Седмата световна среща на българските медии ще се състои от 25 до 29 май в Холандия. Организатор е Българската телеграфна агенция (БТА). Темата тази година ще е "Медии и пари". Официалното откриване на единствения форум, събиращ български журналисти от страната и света, ще бъде в Хага, а работните заседания ще са в близкия град Хилверсум. Идеята на седмата среща, както и на останалите досега, е наред с обсъждането на важни от дневния ред теми за медиите, да бъде промотирана България. Гости ще са политици, представители на медиите и бизнеса. Срещите се провеждат от 2005 г. Домакини са били градовете София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена. За предстоящата в Холандия Светослава Кузманова разговаря с генералния директор на БТА Максим Минчев.
Медийната среща, която организира БТА за 7-а поредна година ще бъде в Холандия. Защо Холандия? Защо отново Европа?
Причините са няколко. В Холандия има български медии - сп. "Диалог", уеб сайт emigrant-bg.com, както и други издания. В страната има и не малка българска диаспора. Говори се за 15 000 - 20 000 души. Освен това има и голяма студентска колония. България е в специфични отношения с тази страна. Имиджът ни там е на приливи и отливи. В момента правителството, което е на власт в Холандия, поддържа по някакъв начин правителството на България, но от друга страна имиджът ни не е най-висок именно в тази част на Европа. В контекста на нашето присъединяване към Шенген една добра реклама би била много полезна. Трябва да имаме предвид и факта, че през 2009 г. Холандия е водеща страна по инвестиции в България, което само по себе си показва, че при едно добро представяне на България и при една добра презентация, а нашите срещи са именно такива, може да разчитаме на по-позитивен резултат. Не на последно място е и партньорството, което имаме с холандската осведомителна агенция ANP. Тя е една от водещите в Европа. Мястото, което сме избрали за срещата, е едно малко градче близо до столицата Амстердам и до другата административна столица Хага. То се нарича Хилверсум и което е известно като медийния център не само на Холандия, но и на Западна Европа (б.а. Хилверсум се намира на 30 км югоизточно от Амстердам и на 20 км северно от Утрехт. По данни от 2006 г., населението на този холандски град е 84 000 души. Хилверсум е известен и с това, че през 1958 г. градът е домакин на третото издание на конкурса "Евровизия"). Там са дислоцирани най-големите телевизии, радиостанции, вестници и агенции на Холандия. В Хилверсум има уникален по своите мащаби, архитектура и история Музей на медиите. Т.е. много са факторите, които биха могли да обезпечат позитивния резултат от една такава среща.
Имате ли представа какви са българите, които живеят в Холандия, какви са емигрантите там? Питам Ви, защото това би задало и тона на българските медии, които излизат в страната.
Холандия е особена страна. Тя е водеща в областта на финансите и икономиката. В същото време, като бивша колониална империя тя е толерантна към чужденците, които живеят в нея, но и държи на строгото спазване на законите и налагането на категоричните и класическите принципи на европейска демокрация. "Пъстрота" може да бъде думата, която определя българската колония там : има интелектуалци, има хора, принадлежащи към средната класа, има хора от смесени бракове, които представят добре страната. Имаме и много голямо количество студенти. Заедно с Великобритания Холандия е едно от атрактивните места за обучение на младите хора от България. Очевидно е, че имаме и гастарбайтери в чистия им вид. Може би има и хора, които не създават най-добрата представа за България в холандското общество, но такива има почти навсякъде. Пъстра е картината на българите, които живеят в Холандия, а самата страна, поради своята специфика, е разположена и дислоцирана така, че те са разпръснати и за нас ще бъде сравнително трудно да ги идентифицираме. Но при всички положения българската диаспора в Холандия едва ли се отличава повече от тази, която имаме в страните от Западна Европа, тъй като тя е може би в Холандия в най-класическия си вид. За домакинство на 7-та поредна среща претендираха и нашите колеги от Кипър, където имаме не малко нашенци, които живеят и работят там. Претендираха още от Чехия, от Унгария, от Украйна, от Англия, от Франция. Т.е. на много места, където има българи, български език и български интерес чрез своите медии са готови да направят тази среща.
Може би догодина ще избирате измежду тези държави.
Дано. Няма значение къде ще бъдем. Дали ще бъдем в Западните покрайнини, Молдова или Канада за нас няма толкова голямо значение. По-важното е да се съберем, да видим какво се е променило за една година, какво можем да направим, как можем да обслужваме национална кауза, как можем да разискваме теми, които се отнасят не само нашия занаят. Българската диаспора навън има и много важно икономическо значение за нашата страна. Според някои данни, които мисля, че са официални, миналата година над 1,5 млн. евро са постъпили обратно в страната именно от българите, които работят в чужбина. Това не е малко перо за бюджета на държавата. Мисля, че тези срещи в своя генезис и в своята основа имат положителен предварително гарантиран коефициент на полезно действие.
Какво ще извади "на показ" сега тази среща в Холандия? Каква ще е темата?
Темата е "Медии и пари" и в нея искаме да говорим за някои неща, които постоянно са във фокуса на нашето внимание - икономиката на медиите, собствеността на медиите, монопола, свободата на словото, рекламата в медиите, взаимоотношението между власт и медии, държавата като собственик на медии и държавата като мащеха на медии. Нека да не крием - тези въпроси, които искаме да поставим в Холандия са в дневния ред на нашите медии всеки ден.
Ще се съгласите ли с тезата, че тези подтеми, които изброихте, у нас може да изглеждат важни и наистина да са проблем, но за колегите в чужбина да звучат странно?
В известна степен някои от темите са с по-голяма тежест тук в България, а други пък ще са много по-интересни за колегите ни в чужбина. Но по някакъв начин, червената нишка "икономика и пари", която минава, мисля, че се отнася за всички. Ние имаме, по желание на самите участници, 3 дни, в които ще обсъждаме тези неща и съм убеден, че всеки ще намери своя интерес в тази среща.
Колко участници очаквате?
Този въпрос винаги е много особен. Във Виена миналата година очаквахме да има 120 участници, а те бяха повече от 200. Нашият медиен форум е открит. Той в последните години остана единствен в България, след като го няма този в Банско, на Българската медийна коалиция, и медийният фестивал в Албена. Това, само по себе си съм убеден, ще провокира по-голям интерес и аз очаквам много хора. Надявам се, че всеки, който дойде, няма да се чувства зле и ще намери място в нашите дискусии и интересна културна програма.
А каква ще е тя?
Това е въпрос, по който още умуваме. Имаме няколко идеи. Но тази културна програма в случая, няма да бъде толкова силно изведена като акцент както в Рим, Мадрид или Виена, защото самата тема на медийния форум диктува друг дневен ред, но ще положим много усилия да направим една добра реклама на нашата страна в холандското общество.
Понеже вече имате натрупан солиден опит с организацията на тези форуми, може ли да кажете дали се множат българските медии, които излизат зад граница?
Българските медии зад граница според мен са огледало на българските медии в България. Както в нашата страна всекидневно стават сливания, раздели и фалити, така по същия начин се случва и навън. Пример: когато направихме първата и втората срещи, съответно в София и Чикаго, медийната картина в американския град беше една, а днес е съвсем друга. Тогава там имаше четири или пет вестника, от които три с много големи тиражи. Имаше освен това две телевизии, радио и два-три сайта. Сега икономическата криза и самата промяна на цялата инфраструктура на Съединените щати доведе до редуциране на тези медии и до засилване на едни или други. Т.е. в българските медии и навън има голяма динамика. Появяват се нови. Разбрахме, че има нов информационен сайт, който е много интересен и голям, на българите в Южна Африка. Миналата година се появиха колеги от Португалия, от Обединените арабски емирства. Някои от вестниците умират, други минават в електронен вариант. Някои се засилват и се радват на добра рекламна политика, други изпитват икономически трудности. Т.е. това, което се случва в България, е огледало на това, което се случва там. Тук искам да използвам случая да благодаря на Дарик радио, защото то е едно от малкото български медии, активен участник в досегашните шест форума, съорганизатор поне на два от тях с много активно присъствие, с изключително голяма медийна подкрепа и партньорство и аз мисля, че както БТА, така и Дарик радио е пълноправен участник и организатор на този форум и затова предварително съм убеден, че и сегашното ни сътрудничество ще даде добри плодове.
