Министърът на околната среда и водите Нона Караджова - гост в предаването "Седмицата" на Дарик радио:
Сигурно чухте част от дебата, който се свеждаше, част от него, върху избора между екология и цени. Вие съгласна ли сте да се премахнат биокомпонентите в горивата и така да се поевтинят временно за 6-7 стотинки?
Въпросите с биогоривата са основно в компетенциите на колегите ми от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, но искам да кажа няколко важни цифрички, които са всеизвестни, може би не толкова известни за вашите слушатели. Каква цел има България да постигне до 2020 година по отношение на възобновяемите енергийни източници. Целта е да постигнем 16 процента от нашето потребление, енергийно потребление, да е 16 процента от възобновяеми източници, съотносимо към конвенционалните източници на енергия, което включва три компонента. Включва: електропроизводството от възобновяеми енергийни източници; топлопроизводство и охладителни системи - въобновяеми енергийни източници; и транспорт, потребление - възобновяеми енергийни източници.
Специално при транспорта каква е целта?
Специално при транспорта целта до 2020 година е да достигнем 10 процента дял на възобновяеми енергийни източници в транспорта, което пак може според директивата да се постигне по три начина. Единият начин е смесването на биогорива с конвенциални горива. Вторият начин е чрез електромобилите. И третият начин е чрез специално адаптирани транспортни средства, които могат изцяло или почти изцяло да ползват само биогорива.
Примерно водородни коли.
Не, не, тук става въпрос за примерно автобуси, които са адаптирани технически, така че да могат да ползват изцяло биогорива.
Добре де, ако България сега се откаже от тази компонента за известно време, това няма ли да бъде едно отстъпление.
Ами до 2020 година има доста време да постигнем целите си. Може би има някакви индикативни междинни цели, за което, пак повтарям, нека специалистите да се произнесат, аз говоря за дългосрочните цели. Вчера прочетох нещо много интересно, което вероятно ще е и за вас, и за вашите слушатели интересно, в тази област. Към действащата директива за възобновяемите енергийни източници, за 2010 година изискваше от България да постигне 11 процента дял на възобновяемите енергийни източници от крайното енергийно потребление. Докладът, който минава в момента на междуведомствено съгласуване, като информация от колегите от Министерство на енергетиката, показва, че ние сме постигнали за 2010 година 15.01 процента, т.е. ние сме много добре сложени в тази ситуация.
Кажете за "Часът на Земята"
Това е една символика, която е много ясна. Това е присъединяване на всички хора, които имат съвременно екологично мислене, да покажат своята съпричастност към тези идеи. Така че и двете сгради на нашето министерство, много градове в България се присъединиха към тази инициатива... С три града са повече българските градове тази година в сравнение с миналата година, които се присъединяват към инициативата.
Колко града са в инициативата?
Над 40 града.
Добре де, от друга страна някой ще ви каже ами, хубаво, 2020 г. ще загасим и лампите, ако можем 2020 г. да въвеждаме биокомпоненти, и сега в името на 7 стотинки да се отказваме и от това, което има. Е, дайте, криза е - 2020 г. ще мислим за околната среда.
Не, не е така. Аз смятам, че никой не се отказва, ние нямаме и право да не спазваме и тия цифри, за които споменах. Просто нямаме това право, защото, ако не достигнем тия цифрички, за които споменах, срещу нас може да се заведе наказателна процедура.
Но то това ще е чак 2020, специално за биокомпентите в горивата.
Освен ако няма междинни цели, за които, както споменах, в детайли са запознати моите колеги, и казвайки това, искам в този хубав слънчев ден да ви кажа нещо хубаво. Въпросът ви към мен за биогоривата и моето непълно познание, тъй като не е Министерство на околната среда и водите, което е водещо в тази тема, ме навежда мисълта, че всеки трябва да отговаря за това, за което знае, а не всеки да разбира от всичко. Професионализъм трябва да има навсякъде, къде бях вчера следобед и снощи ще ви кажа с голямо удоволствие, като един пример за това как всеки трябва с любов да си върши работата. Бяхме с родители на деца от детската градина на моето малко дете, заедно с децата и заедно с техните учители, учителки от детската градина. Те в момента са първокласници, но безкрайно обичат учителките си от детската си градина. Заради това почти една година след като те не са в детската градина, ние се събрахме да почерпим учителките, да се почерпим с децата, да се видим, защото това бяха невероятни и предполагам, че продължават да са невероятни учителки - в общинска детска градина. За четири години те безкрайно обичаха тия деца. Те направиха страхотни деца от тия деца - подготвени. Нито веднъж за тези четири години не съм чула тия жени да се оплачат, че имат ниски заплати, че имат проблеми, да са намръщени. Вършат си работата с любов, с преданост, така че благодаря на г-жа Стоянова, благодаря на г-жа Георгиева, на лелката, която ги гледаше. Извинявайте, че отклоних темата, но ако всеки си върши работата така както тия жени си вършат работата, без да се оплакват от едно или от друго, мисля, че всички щяхме да цъфтим.
Как да си свършат работата управляващите, не само в България, а и в Европа, така че не само 15 процента от европейците да казват, че биха се замислили дали да си купят електрически автомобил. Казват в това изследване, публикувано тази седмица, че проблемът бил в това, че няма правителствени стимули в Европа за тези хора, които ще се откажат от традиционните горива. Как може да бъдат накарани хората да карат например еклектрически автомобили?
По няколко начина. Единият начин е да се... например да се увеличат данъците на конвенционалните горива, така че да станат безкрайно скъпи...
Тоест противно на това, което в момента се обсъжда.
Второ... казвам хипотетично, и не само за България, а и за Европа. Второ, могат да се развият, и би могло, програми правителствени, които да подпомагат закупуването на такива елетромобили, но затова също трябват пари или пък освобождаване от данъци, което е по-лесно. В момента вече сме създали междуведомствена работна група, която да работи именно по тази тема, със специалисти от Министерство на икономиката, със специалисти от Министерство на транспорта, Министерство на финансите, нашето министерство, Министерство на околната среда и водите. Имаме задачка до, най-късно до края на годината да излезем с предложение в тази посока. Разбира се, трябва да се изгради и необходимата инфраструктура в страната за зареждане на електромобилите. Нека да не забравяме обаче, те са доста скъпички, така че вероятно не само в другите страни... не само в България, но и в другите страни ще трябва да мине време, за да станат те сравнително масово превозно средство.
Другата алтернатива - биогоривото, за което говорим, според цитирано от "Труд" финландско списание води до повишаване на разходите на колата с 3 процента и поврежда двигателите. Тоест и този вариант изглежда неприемлив за огромната част от хората.
Не съм инженер, но след като така се изказват специалисти, вероятно е така.
Какъв е зеленият изход?
В градовете, може би не за първи път го казвам, един от основните екологични проблеми е автобомилният транспорт, както личен, така и автобусен транспорт. Какво можем да направим срещу този бич за съвремието за големите градове. Тук става въпрос за замърсяване на въздуха, става въпрос за шумово замърсяване, не искам да говоря за трафика, който създава напрежение и стрес сред хората. Изходът е развитие на добър обществен транспорт. Когато ние имаме обществен транспорт, който е достъпен, който е удобен, който е чист, тогава ние ще предпочетем този транспорт. Вероятно и вие, а и много българи, които са пътували в други страни, където в градове, където има метро, знаят, че в метро не пътуват само бедните. В метро пътуват всички, всички, дори и много, много заможни хора предпочитат да пътуват в метро, отколкото в личния си автомобил - по-бързо, по-евтино, по-екологично. Така че това е пътят, нали, за... това е пътят в рамките на населените места - колкото се може по-голямо ограничаване на автомобилния транспорт. А този, който пък остане автомобилен транспорт, постепенно да бъде сменен с електротранспорт. Но това не може да стане наведнъж. Представете си колко пари трябват за това.
Друг детайл...
Все още в силно развитите европейски държави електромобилите са изключение.
Друг голям дебат е изкупуването на електроенергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Впрочем той тече в момента в парламента, за скъсяване на срокове на изкупуването, за индекс за цената на енергията от биомаса. Това пак просто означава повече пари. Този ток е по-скъп от тока, произвеждан по традиционния начин.
Ако си спомняте, като министър на околната среда и водите отворих тая тема още есента на 2009 година. И тогава всъщност покрай дебата защо трябва да строим мощности за производство на възобновяеми енергийни източници точно там, където не трябва, т.е. в зони Натура, спомняте си, все още имаме тоя проблем, все още имаме наказателна процедура в тая връзка, тогава отворих темата. И тогава покрай тая тема за къде да ги строим и къде да не ги строим възобновяемите енергийни източници, се отвори и темата ами я да видим колко струва тази енергия и на кого струва нещо. И какво се оказа, които бяха упреците тогава в първите дни, когато се отвори дискусията, министърът на околна среда и водите ще спре инвестиции за милиарди левове в България. И какво се оказа? Оказа се, че всъщност едни инвеститори, които... и аз да бях, с огромно удоволствие щях да си вложа, ако имах пари, милиардите в това, защото това е една абсолютно сигурна възвращаема инвестиция, тъй като по закона има задължително изкупуване, т.е. осигурен пазар. По закон има преференциални цени за дълъг период от време. Че кой няма да иска да инвестира. Само че, когато ние в микса от енергия увеличаваме дела на енергията от възобновяеми енергийни източници, на практика ние си увеличаваме доста много нашия ток. Така че добре е да има един баланс. Естествено, че това е много екологично и го подкрепяме, но всяко нещо трябва да има мярка, тъй като ние не сме най-богатата страна в Европа, за да си позволим по-скъпа енергия.
От министъра на околната среда се очаква да е точно за това, да се произвежда само от възобновяеми източници.
Освен това искам да кажа, че има и технологични възможности на мрежата да поема енергия от ВЕИ, тъй като тя става нестабилна. Това, което инженерите обясняват...
От водно-електрически източници...
Това, което инженерите обясняват, е, че поради нестабилността на източника на енергия - слънце, вятър и вода, може да се получи прекъсване в мрежата. Т.е. има един таван, над който не може да се надвиши. Иначе, ако имаше начин да се произвежда енергия само от възобновяеми енергийни източници, да няма емисии, естествено че аз съм министърът, който най-много подкрепя тая идея. Но нека да не забравяме, че това струва немалко. Така че постепенно ние ще си постигнем тая 16-процентна цел.
Проблемът с атомната централа "Фукушима" в Япония постави отново въпроса за екологичните измерения на ядрената енергетика. Според вас трябва ли да се стоят атомни централи при рисковете, с които са свързани.
Аз мога да ви отговоря така, можем ли, говоря в световен мащаб, не само в България, европейски и световен, можем ли в момента без тях. Това, което чета за тенденциите в световното развитие, показва, че за съжаление, огромно съжаление, това едва ли е възможно към настоящия момент. Ще ви кажа няколко цифрички. За последните 50 години населението на планетата е нараснало два пъти, а потреблението е нараснало 6 пъти. Имаме едни страни като Китай, Индия, Бразилия, както и други вече държави, които се развиват много бързо. Техните граждани искат да потребяват колкото потребяват американците и европейците. Колко потребяват американците и европейците? Американците по 88 килограма ресурси на ден, всеки американец, средният европеец - 48. Ние сме, България, около 20. Стремежът на тия страни е да постигнат това ниво на потребление, което означава...
А какви килограми, само не ви разбирам?
Килограм ресурси. Това е изчислено като еквиваленти, това са вода, храна, автомобили, всичко, което ползваме.
Вода, храна, горива...
Всичко, което ползваме, дома, в който живеем, автомобилите, транспорта, в който се движим, храната, която консумираме. Всичко това изисква...
Щатите - 88, Европа - 48, България - 20.
Около 20, или 18.
А тези страни, които изброихте сега, новите икономики, Бразилия?
Те са все още в минимални количества. Не мога да цитирам цифра, може би по 1-2 килограма я има, я няма. И стремежът на тия техни правителства е да минат на това ниво на потребление, каквото е американците и европейците. Да имаме по няколко коли, да имаме къща на 5 етажа, да си сменяме мебелите през два сезона, да си купуваме дрехи, модерни, всеки сезон, да имаме по 5 мобилни телефона и т.н. Това е стремеж, т.е. всичко това изисква страхотно осигуряване с енергия. Огромна енергия, която трябва да осигури целия този процес на производство. И оттам нататък...
Т.е. вие казвате без атомни централи не може.
И оттам нататък... не го казвам аз, аз чета и балансът на световното потребление показва това, че ако не се спре, ако не се сменят културите на потребление на хората в света, ние няма откъде да я черпим тая енергия. Поне до момента някой не е измислил нещо друго.
Вие като министър на околната среда не трябва ли да играете от тия, които казват - ами американците да почнат като българите, по 20 килограма да потребяват.
И да го кажа, нали, това едва ли бих могла да го реша, но натам трябва да вървят нещата. Ние просто...
Вместо да се правят атомни централи, нали така, това е продължението?
Точно така. Значи посоките са две - смяна на моделите и културата на потребление, което вероятно ще е революция и вероятно ще изисква 40-50 години, и успоредно с това намиране на екологични начини за производство на енергия в количества, които да задоволяват това потребление.
Не е ли вариант да се промени потребителското мислене, ако просто няма енергия, ако се вземе решение, че няма да се строят атомни централи, каквито движения има? Те не са по-мощни от другите, които искат, но като няма ток, ами няма да имаш.
Ами няма да се произвежда, ще си стоим на тъмно и няма да има производство.
Да, или ще си светиш в по-малката къща, не с петте етажа - това, за което вие говорите. Т.е. вие бихте ли се наредила до тия движения, екологични, които да кажат ще променим потреблението чрез лишения?
Не бих изпаднала в такава крайност. Не бих изпаднала в такава крайност, но ако ние наистина, всеки от нас се замисли колко потребява и колко от вещите, които притежава, са му необходими, мисля, че ще спестим доста. А като го умножите по 7 милиона българи, пък като го умножите, представете си колко стотици милиони европейци и т.н., ефектът ще е страхотен и вероятно необходимостта от такива централи ще отпадне. Най-добре е наистина такива централи да няма.
А позицията ви по българския казус с АЕЦ "Белене" тогава? Трябва ли да го правим, при положение, че това тъй и тъй би трябвало да отпадне, ако хората мислят за планетата си?
Ще ви отговоря така: вероятно има финансови измерения за страната строителството на тая централа, имам предвид свързано с осигуряване ток или с износ на ток, и не съм човекът, който може да коментира дали трябва да я строим или не. По отношение на екологичните аспекти, бих казала, че ако това е добре за нашата икономика, без да се прави никакъв компромис със сигурността на тая централа, вероятно тя трябва да бъде построена. И ще ви кажа всъщност логиката на моето мислене в тая посока. Знаете, че на 100 километра от Североизточна България, в Румъния има АЕЦ, построена преди може би десетина години. В Турция също, в други страни в близост до нас също. Т.е. въпросът е не дали в България да има или да няма заради това, че е опасна, въпросът е всички, които ги има, да бъдат подложени на непрекъснати проверки.
Т.е. вашата логика е, че ако ще има земетресение, то има си тъй и тъй централи, които ще гръмнат, примерно, и българите биха пострадали.
Така че, ако за нашата икономика, която не мога да кажа, че е най-силно развитата в Европа, напротив, трябва да стане силно развита, ако това е така, но отново повтарям, без никакви компромиси за сигурността на тая централа.
Впрочем трябва ли да се прави нова еко... има ли екооценка на Белене?
Да, има екооценка.
Ама трябва ли да се прави нова, сега в контекста на новата ситуация с "Фукушима"?
Нашето законодателство, а и европейското, така, както е и въведено в нашето законодателство, чисто формално не изисква такава оценка. Ако обаче във връзка с последните трагични събития в Япония се изиска така, както за действащи централи в Европа, да се направят тия проверки в момента, ако се изисква да се направят и за съществуващи проекти, които са в процес на строителство, аз смятам, че най-редното е да бъде направена.
Стигна ли радиацията от "Фукушима" до България, каквито бяха публикациите от снощи, че днеска се очаквало да дойде тая радиация?
Не зная дошла ли е или не, но данните, които са от нашата автоматизирана система за следене и мониторинг на радиационния фон в страната, показват, че няма никакво отклонение от обичайните стойности на радиационния фон. Това е автоматизирана система, която се калибрира по европейски модели и методи, свързана е с европейската система за следене на радиационния фон в цяла Европа. Така че към момента няма никакво отклонение от обичайните данни. Всички граждани могат да се информират на интернет страницата на Изпълнителна агенция по околна среда и води, където се публикуват ежедневни данни, 3-месечни...
На колко места в България следите?
... и годишни. Само, ще ви отговоря, да допълня, че другата важна функция на тази система, освен да извършва това наблюдение, да предоставя данни на Гражданска защита, на Агенция по ядрено регулиране непрекъснато в реално време 24 часа, 365 в годината. Другата й функция е да архивира данните, т.е. това е историческата памет какво се е случвало в годините, за всеки божи ден. 27 са мониторинговите станции на автоматизираната система.
Т.е. всяка област.
Не са разположени на административен принцип, а са разположени по начин, който... има методика, европейска, на какво разстояние и къде трябва да бъдат разположени тия автоматизирани станции.
А освен въздуха следи ли се вода, храни?
Храните се следят със сигурност, това е едно от задълженията на Агенция по безопасност на храните.
Германците се запасявали с гайгерови броячи и с йод, имаше публикация тази седмица. Трябва ли да се запасяват българите?
Всички експерти твърдят, че по никакъв начин до Европа, и до България в частност, не може да стигне радиация, която да се отклонява от нормите, така че да има и минимално вредно въздействие върху здравето на хората. Това, което също здравните специалисти твърдят, че е изключително вредно, ако наистина няма радиация, да се взимат тия йодни таблетки.
А колко време остава тази радиация в атмосферата, тия облаци, които се движат, или как да ги наречем?
Ами това, което зная, че те по пътя, който изминават, тия стотици хиляди километри, те се разсейват и на практика накрая такива облаци просто няма.
Другата голяма тема е водата. Впрочем тая седмица това беше един от акцентите, Световният ден на водата. Има ли риск българите да останат без вода? Количеството, прочетох някъде, било сред най-ниските в Европа, количеството вода, което се пада на човек - 2300-2400 кубически метра?
Не, не е едно от най-ниските. Напротив, ние имаме вода, това показват последните анализи и изследвания. Като се вземе предвид и ресурсът на река Дунав, че ние имаме и сме осигурени с добри количества вода, както икономиката на страната, така и бизнесът, който е потребител на вода. Имаме обаче друг проблем - че липсва подходяща инфраструктура, която да доведе тази вода до населените места, които са на режим на вода.
Българинът потребявал 100 л на ден, прочетох.
Средно около 100.
А това, сравнено с американците, с европейците?
Северните страни потребяват повече вода. Те имат и в изобилие. Ние сме някъде в долната граница. Но това, което искам да повторя и което е тревога за, не тревога, а, бих казала, страхотно неудобство за около 600 000 българи, които целогодишно или сезонно имат режим на вода. Представете си така да си живеете непрекъснато...
Но това не е заради безводие, това е заради...
Не е заради безводие, а...
...липса на тръбопровод.
...заради липса на инфраструктура.
Язовири...
Заради липса на няколко елементи на инфраструктурата. Едното е язовири или денонощни изравнители, или тръбопроводи, както казвате. Което, представяте ли си, във вода...
Газиш...
...газим, жадни ходим. В буквалния смисъл на думата.
Каква е стратегията на държавата? "24 часа" описва в статия от тази седмица един от вариантите - да се създаде държавен воден фонд, той да поеме управлението на водите в цяла България, да събира парите от сметките за вода на всички граждани, с тези пари да се правят язовири, пречиствателни станции, водопроводи, защитни диги на реките, т.е. да се централизира управлението на водите, да се направят 4 регионални водни компании и те от 2013 г. да продават на 4 различни цени според районите. Четох, че най-скъпо ще е в дунавския, най-евтино в Югозападна България, водата. Това ли е моделът, към който тръгвате?
За това към какъв модел ще тръгнем, което казах и на вашите колеги журналисти, ще се случи, след като всички министри, които имаме отношение към темата, а това са министърът на регионалното развитие, на земеделието, на икономиката и енергетиката, финансовият министър и вицепремиер, и здравният министър, и аз в качеството си на министър на околната среда, да се обединим около най-подходящата идея. Със сигурност липсват много средства. В момента работна група, назначена от премиера, с ръководител Росен Плевнелиев и аз, и заместник-министри с по няколко експерти, разглеждаме всички варианти. Така че...
Добре, кои са другите?
Така че...
Единият е да си остане, както е в момента.
Така че какъв ще бъде вариантът аз не мога да коментирам предварително.
Между какво избирате?
Не е редно, не е редно, преди да сме се обединили около идея и да сме наясно за плюсовете и минусите на всеки от вариантите, които ние можем пред нашите граждани да изтъкнем, да кажем защо предпочитаме този модел пред другия, не е необходимо разни сигнали, които може и да не бъдат разбрани правилно, да спекулираме. Вариантите са различни. Единият вариант е евентуално да привличаме концесионери, които евентуално да вложат средства...
В съществуващите държавни и общински дружества.
Да, които да вложат живи пари.
Така.
Което обаче не е много сигурно дали ще се случи или не. Другото е да си остане, както си е в момента, което очевидно не може да реши нещата и нуждите от толкова много средства. Третият вариант е с концентриране на ресурса и харченето му по приоритети, най-важните приоритети. Дали ще е за това да осигурим с вода нашите граждани, които изпитват тези мъки с режима за водата, дали приоритетът ще е изграждането на канализация и пречиствателни станции, че сме изостанали доста от нашите ангажименти, дали ще строим системи за защита от наводнения, защото и други наши съграждани страдат от това. Това е другият модел за концентрация на ресурса. Но всеки от тези модели има и минуси.
Кога ще стане ясно какво ще се прави?
Може би до средата на април месец ние ще работим по тази тема. Освен това сме привлекли експерти и благодаря, че се съгласи Световна банка, която има много опит в реформи във водните системи, не само в европейски, а и в много други страни по света, също да даде своето мнение по темата, така че да вземем най-доброто решение за нашите граждани в бъдеще. Нуждите са огромни като финансов ресурс.
Шестдесетте процента се губели по остарялата водопроводна мрежа на България. За сравнение в Германия са 3 процента или хайде, да не се сравняваме с германците, в Румъния са два пъти по-малко процентите - 30, както и в Чехия.
Това е една от огромните нужди - за смяна на водопроводната мрежа. Имаме такива нужди най-сериозни също като инвестиции, освен смяна на водопроводите е дострояване на канализационните системи и пречистване на отпадъчни води, пречиствателните станции за питейни води. Около половината от водата, питейната вода се пречиства в такива пречиствателни станции, една голяма част от които са също амортизирани и имат нужда от ремонт, подмяна, както и строителство на нови. Така че да не изреждам какво трябва...
Трябва ли бизнесът...
...да не ви изреждам какво трябва, нали, защото наистина много неща във водния сектор, не ВиК сектора, казвам водния сектор, защото това е интегрирана система от съоръжения, не само водопроводи в населените места. Това са дигите, това са напоителните системи, това са язовирите, общински, големи язовири, магистрални водопроводи. Една голяма инфраструктура, към която трябва да се гледа интегрирано. Какво се случва в момента? Знаете, че ВиК дружествата, които са оператори и същевременно се разчита те да правят инвестиции, предлагат своите програми пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като преди това тези бизнес планове се съгласуват и от общините. И какво се случва? Първо, ВиК операторите решават кое е важното, дали е важно нещо, или не е важно, да се строи. Второ, поради факта, че не се одобряват от регулатора цени, които наистина ще осигурят съответните инвестиции, се държат едни ниски цени, бих го нарекла, от гледна точка на нужните инвестиции, съответно се въртим в един омагьосан кръг. Тъй като общините не се съгласяват да се вдигат цените на водата, регулаторът съответно преценява да се съобрази с тези искания и се въртим в един омагьосан кръг.
Трябва ли бизнесът да участва в инвестициите във водния сектор - в пречиствателни станции, във водопроводи? Защото всъщност се изпонастроиха нови сгради и хотели, без да има изобщо такава инфраструктура, като се очаква, че тази работа ще трябва да се свърши изцяло от държавата с общи пари, за да се закара вода, респективно да се откарат отпадните води, от места, които носят само частни печалби.
Един много сериозен въпрос поставяте, особено става въпрос за т.нар. чисти курортни комплекси, които са си изцяло бизнес дело. И, така, явно очакването е държавата да построи съответните пречиствателни станции, самите канализации в рамките на курортите вероятно са построени. Но другите съоръжения... и е естествено, и най-естествено е да бъдат...
А парите от печалбите да останат...
Това е най-естествено...
...за частния бизнес. Това си представят...
Най-естествено е тая инфраструктура да се построи от самия бизнес там, където няма смесено население със съответно инвеститори.
Тоест трябва ли да се мисли изобщо за промяна на модела, по който се строи в България? Защото то това се отнася даже и за градовете. Някой си взима един парцел, но там няма нито водопровод, няма връзка с канализация, и казва аз сега тук искам да вдигна един блок, дайте сега от общите пари да ми направите канала, защото това е задължение на общината, на държавата.
Ако става въпрос за жилищни сгради, дали ще са къщи или по-големи кооперации, смятам, така както всички или повечето граждани са имали достъп до построена канализация, така би трябвало и другите граждани, на които сега им се строят жилища, също да имат това право. Мисля, че е социално справедливо. Тоест... Но ако става въпрос за хотелски комплекси, курорти и т.н., те би трябвало сами да си осигурят това, съответната инфраструктура.
В България трябвало да има 124 пречиствателни станции, за да покрие градовете над 10 000 души.
Да.
Сега се сещам две цифри. Според "Монитор" 70, според "Дневник" 54 били наличните. Колко са?
Около 60, 60 са.
По средата е истината...
Да.
...за да се изпълни директивата. Отделно се очаква, че и между 2000 и 10 000 души също ще трябва да се...
До 2015 г.
Добре, ама това изобщо реалистични срокове ли са за България?
Откровено казано, ако се беше концентрирал ресурсът през изминалите години и ако бяха подготвени проектите, качествени проекти, мисля, че щяхме да сме във висока степен пред приключване на изграждането на тези, които са над 10 000 жители. Ако не напълно изградени, то...
А не наполовина, както сме в момента.
А не на половина, както са изградени. Но мисля, че с мерките, които предприехме, за едни детайлни указания на общините как да подготвят своите проекти като технически и финансови параметри и така също начина на оценка, който предприехме, всеки проект на общините, в които те са ясни кои са приоритетните, те няма защо да се конкурират. Просто има пари по оперативна програма "Околна среда", знае се кои са тези градове, поканихме ги и в момента в процеса на оценка на техните проекти ние им помагаме да се подобрят. А не да ги...
Става дума за 2,5 милиарда лева, които са от европарите, за тази работа.
Да, от които...
Деветстотин милиона са договорени, 255 разплатени.
Точно така.
Тоест, общо взето, една трета...
В момента обаче...
...договорени.
...в процес на оценка са, и то, така, много напреднала фаза, и информацията от колегите ми, които правят оценките на проектите, е, че са се справили добре общините, са в процес на оценка проекти за около 900 милиона.
Още.
Да. И очакваме до края на годината да бъдат подадени за още толкова, и парите свършват по програмата.
Тоест няма опасност вода да газим, жадни да ходим по отношение на парите за водни проекти?
По отношение на договорирането, т.е. одобрението на проекти, ще имаме достатъчно проекти, това е нашата прогноза. Въпросът е обаче да се изпълняват добре. Защото, ако не се изпълняват добре, съответно не може и да се разплащат. Тоест това, за което много се говори, колко процента сме усвоили, колко процента сме разплатили, за какво става въпрос? Заварих в средата на 2009 г. под половин процент усвояемост на средствата по оперативната програма. В края на 2010 г. имаме 7 процента. Смятам да достигнем до края на тази година около 15 процента. За да има усвояемост, трябва да има проекти, да има строителство. Като има строителство и то е качествено, съответно оперативната програма плаща на строителите, на общините и чрез общините на строителите, ако трябва да съм съвсем точна, и съответно имаме усвояване. Е, как да имаме усвояване по оперативна програма "Околна среда" например, като първите договори са сключени началото на 2009 г., при това договори не за строителство, а договори за отпускане на безвъзмездна помощ. След това общините започват да си правят тръжни документи, след това започват да търгуват, правят оценки на строителни компании, на надзор. След това, ако няма обжалване, което е почти невъзможно, тръгват да сключват договори, че чак тогава тръгват да строят, че чак тогава ние почваме да плащаме. Е, откъде да имаме по оперативна програма "Околна среда", откъде да имаме до настоящия момент висок процент? Така че сега, като започнаха строителните дейности, съответно започнаха и да се усвояват парите по програмата. Това, че четири години, от самото начало на програмата до 2009 г., не се е случило нищо, заради това нямаме усвояване.
Вярно ли е, че България няма резерв от вода, както пише "Труд" под главата си? Има се предвид бутилирана вода, в държавния резерв, който, ако стане нещо като земетресението в Япония или война, или по някакви други причини спешно трябва сигурно вода...
Откровено ще ви кажа, че не мога да ви отговоря на този въпрос. Не знам.
Той резервът не е към вас...
Държавният резерв не е към нас, но в тази връзка искам да кажа нещо, което е също важно, и хубавата новина за българите е следната, че България разполага с достатъчно на брой, повече от необходимото дълбоководни сондажи. Това означава, че ние имаме достъп до вода, която е в дълбоките слоеве на земята, където е изцяло защитена от...
От радиация например.
...радиационно, химическо, биологическо и друго замърсяване. Слава богу, драги българи, ние си имаме страхотен резерв.
Сто и двадесет находища държавна собственост минерална вода, от тях експлоатирани около половината, от 28 компании, 66, т.е. явно тези, които не са експлоатирани, ги предлагате на общините да станат за 25 години техни.
Да.
Повечето вече били прехвърлени.
Да.
А необходимо ли е всъщност да се използват всички тези находища сега? Всъщност това ли е добре, или е лошо, че има вода...
Много е добре.
...която...
Сега ще ви кажа...
...не се ползва? Не е ли малко като петрола, да не бързаш да ти свърши?
Сега ще ви кажа, че минералните води в цялата страна за съжаление се изливат, те са на самоизлив. Там водата не може да се спре. Тя просто си тече в полето и си отива в реките, тече си из населените места. Скоро бях в Разложко, в с. Баня, където имат прекрасни минерални води. Водата се лее из селото, та се къса, и не само че не се оползотворява, ами е и едно блато половината село от тая работа. Сега прехвърлихме...
Тоест то водата не може да се спре да си стои...
Точно така, не може да се спре.
...като в кладенеца минералната, така ли?
Точно така. Така че тук не става въпрос ние да я съхраним в нещо и да я сложим във...
Тоест тази вода, дето примерно тече в Горна баня, там има едни чучури, която я се спрат, я не, тя или, дали ще тече или не, все си отива.
Все си отива, точно така.
Тоест има смисъл...
И тая вода...
...в това, което...
И тая вода...
...вие правите, да накарате за всички извори да има кой да бутилира.
Не става въпрос само за бутилиране. Тук става въпрос за едно много широко приложение на тези минерални води. На много места...
...бани.
На много места по света те се използват за отопление, правят се цели системи и цели градове се отопляват с това.
Да. В Рейкявик има цяла топлоелектрическа централа...
И е многократно по-евтино от... и да не кажа, че това е един от най-екологичните начини на отопление. Те могат да се използват за оранжерийно производство, могат да се използват за развитие на малък семеен бизнес, могат да се използват за басейни и аквапарк. Представете си, в София има ресурс на минерални води над 100 л в секунда, осем находища, които ние сега прехвърлихме на общината. И при цяла тази София, която почти няма спортни съоръжения като басейни, аквапаркове, си представете какво може да се случи с тази минерална вода. Столична община заяви, че има страхотни инициативи, и аз съм убедена, че когато тя е стопанин на този ресурс, има и подходящи терени, съответно нашите деца, надявам се да не е чак до нашите внуци да стигне, ние ще имаме къде да си заведем децата не само в събота и неделя, а и през седмицата къде да отидат да спортуват.
Кога ще стане ясно дали ще се строят нови ски писти и курорти в Рила и Пирин, или ще се разширяват екозоните за защита?
В момента се разработват новите планове за управление на националните паркове в България. Това са Централен Балкан, Рила и Пирин. В рамките на изготвянето на тези планове могат да се обсъждат всякакви идеи. Ще има предложения, предполагам, както за строителство, така и против строителство. Тези планове се подлагат на широко обществено обсъждане и ще видим до какъв консенсус ще стигне нашето общество.
И накрая найлоновите торбички. Аз от това, което четох, малко се обърках, от 1 юли или от 1 октомври ще има 15 стотинки продуктова такса.
От 1 октомври.
Това е решението на Министерския съвет. Това ще означава, че вече една торбичка трябва да струва 15 стотинки, освен ако не ни ги подарява и плаща респективно за тях магазинът, от който пазаруваме.
Да, 15 стотинки са от 1 октомври тази година. Догодина стават 35.
А има ли вариант някой супермаркет да реши, че с цел да си задържа клиентелата ще поема този разход? Или целта е задължително да ги събира от хората, за да ги накара да не ползват торбички?
Ще ви отговоря и на този въпрос. Само да уточня, че става въпрос за найлоновите торбички, така, популярно известни като тип потник, с дръжки, които са до 15 микрона, т.е. това са тънките, които летят, които са, са пълни нашите корита на реките.
А другите?
Тези, които са за многократна употреба, които се продават във...
Големите вериги, да.
...големите вериги, така или иначе те си ги продават за 50-60 стотинки, така че, първо, те се използват многократно. Второ, тъй като хората плащат за тях, наистина не ги изхвърлят.
Да де, ама то в момента даже и в тези вериги, като отидеш да си пазаруваш, си сипваш доматите в тези тънките найлонови.
Не, не.
И те ли вече ще струват 15 стотинки?
Не, не е така. И да се върна на темата за тези, за които се отнася таксата, която сега ще е, тази година 15, а 2014 г. ще стане 55 стотинки за торбичка. Тънките найлонови торбички, летящи из цялата ни страна и запълващи коритата, съответно няма да има възможност те да се продават безплатно.
Тоест да се дават безплатно.
Да се дават безплатно. Това изрично е посочено...
Търговецът няма право да го поеме...
В наредбата, тъй като целта на тази мярка не е ние да събираме пари, т.е. да пълним бюджета с пари, целта е толкова скъпо да стане на хората, че да се откажат от този вреден навик.
Да се върнат към пазарските мрежи.
Може да се върнат към пазарските мрежи, от плат, от други материали. Възможностите са многобройни. Още нещо - с това в никакъв случай няма да спадне социалният статус на хората, тъй като, пазарувайки в друга торба, това няма по никакъв начин да...
Само аз не разбрах, а тези торбички, които са за зеленчуци, дето се слагат, те попадат в тази група.
Тези, които са във веригите магазини и се използват като първична опаковка, т.е. да се сложи някакъв насипен продукт в тях и които се запечатват...
Да, и да си го премериш, да и за тях ли важи?
Не, за тях не важи.
Tова е важно.
Те са към друга група. Те са към групата опаковки, за които има специално законодателство европейско и българско, как да се оползотворяват отпадъците от опаковки.
Сега веднага скептиците казват - ама това е само 0,4 процента от общото количество битов отпадък.
Е и като е 0,4, какво? Да ги оставим да се трупат?
Нищо, нищо не е, нали, защо не се целим в по-големите отпадъци?
Ако за другите, ако в другите сфери малко или много по някакъв начин околната среда струва скъпо на всеки от нас, няма какво да се заблуждаваме, че това не са пари, то в случая с тези торбички, нищо, че са толкова малък процент, но са ужасно дразнещ, дразнещ всички ни отпадък, който лети из цялата страна, който е запълнил реките ни, и междувпрочем което няма да струва нищо на българите, ако се откажат от този вреден навик. Ако не се откажат, по нашите изчисления едно средно българско семейство догодина ще плаща около 230 лв.
Годишно?
Годишно, а 2014 г. около 400 лв.
Искате да кажете, че дават, по 20 лв. би излизало на месец, за да си запазиш навика с торбичките?
Да, но аз силно вярвам, че имат по-приоритетни харчове в семейния бюджет и просто ще се откажат.
Варна щяла да забранява от 1 юли найлоновите торбички. Тоест отделните градове и общини могат ли самостоятелно да вземат решение?
Да, имат право. Въпросът е доколко е работещо това...
Как ще стане?
...тъй като хората могат да си ги купуват от съседни градове или общини. Но това са все добри инициативи, дори и да не се спазват напълно. Искам да ви кажа, че това са от тези групи мерки, които е да накарат хората да се замислят на темата какво всеки може да допринесе, с какво всеки може да допринесе. Мисля, че с тези торбички, освен че ще има много добър естетически ефект за цялата страна и постепенно тези полета, осеяни с торбички, се надявам, че ще останат в миналото, това има и ефекта на приноса на всеки от нас, без да влага някакви огромни усилия, съответно да допринесе за околната среда. Тук искам да спомена нещо, ако е възможно, за приноса на всеки от нас. Благодаря, така, и приветствам инициативата на Би Ти Ви "Да почистим България". Столична община заедно с тази инициатива на тази телевизия на 9 април организира почистване, пролетно почистване на цяла София, като се набират доброволци. Нашето министерство с една структура наша, която също е в София, около 500 човека сме се заявили като доброволци и очакваме Столична община да ни разпредели за почистване някъде. Призовавам всички столичани, а и не само столичани, да се включат в това пролетно почистване.
