Меглена Кунева: Аз съм в политиката заради добрите

Преизбраният председател на „Движение България на гражданите” Меглена Кунева в студиото на „Седмицата” на Дарик:

Защо останахте?

Защото ме избраха.

Понеже изглежда... Искрено ли подадохте оставка преди четири месеца?

Абсолютно. Първо, така се прави. Значи, за мен приличието е искреност. Или, ако го кажа различно, аз съм искрена в приличието. Второ, защото исках да дам възможност, аз искам да има конкуренция в националния съвет, включително и за лидерското място. Аз искам да помогна на израстването на лидери в „България на гражданите”...

Нямаше конкуренция.

Рано е още. Рано е още.

Чувате ли иронични забележки - преизбрана със 100%... като и да се изброява един дълъг списък от такива, които са избрани с 99,9?...

Не, не, защото... Това е проект, който е на десет месеца, когато бяхме на избори, и защото всъщност лидерството минава през опит. Когато кандидатстваш за каквато и да е работа и попълваш данните си, не можеш да кажеш - първа работа ми е, нямам никакъв трудов стаж, обаче ме вземете за лидерска позиция. Това е много трудно във всяка една професия. Има нещо друго обаче. За националния съвет, който е висш орган, ние го направихме от 39 души, имаше, през новия устав, които са избрани, и областните координатори, които също ще бъдат избирани. Значи, за тези 39, за първата част, областните координатори стават по право, а за 39 места кандидатстваха 115 души, което според мен е добър знак.

А защо нямаше друг кандидат за лидер?

Ние можем дълго да говорим за „България на гражданите”, но не ми се струва, че на това трябва да посветим всичкото време. Анализирайте, ако искате. Това е положението в „България на гражданите” за момента и аз ще нося всички, цялата отговорност, всички тежести на моето преизбиране. Искам да направя, как да кажа, изявление пред вашите слушатели и пред нашите слушатели, пред моите колеги. Първо, много да благодаря, разбира се, за това доверие и да кажа следното. Аз съм в политиката заради добрите. Лошите не могат да ме откажат, но не могат и да ме задържат. Не го правя напук. Ние живеем в доста лошо време. Лилиан Хелман имаше един роман с името, със заглавието „Време на негодници”. Политическата система в България в момента доказва своята негодност. Така че е много лесно да се дръпнеш и да кажеш - аз не искам да живея в това време за негодници, защото то ще възпроизведе такива. Аз съм в политиката заради добрите. Заради това, че не искам да разочаровам хора, които са свестни, които са прилични, които са, да се върна към лозунга ни, които са нормални и които, както каза Йонко Грозев, не искам да стоя, омръзна ми да стоя отстрани и да недоволствам.

Само още един въпрос за партията, защото съм съгласен с вас, че чак такова голямо значение няма предвид и тежестта на самата партия, за да разискваме в детайли. Но...

Напротив, напротив. Напротив, г-н Вълчев, искам да ви кажа следното, аз мислих много по този въпрос. Нещата, които не преобръщат веднага хода на историята, ние ги смятаме, че са маловажни, а те всъщност са тези, които натрупват. Ние се променяме през еволюция. Примерно протестите... може би няма да свалят правителството, те могат да се заинатят и да останат, но протестите дават тласък на политическия живот в момента в България. Дават кураж, дават много неща. Няма да изброявам епитети. По същия начин една партия, която не е влязла в парламента, но не е купувала гласове, не е продавала името си, не е вършила неприлични неща, има такова значение на политически протест. И сега ще ви кажа едно сравнение, което ми хрумна скоро, и Априлското въстание не е освободило България, обаче е направило освобождението възможно. Така че полека с оценката на малките крачки.

„България на гражданите” я сравнявате с Априлското въстание.

Сравнявам всеки жест, който е жест на искрен политически протест в момента, за много значим. И се опитвам да предпазя всички ни от неглижирането на малките, но успешни стъпки.

Иван Стамболов, вашият колега, написа остър коментар срещу разделянето на партията по повод въпроса изборни по места или назначаеми от централното ръководство да са местните лидери. Конгресът, казва той, искал да ги избират. Направила сте манипулация по време на гласуването, за да се стигне до вашата позиция - да се назначават. След това обаче при повторното преброяване, което вече било честно, станало ясно, че целият конгрес иска да се избират. Това сигурно не е, процедурата не е важният въпрос, но защо в една партия на гражданите вие сте за назначаването?

Първо, нека да кажа, че „България на гражданите” като демократична партия и партия, която изгражда своята вътрешна демокрация и дисциплина едновременно, посвети много време на този дебат. Да се избира в софийска структура или във Варна не е трудно. Да се избира областен координатор в Кърджали или в Разград, където имаме малко членове, е много голямо предизвикателство. Тома Биков между другото, който ми каза, нашият колега, аз на първото гласуване бях за това да бъдат назначавани, но за да може, и това беше вероятно правилен ход, за да може да няма недоволно малцинство, о’кей, нека да се избираме. Аз нямам нищо против, защото всъщност по този начин отговорността е на плещите на местните организации. Сега очаквам местните организации да работят страшно много, за да може тези, които ще избират областното ръководство, да се съберат, да поддържат партиен живот, да няма такива грозни тактики, каквито виждаме в Народното събрание. Аз затова започнах с факта, че при отровена среда е много трудно да порасне нещо здраво и ние трябва много внимателно да го отглеждаме и оглеждаме. Ще работя с всички сили, за да има добра процедура и истински демократично избрани областни председатели. Мога да кажа, че това действително мен ме облекчава. Говорихме в някои от предишните ни събрания, че ние все едно ще го направим, но на една година още, докато нямаме голяма членска маса, ще бъде предизвикателство за малките организации. Аз пак казвам, представете си го в Шумен, добре, представете си го във Варна, добре, големи организации. Мръднете малко по-нататък, вижте как е в Кърджали и в Разград и ето защо хората, които бяха делегати от тези места, предпочитат да имат хора, които ще издирят, ще бъдат утвърдени. Те пак са избирани, само че са избирани от 70 човека. Аз имам и една друга тайна мисъл, която сега ще ви кажа открито. Аз бих искала да влязат повече жени в политиката. Ако мога да имам този лост за провеждане на подобна политика по места, аз бих дала повече шанс. Няма драма тук.

Как да се развърже възелът, завързан в парламента тази седмица?

С чест, ако може. Ето затова оставката беше възможност за управляващите още в самото начало, защото сега изглежда, че те наистина са хванати в капан. Сигурна съм, че нито на БСП, нито на ДПС им е приятно. То беше ясно, че „Атака” държи кворума, но мисля, че са в много, много неудобна ситуация. Мисля, че заспиват трудно и се събуждат с голямо напрежение. Не знам какво обясняват на членовете си. Няма как, то затова се подава оставка, защото няма как и по-добре е да погледнеш реалността в очите и да кажеш: добре. Меркел, забележете, Меркел в последната седмица каза: ако не мога да съставя правителство, ще направим нови избори. Това е огромна държава. Но как се водят преговорите там. Също изключително показателно, искам просто да привлека вниманието на слушателите ни. Значи, четем и казваме: ако Меркел направи коалиция, казват анализаторите, със социалдемократите, тя ще трябва да отстъпи тук, тук, тук и тук. Ако направи коалиция със „Зелените”, тя ще трябва да отстъпи тук и тук, и тук. А пък съответно социалдемократите трябва да отстъпят еди-какво си от своята програма и „Зелените” трябва да отстъпят еди-какво си от своята програма. Тоест ясно е, че коалиция се прави на базата на програма, която не отива в кошчето. Защо направиха коалиция, освен за да махнат ГЕРБ от власт, защо направиха коалиция партиите, които направиха коалиция? Аз смятам, че върху ролята на „Атака” в съвременната политика и при правителството на ГЕРБ, и при правителството на БСП и ДПС, ще бъде много дълго време анализирана в нашия политически живот, вероятно ще се напишат дисертации върху това. Защо се събраха? Защо преди ги използваше г-н Борисов? Той сега хубаво говори, че не, не, не, и „Атака” много лошо и ги държи. Ами, добре, той никога ли няма да използва „Атака”, или това е нещо, което е на масата, и който успее да посегне по-бързо, може да го дръпне. Защо, какво става там?

Възможна ли е широка коалиция?

Колко широка?

ГЕРБ и БСП. Може и с ДПС.

Ами, по-добре е да питате тях според мен, защото аз няма как да ви го кажа по причина, че съм твърде разколебана в доверието си в последователността на партиите. Ние всичките, знаете ли колко е интересно, когато пътуваш из страната, на хората си им еднакъв и това е най-голямото достижение на злото в политическия ни живот. Отиваш в Пловдив, както беше случай, на който аз съм свидетел, не свидетел, а участник - среща със земеделски производители, и те започват да обясняват, беше по времето на управлението на ГЕРБ, и те започват да обясняват какво е направил г-н министърът на земеделието Мирослав Найденов и да искат отговор от мен, ама, така, нападателно, казвам, вижте, аз съм от опозицията...

От другите.

... защо аз. Човекът за момент спира и в тези няколко секунди виждаш в очите му, че той ти казва, ама аз на кого да го кажа в последна сметка и вие всички сте ми еднакви. И това е най-лошото. Ние черпим всички доверие от една банка - политическата. Ако целият този кредит е изтеглен от ГЕРБ, от БСП, от ДПС, от партиите, които в момента управляват парламента, от „Атака”, откъде да се вземе?

Избори до дупка решение ли са?

Не до дупка, просто избори.

Винаги ще има хора, които да не харесват резултата.

А, не, не става дума за това.

България през тази година влезе в един цикъл, в който недоволните успяха един път през февруари да променят управлението. Сега вие настоявате, че са прави тези, които искат втори път да го постигнат, и то в рамките на няколко месеца. Това е възможно обаче да се превърне в един безкраен цикъл. Винаги ще има достатъчно хора да затворят Орлов мост и да пречат на всички останали.

Не е точно така. Това е аргументът на БСП, това е аргументът на БСП и на ДПС. И понеже ние имаме някаква част предпазливост в себе си като хора, си казваме, да, дайте да го обмислим. А не е вярно, не е така. Според мен е точно обратното - ако се откажеш от оставката като изход при политическа криза, това означава, че следващите ще могат да си купят каквото поискат и независимо какви безобразия извършват, което и да е следващото правителство, дори нека да предположим хипотезата, в която партии от Реформаторския блок, „България на гражданите” са вътре, ще кажат откъде накъде, няма да се поддаваме на уличен натиск, хайде де. Няма, сгрешили сме нещо, но на нас това не ни прави впечатление, няма да...

Да, но в цяла Европа има много примери, където правителствата не се поддават на...

Зависи за какво, зависи за какво и зависи дали могат да работят. Кажете ми може ли да работи този парламент, погледнете ситуацията, ние имаме първа политическа сила, която не е на власт, имаме втора политическа сила, която е на власт заедно с ДПС, дотук добре, и не знаем какво прави „Атака”. В останалите страни ситуацията, в която си заложник на партия от такъв тип, е просто недопустима.

Това означава, че вие сте съгласна с Бойко Борисов, че задължение на управаляващото мнозинство, а не на опозицията е да осигурява кворума.

Не съм привърженик на това парламентът да се превръща в трикове и, моля ви се, не ме бутайте в посока да съм съгласна с едните или да съм съгласна, щом не съм съгласна с БСП, да съм непременно съгласна с ГЕРБ. Не, за пореден път, не е така.

Чие задължение е, добре, нека не предпоставяме тезата, чие е задължението да бъде осигурен кворумът?

Ама какво значи чие задължение? Задължение е на всеки народен представител да ходи на работа и когато политиката се превръща само в тактика, това омърсява цялата среда. Утре така ще бъде, както е в парламента, така ще бъде във, партиите ща започнат така да си провеждат събранията. Защо БСП или ГЕРБ да не си направи вътрешните тактики? Аз съм уплашена за всички партии, защото те минават в момента единствено и само през тактика. Така се взима власт, така се избират политики, направления, през тактики. Това ли е начинът?

Случилото се през седмицата може да има последствията на лош прецедент от правна гледна точка, ако се приеме, че в седемдневния срок, това беше тезата на управляващите, в седем дни ако не се разгледа вотът, значи край, няма да се гледа, казваха те. Това би означавало, че всички следващи управляващи могат така да провалят всеки следващ вот.

Ами, ето, виждате ли, когато нямаш цел извън парламента, а целта ти е само в парламента как да докараш някакъв резултат, непрекъснато се сблъскваме с... Всъщност вие задавете за трети път един и същи въпрос. Вие ми казахте преди малко - ама не е ли задължение на управляващите да осигуряват кворум... Не, то е абсурд да се говори за задължение. И сега ме питате отново, подобен въпрос ми казвате - няма ли с тази процедурна хватка да пречи за в бъдеще...

Да се обезсмисли вотът на недоверие.

... да се обезсмисли вотът на недоверие. А преди това пък ме попитахте - защо пък да се поддават на уличен натиск и не е ли по-добре, независимо какво мислят хората, да си седят и да няма оставки, ние махаме оставката като възможен достоен изход от една политическа криза. Ами, ние с вас говорим вече десетина минути вероятно, говорим единствено за тактика, един път не казахме какво очакват гражданите от парламента.

Левицата твърди, и това го повтори Михаил Миков, че гражданите очакват редица социални спешни решения и че това правителство трябва да работи, за да вземе тези решения с помощта на парламента.

Вие имате ли чувството, че се чуват тези решения? Защото ако взимаш решения, без да имаш доверие, ако взимаш решения, върху които винаги тегне някакво съмнение, то тези решения са подсечени. И го знаем това. Затова се говори за легитимност, затова се говори...

Знаете какво отговарят от левицата. Те казват - да, чу се, защото, първо, децата, които тръгнаха на училище, получиха повече пари, защото хората, които не могат да си плащат тока и отоплението, получават вече по-високи помощи...

Това са същите аргументи, каквито имаше господин Борисов...

Това казва левицата.

Това са същите аргументи, които имаше господин Борисов и неговата партия, само че с магистралите. И те го свалиха от власт с тезата - може да строиш магистрали, ама всъщност ти правиш Мирослава Тодорова, ти правиш подслушването и така нататък. Тоест виждате ли... Утре ГЕРБ, която е опозиция, може да излезе и да започне да наддава, да каже - вие давате пет лева върху пенсиите, ние пък ще дадем шест, и така нататък. А всъщност работата е, че когато държавата не функционира нормално, инвеститорите бягат, заемите се увеличават. И това, че на един пенсионер ще увеличиш заплатата с пет лева, а децата му ще са безработни, не върши работа. Т.е. за да тръгне държавата напред, трябва да сменим модела.

„Синьо единство” постави въпроса как да се управлява Реформаторският блок. Те предложиха нещо, на което не се чува отговор от останалите. Те казаха - искаме да има ротационно председателство. Вие за или против сте? Или ако няма да е така, как предлагате да е?

Когато Рефоматорският блок вземе решение по този въпрос, ще излезем с общо становище. Аз не съм негов говорител.

А каква е позицията на „България на гражданите”, тъй като сигурно...

Позицията на „България на гражданите” първо ще бъде обсъждана в Реформаторския блок и тогава ще излизаме навън с коментари. Трябва да има вътрешна дисциплина. Искам да кажа освен това, че по време на Националното събрание, за което говорихте, на „България на гражданите”, се прие една много важна резолюция. Първо, аз обещах, че няма да говоря за никакви коалиции, ако нямам подкрепа от най-висшия орган, включително и вътре в Реформаторския блок. Такава резолюция се прие. Тя е всъщност с мандат за преговори за тясно сътрудничество, с възможност за коалиция, с партии от Реформаторския блок. Аз смятам, че е важно да се запази раформаторската инициатива и да се разширява през граждански съвет, през представителство на други партии, тоест да не слагаме край на увеличаването на Реформаторския блок, защото ние трябва наистина да сменим модела. Няма да стане изведнъж, вероятно ще има много малки успешни и неуспешни въстания, но без тя не може... и Реформаторският блок е длъжен да прави тези политически въстания.

Какво казвате на онези, които смятат, че трябва всъщност да има единна дясна или реформаторска партия, че всъщност въпросът, който имам чувството, че ви подразни, как ще се управлявате, как ще се управлявате...

Не ме подразни. Напротив, ни най-малко.

... всъщност ще доведе до това, което представляваше ранният Съюз на демократичните сили...

Вероятно ще измислим нещо по-добро. Защото минаваме на друго стъпало. Хубаво е, че има хора, които с опита и с политическата си биография знаят как е било в началото на 90-те години, наясно са с плюсовете, наясно са с минусите. Ние вървим към политическа иновация. Не непременно... Иновацията не е откритие, иновацията е нещо ново. Може и да се стигне до откритие. Всъщност помислете си самата демокрация какво е. Демокрацията идва да замести тиранията. Тя е нещо ново като политическо управление, нова формула. Аз съм абсолютно сигурна, че ние сме на прага на друг тип демокрация, заради технологиите, заради много други неща. Имам амбиция това да го направим през Реформаторския блок. Гражданският съвет беше стъпка в тази посока. Тази седмица ще излезе първата ни политика, икономическата политика, и всички са много въодушевени, защото икономистите работиха добре. Това е първото абсолютно уеднаквяване помежду ни. Пет теми имаме. Първата, първата е икономическа. Много тежка ще бъде съдебна реформа, тази тема ще бъде много тежка. Моята свръхзадача е да направим конституционно мнозинство в парламента. Това няма да може да стане вероятно само с Реформаторския блок, но това е страшно важно...

Парламентът тази седмица кворум не може да направи, вие за конституционно мнозинство говорите...

Да, но човек трябва да погледне и малко нагоре, да вдигне билото...

Да приемете ли БАСТА, ако зависи от вас? Има ли място БАСТА, тази нова партия на хора, бивши от ГЕРБ, в Реформаторския блок?

Защо ми задавате този въпрос? Какво ви накара?

Защото четох, че те искали.

Какво ви накара?

Ами, те искали.

Ами, питайте ги тях защо са го направили... Аз не съм...

Вие трябва да кажете... Един иска да влезе в един съюз. И ние питаме съюза иска ли съюзът да ги приеме?

Вие ми задавате сериозно този въпрос?

Да, задавам ви, тъй като по-късно ще участва и от тях човек в това студио. И тях ще ги питам те защо искат. Аз ви питам вие искате ли...

Този въпрос не е бил предмет на разглеждане от Реформаторския блок. Ако се опитам все пак да върна нашия разговор в рамките на абсолютно сериозното, ще ви помоля... за мен политиката е смъртоносно сериозна в момента... ще ви кажа следното. В Европейския съюз, когато кандидатстваш дори и за членство, първо минаваш един период, в който много дълго те наблюдават, пропускам въпроса ви за БАСТА, говоря по принцип, много дълго те наблюдават. И на никой не би му хрумнало примерно да преценява дали може да влезе в Европейския съюз страна, в която няма никаква демокрация и която е обект на критика от страна на всички демократични държави. Ако се види някъде потенциал и желание от двете страни, се правят срещи, правят се съвместни изявления, минава един период на проучване и едва тогава се започват разговори по същество. Аз съм изключително решена тези практики, които съм научила през другото време на преговорите и в Европейската комисия, да ги видя тук. Така че разчитайте от моя страна на тази моя дума. Наблюдавам, мисля, давам си време, говоря с колегите си от Реформаторския блок. Това е.

Това би означавало, че Реформаторският блок, ако се сбъдне това, което искате - избори веднага, би участвал в тези избори в не по-широк състав, от който е в момента, тъй като ще трябва време да се наблюдава всеки друг?

Има партии, които биха могли да съкратят много силно времето си, било заради исторически сложилите се позиции, които имат, било по причина на много, на много сериозни позиции днес, които заемат, на много сериозен интелектуален потенциал днес, който демонстрират. В България времето е много бързо всъщност. Понякога за месеци се случват неща, които показват образа или разрушават образа на хора. Нещо, което в други страни им отнема повече време. Както се казва, г-н Вълчев - времето е в нас. А това време е много сложно в България.

Като заговорихте за време, та стигнахте до въпроса, с който завършвам с всички този разговор.

Колко е часът ли?

Какво ще има значение след 10 години от случилото се тази седмица?

Хубав въпрос. Аз...

Това е въпросът на царя. По повод на нещо, дето никой не може да се сети в момента...

Впрочем аз... Да, много мъдър въпрос.

... какво е било 2007-а.

Аз ви отговорих и ви моля да го запомните, казах го и през тази седмица, че трябва да запомним добре този ден, в който „Атака” реши кворумът и реши съдбата на Народното събрание. За мен това е нещо, което ще има значение оттук нататък, а вероятно и след 10 години. „Анализирай това”, както казваше един филм.