Господин президент, благодаря ви, че отново приехте да дадете традиционното интервю за „Годината” на Дарик Радио. Каква беше 2006 година, ако трябва да я характеризирате с няколко думи?
Първо, държа на традицията, и се радвам, че отново мога да бъда във Вашето предаване. Що се отнася до годината, несъмнено тя беше сложна и противоречива, но по-скоро година която ще запомним с добро; година, която ни донесе много успехи по пътя към ЕС, реализацията на основната ни стратегическа цел. Оттам нататък се случиха много неща в икономически план. Погледнете макрорамката. Тя звучи доста респектиращо от гледна точка на ръста на Брутния вътрешен продукт, от гледна точка на инвестиционния поток – ние събираме доста от инвестициите за Югоизточна Европа. Спадът в безработицата също е обнадеждаващ, но, естествено, имаше неща, върху които трябва да се замислим и неща, които сигурен съм, ще бъдат предмет на политически дебат още от началото на следващата година.
Само че българите очакват 2007 година не с мисъл за макрорамката, а за тяхната микрорамка. Какво бъдеще очаква през 2007 година отделния български гражданин? Мнозина изглеждат притеснени, че ще стане по–скъпо, че те влизат като най–бедните граждани на ЕС, че нямаме нормални пътища, че дори летището ни не може да приема самолети?
Аз съм напълно съгласен. Нееднократно съм го казвал, че в крайна сметка българинът иска да почувства реалните измерения на европейската идея. В това число, и грубо казано, да го почувства с джоба си, с битието си. Мисля, че трябва да разсеем крайните очаквания. След 1 януари няма да има тежки сътресения, но няма да има бързо оправяне, няма да има бум в потреблението, в консумацията. Няма да ги достигнем европейците в рамките на тези няколко дни около самия акт на пълноправното членство. Става дума за тежък процес, който ще има своите нелеки изпитания. Това вече се чувства от отделни сектори. Ще чувстваме плодовете от тази политика преди всичко в сферата на селското стопанство, в хранително-вкусовата промишленост – там, където и претенциите на нашите европейски партньори са особено силни и основателни.
Нека да бъдем още по-конкретни. Никъде в Европа няма толкова лоши пътища, където да стават толкова много катастрофи. Какво решение виждате с магистралите, след като правителството вече година и половина не намира решение и прекрати проекта на предишното правителство?
Може би защото има вариант за по-ускорено развитие не само на този проект, но и на пътищата изобщо. Аз пътувам много, господин Вълчев, и виждам, че за тази една година, и го свързвам с дейността не само на това правителство, вероятно става въпрос и за количествено натрупване и от предишните правителства, но за първи път се строят толкова много пътища и за първи път има толкова много ремонтирани части от пътната мрежа на България. Това е крайно недостатъчно, разбира се, и това е едно от обясненията за катастрофите, които стават. Но струва ми се, че когато става дума за този голям проблем, защото за първи път най-вероятно от години наред ние ще имаме над хиляда жертви по българските пътища, трябва да се замислим по обществената страна на въпроса за възпитанието, за начина, по който се получават шофьорските книжки, за ценностната ни система, ако щете, защото ние сме свикнали да търсим причината за едно или друго събитие, което е трагично за държавата, извън нас самите. Мисля, че трябва да обърнем погледа навътре.
Да направим връзката между миналото и бъдещето с темата за енергийните мощности. Одобрявате ли начина, по който България се разделя с миналото през призмата с проблема с Русия, енергийната зависимост. Смятате ли, че България остава много зависима от руснаците и в ЕС?
Вижте, Русия в енергийно отношение не е минало. Не само за България. Това е и за Европа. Това е фактор, който не може да пренебрегнем, в крайна сметка не са много възможните източници на енергийни суровини за България и за Европа като цяло. Въпросът за диверсификацията на енергийните източници е ключов за бъдещето на ЕС, за всяка една от страните, в това число и на България. За сега обаче оставаме на ниво декларация. За сега трябва да кажа съвсем откровено и в критичен план, че се създава впечатлението, че някои от европейските страни, при това водещи страни, решават този въпрос индивидуално. За себе си, а не като част от една обща стратегия. Аз очаквам от германското председателство на Евросъюза да предложи единна стратегия в това отношение. Успоредно с това обаче България, българските правителства, какъвто и да е техният състав и политическа принадлежност, са длъжни да намерят тези решения в национален план, защото ние не може да губим темпо. България беше – и се надявам да остане – енергиен център на Балканите. Не може да запазим тази перспектива, без да решим бързо не само на книга, но и като реалност, въпросът със съдбата на АЕЦ „Белене”. Тя трябва да бъде построена в един ускорен порядък. Не можем да бъдем енергиен център, ако ние не осигурим предпоставките за една широка газопреносна мрежа на Балканите или пък за реализацията на тези крупни проекти, свързани с транзита на петрол – Бургас – Александруполис или някои други, които също стоят на масата, независимо от това, че за Бургас – Александруполис сякаш направихме една решаваща стъпка.
Трябва ли България да приеме руското искане за нов договор за газа, още преди да е изтекъл старият?
Отговорът на този въпрос може да бъде по принцип. България може да приеме едно такова решение, само ако види своя интерес за това. Ако ние бъдем компенсирани с доходи, свързани с разширяването на газопреносната мрежа. Когато поставим на кантара едното, то трябва да бъде уравновесено от другото. Така че едно преподписване, един нов договор да може да не накърни интересите на отделните граждани и интересите като цяло.
Споменахте атомната енергетика. Според Вас, като оставим тактическите въпроси, в по-далечна перспектива ще работят ли отново 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”?
Аз смятам, че българските институции трябва да направят необходимото, за да привлекат вниманието на европейските ни партньори отново по този въпрос. Говоря с цялата професионална експертна аргументация, с която разполагаме вече и със становищата на много европейски депутати, макар че не ни достигна при гласуването достатъчна подкрепа, за да може да имаме и цялостно становище на Европарламента, но и не случайно направих това подмятане на форума с белгийските инвеститори в България и с представителите на белгийската държава. Засега ние сме само обект на едно координирано действие, което е в ущърб на българската енергетика. Аз очаквам, ако ЕС мисли реално за бъдещето, за енергийната сигурност не само на България, на Балканите като цяло, да се намери начин за удължаване срока на работа на 3 и 4 блок.
Деликатен въпрос за раздялата с миналото е темата за досиетата. Ще върнете ли закона за ново обсъждане в контекста на две ваши фрази от юни месец тази година в онази лекция за националната сигурност, когато впрочем говорихте и за собствените си отношения, които сте имали в някакъв период с тези служби. Вие казвате, че пълно и безусловно разсекретяване сега и веднага ще влезе в конфликт с редица закони – за защитата на личните данни, защитата на класифицираната информация. Казвате, че и предлаганите тогава и сега варианти дават възможност за размиване на вината на хората, чиито действия са довели до преследване, репресии, убийства, като се приравнят с онези, които са работели за разузнаването – гражданско и военно, срещу терора, срещу тогавашната престъпност. Ще бъдат ли това аргументи, за да спрете сега закон, който позволява пълно разсекретяване със съвсем малко изключение?
Практически е пълно разсекретяването. Второ, от политическа гледна точка това не е раздяла с миналото. Този акт е по-скоро връщане в миналото, връщане в един дебат, който имаше своето място и трябваше да приключи в началото на прехода. Трето, аз държа на думите, които съм казал, на позицията от юни тази година. Продължавам да смятам, че този закон така, както е приет, по-скоро прави услуга на доносниците. Размива тяхната вина. Той скрива, ако щете, тяхната вина в огромното море от данни, които ще излязат за много хора, които честно и почтено са си вършили работата, и които ще бъдат обявени като имена, като списъци. Които няма да могат да покажат, че са работили действително в трудни страни и региони, които са работили по линия на антитерора или по линия на други предизвикателства, които са валидни и сега, и чиито връзки и чийто потенциал се използват и сега от нашите натовски партньори. За това става дума. И когато това бъде обявено, ние много трудно ще може да реабилитираме идеята за разузнаването. Това е ход, който, продължавам да смятам, накърнява сериозно позицията на българските служби, ако щете и усилията ни да постигнем трайна стабилност. Но отговорността се носи от Народното събрание. Аз по-вероятното е да подпиша този закон, защото виждам, че има позиция близка до консенсус, има договореност между парламентарните сили.
От тук нататък се надявам, че избраната от парламента комисия ще направи всичко необходимо щетите да бъдат колкото се може по-малко, щетите, говоря, за националната сигурност като цяло.
Очаквате ли в папката, която е свързана с Вас, да има нещо ново, изненадващо? Ще има ли новина около Вашето име при използването на този закон?
Не, защото тази папка е добре позната от десетина години на всички, които сега са в парламента, които са били във властта. Така че там никакви изненади не може да има. Аз се опитах да преразкажа нейното съдържание в публичните си прояви. Не искам да се връщам повече към този въпрос. Тук няма нищо лично в позицията, която изразявам.
Когато говорим за връщане на закони, Вие имахте един ярък ход, свързан с идеята за социална държава – връщането на закона за интеграция на хората с увреждания. След това заявихте, че сте принуден да публикувате отново приетия от мнозинството закон. Но Вие имахте чисто практическия механизъм да върнете закона, тъй като ветото Ви беше веднъж прието и след това мнозинството прие практически същото. Защо повторно не настояхте на тезата си как трябва да се помогне на хората с увреждания? Защо обнародвахте този закон, които толкова много критикувате?
По Конституция при гласуване повторно на един закон президентът е длъжен да го преподпише. Това е едно от тълкуванията, които юристите правят. Аз не искам да влизам в правните тълкувания на въпроса. Въпросът е морално-политически, въпросът е управленски. Очевидно е нежеланието на управляващото мнозинство да реши един много тежък проблем. Въпреки този много категоричен знак, който направих и аз с връщането на закона, и с подкрепата, която получих от голяма част от народните представители при първото прегласуване. Очевидно, че на второто прегласуване на практически същия закон, независимо от редакцията, са стегнати редиците и е заговорил гласът на дисциплината. По-важно е друго – че не се състоя дебат или че беше изкривен този дебат. Не е вярна тезата, че са необходими 600 милиона, за да могат да бъдат решени проблемите на тази категория инвалиди между 50% и 70%.
По закона трябва да се намери механизмът, за да може да се подходи индивидуално към проблемите на всеки един от хората с увреждания. Ако правителството си свърши добре работата, ще са нужни много по-малко средства, например от порядъка, така както ги изчисляваха в самото начало, на 80 – 90 милиона. Тоест един фалшив аргумент заработи в публичното пространство, тъкмо защото не можа да се чуе гласът на президентската институция и на организациите на хората с увреждания. Но ние не сме спрели дотук. Аз имах среща, даже две, вече с лидерите на тези организации. Имаме договорка за това, какво може и трябва да се направи оттук нататък от стратегическа гледна точка, за да може да се компенсира поне част от щетите, които ще бъдат нанесени върху тази немалобройна група.
Необходими ли са промени, от една страна, в политиката на правителството, от друга страна, в състава, за да се изпълняват социални ангажименти от страна на левицата?
От гледна точка на състава, който ще изпълнява една политика, аз нямам навика да давам съвети и да се намесвам, никога не съм го правил и в предишния мандат, не бих си го позволил и сега. Без съмнение правителството трябва да засилва активността си по изпълнение на поетите социални ангажименти – част от тях са факт, но лично аз продължавам да бъде неудовлетворен. Когато водих полемиката по пенсионните доходи, аз предложих и решения, които имат същностен характер и съответните конкретни промени. Лично аз смятам, че решението, което беше взето в последния момент, с индексацията на пенсионните доходи от средата на годината, не от 1 януари, е решение, което връща назад политиката на правителството, и което влиза в разрез с поетите ангажименти. Ако иска да бъде последователно, правителството трябваше да стори това така, както предишната година, от началото на бюджетната година.
Ще използвате ли инструмента на ветото на някои от законите, свързани с финансите на държавата, за да принудите управляващите да преразгледат този въпрос?
Не е желателно да се налага вето по бюджетни закони, защото от това може да се разпадне цялата система. Вие много добре знаете, че всяко забавяне на бюджета би могло да създаде проблеми на цели социални системи, и не само социални системи, още от 1 януари 2007 година. Аз съм привърженик на това спорните въпроси да се договарят предварително в хода на обсъжданията и съм изразил своите претенции към парламентарните групи на мнозинството между двете четения.
Каква е позицията Ви по горещия спор между еколозите и предприемачите? Каква част от българската територия трябва да се окаже защитена след влизането в ЕС по този проект Натура 2000?
Не аз ще определям процент, това е оценка, която трябва да има експертен характер. Лошото е, че години наред се работи по този проект и едва сега той става предмет на обществен дебат. В някаква степен, съзнателно или не, някой е държал данните, идеите и намеренията в сянка. Аз смятам, че дебатът трябва да отчете мнението не само на еколозите и предприемачите, а да отчете мнението на кметовете например – хората, които най-добре познават проблемите на съответната територия, т.е. това да не бъде решение, спуснато „отгоре”.
Принципно аз смятам, че не трябва да сме по-католици от папата. Не би трябвало да налагаме проценти, които далеч надвишават възприетите норми в ЕС. От друга страна, ние имаме голямото богатство на българската природа и ще бъде грехота, ако с лека ръка си позволим да разпилеем нещо, което после не можем да възстановим. Вижте например някои части от българското Черноморие, бетонните градове, които бяха построени, които даже не са перспективата на българския туризъм.
Българският туризъм би могъл да спечели повече, ако успее далновидно да използва именно тези природни дадености, които имаме, защото много хора идват да видят и природата, и историята ни, а не да влязат в един град, който по нищо не се различава от столицата или от европейските градове.
Не сме чули и категоричната Ви позиция по друг частен екологичен проблем, но той има чисто символен смисъл – по въпроса за българското злато и кой е прав при този спор. Подкрепяте ли политиката на екологичния министър, който иска това злато да бъде използвано в по-голяма степен от българската държава за по-големи приходи или сте по-склонен да защитите чуждият инвеститор, към който българската държава вече има ангажименти и които той иска сега да бъдат изпълнявани.
Аз съм привърженик на тезата, че поетите ангажименти трябва да се изпълняват. От друга страна, стои въпросът кой и как е поемал ангажименти и дали в достатъчна степен е защитил българския интерес. Мисля, че идеята на екологичния министър е точно в това, че поетите от предишен период ангажименти, не са успели да защитят българския интерес и ние бихме могли да получим много повече при една друга схема на разработка на тези златни находища. Аз не мога експертно да коментирам този въпрос, говоря по принцип.
Накрая да кажете какви са плановете Ви за втория политически мандат, по-различно ли ще бъде политическото ви поведение? Какви ще бъдат целите Ви, когато стратегически цели като влизането в НАТО, влизането в ЕС се осъществиха практически в рамките на вашия първи мандат.
Аз не съм сигурен, че ние можем да търсим някакви нови грандиозни цели извън тези, които вече сме постигнали, т.е. извън ЕС и НАТО. Във всеки случай от гледна точка, на задачите, които стоят и пред президентската институция и пред държавата като цяло. Имайте малко търпение, вероятно в програмното слово при встъпване в длъжност аз ще мога да обоснова всички свои идеи и намерения. Това, което мога да кажа още сега, е, че аз не смятам да променям своето поведение. Този висок процент на подкрепа, който получих, е подкрепа именно за това поведение, подкрепа за стабилността на президентската институция и в отношенията с останалите власти, подкрепа за идеята за толерантност, за това държавният глава да има еднакво отношение към всички български граждани, независимо от религия и етнос, но, разбира се, подкрепа и за една по-активна, в това число и по-критична, политика и дейност тогава, когато виждам, че останалите власти не провеждат политика, съответстваща на техните ангажименти. Това означава, че и аз съм готов, както и досега, да нося критика, тогава, когато моите действия се разминават с поетите ангажименти.
Започнахме с традицията, да завършим с нея. Традиционно Дарик Радио е мястото, от където българският държавен глава отправя пожелания за следващата година към българите.
Много здраве и късмет в рамките на следващата година и заедно с това повече самочувствие и надежда, че действително ще можем да се държим като българи в Европейския съюз и постепенно, но все по-осезателно, да живеем като европейци в България.
