Отново по темата за кризата в България - събеседник в предаването „Денят" на Дарик Стоян Мавродиев от ГЕРБ. Той е и заместник-председател на икономическата парламентарна комисия, член на бюджетната комисия и председател на т.нар. комисия анти-Станишев.
Да започнем с последните идеи от пакета с антикризисни мерки. Идеята да се облагат с 10 на сто печалбите от игрите на щастието - тотото, еврофутбол. Иначе казано, ако човек изкара с късмета си 10 лева, държавата ще му вземе един лев. Ще посегнете ли върху тотопечалбите?
Вижте, аз тази мярка я чух съвсем наскоро, така че ми е трудно да коментирам, защото не съм виждал разчети по нея. Надявам се, че колегите, които предлагат тази мярка, са направили съответните разчети и че съответно има съответната логика и ползи за бюджета от тази мярка. Но аз бих искал първо да се запозная с тези изчисления, разчети и въобще със самата философия на идеята, за да мога да я коментирам по-задълбочено.
А по принцип не противоречи ли един такъв данък за получателя на печалбата на данъчната логика? Това не е ли данък върху данъка?
Вижте, в данъчната политика може да има различни философии и различни методи за облагане. Както може да има логика за облагане на получателя на тази сума, доколкото това е в крайна сметка някаква форма на доход, да спечели наградата, така може да има и обратния... да бъдат облагани хазартните оператори, което така или иначе се прилага в момента като облагане с данък. Но пак ви казвам, според мен трябва да се види философията и доколко това има съответните плюсове за бюджета, които да са значими. Защото, ако тази мярка няма значим ефект, изразен като приходи, тогава трябва да се осмисли внимателно дали тя е необходима.
Преди малко чухме бившия шеф на Комисията по хазарта, според когото около 30-35 млн. могат да се съберат, ако бъдат обложени тези печалби. Това добра сума ли е?
За мен лично това не е сума, която представлява съществен ефект за бюджета в приходната му част.
Да ви помогнем още малко с числата.
Така че би следвало да се помисли внимателно дали администрирането на подобен данък и въобще ефектите, които би имало от гледна точка на самата система за събиране, биха заслужавали и дали въобще тези 35 млн. са наистина само допускане или са реален ефект, който може да бъде гарантиран.
Да ви помогнем още малко с числата. Петдесет и 5 млн. лева - това са печалбите, раздадени от тотото миналата година. В хазната би трябвало да означава, че ще влязат 5 млн. лева, ако се обложат спечелилите.
Ами, аз мисля, че преди малко отговорих ясно на този въпрос, че за мен подобна сума не представлява сериозен фискален интерес от гледна точка на това, че може би самите административни разходи по нейното събиране... Освен това ние не можем да изчислим ефектите от евентуалните промени в системата на игрите, които биха довели до това например да се правят повече интернет залагания или други дейности, които няма как да бъдат обхванати с облагане от данъци по настоящата система. Така че, ако ефектът е 5 млн. лева, за мен лично това представлява нещо, което не би се отразило естествено на бюджета, и следователно би следвало да се търсят по-значими мерки, които водят до повече приходи.
Да продължите и мисълта си в тази посока, как това примерно ще се отрази на приходите на тотализатора, да речем, да оставим другите хазартни сфери.
Вижте, аз не съм специалист по хазарт въобще, за да влизаме в тази тема толкова задълбочено. Мисля, че най-добре би било колегите от спортния тотализатор и съответно от органите в Министерството на финансите, които се занимават, от Комисията по хазарта, самото Министерство на финансите да дефинира позиция, която да е придружена със съответните прогнозни разчети за приходи и съответно икономически ефект и логиката на една такава промяна. За мен при каквито и да е данъчни промени, те задължително трябва да съпътстват такъв анализ, а не просто да се хвърлят идеи, които не са подкрепени с аргументация.
Но извън изчисленията според вас дали ще се откажат хората да играят тото, хазарт, ако това бъде въведено?
Вижте, аз не смятам, че данъчното облагане би довело автоматично до отказ от това хората да осъществяват свое хоби или страст, каквато е хазартът, така че се съмнявам, че ще има такъв отлив. По-скоро би имало ефект върху най-вероятно по-голям сив сектор, както става обикновено винаги при увеличаване на данъчна тежест, независимо какъв е данъкът.
Винаги, когато говорим за вдигане цени на цигари, на алкохол, по същия начин може би става, логиката е една и съща.
Естествено, аз затова винаги съм бил радетел за политика, свързана със запазване на възможно най-ниски данъци или политика за намаление на данъци, защото по принцип тя води до по-голямо изсветляването на икономиката и обикновено до номинално повече приходи в бюджета.
Засега всичко е предпоследно, като говорим за антикризисни мерки, но като представител на ГЕРБ имате ли вече яснота по отношение на данък добавена стойност и увеличаването му с два процента? Хората вече чуха доста противоречиви емоции, но размерът на този данък е важен за всички.
Вижте, аз пак ще се върна към това, което казах преди малко. За да коментираме една мярка, трябва да видим към нея съответната философия, която аргументира това предложение, и когато се говори за данъчна политика, сериозният подход е да има разчети, така че аз лично смятам, че трябва да се видят разчетите и ползите и съответно да се видят недостатъците от една мярка, за да може да се направи комплексна оценка на ефекта от евентуалното увеличение на този данък. И доколкото това все пак е някаква идея, която се върти в пространството под формата на слух, идващ от разговори и преговори между синдикати, работодатели и правителство, и все още не е обявена официално, аз мисля, че е твърде рано аз да коментирам. Когато стане окончателно, разбира се, с удоволствие бих казал мнението си, като видя и разчетите по нея.
Няма ли опасност, г-н Мавродиев, докато текат тези съвещания, заседания, неофициални разговори, докато се пишат тези антикризисни мерки, кризата да отмине? Само на разчети ли ще се базират тези мерки?
Вижте, кризата, кризата за съжаление няма да отмине още дълго време, защото обикновено след криза от такъв мащаб, икономическа криза и финансова, която има глобален характер, не само в България, следва дълга посткризисна депресия. Така че аз лично си мисля, че мерките е важно да бъдат приети, да има антикризисна, да има програма антикризисна, да има включително и мерки за стимулиране на икономиката, което е особено важно във вече следкризисната депресия, която се очаква да продължи дълго време, и тогава да можем да помогнем на бизнеса да оцелее и да запази работните места. В крайна сметка тези две неща точно би трябвало да са смисълът на всички мерки, които прилага правителството.
Да, но хората остават с впечатление, че само се говори, само се обсъжда, а нищо реално не се прави.
Вижте, аз мисля, че това, че се говори и се обсъжда, е по-скоро положително, защото нещата се случват пред очите на обществото и в крайна сметка хората са достатъчно информирани за процесите, които се случват в една такава важна сфера, каквато е икономиката, доходите и съответно работните места на българските граждани. По-добре е това, отколкото да се случват скрито някакви процеси, за които обществото да не е информирано и да му се съобщават само крайни решения и резултати. Така че аз не смятам, че това е вредно, да има такъв обществен дебат. А що се касае до състоянието на икономиката, наистина може би ще продължа да повтарям това, което се говори отдавна от страна на правителството и на нашето управляващо мнозинство, но наистина наследството е изключително тежко, бюджетът е поставен в изключително трудна ситуация, което означава, че в такава са и работните места, и доходите на хората, и съответно оцеляването на малкия и средния бизнес и на. . . икономиката на страната просто е в наистина тежко състояние.
Г-н Мавродиев, накрая да ви помоля да ни кажете нещо и за работата на комисията, която бе натоварена с проверка на работата на кабинета Станишев, и по-конкретно за това докъде стигна докладът, който трябваше да изготвите?
Докладът на комисията "Станишев" беше обсъден и приет на заседание на комисията в понеделник, съответно беше внесен в деловодството на Народното събрание и предстои обсъждане и дебати по него или през следващата седмица, или след Великденските празници, когато се стигне до тази точка от дневния ред в Народното събрание. Иначе в доклада беше направен доста задълбочен анализ както на разходите, така на сделките, така и на назначенията в... (техн. прекъсване - бел.ред.) ... една година от управлението на г-н Станишев. Има доста, бих казал, разтърсващи констатации за корупция, злоупотреба с власт, заобикаляне на законодателството и съответно тежки конфликти на интереси или липса на контролни механизми, чрез които са се източвали парите на българските данъкоплатци, без да има какъвто и да е положителен публичен ефект върху качеството на живот в България.
Може ли да бъдете малко по-конкретен?
Мисля, че това е всъщност един много тъжен със своите изводи доклад.
Успяхте ли да го актуализирате с теми, които, общо взето, сега са актуални напоследък, например проектите "Цанков камък" и АЕЦ "Белене"?
Да, проектите "Цанков камък" и АЕЦ "Белене" всъщност отдавна са заложени и бяха основни теми на работа на комисията, така че те са съществено важна част от доклада, доколкото конкретно по тези два проекта има значителна, значителни съмнения за злоупотреби с обществени средства и съответно за непрозрачно харчене на милиарди левове от бюджета на България и от парите на всички нас данъкоплатците. Така че те са много сериозно анализирани.
Бихте ли се ангажирал с мнение, че освен на вниманието на парламента данните, които съдържа този доклад, са достойни за вниманието на прокуратурата?
Определено. Аз мисля, че в доклада има достатъчно много данни не само по сделките "Белене" и "Цанков камък", а и по доста други такива, включително и по отношение на начина...
Кои са тези други, кажете някои от тях?
...по който се е харчил бюджетът на България и са изразходвани милиарди левове за съмнителни проекти по най-непрозрачен начин и липса на контрол от страна на правителството. Така че има достатъчно много основания да бъдат сериозно разследвани редица сделки и действия на предишното управление.
Г-н Мавродиев, кажете кои са другите сделки освен "Цанков камък" и "Белене", на които сте обърнали по-голямо внимание?
Ами, вижте, в този доклад има сделки както например за които са анализирани, където има похарчени също доста средства, например т.нар. национална мрежа на държавната администрация. По този проект се оказа, че са похарчени над 170 млн. лева, които са пари на българските данъкоплатци, изцяло бюджетни средства. И до ден-днешен въобще тази система не е завършена и не функционира, тоест има нулев публичен резултат въпреки изхарчените 170 млн. лева. На същото ниво е, по същия начин е проектът за електронно правителство, където също са похарчени стотици милиони и няма никакъв публичен резултат. Разбира се, и много други сделки и проекти биха могли да бъдат посочени, част от които са известни и на обществото, като сделки във военното министерство, в Министерство на труда и социалните грижи и в други сектори.
Консултирал ли сте се с юристи по отношение на мнението им срещу кои конкретно лица биха могли да бъдат повдигнати конкретни обвинения?
Вижте, това не е било нашата работа като народни представители да водим, да имаме разследващи функции. Нашата цел е била да анализираме всички действия на предишното правителство по отношение на сделки и разходни назначения от гледна точка на икономическите процеси и логика, по които са се случвали тези неща, да проверим наличието или отсъствието на контролни механизми и съответно да видим икономическата полза и изгода за българските граждани, и ефекта от тези проекти. Всъщност това е била основната цел на анализа ни, както и да препоръчаме законодателни промени, които биха затворили възможни пробойни в националното законодателство, водещи до източване на национални средства и до корупционни схеми. А що се касае до това дали има годни данни за обвинения и съответно за разследване, мисля, че прокуратурата и органите на съдебната система имат достатъчно много данни в доклада, които насочват тяхното внимание за това, за да инициират разследвания.
