Държавната намеса на пазарите е причина за финансовата криза, а не самите пазари - това е становището на един от най-известните френски икономисти проф. Паскал Сален. Няколко часа след пристигането си у нас, проф. Сален даде първото си интервю за българска медия за Дарик. Очарован от ниското ниво на плоския данък у нас, проф. Сален предупреди за основния риск от влизане в еврозоната - загуба на независимата фискална политика на страната ни.
Има политици, които твърдят, че кризата е свършила. Съгласен ли сте с тях?
Кризата е свършила - да, това е типично изказване. В известен смисъл, то е вярно, но в много страни, като моята - Франция, може да се каже, че имаше две кризи. Едната е криза, която продължава много дълго. Често тя се нарича „Евросклероза" или нисък икономически растеж и голяма безработица. Втората криза, по-кратката, да, тя по-скоро е приключила, но не съвсем. Честно казано, аз съм скептичен, защото имам чувството, че политиките, които бяха използвани, ще имат по-скоро негативни последици. Имаме големи дефицити в много страни и то не само европейски, но и в САЩ и т.н. Много е странно, че преди година или две много хора казваха, че трябва да се харчи повече и да има повече публични разходи, а сега правителствата се страхуват от увеличаващите се публични дефицити. Заради това в много държави вече ще е трудно да се намали дефицитът и може да се стигне до увеличаване на данъци. Това обаче няма да помогне за по-бърз растеж.
Искате да кажете, че възстановителните планове не са много добри.
Точно така. Аз съм скептичен за плановете за възстановяване на икономиките. Знаете ли, когато правителствата харчат пари под предтекст, че стимулират възстановяването на икономиката, те трябва да финансират тези разходи. Как ги финансират? Увеличават данъците, но тогава обикновените хора имат по-малко пари за харчене. Т. е. това, което е изхарчено от държавата, не може да бъде изхарчено от хората, които живеят в нея. Ако правителствата заемат пари, инвеститорите нямат достатъчно, за да финансират собствените си инвестиции, а това вече е истински проблем, защото не може да има възстановяване на икономиката, ако няма инвестиции. И от тази гледна точка, това, което се нарича „възстановителен план", е всъщност „разрушителен план". И ако трябва да се върна към Вашия въпрос, да, в голяма степен кризата е свършила, но има все още големи последици от нея, които ме карат да бъда песимистичен.
Смятате ли, че ще има други страни като Гърция и Ирландия, които ще имат нужда от спасителни планове от еврозоната? Може би Португалия?
Да, тези дни стана ясно, че Португалия има такъв проблем. Аз съм разтревожен за развоя, защото ако наистина правителството има проблем с увеличаващия се дълг, това означава, че има все повече трудности с финансирането и това ще се отрази на пазарите. Между другото, това е показателно и се случи и в Гърция, и донякъде в Испания. Лихвите за техните правителства се покачваха. Добре, че все пак останалите правителства бяха отворени за преговори, за решения и в крайна сметка помогнаха.
Аз обаче мисля, че това е спорно решение. Когато една банка финансира своите клиенти, тя го прави само ако те имат добри проекти. Европейските правителства направиха точно обратното. Те финансират страни, които прахосват ресурси и които не са ръководени добре, а това ще бъде проблем в бъдеще.
Ако говорим за кризите в Гърция и в Португалия, те са по-скоро на дълга и дефицита, докато в Ирландия беше най-вече банкова криза. Смятате ли, че е възможно да има и други държави с банкови кризи, подобни на ирландската?
Не знам, много е трудно да се прецени, защото много правителства имат големи дългове, но никога не е ясно кога ще ескалира твърде много проблемът с финансирането им. Подозирам, че е възможно да има и други такива страни, но не мога да назова имена. Нямам достатъчно информация за това.
Когато бяха пиковете на кризите в Гърция и Ирландия, се стигна и до криза на еврото на капиталовите пазари. Възможно ли е това да се случи отново и заради Португалия?
Всъщност, човек никога не може да е сигурен как ще реагира пазарът. Знаете, че в това отношение нещата са много свързани. От една страна е монетарната политика на САЩ. В същото време гуверньорът на Европейската централна банка заяви, че се опасява от повишаване на лихвите в Европа. Ако е прав и лихвите в Европа се повишат, а в САЩ - не, пазарите със сигурност ще реагират, дори и да оставим настрана проблемите в някои страни като Португалия.
Какво мислите за Пакта за еврото?
Аз съм скептичен и по отношение на Пакта за еврото. Едната причина вече я посочих, че не виждам никаква причина страните от еврозоната да подкрепят държави, които не са управлявани добре. Все ми се струва, че трябва да се разделят проблемите на еврото от проблемите на дълговете. Финансирането на дълговете е финансов проблем и той трябва да бъде решен на финансовите пазари. Ако има прекалено високи дефицити, това означава, че лихвите ще се покачват. Това е съвсем нормално. От друга страна е проблемът с еврото. Той донякъде съществува още със създаването на еврото. Двата проблема са съвсем отделни, но се прави връзка между тях и аз ще дам пример. Европейската централна банка реши да купи дълг от Гърция, което означава, че заради дълга на Гърция, трябва да има печатане на пари в еврозоната, а това създава инфлация.
Какво мислите за случващото се в Либия и останалите страни от региона, както и в Япония?
Япония претърпя сериозни загуби от гледна точка на човешкия живот. От гледна точка на икономиката обаче, аз сравнявам няколко цифри - икономическата щета от цунамито в Япония ще бъде около 150 млрд. долара. Това е много висока цена. В същото време, научихме, че страните от еврозоната смятат да вкарат 700 млрд. долара във фонд за тези страни, които имат проблеми. Т. е. последиците от цунамито са много по-малки от последиците от европейските политики. А по отношение на Либия и цените на петрола. Е, все пак Либия не е единственият производител на петрол. Да, в момента цените са по-високи, но това ще бъде моментно, според мен.
Мислите ли, че има нужда от повече регулации на финансовите пазари в Европа?
Страхувам се, че може да има повече регулации. Това е много важна тема, защото често хората казват, че една от причините за финансовата криза са регулациите. Да, в някои страни може и да е така, но като цяло финансовите пазари са най-регулираното нещо в света. Ще ви дам един пример. Всяка страна има централна банка и се счита, че ако някоя банка има проблеми, централната банка може да налее ликвидност, за да я спаси от фалит. Каква е последицата: банкерите знаят, че ако имат проблеми и ги грози фалит, централната банка ще направи всичко възможно, за да избегне този сценарий. Така те поемат по-големи рискове. Т. е. посланието на централните банки е поемайте повече рискове, ние сме тук. Честно казано, причината за кризата не бяха регулациите, а нестабилността на монетарната политика. В началото на века всички централни банки създадоха твърди много пари и лихвите бяха толкова ниски, че инвеститорите поемаха твърде големи рискове. Това беше причината за кризата, не регулациите. Страхувам се, че заради грешните интерпретации на кризата, правителствата могат да направят твърде много нови регулации, така че да спрат иновациите, които да бъдат двигател на растежа и т. н.
Какво знаете за България?
Съжалявам, но нямам много информация. Надявам се да я получа, докато съм тук.
Българското правителство планира Пакт за финансова стабилност, който има три основни мерки - ограничаване на дефицита на максимум от 3 % от БВП, публичните разходи да бъдат лимитирани до 37 % и преките данъци да се променят с квалифицирано мнозинство в парламента. Какво мислите за това?
Не подкрепям големите дефицити. Правителствата ги правят, за да удовлетворят хората, но всъщност те водят до по-големи данъци. По този начин се крие истината от хората. От тази гледна точка, ако българското правителство смята да ограничи дефицита до 3 %, както е в Европа, това е добре. Това обаче не трябва да се решава заради възможни монетарни последици, а просто, защото големият дефицит е опасен. За да използваш дефицит, трябва или да увеличаваш данъците, или да намаляваш харчовете и аз съм привърженик на това, което смята да направи българското правителство - да ограничи публичните разходи. Ако се набляга на първото, хората не са стимулирани да полагат усилия, защото те се губят в големите данъци. Знаете ли, в началото на 19 век е имало един депутат, който е твърдял, че когато има дефицит, трябва да се намаляват данъците. Това стимулира хората и всъщност, това е истинският план за възстановяване на икономиката. Съгласен съм с него. Ако можете да намалите данъците и в същото време да намалите и харчовете, това е най-добрият възможен план.
В България има най-ниските данъци в Европейския съюз.
Мога да кажа, че винаги може да се намалява. В много посткомунистически страни има плосък данък. При вас така ли е?
Да, 10 %.
Във Франция може само да мечтаем затова. Съжалявам, че страни като Франция не вземат пример от страни като България.
Според вас кога е възможно България да се присъедини към еврозоната или механизма преди еврозоната?
Трудно ми е да кажа дали за страна като България е добре да влезе в еврозоната или не. Рискът е, че когато си в монетарен съюз, трябва да хармонинзираш политиката си и данъците си. Вижте, сега страните от еврозоната се опитват да принудят Ирландия да промени данъка върху печалбата си. Най-накрая ще бъде трудно за правителствата да решават независимо каква данъчна политика да следват, а аз мисля, че трябва да е независима. Големият риск на нашето време е централизацията на правителствата.
