно така. Но това не изключва необходимостта, само да заключа, от наблюдение на пазара, как се развива, и ако има и най-малките съмнения, че има нещо нередно на този пазар, трябва веднага да се действа бързо. Аз мисля, че в нашия случай се реагира достатъчно бързо. Естествено, нямаме практика в това отношение и трябва да се създава. Има какво да се направи още.
"Топлофикация-София" се отказа от идеята си да се плаща парното задължително на 12 равни вноски през годината. Другата мярка, която предлага обаче, е да се изключва парното при неплатени сметки в по-голяма част от абонатите във входа или блока. Кога да се стига до такава крута мярка, при каква част неплатени сметки в сградата?
Сега, по първата част, която ме попитахте, аз съм категоричен, че самият клиент трябва да има право на избор как да плаща. Слагането на рамки не само че не е подходящо, ами не мисля, че е полезно за "Топлофикация - София" и се радвам, че те се отказаха. По отношение обаче спирането на топлоподаването в сгради, където са се отказали или не плащат голяма част, е много деликатен въпросът и ще ви кажа защо. Получава се така, че в една сграда, в която не плащат много от потребителите, трябва нещо да се направи с потребената от тях енергия. Тя е вкарана в сградата и очевидно, че се товарят потребителите, които са коректни. Те започват да се възмущават от високите си сметки, някои от тях не разбират защо са толкова високи и се получава един порочен кръг. Така че трябва да има механизъм за спиране на топлоподаването в цяла една сграда. Сега, аз още повече бих казал, че чак толкова това не би било трагично, защото много от хората, дори в топлофицирани сгради, взеха да минават на друг вид отопление. В крайна сметка клиентите трябва да избират и "Топлофикация" трябва да е наясно, че ако иска да запази клиентите си, трябва да повиши ефективността си и да предлага по-ниски цени и по-добри условия. Така че механизъм за спиране в такива случаи трябва да има. Разбира се, той в никакъв случай не трябва да бъде изцяло в ръцете на "Топлофикация" като решение. Тоест тя не може да взима такова решение сама, трябва да има точни и ясни правила. И в това отношение има, така, доста проучвания, знае се в какви случаи наистина те биха могли да вземат такова решение, какво би могло да се направи. Но в тази насока законодателството трябва да се развие и трябва да даде механизъм. Иначе ние лишаваме от възможността "Топлофикация - София" да има събираемост и да има някакво влияние върху клиентите, които не събира. На тях им остава единствено да прехвърля всички проблеми върху коректните си клиенти.
От юли цената на тока ще се променя само веднъж годишно вече, като вие обещахте поскъпването да е най-много с 5%. Има ли нови данни в тази посока? Може ли да е по-малко поскъпването?
Ами, така, сега, ако нещата не се променят съществено дотогава като конюнктура, пазарна, или пазар на горива аз мисля, бих казал, че има, има оптимизъм. Тоест в производството на електроенергия ние имаме наши, собствени, генериращи мощности. Те миналата година бяха, така, попритиснати, в добрия смисъл на думата, да намалят разходите си. Те успяха да го направят. Всички по веригата дружества заработиха, както останалите дружества, на свободния пазар, при ограничителните условия на пазара, и се получи това задържане на цените. Аз искам да напомня, че от 2006 г. практически до 2009 г. и първото определяне на цени от тази комисия, откакто аз съм там, от 2010 г. има пълно задържане на цената на електроенергията за бита. Защото 2006 г. се вдигна цената повече от 45%, средно по 13-14% на година. Това мина, така, през битовите потребители. Сега такова нещо е немислимо, разбира се. Никой не си представя такива скокове на цените на електроенергията. И аз мисля, че при всички положения ще е по-малко от пет процента. Разбира се, пак правя уговорката, дай боже, да не се променя общата икономическа ситуация, макроикономическите параметри и главно пазарите на горива.
Искам да ви попитам за едни факти, които бяха изнесени в годишния отчет за работата на ДАНС за 2010 г. В него бяха изнесени данни, че електроразпределителните предприятия надуват цените на тока, че системно спекулират с цените на тока и завишават разходите си по поддръжка, за да мотивират непрекъснатото увеличение на цените. Сред основните методи на РПТ-та са осчетоводяване на неизвършени разходи, завишаване показатели за загуби от кражби и неплатена консумирана енергия. От друга страна, некачественото изпълнение на договорените външни услуги създава рискове за електроразпределителната мрежа. Ето това са цитати от доклада на ДАНС. Проверката на ДКЕВР също констатира три вида нарушения. Те май се покриват с това, което ДАНС констатира. Как ще коментирате.
Да, миналата година, знаете, че ние във връзка с ценовия период за първи път, така, в историята на сектора, направихме така наречения регулаторен одит, а това е една дълбочинна проверка с всички аспекти, много по-детайлно как работят дружествата. Тъй като ние регулираме дружествата, но те се управляват от мениджмънт, ние трябваше да проверим дали мениджмънтът управлява тези дружества по най-добрия начин от гледна точка на интересите на потребителите, дори и на акционерите. В тази връзка установихме, че въпреки че ние имаме ограничения. Когато определяме цените, ние ги правим на базата на базови параметри, така че цените в никакъв случай не отразяват допълнителни разходи, които правят компаниите. Оказва се, че компаниите обаче имат допълнителни приходи и оттам правят допълнителни разходи. Те не са вътре в цените, но се изразходват за дейности, които според нас биха могли да бъдат отложени във времето или пък да бъдат направени по-евтино, и тези средства, допълнителни, които те получават, да бъдат вложени в мрежата. Така че ние установихме, че те не могат да надуват цените за регулираната част от услугите, тъй като там рамката е ясна и ние 2010 г. я поставихме на мястото й. Ограничихме много... например загубите повече от 3%, които им признаваме по мрежата, нещо, което ограничи техните приходи. Така че няма опасност те чрез цените да получават повече приходи. Но въпреки това, пак ви казвам, приходите, които получават, ние считаме, че не са изразходвани също по най-добрия начин и не са отишли за това, за което е най-важната им дейност - да правят подобрения на мрежата, да я разширяват. Особено фрапантен е случаят при ЧЕЗ, където имаха голямо изоставане в процеса на изкупуването на съоръжения на потребителите. Там се получи, така, едно голямо разминаване между това, което наистина се ползва от ЧЕЗ като съоръжение на потребителите, построени от тях, и изкупуването. Процесът на изкупуването е забавен и по този начин са нарушени интересите на тези потребители, които са изградили за своя сметка присъединителните съоръжения. Ние сме взели мерки, там има наказателни постановления. Изобщо работата с електроразпределителните дружества е доста тежка. Те са големи, мощни компании. Ние също търсим начини и резерви да вкараме нещата в по-добър ред. Има голям прогрес... От миналата година знаете, че преустановихме тримесечното при ЧЕЗ, намалели са доста разходи, които компаниите се убедиха, че не трябва да ги правят. Започнал е процесът на подобряване на качеството. Има доста по-ясни правила отпреди две години. Но така или иначе това е процес сравнително дълъг и аз мисля, че нещата са оптимистични. Но бих се съгласил в голяма степен с тези изводи, които вие цитирахте, и те наистина си бяха установени от нашите специалисти, които правиха регулаторния одит.
