Румен Овчаров: Мина времето за антикризисните мерки
Румен Овчаров: Мина времето за антикризисните мерки / снимка: Sofia Photo Agency

 

Леви или десни трябва да бъдат антикризисните мерки? Кой произведе скрития дефицит от 2,15 млрд. лева? Какво ще напълни хазната, за да го преодолеем? И какво да правим с кризата? Румен Овчаров, депутат от БСП, бивш министър на икономиката и енергетиката, гост в студиото на "Седмицата".

Първо да чуем общата ви оценка за дискусията по антикризисните мерки на правителството. Все пак след броени минути ще ги обсъждате и на "Позитано". Как си обяснявате, че вече две седмици ги няма черно на бяло, а пък само прехвърчат идеи, които първо се пускат в обръщение, после се отхвърля, това става, това не става?

Две седмици ли, че те ги няма вече осем месеца, не две седмици?

И всъщност тука гледам едно ваше интервю днес, в което казвате, че управляващите нямат представа какво е финансова криза, защото в България такава не е имало. Това ли е обяснението ви за тяхното забавяне?

Не, просто аз вземам повод от едно твърдение в доклада на т.нар. комисия "Мавродиев", където се твърди, че, видите ли, правителството заблуждавало, че в България имало финансова криза, пък то твърдяло, че няма. В България нямаше финансова криза. В България има икономическа криза, но тези двете неща са доста различни. Но по въпроса за антикризисните мерки аз си мисля, че мина като че ли времето за антикризисните мерки и вече трябва да мислим за много сериозни мерки, които да спасяват България, защото състоянието на бюджета, особено през месеците на тази година, е доста тревожно. Ако се потвърдят най-лошите очаквания, че и март дефицитът ще бъде в границите на тези от януари и февруари, и ние стигнем двумилиарден дефицит за първите 3 месеца от годината, то оттук нататък повече...

Вървим към гръцкия модел на спасение, т.е. към заем от фонда.

Не, не вървим към гръцкия модел, но тази игра на скришка-мишка, нали, днеска има едни мерки, утре има други, пък на третия ден някакви съвсем трети... Правителството заложи един експеримент в България - може ли да се управлява една държава на базата на социологически проучвания, т.е. правителството да прави това, което искат хората и само това. Аз не съм от най-големите привърженици на президента Буш, но си спомням, че той миналата година, когато сдаваше вече президентския пост, в едно от интервютата го питаха: абе, защо не правихте нещата, които хората искат, ами правихте едни едни популярни мерки, примерно като войната в Ирак. Той тогава каза нещо, което според мен е абсолютно вярно: няма държава, която да може да се управлява само на базата на социологическите проучвания, още по-малко това може да бъдат САЩ. Сега стигаме даже по-далеч. Правителството се опитва да стигне още по-далеч - не само да прави това, на което всички ще ръкопляскат, но и антикризисните мерки да бъдат такива, че всички да бъдат доволни от тях. Е, нали сме наясно, че това няма как да се случи, няма как да намаляваш разходи, да режеш доходи, да намаляваш заплати...

Да вдигаш ДДС.

... да вдигаш данъци, да вдигаш осигуровки и всички да ръкопляскат, а още по-малко пък това може да стане по предложение на синдикатите. Затова си мисля, че времето на приказките и на тупането на топката свърши.

Всъщност с какво вие ще излезете днес след това заседание? Ваша форма на антикризисна програма ще предложите ли?

Не, няма да предложим наша форма на антикризисна програма. Ние ще предложим достатъчно ясна визия за това какво не бива да се прави оттук нататъка и което до момента се прави. Ще предложим визия за това кои са причините за състоянието, до което беше доведена българската икономика.

Те сочат вашето правителство като причина.

Е, какво да сочат сега те? Според мен от тази мантра също вече би трябвало да се поосвободят.

За дупката в хазната?

Да се поосвободят, защото хората като че ли вече разбраха първата част от този сериал, нали, тези са виновните. Само че тях ги интересува по-скоро отговорът на втората част. Ама, ние не може да се оправим. Тях вече ги интересува кога ще се оправите.

Какво не бива да се прави в никакъв случай? Примерно ДДС-то от снощи дори на 24% е тръгнало да се вдига като намерение.

Увеличаването на ДДС не е антикризисна, то е по принцип прокризисна мярка, защото свива потребление и създава опасности за инфлационни ръстове и т.н. Но като че ли то остана май единствената спасителна мярка за фиска на държавата. Така че от тази гледна точка сигурно няма да могат да избягат от подобна мярка, колкото и тя да е непопулярна. Но какво не бихме искали ние да видим? Според мен има три неща, по които според мен можем да постигнем даже и национален консенсус, колкото и това да е трудно в тази ситуация. Защото политическото противопоставяне стана философия на това правителство и политическите чистки и конфронтация, те се върнаха на нивата от 1997-1998 г. Трябва според мен много ясно и категорично да се каже, че няма да допуснем финансова дестабилизация на страната, т.е. бюджетният дефицит е над 3%... Трябва според мен много ясно и категорично да се каже, че няма да допуснем кризата да засегне преди всичко най-социално уязвимите слоеве от българското население. Това са майки с деца, пенсионери, социално слаби, млади семейства, безработни. И, третото, че не можем повече да наблюдаваме и няма да допускаме повече това, ще го кажа така образно, малтретиране на бизнеса. Защото това, което направи Дянков с бизнеса през есента на миналата година, е до голяма степен реколтата, чиито плодове сърбаме сега. Защото затварянето или спирането на целия бизнес цикъл в страната, който той поради собствената си некомпетентност и робувайки на бюджетния баланс в края на годината, без да знае, че по Евростат бюджетните баланси се правят не само на касова основа, но и на базата на неиздължени задължения, той на практика прекрати бизнес цикъла в България. Спря цялата верига на взаимоотношения между бизнес партньорите и сега се чудим защо няма приходи. Ами, кой да ги плаща тези приходи?

Доколкото разбирам, сте против ДДС-то, особено пък на 24%. Тогава как да се напълни хазната? Как да напълним тая дупка в дефицита, да я преодолеем? Какво да, какво не от това, което дотук мина като конкретни някакви предложения и мерки?

Аз отново повтарям, няма да гадая. Нито аз, нито пък, мисля, че и Българската социалистическа партия ще се заеме с ролята на гадател по това докъде ще стигнат полетите на мисълта на експертите на Бойко Борисов, експертите го казвам в кавички. Тогава, когато предложат на масата цялостната си визия за това как ще излезем от ситуацията, ние сме готови да обсъждаме тая ситуация. Но ми се струва за важно да се обединим около тези три неща, които според мен трудно могат да бъдат оспорени по какъвто и да било начин.

Като заговорихме за Гърция, доколко е основателно притеснението на премиера, че ситуацията в Гърция може да попречи на приемането ни в еврозоната? От думите му се разбра, че правителството е пред дилема заради 2,16 млрд. лева по договори от миналата година, за които не се знае да се прекратят ли, да се обявят ли като дефицит, какво да се правят. И ако ги признаем, от това автоматично ще излезе, че и ние като Гърция сме лъгали и сме правили скрити дефицити.

Те вече излъгаха. Те вече излъгаха с резултата, който обявиха в края на миналата година - тия 500 млн. дефицит, при положение че дефицитът беше над 1,8 млрд., и това бяха точно тези неразплатени задължения към бизнеса. Що се отнася до Гърция, не мисля, че сме вече в този сценарий. Има доста големи разлики от гледна точка на макроикономическото състояние на страната, от гледна точка на задлъжнялост, на дефицит на бюджета. Така че още мерките са в ръцете на правителството, но те стават вече все по-наложителни. Що се отнася до тези договори, много ми се ще да кажат най-после кои са тези договори. Да престанат да се занимават с... защото и в комисията "Мавродиев" поискахме да видим кои са тези договор, така и не ни бяха дадени. Освен това, ако не са съгласни с тези договори, да се разберат с контрагентите по договорите защо и как ще ги прекратяват, отколкото просто да не ги плащат, защото по тях има свършена работа. Сега, тъй като много се говори за края на 2008 г., искам да кажа две числа и те да бъдат достатъчно ясно запомнени. До месец октомври от капиталовите разходи на правителството за 2008 г., които са в рамките на 4,3 млрд., са разплатени около 2,2 млрд. През месеците ноември и декември правителството разплаща останалите 2,1 млрд. по задължения към вече сключени договори с български бизнес субекти, т.е. то си свърши, така да се каже, работата. Защото, сега, не сме в детската градина, всички много добре знаем, че никой не плаща авансово 100% договори, които ще се изпълняват следващите една, две или три години. Така че да се обвинява правителството за това, че е подписало през 2009 г. договори, които ще се изпълняват следващите две или три години и не ги е изплатило всичките в началото, е най-малкото несериозно. Но правителството трябва да намери начин да се разплати с бизнеса. За това могат да се търсят и съответни пътища за финансиране и това може да бъде еднократно финансиране чрез емитиране на външен дълг, дали вътрешен, дали външен. Може да бъде споразумение с фонда и получаване на ресурс оттам. Но това е еднократен разход. За него може да се потърси такъв механизъм, докато за финансирането на бюджетни разходи вече трябва да се търси друг механизъм, който да бъде с постоянно действие.

Какъв например, как да вдигнем икономиката да стане действаща, при положение че почти я няма? Ето, казвате - няма пари.

Аз казах вече няколко неща, но те не са моя работа. Трябва да ви каже правителството. След като са такива големи герои и всичко могат, и всичко знаят, да си поемат отговорността и за непопулярните мерки и непопулярните действия, защото в политиката не всичко е аплодисменти.

Вие, от БСП, вече поискахте оставката на министър Дянков. Това ще реши ли проблемите и всъщност има ли ГЕРБ експертен, професионален, ако щете, интелектуален потенциал да предложи...

Честно казано, не го виждам и това е притеснителното. Дянков дойде с огромно самочувствие. Сега виждам, че вече поразбра, че нещата в действителност не са такива, каквито са изглеждали от Вашингтон, и позамлъкна, но не знам дали не е късно.

Премиерът поиска година и половина доверие от хората, за да оправи страната. Как смятате, това доверие към ГЕРБ дали е на същото ниво, както беше отпреди изборите, и дали ще успее да го запази още година и половина в тази кризисна ситуация?

Мисля си, че година и половина е прекалено голям срок. Премиерът има според мен още няколко месеца, в които да се види, че държавата се стабилизира. Ако той не успее да направи това и допусне дестабилизация на финансовото положение на държавата според мен оттам нататък вече нищо няма да може да го спаси.

Ами, той много често плаши с предсрочни избори. Доколко обаче ГЕРБ има изгода те да се случат? Ето и колегата ви Румен Петков излезе с теза, че извънредни избори са единственият изход за ГЕРБ. Вие споделяте ли тази теза?

Аз не мисля, че това е изход за ГЕРБ, но може да се окаже, че ако ГЕРБ не предприеме адекватни, и то изключително бързи мерки за решаване на икономическите проблеми на страната, то събитията в страната сами ще наложат предсрочните избори. Лошото е, че за съжаление трудно се вижда алтернативата в момента.

А вие в БСП имате ли готовност за един предсрочен вот?

Не въпросът дали ние имаме готовност. Дали хората приемат БСП във вида й, в който е сега, в момента, като реална алтернатива на ГЕРБ. Това е нещото, което ме смущава и аз съм си казал мнението по този въпрос. За съжаление образът на БСП в момента не предполага бърз прилив на доверие от страна на избирателите, които само преди осем месеца, девет месеца ни го отказаха.

И така да кажем, ако се случат предсрочни избори, няма да има време вашата партия да се реформира до вида, в който би спечелила такова голямо доверие.

Аз затова съм един от хората, които твърдят, че промените трябва да се случат сега, за да бъдем готови за събитията, които може би за съжаление ще дойдат доста по-бързо, отколкото ние си мислим.

Идната сряда предстои дискусия по внесеното в петък искане за импийчмънт на президента Георги Първанов. Поне засега се очертава то да бъде подкрепено от залата, съдейки по 162-та подписа под искането, с което беше внесено. Очертава се да стигне до Конституционния съд. Всъщност там пък доста хора очакват, че няма да мине през Конституционния съд. Какъв знак ще бъде това действие на парламента за обществото, пък и пред външните ни партньори, изобщо какво казваме с това, че в тая криза тръгваме да сваляме държавния си глава с пет обвинения срещу него?

Ами, попитайте ги тези, дето го правят, какво точно правят. Дянков бил символът на тяхното управление. Сега, извинявайте, но не е сериозно, просто не е сериозно и не виждам разумен политик и въобще разумен българин, който, освободен от някакви идеологически предразсъдъци към Първанов, да би подкрепил подобно нещо. Това е просто безумие, пир по време на чума, ако трябва да го кажа по-тежко.

Сред петте мотива, така, петте обвинения, мотивите, има ли нещо, което БСП счита, че е вярно и би го подкрепила?

Не, естествено.

Категорично? Как ви звучи хонорарът от милион и половина лева за Ахмед Доган за "Цанков камък", който предизвика скандал в публичното пространство?

Аз днес в това интервю, за което говорих, съм казал мнението си. Не знам за какво ги взел парите - дали за "Цанков камък", дали са там за няколко други обекта, или за прехвърлянето на водите на Места в, така, в каскадата "Доспат - Въча". Трябва да ви кажа, ако за всеки поизтупан от прахта 30- или 40-годишен проект на бившия "Енергопроект" се раздават такива хонорари, то има хора, които имат доста по-големи заслуги и би трябвало те да ги получават, защото според мен са още живи и главните проектанти, и ръководителите на дирекция "Предпроектни проучвания", които са работили по тези проекти.

От 1955 г., доколкото разбирам?

Е, дали от 1955 г. или от 1965 г., сега аз не знам, но...

Но доста отдавна.

... Но проектът "Цанков камък" беше един от сериозно обсъжданите през 80-те години проекти. Точно така, както и проектите за прехвърлянето на...

Други такива хонорари вие знаете ли...

Не, не...

... известни ли са ви за други хора или пък политици?

Не съм чувал такова нещо аз. Не съм чувал такова нещо и не мисля, че е редно да се раздават такива пари.

Безпрецедентно нервна реакция на лидера на ДПС Ахмед Доган с изпращането на писмо до Валерия Велева. Това дали не е свързано, така, с поредицата от, ако щете, упреци, дела, какво ли не, срещу него. Натиск някакъв обществен. Как си обяснявате това писмо?

Не, Доган е емоционален човек, той го е показвал и друг път. Реакцията му, ако искате си спомнете, около самоубийството на Ахмед Емин. Това, че българската журналистика като цяло не е нещо по-различно от всичко останало в българското общество, е също факт. Но пък точно Доган по този начин да заема сега ролята на съдник, ми е малко много.

Казвате, че и журналистиката е същата като цялото общество.

Не виждам причина, поради която точно един сектор от българския обществен живот по нещо се различава от всичко останало в България.

Ако импийчмънтът обаче мине по някакъв начин през Конституционния съд и държавният глава предсрочно бъде освободен от правомощията му, защото сега, в крайна сметка 50 на 50 са потенциалните възможности в конституцията, ако се случи това снемане от властта предсрочно, вицепрезидентът Ангел Марин вече, така, образно казано, заплаши и каза - ами, идвам аз след това, вие какво си мислите. Да припомним, че вицепрезидентът Ангел Марин беше кандидат за депутат от ДПС, 2001 г. водеше листата им в Стара Загора. Вас, така, лично и като партия удовлетворява ли ви възможността кандидат-депутат на ДПС да стане държавен глава?

Това, че е бил кандидат-депутат на ДПС едва ли е най-укоримото в биографията на който и да било човек. Важното е човекът да е достоен. Аз нямам усещането, че вицепрезидентът не е достоен човек. Той е имал позиции по ред въпроси, които не се харесваха на управляващите в определени моменти, особено по времето на Костов, изразявал е тези позиции, държал се е мъжки. Не виждам причина, поради която трябва да смятаме, че сега ще слугува на една или друга партия. Още повече че пък не бива да забравяме и факта, че Първанов и при двата си избора беше подкрепян от ДПС.

Значи, ако трябва да избирате позиция, подкрепяте Първанов да остане или по-добре да си отиде при импийчмънта?

Не, разбира се. Тук няма никакви съмнения. Това, което казвам за Марин, съвсем не значи, че искам да замести Първанов.

Тези 140 договора, за които говорим обаче, ето и заместник главният прокурор Галина Тонева спомена, че прокуратурата ги проверява, за над 2 млрд. Това са 2,16 млрд., за които и премиерът Борисов говори. Изглежда, че са се случили по време на правителството "Станишев". И изглежда, че по-голямата част, както г-жа Тонева каза, са в областта на енергетиката. Да не излезе, че по ваше време?

А, не, не. Няма как да бъде по мое време. Аз не съм министър от 2007 г., така че тази...

Не се знае какъв период се проверява наистина.

Е, как какъв период? Нали говорим за 2009 г.?

Тук гледам едно заглавие: "Разследват Румен Овчаров за скандална сделка с ток"...

А, не, не, не...

... 400 млн. изнесени по цени, много по-ниски от вътрешните.

А защо да е Овчаров разследван...

Плюс още двама ваши колеги.

Ами, не, сега...

Мирослав Севлиевски, Петър Димитров, Милко Ковачев, в комбинация.

Нищо не мога да кажа по този въпрос.

Разследват ли ви? Викали ли са ви, разпитвали ли са ви?

Никой не ме е разследвал и няма за какво да ме разследват. Но вестниците си пишат, нали, както казахте за журналистиката, ето пример за журналистика, как се прави поръчкова журналистика.

Твърде лесно е да си измиете ръцете с журналистите, г-н Овчаров.

Ами, защо не прочетете изказването на самия прокурор, който каза, че не се разследват министри. Това обаче не пречи на журналистката или журналистът, или собственичката на този вестник, която се казва Ирен Кръстева и нейният син се казва Дилян Пеевски, нали, да си пишат тези простотии.

Политическа атака ли съзирате?

Нека си пишат хората, аз съм свикнал.