По традиция всеки у нас прочете по свой начин поредния доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество. Властта прие документа като положителен. Премиерът Бойко Борисов подчерта видяната в Брюксел политическа воля и поиска хората в съдебната система да прочетат упреците и да изработят сами плана, с който да се реформират. Левицата предпочете да не атакува правителството на този фронт, а да изтъкне част от добрите констатации в доклада като заслуга на миналия кабинет.
На този фон Висшият съдебен съвет се задоволи с официална позиция по темата, в която нарече доклада от Брюксел обективен и реалистичен. Съветът изрази увереност, че в следващите месеци ще бъде отчетен ръст на присъдите по наблюдаваните от Европейската комисия дела и припомни за дисциплинарните производства по случая с Красьо Черния, случай, който очаквано попадна в междинния доклад на Брюксел.
Според градския прокурор на София Николай Кокинов очакванията на Еврокомисията и на българите към съдебната система естествено съвпадали и се обобщавали в искането за по-бърза справедливост. Ето какво каза още прокурор Кокинов пред Дарик.
Каквото очакват гражданите на България от съдебната система, това и констатира Еврокомисията, а тя очаква всъщност присъди, без значение какви, очаква по-бърза справедливост и съкращаване на срока между престъплението и произнасяне на присъдата.
Не трябва ли да ни притеснява констатацията, че от средата на 2009 г. реално няма произнесена нито една присъда по знаково дело?
Нали знаете кой издава присъдите, всеки случай не е прокуратурата. Нашият ангажимент е да приключим едно досъдебно производство и да го внесем в съда с обвинителен акт, след което вече съответният съдия преценя колко време ще трае съдебното производство и кога ще произнесе присъдата, така че прокуратурата няма възможност да ускори съдебния процес. Това е единствено в компетенциите на съответния съдия.
Само в полето на съда ли наистина е добре да се гледат, така, генерално критиките?
Ние като страна в едно съдебно производство би следвало да се опитаме всячески и максимално бързо да допринесем за приключване на процеса като не правим в последния момент неоснователни искания или такива, които бихме могли да сторим не на десетия месец, а примерно още първия месец. В тоя смисъл това е и нашият дан, така да се каже, за ускоряване на скоростта в съдебния процес, но да не забравяме, че процесът се състои от две страни. Има и защита. Всеки трябва да си зададе за себе си въпроса как по-бързо да си ускори папките с делата. Всеки като види на бюрото си какво има, нека да си направи ясен план, така да си предприеме съответните действия, за да ускори движението на тия папки, пък ако законодателят реши по някакъв начин да фиксира сроковете и да ги ускори, това вече решава генерално въпроса.
Тоест, според вас би било добре и на база този пореден доклад да се помисли и в тази посока, законодателна?
Вижте, никой няма интерес, най-малкото прокуратурата, от бавно съдопроизводство. Това е излишен разход на време, енергия. Едно дело, когато може да приключи за едно или за две заседания, защо да се влачи две години? Няма никой печалба от тая работа освен може би съответният подсъдим, който би отложил, естествено, по тоя начин едно евентуално наказание. Но в тоя смисъл това смятам аз, че е удачно всеки от нас да стори за себе си вместо да търси вината в другите. Мога да кажа становището на прокуратурата. Ние сме свикнали да ни критикуват непрекъснато, да ни обвиняват, да ни нагрубяват. За нас може би това е част от ежедневието. Може би колегите от съда го възприемат по-болезнено и чувствително, тъй като досега не са били подложени на такава критика, обществена.
За съжаление в доклада успя да влезе и случаят с Красьо Черничкия във ВСС, макар и без да се спомене това име.
Това производство продължава като се пренасочи и по отношение на финансовото състояние на въпросното лице. Знаете, че сме възложили четири данъчни ревизии на фирмите му, които да установят произхода на средствата, с които той оперира. Три от ревизиите мисля, че са приключили, остава последната. Що се касае до начина, по който започна, всички знаете, че твърде публично почна това производство. Ако не беше почнало по този твърде публичен и показен начин, то може би щеше да има едно по-бързо развитие и много по-успешно, смея да твърдя.
Кога да очакваме някакви резултати?
Трудно ми е да се ангажирам. Трябва наблюдаващите прокурори тук да отговорят на тоя въпрос, но нали разбирате, че ако бяхме дискретно сезирани, щяхме да използваме съответните специални разузнавателни средства и да се доберем за съдържанието на тия разговори, които са водени между различни магистрати и въпросното лице, а не сега да вървим по линия на това да констатираме, че някой е говорил с този човек, без да знаем съдържанието на разговора.
