Председателят на Народното събрание Георги Пирински, специален гост в предаването "Годината" на Дарик радио.
Искам да ви дам възможност да поговорите за парламента в обобщени данни. Но да започнем с най-голямата грешка, която направи парламентът според вас през тази година. Аз имам един набор от възможни хипотези, но първо вие да кажете.
Една отделна грешка аз не бих изолирал, защото едва ли може да има такава класация на по-големи и по-малки грешки. Има две неща. Едното е, че парламентът не съумя в достатъчна степен според мен да стане сериозното място, където се обсъждат публично, да хване вниманието на хората, най-съществените проблеми на страната. Ще илюстрирам.
По кой проблем?
Един особено съществен проблем е дефицитът във външнотърговската сметка и в текущата сметка на България. Не искам да влизам в темата, защото. . .
Как да го преведем, нали, какво значи дефицит в текущата сметка?
Това значи, че купуваме доста повече от чужбина, отколкото продаваме, т.е. не можем да си покрием вноса със собствен износ. До известна степен този недостиг се покрива с чужди инвестиции, с приходи от нестоков износ, но остава един сериозен дефицит на текущата сметка. Това означава, че България продължава да задлъжнява. Казва - да, но задлъжняват фирми и домакинства, а не държавата, и това е без проблем. Дълбоко не е вярно това съждение, защото това означава, че българската икономика не е достатъчно конкурентна просто. И оттука вече, ако се върнем, да речем, на вашия разговор с г-н Сидеров, който казва "добре де, защо ни е този Европейски съюз", парламентът можеше да стане сериозното място, където да се дискутира този въпрос достатъчно отговорно. Само че, както чухте и г-н Сидеров, той казва "аз предпочитам да ходя да се срещам с избирателите, вместо да седя в парламента".
Тук е мястото да кажем, че вие сте депутатът, който няма нито едно отсъствие. Нали вярно съм разбрал?
Е, аз отсъствам, когато съм извън страната.
Нито едно неизвинено отсъствие.
Неизвинено действително нямам и винаги съм се стремял междувпрочем, когато отсъствам от парламента, поне да си взема неплатена отпуска, ако няма командировка от самия парламент. Но това е в скоби, няма значение чак толкоз това. Въпросът е, че обществото ни, влизайки в ЕС, а си заслужава да си спомним, че вчера, на 15 декември, Европейският съвет официално приветства България като нов член на ЕС, нещо, в скоби, което между другото човек не би научил много лесно от днешните вестници, и то най-тиражираните, защото трябва да отгърнете на 37 страница, ми се струва, за да прочетете какво е станало вчера в Брюксел, в един от най-тиражираните. Но ние трябва да разберем, че ако искаме да успеем като членове на ЕС. . . Какво значи да успеем? Хората да получат по-високи заплати, по-високи пенсии, по-удовлетворяваща работа, да произвеждат стоки, които са с по-висока цена, за да не блъскаме само суровини и полуфабрикати, а да можем да продаваме преработена продукция. Това иска сериозно отношение към проблемите. Не може да се решат те нито с откриване на асфалтирани улици, нито с градинки, нито със светлини по сградите и т.н.
Иска се много сериозно дискутиране, дебатиране и намиране на работещия баланс между различните интереси. Веднага се илюстрирам. Във връзка с бюджета, знаете, дискутираше се колко да е данък печалба, колко да са едни или други ставки на ДДС и т.н. и еднозначно надделя т.нар. либерална теза, дясната теза - че трябва да има единна ставка на ДДС, че трябва да има възможно най-нисък данък печалба и т.н. Това е една философия, една гледна точка, която има своите аргументи, която може да бъде защитена, но на нея не й беше противопоставено достатъчно сериозно и убедително алтернативно предложение. Аргументите за необходимостта от баланси в тройната коалиция са валидни. Аргументите за това, че по никакъв начин не трябва да се нарушава финансовата стабилност, също са валидни. Но в рамките на тези ограничители аз все пак считам, че има терен за доста по-сериозна и задълбочена дискусия.
Т ова , което казвате , е важно.
Надявам се, че е важно, защото иначе защо да си губим времето.
Парламентът според вас сбърка с това, че нямаше дебат, аз ви разбирам от лявата гледна точка, че не е въпросът само да се свалят данъците, а напротив, да стане така, както е в много европейски държави, управлявани от левици - да бъдат увеличени дори данъци и осигуровки.
Да, определено. Смятам, че лявата гледна точка недостатъчно присъстваше в дебата. Да, смятам, че данък печалба можеше да остане 12 процента. Да, смятам, че можеше да има известна диференциация на ДДС.
Тоест примерно за хляб да е, това имате предвид под диференциация. . .
За хляб, за книги.
. . . да е по-нисък за хляб и за книги, дори и съвсем да ги няма.
Да.
Тоест БСП бърка според вас в парламента.
Така че, връщайки се към вашия въпрос. . . Не само БСП.
Е кой?
Д ясната опозиция много често предпочита да отсъства от залата, считайки, че тъй или иначе мнозинството има гласовете. . .
Ама тя БСП така сваля данъците в коалицията, че защо да ходят десните?
Не, то има достатъчно въпроси, които са предмет на дискусия, не става въпрос само за 1-2 данъка. Поначало една опозиция, която иска да използва парламентарната трибуна, се стреми да е максимално активна, а не да отсъства. Така че това е един сериозен въпрос пред парламента и той не може да не се стреми да бъде публичната трибуна, където се обсъждат въпросите, които са най-горещи. Искам само да довърша обаче отговора си на вашия въпрос за най-голямата грешка. Аз бих казал, че най-непростимият пропуск, нека така да го наречем, беше поправката на този член 155 от НК, така наречения. . .
"Ванко 1".
Да, вие го назовахте. Цялата серия от действия и бездействия около този акт слагат едно много сериозно петно върху работата на парламента за цялата година. И затова предстои да видим как ще съумеем да поправим това през 2007 г. Знаете, че имаме внесено предложение за нова поправка на този текст. . .
Само че нали знаете, че законите, наказателните, не действат с обратна сила. Така че, каквото станало - станало с "Ванко 1".
Тука вече. . . Не така. Нали говорихте и с главния прокурор тази сутрин. Нищо не пречи отново да бъде поставен този казус и на съдебно разглеждане в резултат на повдигнато ново обвинение. И това не са, така, някакви дребни въпроси, които могат да бъдат подминати, защото те формират отношението на хората към институциите - има ли сериозни институции или има серия от разигравки.
А сбърка ли парламентът с поправките в конституцията, които сега си препоправя?
Третата поправка беше в значителна степен сбъркана именно защото тези промени, които бяха направени тогава, се оказаха неработещи, не издържаха и сега трябва да бъдат поправени.
Това не мога да се сетя някой от левицата да го е казал толкова ясно, колкото вие го правите сега.
Вие ме питате мен. Аз не коментирам какво говорят другите.
А сбъркахте ли със Закона за интеграцията на хората с увреждания? По-късно слушателите ни ще чуят и специалното интервю за годината на президента Георги Първанов, който продължава да държи на това, че този закон е несправедлив. А хората с увреждания, които обясняват защо го намират за несправедлив, казват така: няма да се получават добавки от хората от трета група с увреждания, които имат най-голяма възможност да се възстановят. И това е не само несправедливо, то изглежда и глупаво. Това е обяснението, което дават.
Не мисля, че сбърка парламентът в този случай. И ще се аргументирам с изказването и на Деница Димитрова, депутатката, която се изказа и по този законопроект, която. . .
Която впрочем се изказва не от парламентарната трибуна, а от място, защото нямате парламентарна трибуна, подходяща за хора с увреждания.
Това още нямаме, но може би обърнахте внимание, че НС е първата държавна институция, която откри рампа именно за хора с увреждания, за да могат да стигнат от единия етаж до другия. Или както каза Минчо Коралски, перифразирайки Нийл Армстронг, казва: това е една малка първа рампа в една институция, но да се надяваме, че е една гигантска крачка за другите държавни институции да направят същото. Но именно тя обоснова, че подходът, който беше заложен в закона, приет от НС за диференциация в зависимост от степента на инвалидност, на увреждане, е оправданият подход. Аз не бих влизал в спорове по отделни параметри конкретни, но подходът на закона, който парламентът прие, според мен е оправдан.
А сбъркахте ли със здравния бюджет тази седмица?
Вие поставяте въпросите от гледна точка сбъркахте ли и т.н.
Знаете ли колко е важно и вие демонстрирате завидна и дори неочаквана и от мен способност да наричате нещата с истинските им имена? Когато в края на годината намираш сили да кажеш тук сбърках или там сбърках, това е добър залог за бъдещето.
Не знам, аз съм се стремял да бъда ясен във всичките изказвания, които съм правил, невинаги се е получавало, защото имам понякога една склонност малко да удължавам фразата, може би й се губи есенцията. Но що се отнася до съществото. . .
Все пак поредно доказателство за склонността ви да виждате грешките си.
Може би. Но що се отнася до законопроекта, закона за бюджета на здравната каса, тука отново се сблъскаха два подхода, които не станаха достатъчно ясни, а те са как да се осигури най-икономично разходване на средства с най-голям ефект за лекарства и за лечение. И вие знаете, че в законопроекта, който се прие, беше приета една действително различна философия от досегашната на функциониране на здравната каса, където бяха определени лимити, твърди, на суми за отделните видове дейности, които здравната каса финансира, с намерението да се ограничи преразходът за лекарства, за лечение, които по общо мнение на хората, които и следят и които се ползват от тези услуги, са необосновано завишени. Веднага обаче, разбира се, другата страна възразява и казва докажете го, първо, и второ, знаете ли какво ще се случи при тези лимити - ще свършат парите, да речем, след 7-8 месеца. И тука отново е въпрос на способност за достатъчно обективна преценка.
Какво е решението според вас. . .
Решението е. . .
. . . от този омагьосан кръг на българското здравеопазване.
. . . първо, на много сериозна дискусия, на слагане на фактите на масата, на ясно дебатиране, но, както вие казвате, без завоалиране на истинските фактори, които влияят в това отношение, защото, от една страна, са интересите на производителите и търговците на лекарства, има своите интереси и съсловието на лекарите. От друга страна, разбира се, са интересите на пациентите и на бюджета и трябва да се направи така, че всеки да намери достатъчна степен на защита на своите интереси, с които да живее, а за това се иска процес, а не форсирано решение.
Сбъркахте ли с досиетата? Изглежда странно гигантската крачка, която БСП реши да направи с отварянето на всички досиета, да бъде помрачена с несъществени задръжки, както ги определя впрочем през седмицата в един коментар Андрей Райчев - безсмислена защита на някакви български щирлицовци, при положение, че вашето досие ще бъде отворено, да не бъде отворено на заместник-началник на не знам си какъв отдел.
Аз ще кажа. . .
Имам предвид вашето, не че имате, а че ще бъде проверено.
Ще кажа само две неща в тази връзка. Не искам да коментирам кое е грешка, кое не е. Безспорно е нужно да има яснота в обществото за това хората, които са публични фигури на определено равнище, дали имат в своята биография един или друг вид сътрудничество и връзка със секретните служби. Не като клеймо за недостойно или укоризнено поведение, а като факт в биографията, с който би трябвало да се съобразяват всички, които, да речем, кандидатстват за един или друг пост. Хората да могат да преценяват, когато даден човек кандидатира себе си за една или друга длъжност, дали, имайки предвид това обстоятелство, да му отдадат доверието си.
Има две сериозни, така, допълнителни условия в тази връзка, които искам да подчертая. Едното е безспорната необходимост от съблюдаване на съображения за национална сигурност.Несъстоятелни са тия тези - дайте всичко да отворим, всичко е минало, няма значение. Няма такова нещо в нито една държава. Има достатъчно сериозни основания и документи, както говори законът, които са свързани с международните отношения, с живота на едни или други личности, да бъдат с ограничен достъп и тук, разбира се, трябва да има вече една достатъчно сериозна преценка и наблюдение и от парламента дали се злоупотребява с това ограничение. И другото е вече това, за което вие говорите, хора, които в момента заемат особено възлови позиции на едни или други равнища, включително и в секретните служби, би трябвало да е ясно дали имат в биографиите си такъв момент, защото онова, което за мен е неприемливо - да се създава в момента категория хора, които са с двойна, ако щете, връзка - служебна, явна и неявна, със свои колеги, които не са публични фигури. Това е нещо, което вярвам, че всеки би трябвало достатъчно ясно да си даде сметка, че създава двувластие, което е фатално за една държава.
Стига толкова за грешките. Ако трябва да изтъкнем. . .
Да не ви уплаших да ме питате повече?
Ако трябва да изтъкнете най-положителното, което свърши парламентът през тази една година?
Безспорно, приемането на еврозаконодателството. И числата го показват, и резултатът, който беше постигнат - членството в ЕС, в една определена степен се дължи и на това, че парламентът успя да приеме основната част. . .
Как го. . . как мерите този успех? В числа като брой закони?
Ами, да, от 180 закона 110 са именно такива, свързани с изпълнението на задълженията. . .
180 закона приема България тази година?
За тази година, да, от началото на годината до 10 декември мерим.
Това дали смятате, че е чак толкова положително, едно непрекъснато променящо се законодателство.
Първо, трябва да имате предвид какво значи закон. Закон и е закон за ратификация. Значи, ратифицираме конвенцията за една или друга дейност, като това е също приемане на закон, макар и по една доста ускорена процедура. Закон е и промяната, да речем, на един-два текста в един действащ закон, което също не е цял закон. И повечето закони са закони за изменение и допълнение на действащи закони.
Но въпросът ви е основателен и не е много добре, че се приемат толкова закони, първо, защото наистина, когато променяш по няколко пъти на една година един и същи закон, това вече създава наистина голяма нестабилност и създава другото положение - че хората считат, че законите се приемат самоцелно, а не непременно ще се изпълняват.
Няколко думи за личния авторитет на депутатите.Той продължава да не бъде на особено високо ниво. Продължиха историите с обществената нетърпимост на гласуването с чуждите карти. Сам оповестихте колко много депутати бягат от работа, което обществото тъй или иначе не може да го разбере. Тръгвате на конституционна поправка, която макар и прагматична мнозина българи гледат като на един опит на парламента да се измъкне от неудобното положение с празната зала по време на гласувания. Какво, отказахте ли се, както впрочем предшествениците си, от битката с гласуването с чужди карти, битката с бягащите депутати?
Няколко въпроса натрупахте. Да почнем отзад напред. Битки не водя, но стремежът ми е наистина да се създадат по-ясни правила за това как се участва в дебатите и как се гласува. И в момента има в комисията по правни въпроси внесен един проект за промени в правилника, където именно се третират и тези въпроси. Аз се надявах, че до края на тази година тези поправки ще бъдат приети. Не е възможно това да стане, има много интензивна програма за последните дни. Но онова, което трябва да стане е, първо, от една страна, да се разбере, че Народното събрание е невъзможно 5 или 6 часа на ден да заседава в състав 240 души като тържествено събрание с пълна зала и т.н. В зависимост от проблематиката има различни хора, които участват в дебатите. Там, където е задължително да има необходимият брой, е когато се гласува. Там не бива да има спекулация с броя на хората, на депутатите в пленарната зала, и там действително трябва да се изключи възможността от гласуване с чужди карти. Тук правилникът трябва да е достатъчно ясен, но и конституцията, това, за което вие говорите, трябва да предвиди, че заседанието не непременно означава 240 души във всеки отделен момент в пленарната зала. То трябва да може да процедира с ангажирания брой депутати в дебата, но когато се гласува, да бъдат там достатъчният брой.
Проектът на парламента? Вие всъщност ще работите извънредно... и с извънредно заседание следващата седмица.
Следващата седмица има две извънредни заседания.
Така. Какво трябва да се приеме до края на годината?
В понеделник следобед. . . Преди всичко Законът за държавния бюджет. Има още данъчни закони, които трябва да се приемат. Има един много обемист закон за лекарствените средства, който се работи доста дълго време в здравната комисия, който е еврозакон, трябва да вкара европараметрите в законодателството, по който има 300 члена като законопроект, внесен от Министерския съвет, и още 300 предложения на народни представители по различните текстове. Така че има предостатъчно работа.
А проектът за следващата година?
Проектът за следващата година е свързан с всички тези въпроси на наказателния, НПК имат промени да се правят, целият ГПК, който засяга всеки гражданин, който се допре до властта. Тепърва ще влиза в пленарна зала за работа за второ четене и т.н. Има предостатъчно закони.
Накрая вашият личен урок от 2006 г одина ? Научихте ли нещо ново?
По-скоро отново се потвърдиха някои виждания и намерения, които имам. Може би се научих да бъда още малко по-търпелив. Аз поначало не съм се стремял да прибързвам много, но търпението очевидно е необходимо. И другото е, че в дискусията, която се води в обществото, и за България е необходимо да се изяви достатъчно ясно една по-очертана лява алтернатива за развитието на България в европейския контекст. Ще ви споделя накрая един епизод. Срещнахме се случайно с вашия президент г-н Радев на едно летище по Европа преди може би година, година или повече. Той се връщаше от Канада и искрено изплака, вика - там има страшен социализъм. Там има такива гаранции за работници, такива условия и осигуровки, и т.н. Как го правят този бизнес там не знам. Това е страшна работа. Горе-долу същото е в Европа. Това трябва да се пренесе и тук.
Тоест, искате повече социализъм в България?
Европейски, да.
