Нона Караджова: Можем да организираме добре дейността си и с по-малко хора
Нона Караджова: Можем да организираме добре дейността си и с по-малко хора / снимка: БГНЕС

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова, гост на "Седмицата" на Дарик.

Нона Караджова е завършила Университета за национално и световно стопанство, специалност икономика и организация на труда. Специализирала публична администрация в Института за международно обучение във Вашингтон. От 1984 г. до 1991 г. работи в Икономическия институт на БАН, дирекция "Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда", след това до 2005 г. в Министерството на околната среда и водите. След това се занимава с консултантска дейност като ръководител на проекти в областта на околната среда и екологията. Да започнем с европейските процедури срещу България. Аз се опитах да ги преброя.

Колко са в момента процедурите на Европейската комисия за нарушения, срещу България, в областта на околната среда?

Към юли месец, към края на месец юли заварих 8 официално заведени наказателни процедури, което означава, че процедурата е стартирана чрез колежа на европейските комисари. Извън това има доста запитвания, извън, преди началото на процедурата, които, ако не бъдат удовлетворени с отговорите на министерството, ще се превърнат в процедури.

Доста, колко са?

От няколко дни получихме и нови четири наказателни процедури. Имаме 12.

Нови четири, т.е. в момента официално Европейската комисия води 12 процедури за нарушения в екологията срещу България.

Точно така.

Хайде да обсъдим първо новите. Незаконно изграждане на ски зона Банско от концесионер в планината Пирин. Не е била направена оценка за въздействие върху околната среда.

Да, процедурите, последните четири процедури са всички в областта на защита на природата, със законодателство. Ако желаете за всяка да спомена по малко...

Да, какво правим по темата Банско?

...и какво смятаме да предприемем. Първо да кажа по отношение на Банско какъв е случаят и за какво е обвинена България, какво не е спазила. Става въпрос за две съоръжения в рамките на вече съществуващата ски зона в Банско. Едната е за подмяна на съществуващ амортизиран лифт с модерен 4-седалков лифт. Втората, вторият проект в рамките на ски зона Пирин, за което има обвинение, се отнася до изграждане на тунел под съществуващ асфалтов път, през който асфалтов път минава ски писта. И е взето това решение за изграждане на този тунел под ски пътя, за да няма конфликт между спускащите се скиори и преминаващите коли, които са за една от близките хижи. Като цяло този тунел е правилно решение, тъй като създава, това преминаване на скиори през съществуващ път създава опасност не само за здравето, а и за живота на скиорите.

И какъв е проблемът?

Проблемът е, че не е, според Европейската комисия, не е проведена процедурата по оценка на въздействие върху околната среда, както се изисква според правилата, но това е заедно с подмяната на 4-седалковия лифт, за който се твърди, че не е само подменен, а е удължен пътят на този 4-седалков лифт и съответно е изсечена определена растителност. В момента ние проверяваме тези обстоятелства, дали са верни или неверни, и ако се окаже, че има действия от страна на концесионера, които са извън концесионния договор, който е бил подложен на оценка на въздействието на околна среда в миналото, ние ще изискаме от тоя инвеститор, от концесионера да предприеме мерки, компесаторни, т.е. да залеси съответните пространства, които, ако се окаже, че са били изсечени. В случая, конкретния случай за Чалин валог, за Банско е един пример как поради това, че страната ни не спазва процедури, независимо дали са правилни или неправилни действията, се предприемат веднага обвинения срещу страната, т.е. случаят е принципен.

Втората процедура - община Царево, която иска да узакони застрояването на почти 100 процента от крайбрежието на природен парк "Странджа" с нов общ устройствен план на града.

Така. Значи, случаят е следният - обвинението на Европейската комисия е, че не е проведена, както трябва, процедурата за екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на защитените зони по европейската мрежа "Натура 2000". Община Царево е предприела изменение на общия си устройствен план, възложила е, изготвила е доклад за екологична оценка и за оценка за съвместимост, който е бил внесен в Министерството на околната среда и водите за разглеждане през 2008 година. В началото на 2009 година висшият експертен екологичен съвет на министерството е предложил на министъра и министърът е одобрил с положителна оценка тези доклади. Била е критична ситуацията, тъй като почти... само с един глас, доколкото си спомням, е взето, в повече, това решение. Веднага няколко граждански неправителствени организации са обжалвали процедурата. Още в началото на месец август, когато поех тази работа, се заех с критични случаи, за които вече допускахме, че може да има наказателна процедура...

Това беше един от тях.

Той беше един от тях. И това, което предприехме още през месец септември, беше, че министерството се оттегли от съдебното дело, което означава, че процедурата по екологична оценка на общия устройствен план на Царево и оценката за съвместимост с целите на "Натура" ще бъде извършена повторно, докладът ще бъде направен, както трябва. Така че това е към момента.

Добре.

Ние предприехме стъпките.

Трето предупреждение срещу България - строителството в района на Иракли. Даже се говори за конкретна фирма, "Суис пропъртис", това било унищожило важни местообитания по поречието на река Вая.

Случаите са два за зоната Емине - Иракли. Едното обвинение е, че през 2007 г. е извършено почистване на коритото на река Вая поради необходимост от превантивни действия срещу наводнения. Едно такова наводнение се е случило през 2006 г., в резултат на което областният управител на Бургас е разпоредил на кметовете в района, включително на кмета на Несебър, да предприемат такива действия за почистване. Проблемът в случая е, т.е. правилно е било почистването, тъй като това е важно за хората, за защита от наводнения, проблемът е, че е било направено едно доста сериозно почистване, т.е. изсичане и на растителност, която е извън коритото...

Трябва да се освободи място за строеж, това ли е?

...извън коритото на Вая... не, там няма строеж, но покрай коритото на Вая, не само в коритото, но и покрай коритото, и е унищожена доста голяма растителност, която вероятно е била продадена. Това, което ние предлагаме в момента, е, първо, да обясним на Европейската комисия, че става въпрос действително за аварийна ситуация, която излиза от обхвата на изискванията за такива оценки, т.е. по спешност, и е свързана със защита на живота на хората от наводнения, и следващото, което ние ще предложим, е предприемане на компенсаторни мерки, т.е. засаждане на местни видове, така че да се възстанови растителността около коритото на Вая, която е много чувствителна река. Просто се чудя защо е трябвало да се стигне дотук, не е бил упражнен контрол как се е извършвало това почистване.

Четвъртата нова процедура, тя е по-принципна, за цялостното съответствие с европейските изисквания на българското законодателство, непълно прилагане на евродирективата за хабитатите.

Това е по-скоро за непълно пренасяне в националното законодателство на изискванията на тази директива. Много внимателно проучваме случая, тъй като със сигурност нашето законодателство по отношение на оценките за съвместимост и по отношение на процедурите за оценка на въздействие върху околната среда в зоните, когато се предприемат инвестиции в зоните, е, напълно съответства на европейското законодателство. Напълно съответства и нашето законодателство с процедурите, когато се предприемат инвестиционни предложения или се разглеждат планове и програми за развитие, когато става въпрос за места, които са извън зоните, но биха могли да окажат въздействие върху защитените зони. Може би имаме едно тънко място, което проучваме в момента - дали е така, или не е така, дали достатъчно ясно нашето законодателство изисква планове и програми за развитие в територии, които са извън защитените зони, дали се подлагат достатъчно добре на такава оценка от гледна точка на въздействие върху местообитанията на защитени видове, растения и животни.  

Стари процедури - непълна мрежа от "Натура 2000" по директивата за птиците. Орязани защитени зони в Рила, Пирин, Централен Балкан, Русенски Лом, Калиакра, Иракли. Това обаче има и другата страна - в Пирин пък протестират, като разширявате зоните, защото така се ограничават възможностите за строителство в туризма.

Да, няма да се спирам на тази конкретна процедура. През месец юли колегите от министерството са подготвили отговор до комисията, в който представят становището на министерството, което защитава тезата, че екип от, така, широк екип от учени в България, от Българската академия на науките, много добри специалисти са участвали в процеса на определяне на обхвата на зоните в България. Те са били одобрени от Министерския съвет през 2007 г. и искам да подчертая, че България е на първите места, може би на първо или на второ място по обхват на защитените зони на територията на страната, което е почти 35 процента.

Тоест тук спорим с комисията, че ние правилно сме си определили...

Да, точно така.

...зоните на птиците.

Да, това спорим. Все пак това е едно голямо постижение - 35 процента не е малко, от територията на страната. Другите страни са с 10 или с 20 процента от територията.

Друга процедура - Калиакра, ветропаркове, голф игрища - не били спазени процедурите.

Така. В случая комисията доста обосновано е завела наказателна процедура срещу България, тъй като в рамките на тази защитена зона, която е както по директивата за хабитатите, т.е. местообитанията, така и по директивата за защита на дивите птици, са разрешени многобройни инвестиционни предложения както за вилно и жилищно строителство, така за ветрогенератори, а са били инициирани и много, много нови проекти. В резултат на което почти 18-20 процента от територията на тази защитена зона е била засегната, което е много голям процент. Ето защо още преди, още като поех тази длъжност и знаейки колко, наистина е много критична тази зона, предприех действия и в заповедта за обявяване на тази зона Калиакра направих пълна забрана за строителство, което оттук нататък да се развива, тъй като вече голяма...

А тези, дето са вложили вече вятърните генератори?

Това са факти, които...

Ще се махат ли?

Не, това са факти, които...

Тоест направил голф игрище, край вече, ще го има.

Да, тук не става въпрос, тук става въпрос най-вече за един голям парк, става въпрос за доста разрешени жилищни строителства, но по този начин смятам, че с тази забрана, която се въвежда, която всъщност, не е обичайно в заповедите за обявяване на защитени зони да се въвеждат забрани. Заради това е механизмът за... тези доклади за оценка, които да разрешат инвестиционна дейност на хората. В България не може да спре процесът на развитие. Въпросът е да го направим по начин, който е съобразен с всеки специфичен случай на защитена зона.

Сега, другите... стигнахме до шест дотук, има още шест, казвате. Четири четох, че са също за ненавременно транспониране на европейско законодателство - десет...

Да, вече предприехме действия, направихме съответни промени в закони и наредби. Те вече...

И ще се отчетем, и няма да ни глобят.

Да, да, но това са все усилия, които можеше да са направени преди и да нямаме тези процедури, обяснения, и, което освен всичко останало, влошава и международния ни имидж.

Десет дотук. 11-тата е за неиздадени комплексни разрешителни в срок, за превишаване нива на вредни емисии в Стара Загора, Гълъбово и Перник.

Да, това е...

И така се стига до наднормена концентрация на серен окис.

Да, това е в два района, за качествено управление на атмосферния въздух, поради това, че не са били следени и санкционирани съответните топлоелектрически централи, да не кажа толерирани, защото видях, че са налагани три санкции, например за "Брикел" в района на Стара Загора, и трите санкции са паднали в съда, тоест така са направени, че да паднат в съда. И в резултат на това...

А може би толкова пък са можели вашите хора, така да го направят.

Ами, може и така да е, но като не могат, съответно ще си понесат и последствията.

Тоест ще сменяте хора в управлението на опазването на околната среда.

Да. В петък, т.е. вчера, министерството изпрати за междуведомствено съгласуване с другите ведомства преди внасяне в Министерския съвет на промени в устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, чиято цел е известно преструктуриране в централното управление на министерството, създаване на нова дирекция "Климат", такава, каквато нямаше, което на фона на целия международен процес е, меко казано, учудващо, както и други структурни промени. Зам.-министрите от четирима стават двама, съкращения известни има в Изпълнителната агенция по околна среда и някои регионални звена с оглед да отговорим на тази тежка ситуация, в която се намира бюджетът на страната ни. Смятам, че можем да организираме добре дейността си и с по-малко хора.

Тоест това е...

Та докато правихме тези промени и внасяйки това в Министерския съвет, и разглеждайки устройствения правилник, установих нещо интересно - че няма изискване за заеманите длъжности на дирекции на регионалните ни звена, а това са 16 регионални инспекции по околна среда и водите, четири дирекции за басейново управление на водите, три дирекции за национални паркове, изпълнителния директор на изпълнителната агенция към Министерството на околната среда и водите, както и за Предприятие за управление на дейностите по околна среда, което е един фонд към министерството и разполагаше навремето със значителни ресурси, сега за съжаление не, няма изискване да се назначават с конкурс, т.е. с времето назначенията са били според ситуацията. И това, което обсъдихме с ръководството на министерството и което реших, е в устройствения правилник да се въведе изискването за назначаване на тези хора, които водят много важни институции, с конкурс.

А тези досега, които са, ръководителите на регионалните...

Ами, ще бъдат прекратени правоотношенията с всички тези...

Сменяте всички шефове в околната среда по места.

Дали ще бъдат сменени, това ще покажат конкурсите. Прекратяват се правоотношенията с тях и всички професионалисти, които от тях ще се явят, имат право да се явят на конкурса, и докажат, че са били добри, съответно ще бъдат отново назначени.

Това го правите само в името на състезанието или имате съмнения в тези хора, с които работите?

Получих доста сигнали, които... и проверих, някои от тях проверих и за съжаление се оказаха верни, всеки ден се получава нещо такова, така че съчетанието между съмненията за добре свършена работа през последните години, така и с нормалните изисквания за провеждане на конкурси за ръководни длъжности ме накара да предприема тази мярка. Отново повтарям, че всеки от директорите ще има право да се яви на тези конкурси и зависи от това какво ще покаже.

Кога ще се правят конкурсите?

След като се приеме постановлението, вярвам, че това ще стане след петнайсетина дни, съответно ще бъдат прекратени тези правоотношения и в рамките на един месец след това ние ще проведем конкурсите.

Другата голяма тема, свързана с Европа, са парите за българската околна среда. Докъде е проверката на онези 11 водни проекта, които България сама си спря при предишното правителство заради съмнения в процедурите?

Всъщност, така, първо да уточним, два са големите източници на пари от Европейския съюз. Това е програма ИСПА, която беше...

Предприсъединителната програма и оперативната.

...която е със средства около 1 милиард лева за строителство на канализации, пречиствателни станции и депа за отпадъци, а следващата програма е за следващия период 2007 - 2013 г., която е отново за подобни проекти и разполага с ресурс около милиард и 800 евро. Вие споменахте случая за спрените две процедури, в които имаше много повече проекти. Те бяха проекти за около 400 милиона и слава богу, че Европейската комисия е изисквала България да направи това, защото от одобрените проекти, за които е трябвало да преминат в следваща фаза, т.е. сключване на договори, направихме проверка, това са абсолютно неприоритетни проекти за страната ни в условията на ограничен финансов ресурс, това е просто пилеене на средства, направо цинизъм, бих казала. Така се е случило и с националните средства от Предприятие за управление на дейности по околна среда, и от държавния бюджет, т.е. от последните два национални източника, това е държавен бюджет на практика, са похарчени около 700 милиона лева за малки обекти, корекции на реки, канализации, пречиствателни станции на села с по 300, 400, 500 жители, нещо, което на никого не е необходимо, дори и на самите хора не е необходимо това. Изхарчени пари. В същото време на страната ни трябват около 700-800 милиона евро, лева, извинете, за строителство на нови депа, нещо, заради което вече стартира наказателна процедура, тъй като не сме се справили до 2009 г.

Тя стартира или не стартира?

Стартира, вече имаме, имаме писмо.

Стартирала. Това е 12-ата процедура.

Да, това е... всъщност това е първо запитване...

Нали 12-ата?

Тоест имаме първо запитване.

Още не е стартирала.

Още не, но тя ще стартира, тъй като няма как да не се отчете, че половината от инсталациите за депа в България не са изградени.

Не, аз само... питах за водните проекти, защото там съмненията на Европейската комисия бяха за това, че някои от проектите са за 3000 евро на човек, даже 7000 евро като инвестиция...

Точно така.

...докато за други групи и държави...

Това показаха и нашите анализи.

...средните разходи са 370 евро, а средно за Европа били 500.

Да, бяха много преоразмерени, включително от одобрените проекти, включително от тези от национални средства, за които ви споменах, има огромни разлики в цената на линеен метър, в цената...

И какво ще стане сега?

Значи, първо тези проекти, за които ви казах, бяха спрени. Освен това...

Още предишното правителство ги спря.

Значи, то ги спря под натиска на Европейската комисия. Аз като председател на управителния съвет на Предприятие за управление на дейности по околна среда спрях одобрени проекти на стойност около 170 милиона лева, за които няма да бъдат сключени договори, включително такива, които бяха в процедури за избор на изпълнители и строители, включително и в случаи, в които бяха избрани вече строители, но не бяха стартирали строителни дейности. Това бяха превантивните мерки. Какво правим оттук нататък, за да не се допусне подобно нещо? В момента сме възложили на професионалисти консултанти извън министерството, които работят заедно с екип от министерството, за разработване на ясни правила оттук нататък как могат да кандидатстват общините и за какви проекти като параметри технически, в какви граници могат да се движат стойностите на тези проекти и ако се надвишава сумата, по какъв начин да бъде доказано и аргументирано това. Целта ни е да не се допусне преоразмеряване на проекти и харчене на пари както на нашата държава, защото оперативна програма "Околна среда" ползва пари не само от Европейския съюз, а и на нашите данъкоплатци, така и на данъкоплатците от Европейския съюз, да отидат за полезни проекти и да се свърши работа.

Докъде е България с 51 регионални депа за отпадъци, които трябва да бъдат изградени до края на...

Трябваше до средата на юли месец да бъдат изградени тази година и това се знае от началото на 2000 г. Значи, 9 години бяха доста дълго време.

Точно така. Аз намерих ваше изказване от 2005 г. като директор на дирекция "Стратегии, европейска интеграция и международно сътрудничество" в министерството, на което сега сте министър. Това е стратегия за околната среда до 2014 г., приета 2005 г. Тогава вие казвате, че 54-те регионални депа, тогава за 54 се е говорило, за твърди битови отпадъци трябва да са построени или поне в процес на изграждане до 2009 г.

Точно така.

И 22 вече са се изпълнявали, и всъщност то излиза, че не е мръднало оттогава.

Да. Всъщност през този период са въведени в експлоатация само две депа, които са били започнати преди това. И за съжаление много малко са и добре подготвените проекти, които да кандидатстват сега по оперативната програма. Ето, аз ще ви кажа, в момента ние можем да отворим... първо, 3 години не е отворена процедура за приемане на проекти на общините за изграждане на тези депа от оперативна програма "Околна среда". Нямаше яснота откъде ще дойдат недостигащите пари от оперативната програма, затова и правителството още в първите дни август месец прие постановление, за да се осигури този липсващ ресурс. Не са подготвени добре проектите. Широко се шумеше, готов е проектът на Перник, готов е проектът на други общини, на Ботевград. Ние ги поканихме и се оказа, че проектите не са добре подготвени, и ги помолихме, дадохме им указания много бързо да си поправят проектите, за да могат да кандидатстват. Столична община, която може би е единствената община, която последователно проведе много тежки стъпки за подготовка на проекта си, това е дълъг процес, това е голям проект, от 2007 г. досега Столична община си готви проекта и той е в много напреднала фаза. Не се стартира процедура допреди два месеца за представяне от Столична община за кандидатстване пред оперативната програма, защото не достигаха около 50 милиона евро, които трябва да дойдат от публични източници, независимо дали европейски или национални. Старото правителство не предприе действия за осигуряване на тези средства, в резултат на което пък Столична община забави изключително много своите преговори с Европейската инвестиционна банка, за да осигури своята част. Общината ще осигури 50 милиона евро от своя страна за съфинансиране на този проект. За да може тя да преговаря с европейската банка, тя трябваше да знае колко пари не й достигат. Банката каза - ако няма осигурени пари по оперативната програма национален ресурс, ние няма какво да преговаряме. След като август месец Министерският съвет прие това постановление, което внесох за спешно разглеждане, Столична община веднага стартира преговорите с инвестиционната банка, които се надявам, че ще приключат към края на годината.

България има 21 в момента изградени и работещи депа...

Да, да.

...за битови отпадъци. Трябва да са 51.

Точно така.

И трябваше вече да са. Сега, кога ще станат, тези, другите 30, кога ще станат?

Затова ви казвам, че едно депо като проектиране и строителство процесът може при една добра организация да се извърши за около 2 - 2.5 години. Тоест тези изхарчени 700 милиона, неясно за какви дребни проекти, с тях можеха да се изградят всичките тези депа до 2009 г. или за завършат, примерно, най-късно до средата на 2010. А ние сега започваме тепърва...

Сега ще станат, казвате 2012, ще са готови всичките...

Ами, общо взето...

...депа на България.

Общо взето, при една стройна система и организация и подготовка на проект... за някои от тях няма определени дори площадки, не се знае къде ще бъдат. А за да се определи една площадка, са необходими геоложки проучвания, доклади за оценка на въздействие върху околната среда. Това са процедури, които, за да бъдат направени, както трябва, се изискват поне 7-8 до 10 месеца. Отделно са търговете за строителство, които са по 4-5 месеца, че чак тогава започва самото строителство.

Незаконните сметища, нерегламентираните сметища на България 2005 г. са били 2500. Сега колко са?

Трябва да се направи едно разграничение. Значи, има депа, които в момента се ползват от общините и които навремето още са били предназначени като такива и са отговаряли примерно към законодателството ни към 80-те години за депа. Значи, това се водят депа за отпадъци...

Колко са?

Около 60-70, които...

То има стотици хиляди, народът...

Така, а тези, незаконните сметища, сега ще ви кажа...

...си хвърля боклука, където намери.

А тези незаконни сметища са селските сметища. Тоест до всяко село пред табелата и зад табелата има съответно...

Едни боклуци.

...един боклукчарник. Страната ни се е превърнала в един огромен боклукчарник и между другото и пътищата са ни такива. В момента ние разработваме нов проект на закон за управление, т.е. не нов, а изменение в Закона за управление на отпадъците, и въвеждаме, предлагаме на Министерския съвет след това на парламента, да одобри едно наше такова предложение - собствениците на пътища, независимо дали е държавата или общините, да са отговорни за поставянето на съдове по крайпътните отбивки, т.е. там, където има паркинги, където се спира и съответно за почистване на тези места. Защото това е атестатът на нашата държава. Ние ще развиваме туризъм, това ни е приоритет, а  същевременно магистралите ни, пътищата са ни заринати от боклуци. Нещо трябва да се предприеме и това е нашето предложение, една от мерките.

Ловеч щял да приеме 50 000 тона балирани софийски отпадъци, сега...

Да, тежки преговори се водят.

...колко още ще се разкарва софийския боклук и къде още ще ходи?

Така, значи договорени са около 100 000 в Пловдив, около 50 000 за Ловеч. Остават още 50 000. Имаме...

Търси се 50 000 тона къде да идат?

Да, да търсят се 50 000.

Това е балиран боклук?

Говорим само за балирания. Това са... стари сметки уреждаме в момента. И се надяваме окончателно да решим въпроса до шест месеца, защото сега се случи нещо много важно на колежа на комисарите, на който взеха решения за тези 4 наказателни нови, но пък две много важни решения се взеха от тях. Поради факта, че колежът на комисарите реши, че България наистина предприе много бързо мерки по две наказателни процедури. Едното е за софийските отпадъци. Второто е за комплексните разрешителни, за неиздадените комплексни разрешителни или за заводи, работещи без такива комплексни разрешителни. Ако колежът на комисарите не беше взел това решение и за двете процедури, ние влизахме в съда. Което означава почти сигурно налагане на големи санкции. Ние спасихме тези две най-тежки процедури в момента. Издадохме тези комплексни разрешителни, оставащи за 24 месеца, преиздадохме на предприятия, които си намалиха капацитета, за да отговорят на потребностите. Затворихме три предприятия, които не бяха предприели четири години никакви мерки. С това ние се
справихме с тази процедура и се надяваме на следващия колеж на комисарите да бъдат затворени както за софийските отпадъци, така и за комплексните разрешителни и случаите да приключат.

Водите. Пак през 2005 г., представяйки стратегията на България с околната среда до 2014, вие казвате като директор в министерството, че през 2010 г. 95 процента от българите ще ползват качествена вода. Ще стане ли?

Малко ме затруднявате с този въпрос, тъй като качеството на питейната вода като компетенция е в рамките на Министерството на здравеопазването. Това, което обаче, така, от гледна точка на мое любопитство към процеса и желание за информация, проучих докладите, които са качвани на страницата на Министерството на здравеопазването ежегодно, тъй като по директивата за качеството на питейната вода има изискване всяка страна членка всяка година да представя такива доклади на обществеността. Прочитайки тези доклади, виждам, че, слава богу, нашата страна няма сериозни проблеми в това отношение. Например софийската вода е една от най-добрите води в цяла Европа. На няколко места има проблеми, които основно се отнасят до мътност на водата, т.е., когато има валежи, снеготопене, се променят по-скоро визуалните качества на водата, но не са опасни за здравето на хората. Така че смятам, че в това отношение нямаме сериозни проблеми.

Но големият проблем на България са отпадните води.

Точно така. Точно така. И това, значи, още 2000 г., когато България депозира позицията си в ЕС, пое ангажимента до края на 2010 г. да изгради пречиствателни станции за отпадъчни води на големите населени места и до 2015 г. за по-малките, от 2000 до 10 000 жители.

Така, и за над 10 000 жители, колко са изградените пречиствателни станции и колко още не са пречистени?

Значи, не са изградени на... общо местата са около 120...

Така, а ние сме готови със?

...но около 70 не са изградени. Тоест...

Ужас.

...това са 70, които трябва или да се подложат на реконструкция и модернизация, или да се изгради третично стъпало, тъй като голяма част от реките в България са т.нар. чувствителни зони към азот и фосфор и трябва да имат и третично пречистване, т.е. за азот и фосфор. Или пък около 50, които трябва изцяло наново да се изградят. Така, задава се въпросът не беше ли малко времето на България до края на 2010 г. Другите страни членки... между другото новите страни членки някои въобще нямаха преходни периоди и към 2006 г. трябваше да са приключили с този процес. Други получиха 1-2 години. Румъния има по-дълъг период. И въпросът е защо пък България по-рано се съгласи, до края на 2010 г.?

То, като сме се съгласили, зер сме го изградили, нали, но...

Аз ще ви кажа моя отговор. Не смятам, че 10 години не са достатъчни да се изградят 50 пречиствателни станции. Достатъчно дълго време да се предприеме този процес. Мисля, че има консенсус в обществото, че нашето Черноморие трябва да се опазва от замърсяване, тъй като ние развиваме туризъм...

Да, защото, казано най-грозно, нашите туристи се къпят в собствените си...

И не само нашите.

...отпадни води.

Точно така. По същия начин сме сигурни, че нашите реки трябва да се запазят, за да се запази разнообразието в тях. Голяма част от реките се ползват също за питейни нужди, за напояване. Тоест има консенсус в обществото и аз не смятам, че 10 години са били малко време, за да постигнем този напредък.

Не знам дали слушахте колегата си Росен Плевнелиев, той беше в началото на предаването...

Не...

...той ви прехвърли ВиК сектора, каза, че иска вие да го управлявате. Вие искате ли?

Тук въпросът не е до искане или неискане. Значи, искам да кажа нещо, което не е се е случвало 20 години - двете министерства да си говорят много сериозно по темата. Ние се виждаме, независимо дали на ниво заместник-министри, експертно ниво или аз с колегата си Плевнелиев, много често, за да решим този тежка проблем. Водният сектор е един от най-важните в страната от гледна точка на осигуряване на стратегическия ресурс на страната. Същевременно е един от почти нереформираните. Нула реформа.

Въпросът е кой ще го управлява.

Сега ще ви кажа.

Не е ли логично, като се казвате Министерство на околната среда и водите, водите да са при вас и ВиК-тата да бъдат под вашата шапка?

Сега ще ви отговоря на въпроса. Значи, доскоро между различните министерства имаше спорове кой да води бащина дружина? Кой да управлява язовирите, кой да управлява ВиК-тата, кой да управлява големите магистрални водопроводи, напоителни системи, качество на водите, количество на водите. Това, което съм обсъдила с колегата си Плевнелиев и Мирослав Найденов, както и с Трайчо Трайков, тъй като в активите на енергиен холдинг са големите язовири на страната, т.е. те са разпръснати, тези съоръжения из всички министерства. Някъде неясно, нали, колко... някъде пък има пълна неяснота кой управлява определени съоръжения. Говорихме с колегите и те са... абсолютно сме на единно мнение  по въпроса, за пръв път от толкова години насам, че със сигурност трябва да се направи голяма реформа по отношение управление на съоръженията. Тук искам да направя разграничения по отношение на управление на водите като ресурс и на съоръженията. Това са язовири, магистрални водопроводи, напоителни системи...

Та най-накрая, чак до канализации.

...канализации в населените места и пречиствателни станции. Това са две страни на един процес. Министерството на околната среда и водите следва да е отговорно, както е и в момента, за контрола на изземването на води от природата. Тоест министерството трябва да казва от тази река или от тези подземни води могат да се ползва еди-какво си количество вода, за да не се руши балансът. Ние контролираме този процес, за да не се наруши и да се получи свръхексплоатация, така че да пресъхнат реки или да се изземват много повече подземни води, отколкото позволява ресурсът. Второто, което е много важно да прави министерството, е да осъществява мониторинг на качеството на повърхностите на подземните води. Тоест дали се влошава това качество, подобрява ли се. Ако се влошава, веднага да се предложат корективни мерки, така че да се постигне добро качество на тези води както на реките, така и на морето, така и на подземните води. Съоръженията са друга тема, която не е пипана с години. В момента е разпръснато като управление. Колегите са абсолютно убедени, аз поех инициативата и те казаха, че ще ме подкрепят, да се разработи национална стратегия за преструктуриране на водния сектор, която ще внесем в парламента. Между другото...

Кога?

Между другото това изискване е в Закона за водите още от 2005 г., но в министерството, ни в нашето, ни в другите няма един ред по темата. И в момента ние инициираме разработване на тази стратегия. Наистина управлението на съоръженията трябва да... коренно да се промени. Има няколко варианта, ние ще внесем в Министерския съвет и ще подлежи това на широко обществено обсъждане. Това е важна тема, която засяга българите с 50 - 100 години напред - ще изграждаме ли язовири, няма ли да изграждаме, подземни води ли ще ползваме, повърхностни ли, кой ни е стратегическият ресурс, как да се управляват тези съоръжения така, че цената на водата да е най-ниска, в интерес на хората.

Понеже времето напредва, няколко конкретни проекта. Ще има ли ски зона Алеко?

Това е актуална тема от...

Да, понеже вие...

...от десетина дни...

...спряхте, отменихте...

Да.

...по-скоро екооценката и поискахте инвеститорът в тези ски съоръжения да предложи нов план.

Не. Значи, решението, в решението не се казва да се поиска нов план, това е...

Да, но се подразбира.

Това е решение на инвеститора.

Ако иска...

Аз ще ви кажа гледната точка на министерството и основанията за решението, което взех. Първо, има процедурни проблеми при провеждането на оценката. Второ, някои от предложенията в специалния устройствен план за ски зона Витоша влизат в противоречие с режима на парка по отношение на... например на изискването, което е странно между другото, но е такова, да няма, при каквото и да е предприемане на строителство да няма нарушение на тревната площ. От друга страна, има изискване в плана да не се изграждат водоеми в района. Това са само две от нещата, които споменавам. Извън това не е извършена правилно оценката за въздействие върху три от видовете, които са защитени на Витоша, имам предвид животински вида, това бяха планинската коза, доколкото си спомням, вълкът, не си спомням третото животно, което пак ще доведе до процедура. Тук аз не казвам, че ще има въздействие върху тези видове, но тази оценка не е направена аргументирано да се каже "няма да има въздействие върху тези видове". Защото ще ни попитат вие как така решихте, като не сте я направили тази оценка. А то става с научни анализи. Извън това в плана така, както е направен, се предвижда инвеститорът впоследствие, когато прави вече конкретния проект като технически проект да направи размествания спрямо това, което е предложено в плана. Същевременно в решението на Регионалната инспекция по околна среда и водите не е поставено изискването на всяка от тези писти или въжени линии да се направи след това вече оценка като на инвестиционно предложение конкретно на оценка на въздействие върху околната среда. Което поставя под съмнение отново как ще бъде изпълнен проектът. Тук искам да подчертая много, така, много ясно да подчертая, че на Витоша има място за всички. Не трябва да се противопоставят децата, които карат ски, децата, които се возят на шейни, и децата, които ходят пеша и са туристи. Както и различните интереси. Как в другите държави тези интереси на различните, отделните групи граждани се съчетават? Мисля, че когато се направи една прозрачна процедура, един ясен план за управлението на цялата планина и се започне един дебат обществен по този процес, ще се намери компромисното решение. Аз съм убедена.

Кога ще е готова оценката за въздействие върху околната среда на "Горна Арда"?

Този проект е минал такава процедура на оценка на въздействие върху околната среда. Не мога да ви кажа...

Ами казала сте, цитирана сте тази седмица в агенциите да казвате, че: ще направя задължителната оценка за съвместимост на предложението с "Натура" - зоните, в които попада, за да се прецени дали застрашава намиращите се там...

Да, да. Това е, това е друга процедура.

Тоест не е оценка за въздействието...

Да. Значи, процедурите са две. Едната процедура е оценка на въздействие върху околната среда, т.е. по всички компоненти - вода, въздух и т.н.

А после се прави една специална когато има в "Натура".

А тази специална...

Е тази кога ще е готова?

А тази специална се отнася само до зоните от европейската мрежа, защитените зони по "Натура 2000". Става въпрос за нея. Зависи, зависи кога инвеститорът ще е готов да направи доклада и да внесе съответно провеждането на тази...

Кога ще е ясно опасен ли е проектът "Бургас - Александруполис"?

В момента процедурата по отношение на екологичните оценки е на следния етап, инвеститорът е внесъл своето предложение, което... и в момента се уточнява обхватът на доклада, който трябва да бъде изготвен. Едно нещо обаче е ясно -  хората в района както от Бургас, така и от Поморие, протестират срещу този проект, тъй като се страхуват, че районът, който е туристически, може да бъде засегнат по някакъв начин от евентуални аварийни разливи и т.н. И хората са прави. Ето защо министерството вече подготви писмо, което или изпратихме вчера, или в понеделник, до инвеститора с искане да бъде представена и алтернативна технология за проекта. Тоест да се прецени коя от двете технологии е по-безопасна за околната среда. Това всъщност е и едно от изискванията на процедурите по оценка на въздействие върху околната среда, да се представят алтернативни варианти.

Това кога?

Когато инвеститорът е готов. Значи...

Тоест пак се чака от инвеститора.

Чака се. Да, ние сме готови да приемаме предложенията. Ще ги разгледаме много обстойно. Но искаме алтернативни предложения.

Последната тема - готова ли е България с новия си план за търговията с квоти за парникови газове? Впрочем предишният беше върнат от Брюксел през март тази година. Вие направихте работна група, като станахте министър. Кога ще отговори България на въпросите, които зададоха от Брюксел при връщането на плана?

За съжаление това е също едно от много изоставените неща или ненаправени, както трябва. Комисията е върнала през март месец плана поради липсата на аргументи защо на едни инсталации са дадени по-големи квоти, на други по-малки. Тоест пак...

Или защо някои дето не работят например, като например на площадката на "Марица-изток 1", пък имат квоти и ще могат да търгуват, без да работят.

Така. И освен това планът е бил с малко обяснения като писмени обяснения за процедурата. Значи, едно, неправилно разпределение на квотите, второ, без аргументи, които да убедят комисията. Ето защо ние веднага, още август месец свиквахме междуведомствена работна група, по-скоро предложихме първо промени в състава й, тъй като в предишната междуведомствена работна група имаше представители както на седемте бранша, които участват в европейската схема, така и индивидуални оператори, играчи на пазара, което за нас е абсолютно неприемливо. Тоест няма място за отделно толериране на едни предприятия да имат индивидуални представители. Разработихме плана, т.е. слава богу, че има външни консултанти, които веднага се отзоваха на нашата молба за помощ...

Тоест вие направихте ново разпределение на квотите.

Ново разпределение направихме, да, което е...

То е... това е готово?

Да, то е готово, принципно, ясно. Ние го предложихме на работната група. Разгледа се. До 20-и сега ние очакваме предложенията по този план...

И до края на месеца ще го пратите пак в Брюксел.

Да. Ще мине през Министерския съвет и ще го пратим. Тоест ние за два месеца, по-малко от два месеца, се справихме - нещо, което иначе за три години не беше, така, не беше направено три години. От което, разбира се, страдат предприятията, които участват в тази схема.

Но има ли такива драстични намаления, например свързани с известни бизнесмени?

Не мога в момента да цитирам, но зная, че със сигурност няколко ТЕЦ-а, например "Брикел" е бил със сигурност толериран. Това мога да...

Е, аз за него питах, да.

Е, да. Ами, казвам го, така е.

По-малко квоти ще има.

А сега в момента си има толкова, колкото заслужава. Не казвам...

Ковачки с по-малко квоти на газовете?

Значи, нека да не поставяме въпроса, защото Ковачки и е известен - заради това. Въпросът е принципен. На централата "Брикел" са определени точно брой часове до края на 2011 г. по една друга директива за големите горивни инсталации. Съобразно точно тези часове и ние съвсем справедливо сме определили и квотите. Всичко ясно е прозрачно.

А преди е било несправедливо повече.

Ами точно така, а не само за тях. Така че, аз смятам, има консенсус около този план, който разработихме. Нещо повече - ние непрекъснато правим консултации, неформални с комисията, за да няма изненади впоследствие. Тоест да видим по правилен път ли вървим, за да ускорим процеса. Смятам, че до някъде 10 - 15 ноември ние ще внесем плана, минал през Министерския съвет, в комисията. Срокът на Европейската комисия е три месеца. Но Европейската комисия, тъй като ние правим тези неформални консултации, предполагам, че може би за месец и половина - максимум два ще одобри плана. И ние ще влезем като другите държави с нормални... нормално участие в тази европейска схема.