Той получи от досегашния ректор проф. Боян Биолчев символичният ключ към Софийския университет с емблемата на Алма Матер. Първото интервю като ректор на СУ проф. Илчев даде за Дарик радио: Проф. Илчев, обещахте, че ще търсите допълнително финансиране за Софийския университет. Как ще се случи това? В програмата след дълги консултации с колеги, някои от които имат доста значителен опит в тази област, са посочени няколко основни пътища. Ние сме университет и това, в което сме силни, е нашият професионализъм в областта на науката и образованието, тоест двата продукта, с които можем да излезем на пазара, са наука и образователен продукт. Така че голяма част от усилията ще бъдат насочени именно към превръщането на нашия научен и образователен продукт в конвертируем, конкурентоспособен продукт не само на българския, но и на европейския пазар. До колко ще успеем е друг въпрос. Какво ще бъде първото нещо, което ще направите като ректор на СУ? Вероятно ще отида сутринта и ще попитам опитните секретарки какво трябва да направя. В програмата си на сайта на Софийския университет говорите за създаване на университетски медиен център, за образователно-културна телевизия. Кога да очакваме да се случи това? Ние имаме лиценз за подобна телевизия и много модерно студио, което в момента по редица причини не се използва рационално. Така, че Софийският университет е логичното място, където трябва да се прави образователно-културна телевизия, която би била полезна на хората в България, а с пускането й в интернет би била полезна и на многобройните, за съжаление, български емигрантски общности в чужбина. Говорите и за привличане на студенти от Азия, защо точно оттам?
Защото досегашното ректорско ръководство направи огромни усилия и сключи договори с редица китайски университети. Очакваме още от 2008 година в СУ да пристигнат китайски студенти. Азиатският пазар за студенти е пазар, към който се стремят всички европейски университети. Ако не се лъжа, не помня точната цифра, но мисля, че само в Германия се обучават 70000 индийски студенти. Така че Китай, Индия, нека да кажем страни, които все пак са по-безопасни от гледна точка на международната политика, някои страни от бившите средноазиатски, съветски републики биха били един добър образователен пазар за нас. В крайна сметка да не забравяме, че сме вече в Европа.
Говорите също така за създаване на филиали на Софийския университет в съседни страни? Какво визирате точно, кои държави?
В програмата говоря съвсем конкретно, че от всичките 10-12 години имаме реални шансове да направим това в държавите, които след тези 10-12 години ще водят преговори с Европейския съюз, но няма да са влезли в него. Това са Македония на първо място, където няма и езикова бариера, Сърбия, където езиковата бариера също не е толкова голяма, Босна и Херцеговина, Албания, Турция с нейния огромен пазар. Нищо не пречи да започнем преговори и за откриване… защо само у нас трябва да се откриват филиали на чужди университети?! Защо ние да не опитаме да открием филиал на Софийския университет в Битоля. Нищо не пречи там да се изучва екология, математика, биология, химия от качествени преподаватели в един университет, който все пак е по-голям с по-големи научни традиции и, смея да твърдя, с по-голям научен престиж, отколкото университетите в някои наши съседки. Вече е време да се възползваме от това.
Очаква се за първи път матурите да се проведат през тази учебна година. Министърът се надява те да послужат като вход за университетите или поне за по-голямата част. Софийският университет готов ли е да приеме матурите като вход за университета?
Софийският университет е готов да приеме матурите като входно ниво, когато матурата стане матура. Тоест, когато матурата започне да се оценява от национален оценъчен център, който ще даде достатъчно гаранции, че нивата на оценките няма да бъдат различи в зависимост от училището, което е завършено, кандидатът и районът, в който е учил. Тоест, когато имаме едно сравнително ниво на оценките, мисля, че нямаме причини да оспорваме матурите като един от начините да се влиза в университета, разбира се, със запазване на определени допълнителни ограничения, които факултетите могат да поставят в зависимост от своите специфики.
Да разбирам, че първите матури, които тази година ще се проведат, няма да послужат за вход в Софийския университет, ще изчакате?
Не само ще изчакаме да видим как ще стане, но и ще участваме активно. С опита ми като декан в последните две-три години ние работим активно с министерството в подготовката на матурите по история. Надявам се, че ще продължим активното съдействие и съвместна работа с министерството, за да може възможно най-бързо матурата да се превърне в реална оценка на знанията на учениците, а за нас в едно реално входно ниво за университета.
Как Софийският университет би могъл да стане притегателен център за младите хора в България? Близо 40% от студентите на университета са били от София. Какво би могло да върне класическия интерес към образованието в Алма Матер? През последните години голяма част от младите хора избират да учат в чужбина, дали за заради по-ниските такси или заради по-качественото образование?
Няма нищо лош в това, че младите хора искат да учат в чужбина. Чужбина не е само знание, чужбина е култура, един интер-културен контакт, така че особено за младия човек сега е много важно да види как е в чужбина, да се почувства граждани на Европа. Но това не означава ни най-малко, че ние няма да продължим усилията и да ги задълбочим за привличане на младите хора към СУ, като им предложим привлекателни възможности за обучение и най-важното – една диплома, която да им осигури достатъчна конкурентноспособност не само у нас, а и в Европа. Едно от нещата, за които ще настоявам изключително бързо да се направи, е център за чуждо-езиково обучение, за да могат нашите студенти в четвърти курс, завършващи бакалавър, да получават университетски международно признат сертификат за знание на чужд език, който ще им позволи да кандидатстват за работа навсякъде в Европа и в България.
