Посланикът на Република Сърбия в България Александър Църквеняков в „Седмицата” на Дарик. Превежда Стела Хакимова:
Вие сте бил журналист основно, през кариерата си?
Аз съм.
Посланик другаде не сте бил.
В момента съм посланик.
За първи път в България. И сте бил генерален директор на радио и телевизия "Сърбия". Това кога - 2000 и...?
От 2001 до 2004 година.
Това е след, след Милошевич, след промяната.
Да, след промяната.
А преди това сте работил там, включително като новинар...
Не, преди бях фрийленц журналист.
Не, говоря още по-по-рано. Четох 1981 - 1989-а сте бил водещ на новини.
През 90-та бях на свободна практика, свободни външни продукции, а през 1980-та година бях водещ и на новините, и бях генерален директор на тогава първия търговски канал, тв канал за Сърбия.
Сега не знам, толкова са ни близки езиците, че не знам всъщност да си превеждаме ли или да не си превеждаме.
Аз разбирам всичко, но за съжаление... опитвам се ...
Да го правим по протокол с превод.
Добре.
Вие с кой въпрос бихте започнал един разговор с посланика на Република Сърбия в България, ама днес направен разговор...
Всичко разбирам...
Добре, в контекста... ама вижте и седмицата каква е, вие какво бихте питал, да видим аз дали, на фона на вашия опит...
Да. Имаме актуален момент. Вчера в Брюксел се договориха представители на Белград и Прищина, с посредничеството на Европейския съюз, за принципа на регионалното представяне на Косово.
И аз този въпрос бях приготвил, но малко се притеснявах, знаейки чувствителността на сърбите към този въпрос. Като започна с него дали няма да прозвучи като лош тон, дали няма да ви засегне и всъщност страшно ми помагате с вашия опит. Да, това е въпрос - призна ли Сърбия Косово, Ваше Превъзходителство?
Не, не, ако внимателно сте прочели новината, тогава щеше да видите, че въобще не става дума за това, за признаване. Договорено е Косово да участва в регионалните съвещания, това са нашите балкански съвещания и срещи, и в комуникацията с Европейския съюз под името Косово и звездичка, т.е. под линия, това значи звездичка, под линия, да се разбира под тази звездичка, да се подразбира, че няма юридически статут на Косово и че се позовава на резолюция 1244 на ООН и на решението на съда в Хага... на косовския трибунал. Така че това е едно решение, което няма никаква връзка с признаването...
И Македония го карат със звездичка вече доста време и все по-самостоятелен статут придобиват...
Зависи от страната. При вас не върви със звездичка, и при нас не върви със звездичка...
А в Гърция...
...а при гърците има звездичка. Какво е най-важното във всичко това - да се създадат условия да могат да се разделят.
Да се разделят или разговарят?
Да се разговаря. Да не седим блокирани, да нямаме проблеми за най-обикновено съвещание около представянето, защото основната идея е хората, които живеят в Косово, да могат да живеят по-добре, а това не са само албанци, там има и 100 000-200 000 сърби.
В съобщенията, които цитирате, се казва, че сте се разбрали, Белград и Прищина, и за сътрудничество при контрола на общите си граници, а когато някой се разбира, че има граница, значи вече признава границата.
Тук има отново терминологична клопка. При нас това е една административна линия, която е последица от резолюция от 1244 на ООН, която след 1999-а... да, обединените нации поеха управлението на тази област. Значи, според нашата конституция това е административна линия, а не граница.
Как пише в споразумението, което сте подписали? Граница или, на английски или на какъв език ви е споразумението? Коя дума, border ли пише, или line?
Линия, не граница. При нас е административна линия, а не граница.
В понеделник външните министри на 27-те все още членове на Европейския съюз трябва да вземат решение за статута на Сърбия като кандидат-член на Европейския съюз. Ще мине ли това? Има ли държава някоя, която имате съмнение дали ще ви подкрепи?
Мисля, че в този момент няма да има проблеми.
Нямате вашата Холандия, ако направим връзката с нашия Шенген тук, дебатът ще навреди ли нещо?
Не, в този момент аз не виждам някой да се възпротиви. Мисля, че за тази крачка трябва да бъдем оптимисти.
То всъщност това е връзката, вие се съгласихте миналата, тази седмица, на въпроса... да се реши с регионалните участия на Косово и за регулацията на линията, както казахте, за да дадете сигнал на Европейския съюз за конструктивност и той да се съгласи пък вие да сте кандидат за член.
Да, не мога да кажа, че няма връзка, разбира се, това е един от елементите.
Ама, Ваше превъзходителство, те сега, следващия път ще трябва да се взима решение да започнат ли преговори с вас, тогава ще поискат още нещо за Косово, а най-накрая, когато ще се решава приемането на Сърбия, нали знаете, че цената ще бъде Сърбия да се съгласи, че Косово е отделна държава, при положение че огромната част от съюза е признал Косово за такава.
Само исках да ви подсетя за това, че целият Европейски съюз...
Да, защото има няколко държави...
...не е признал Косово, има пет сериозни държави...
Въпросът е... знам, че е деликатно да питаш един посланик по този въпрос, но какво е сръбското настроение, готови ли са сърбите, ще бъдат ли готови след години да жертват Косово в името на европейското членство, или по-меко да ви задам въпроса - ще се съгласите ли да сте заедно с Косово, пак едно, ама вече като членове на Европейския съюз, макар и две отделни държави.
Позицията на Сърбия е, че никога няма да признае Косово като отделна, независима република или държава, или каквото и да е. И в конституцията на Сърбия пише това. Но това не значи, че, както в тези дни, преди няколко дни, като... няма да направим някаква крачка напред за живота, за да се живее по-добре.
Но никога, каза той. Въпреки че казват никога не казвай никога.
Какво друго да ви кажа в този момент? А вие какво бихте искали да ви казвам?
Ако бях посланик, във вашето положение, щях като вас да говоря, ако това е позицията на моето правителство и моята конституция. Но аз, така, очаквах да говори във вас и журналиста. И вие дори с мълчанието по някои въпроси казвате много. А в НАТО искате ли да сте? Сръбското общество иска ли в НАТО да е член?
Членството в НАТО, което включва един широк процес на сътрудничество, който съществува, в този момент в Сърбия това не е на дневен ред. Което не значи, че Сърбия не развива всички възможни видове сътрудничество с НАТО. И което не значи, че армията на Сърбия не е съгласувала своите капацитети със стандартите на НАТО. Но членството като формално членство в НАТО в момента не е на дневен ред. А защо - погледнете изследването на общественото мнение и ще си отговорите.
Какво е изследването на общественото мнение, аз не знам...
Голяма част от населението е против членството в НАТО, защото имахме лош опит преди...
НАТО бомбардира предишния режим и хората в Сърбия.
НАТО не може да бомбардира режим, той бомбардира страна и граждани. Едно са намеренията, а друго е това, което преживяха хората.
Сега, има два актуални конфликта в света, чийто управления, държави, чиито управления се определят от демократичната общност като режими, може ли подобни на този на Милошевич - Сирия и Иран. Интересно каква е позицията на съвременното ръководство на Сърбия? Вие нареждате ли се в групата на западните държави, които осъждат Сирия, сирийския режим, осъждат иранското ръководство? Или ви е по-близка позицията на руснаците, които подкрепяха и Сърбия преди години?
Да ви дам дипломатичен отговор. В този момент Сърбия има достатъчно свои големи проблеми, за да има необходимостта във всички тези събития специално някаква активна роля да има. Така че нашето мнение, нашата позиция е, че е най-добре всеки сам да подреди нещата в своя двор.
Е, как гласувате в ООН? Като се обсъжда резолюция за Сирия, вие подкрепяте ли западните предложения?
Опитваме се да запазим това, което ви казахме.
Да не стане много ясно за кои сте?
Да, да не бъде много ясно...
Българско-сръбските отношения. Всъщност как ще ги определите?
Добри. Винаги можем по-добре, и то преди всичко, когато става дума за икономиката, за връзките в икономиката. И връзки на локално ниво, които имат много голям потенциал, който не е използван. Какво искам да кажа - 50-те години имахме много твърда граница. Сега границата е открита и всеки може да мине през нея както си иска...
Ама няма достатъчно гранични пунктове.
Е,... да, само на няколко пункта може да се премине границата.
Три или четири са? Три, четири.
Ако успеем да отворим локални гранични пунктове и да оставим хората да се занимават малко с бизнес, да могат напред-назад да се движат, да си посещават роднините или каквото и да е друго да правят, това ще допринесе за оживяване на граничните области, които от двете страни на границата са недостатъчно развити. А не са били развити, с десетилетия като един апендисит, нали, сляпо черво, не са били развити, защото са били покрай границата.
Заради кризата намаляха ли българските инвестиции в Сърбия? Всъщност да ви кажа този въпрос на много малко посланици мога по този начин да го задам. Обикновено питам за, дайте вие инвестиции в България, а пък Сърбия е всъщност страна, в която България вижда потенциал за бизнес и за инвестиции.
Да ви кажа, има двустранен потенциал за вложения, но няма толкова пари в тази игра. Предишните десетина година по време на приватизацията в Сърбия се появиха доста български купувачи на бивши държавни предприятия и 80 на сто от тях пропаднаха в тази дейност.
Те ли бяха лоши, или условията в Сърбия?
Мисля, че условията за бизнес са коректни и в двете страни, и от двете страни. Но предпоставката, че вие влизате в един бизнес с малко пари и чакате да се развие и да се изплати, това е трудно. Ако споменем сериозни инвестиции, със сериозни пари, реални пари, в този момент това е фабриката за акумулатори в Белград и също в Белград един цех за лекарства, това са все български инвестиции. А от тази страна, от сръбска страна имахте голяма инвестиция в системата "Пикадили", тази система вече е препродадена. Мога да ви кажа, че в България работят десетина сръбски бизнесмени на ниво среден бизнес, които успешно работят, но стокообменът между България и Сърбия е около 1 милиард годишно и това звучи като една добра цифра, но би могло и много повече да бъде, защото съдържанието на този стокообмен мога да нарека примитивен. Какво има в Сърбия от България - дизел гориво, а от Сърбия насам химикали, метали, нещо подобно. Това са стоки без голяма принадена стойност.
Кой пръв ще направи магистрала до границата на... ние й викаме Калотина, вие при вас - Градина, нали? Борис или Бойко? Вие или ние?
Борис ще направи първи.
Говорим Борис, вашият президент. Тадич.
При нас се строи и до края на следващата година или нещо подобно ще бъде готова магистралата.
През тия тунели всичките, които в момента се върви, покрай Нишава, ще има магистрала?
Ще заобиколи.
Но ще има магистрала.
Ще заобиколи тунелите, ще има магистрала. И ако отидете в Сърбия, ще видите, че вече се строи.
Става дума само за до Пирот, към 70 км... толкова. И ще я направите до догодина. Т.е. за вас е важна тая магистрала.
И за нас, и за вас е важна тази магистрала.
Едно време ви беше важна от Скопие нагоре, нали. Тия магистрали правехте. Говоря в Югославия, да...
Това беше Югославия. Това беше гръбнакът на Югославия, затова правехме тогава там магистрали.
Винаги деликатен въпрос е бил за българите в Западните покрайнини.
А защо мислите, че е деликатно.
Защото много българи смятат, че Сърбия не иска да развива тези райони.
Преди 10 минути дадох коментар за това.
Искате там да се отварят нови граници...
Този район е неразвит, недоразвит и за България, и за Сърбия, пограничните райони. Нямате там развито село с преобладаващо сръбско население или неразвито село с преобладаващо българско население. Всички са неразвити.
Нямате политика да потискате българското съзнание на тия хора?
Защо имате такава идея.
Ами примерно, като ровех да видя за Сърбия и България в последните години какво съм говорил, миналата година проблем да ходят да се поклонят на Левски от България.
А тази година?
Тая няма проблем обаче, сега да си призная.
Тази година никой не отиде. Тази година нямате проблем. Мисля, че говорим със заместващи тези. Никога не е имало проблем за паметника на Левски и да се полагат цветя на неговия паметник. Но проблемът беше, когато се прави промоция на политически партии от България в Сърбия. И оттука като тръгнат пет пълни автобуса с 500 души запалянковци, поддръжници, но в този профил, поддръжници на този профил, ако разбирате какво искам да кажа, вместо 2500 население. И не само да положи цветя, а да направи един политически митинг. И дори и като такива не са имали проблем, но в сътрудничество с българската полиция миналата година се направи охрана и се направи точно оценка кой може да направи проблем и кой не. Кое може и кое не може да направи проблем. Защото, знаете, че и от наша страна може да има проблеми. И ние имаме хора от десницата. И какво бихте искали? На едно място да имаме пет дясно ориентирани от България и... 500 дясно ориентирани от България и 500 дясно ориентирани от Сърбия. Така че нещата не са прости, еднопосочни и са много чувствителни. Но няма никаква връзка със самоопределението, с българско самоопределение. Само да ви напомня: Сърбия за разлика от България в своята конституция предвижда раздел за националните малцинства. И в Сърбия има признати 26 национални малцинства.
Организацията за сигурност и сътрудничество.
Сърбия има признато... от организацията за сътрудничество има признат европейски стандарт. Повече, надевропейски стандарт признат относно националните малцинства. От тези 26 национални малцинства по брой българското малцинство е някъде по средата. И вие наистина ли си мислите, че има социален проблем за българското национално малцинство, или става дума за други неща? И още нещо да ви попитам. Аз се наричам, по фамилия съм Църквеняков... И тука в България, и в Сърбия мога да мина за българин. Аз съм от Войводина. Там също има такива фамилии на -ов, но някой може да знае това, може и да не го знае. Никога в живота си не съм имал въпрос, не съм те питал ти българин ли си, или не си. Такива неща в Сърбия не се говорят. Ние живеем в една среда, където има много национални малцинства.
Чувал съм, така, с чувство за хумор го приемете, че българи и сърби винаги накрая стигаме до разговора кой е по-напред в някакви класации... Така че хайде да не го водим... Ние сме по-напред в класацията с Европейския съюз, обаче България ви подкрепя. Твърдо. Кризата, ако влезете в съюза и се прилагат тия критерии, които иска съюзът в момента в икономиката да приложи, вие, може ли да издържи държавата ви - за дефицит, за дългове...
Какъв е този въпрос - ако влезете?
Е как, Сърбия да не е...
Естествено, че ще влезем. Ние нямаме такива, от този род проблеми. Както успяха българските правителства да запазят една не цветуща икономика, но все пак стабилна, горе-долу ситуацията е такава и в Сърбия. Значи, ние изобщо не сме доволни от скоростта на развитие на икономиката, на стандарта на живот и така нататък, но не сме големи длъжници. Нямаме голям дефицит на бюджета, имаме дефицит, но не голям. И валутата ни е сравнително стабилна, разбира се, имаме плаващ курс.
Понеже България нали казва все, че е пример за Европейския съюз, сега, като влезете, или с други думи да го кажем, като се присъедини Европейският съюз към Сърбия, и вие ще сте вторият пример след нас за добра икономика.
А в тази финансова дисциплина мисля, че засега сте по-добри. Но има две неща. Едното е финансовата стабилност и дисциплина, а второто е нивото на развитие и скоростта на по-нататъшното развитие.
Там сте по-бързи. Магистралата ще стане по-бързо, вашата до нас, отколкото нашата до вас.
И ние, и българите тука в тази област не сме достатъчно бързи. И ако мога да допълня, точно заради това ние трябва да се поддържаме и да бъдем заедно. За да направим това развитие по-бързо.
С много посланици съм говорил, но при вас благодарение на журналистиката, да ви кажа, казахте много повече, отколкото всички, с които съм говорил. Даже по много сложни въпроси, където се искат дипломатически отговори, за което ви благодаря, Ваше превъзходителство.
Аз благодаря за поканата.
