Интервю с лидера на СДС и съпредседател на "Синята коалиция" Мартин Димитров в „Седмицата" по Дарик
Вие как си обяснявате, че втора седмица правителството не приема антикризисните мерки. Може ли да се окаже фатално това закъснение?
В криза е много лошо да има несигурност и неяснота и да има постоянно нови и нови мерки. Това шашардисва хората. Аз вече чувам за някои фирми, които, не знаейки какво ще им се случва, самата непредвидимост ги кара да спрат да плащат данъци, което е много лош сигнал, между другото.
И което още повече изпразва хазната.
И което още повече изпразва хазната. Лошо е в криза да има и несигурност, и хаос. Трябва да има ясна визия и план за действие от тук нататък. В най-кратки срокове правителството трябва да стане и да предложи мерките. Ние предложихме в нашата антикризисна програма антикризисен щаб, който да включи всички парламентарно представени партии, синдикати, работодатели, т.е. нужен е и национален консенсус. А иначе доста наши предложения, на СДС, бяха възприети от кабинета. Нека ви напомня за генно модифицираните организми - след една много тежка битка, позицията на СДС беше възприета от 41-ото Народно събрание. Нека да ви напомня за нашата позиция срещу увеличението на здравната осигуровка, отново в крайна сметка успяхме на базата на добри аргументи да убедим колегите от десницата в парламента да ни подкрепят. Така че затова си заслужава всяка битка. Тя е в името на хората.
А вие как си обяснявате, че управляващите не търсят мнението ви. За разлика от ДСБ вие обещахте въпреки това да продължите да давате идеи на ГЕРБ по тези мерки.
Ние не ги даваме даже на ГЕРБ, даваме ги на цялото общество, защото има смисъл да бъдеш в парламента... Ние се възприемаме себе си като коректив - хора, които подкрепят добрите идеи и когато се прави нещо грешно, сме категорично против. В тази тежка ситуация да не се търси диалог, да не се търси най-доброто решение, когато хиляди хора са на улицата вече безработни, други хиляди хора са на прага да останат на улицата и много фирми са пред фалит, не е отговорно да не се търси диалог докрай. Иначе ние компромиси обаче няма да правим, т.е. мерки, които според нас не са правилни и няма да ги подкрепим, като например увеличаването на ставката по ДДС не трябва да се случва.
А от снощи, между другото, дори дойде новината, че даже не с 2, а с 4% се обсъжда увеличението на ДДС до 24%.
Аз чух, че някои с 20% искат да увеличи - да стане 40 т.е., но въпросът е, че това е несериозно, защото, когато натовариш с нови данъци бизнеса в критична ситуация, убиваш кокошката, която снася яйцата, която плаща данъци и която внася в хазната, т.е. ти, ако убиеш кокошката, после как ще очакваш някой да плаща в хазната? Кой точно ще плаща? И в тази критична ситуация трябва да се търси наистина ограничаване на излишни разходи, където потенциалът е огромен. Привличане на нови приходи през приватизация през фондовата борса също. Нека да се видят сделките на миналото правителство. Тези 2 млрд., които са на базата на анекси и договори, за които не е осигурено финансиране и във вашето студио беше казано, че са обект на проверка от прокуратурата, нека да се понесе отговорност за тези сделки, а там, където се открият злоупотреби, част от парите могат да бъдат върнати на държавата.
Стига да са в наличност, защото според мен в наличност почти няма, и въпросът е какво на практика може да напълни, и то в кратък срок, държавната хазна и да запълни тази бюджетна дупка в, нали, дефицитът, бюджетният. Т.е., като казвате, че не е желателно ДДС, то действително съдира кожите на хората, потреблението ще спадне и под нулата, така, образно да се изразим, то тогава какво би могло? Ето, обсъждат се някакви мерки, които например лично на мен ми изглеждат палиативни. ДДС... Това, 10% върху тото, "Еврофутбол", хазартни игри, нали? 10-процентно намаление или повече даже на това, което свободните професии, признатите разходи, с които се намалява, нали? Падане тавана на обезщетенията за безработица. Всичко това ще оправи ли нещата? Тоест какво трябва генерално да се свърши, за да вдигне икономиката, бързо да запълни дупката в бюджета, дефицитът, бюджетният, и по някакъв начин да ни изведе, всички искаме, възможно по-бързо от тази криза.
Генерално, първо, трябва да се прегледа ефективността на всички разходи в бюджетната сфера. Това е един много голям въпрос. Чувам някакви хора да обясняват как това било свършено. Не е свършено и не е правено от 10 години в България. Това е най-важният въпрос - да се види кой какво прави, защото, като се направи един такъв анализ, ще се види, че част от администрацията не ни е нужна. Друга част трябва да получава по-висока заплата, защото е претоварена, но една част определено не ни е нужна. Този анализ трябва да бъде направен и аз не мога да разбера защо не се прави. На следващо място, България има имоти и в България, и в чужбина на различни министерства, на различни ведомства, които спокойно могат да бъдат продадени. Вчера разговарях с наши депутати. Разказа ми един от моите колеги, че в Унгария имаме 3000 квадрата резиденция в Будапеща. За какво ни е това нещо, т.е. има много излишни имоти. Преди да посегнем на доходите на хората през увеличаване на данъците, нека държавата да се отърве буквално на висока цена, получавайки най-много приходи в бюджета от всички имоти, които са излишни. Това включва и концесиите на летищата. Това е модерният начин, съвременният начин да се потърсят едновременно повече приходи, едновременно летищата да станат по-добри, по-безопасни и с по-добро обслужване. Да се мисли в тая насока. Другото са мерки, които буквално едни хора, които са на ръба на фалита и които се колебаят дали ще оцелеят, ще ги вкара с пълно отчаяние и те ще предпочетат да се откажат от това, което правят, да фалират, да уволнят хора, като им вдигнат данъците посред кризата. И на последно място, да не забравя, са европейските фондове. Значи, в тази ситуация единственият огромен свеж ресурс са европейските фондове и тук новият министър буквално не трябва да се прибира вкъщи. Той пое огромна отговорност да си извоюва правомощията, да скърца със зъби, да наложи правила и еврофондовете 2010 г. живи-мъртви трябва да са тук, ефективно използвани в България. Това е много повече от увеличаването на ставката по ДДС, това е много повече от всичките други мерки вкупом, обсъждани и необсъждани до момента.
Премиерът като че ли се договори с Барозу поне за пари за пътища, за рехабилитация и строеж. Доколко е основателно обаче неговото притеснение, че ситуацията в Гърция може да попречи на нашето приемане в еврозоната? Изобщо виждате ли паралел, дали можем да се окажем и ние в ситуацията на Гърция и тогава един заем от МВФ да е последната ни мярка, както всички икономисти сочат? Добре, ама това води голяма задлъжнялост, която ние трябва да връщаме след това.
Ситуацията е в момента в България управляема. Т.е. ако бързо се вземат мерки и се състави план, няма да изпуснем юздите, това, което стана в Гърция. В Гърция ситуацията вече е неуправляема. Въпросът е, много скоро кабинетът трябва да каже ясно на обществото какво прави, ясен план, който да бъде подкрепен максимално широко. Това липсва в момента, както е казал поетът, със страшна сила. И всяко забавяне прави ситуацията по-тежка и по-тежка. Така че в най-скоро време трябва да излезе премиерът и аз смятам, че той трябва да дойде и в парламента, и да разкаже, заедно със своя финансов министър, мерките, които смята да предприеме и да поиска максимално широка обществена подкрепа, защото нещата се влошават от ден на ден в България и това е страшно обезпокоително.
Къде всъщност да търсим причината за това забавяне на мерките според вас, липсата на опит, експертна компетентност, начина на взимане на решения на това управление? Прави впечатление, че за всичко чакат да каже думата си премиерът Борисов.
Моето лично мнение е, че ГЕРБ не очакваха да заварят толкова тежка ситуация в България, не очакваха проявленията на кризата да бъдат толкова трудни, не очакваха предишният кабинет да е оставил наистина чак толкова тежко наследство и това никой не трябва да го забравя. Станишев и компания забъркаха много тежка каша и сега не трябва самодоволно да се усмихват и да гледат, а трябва да е ясна тяхната отговорност. Но това мен не ме успокоява, защото хората знаят много добре тежкото наследство. Въпросът е как сега им помагаме да живеят по-добре. И давам друг пример. За мене е необяснимо защо правителството не даде ясен план на разплащане на задълженията към тези фирми, които са били добросъвестни и са си изпълнили проектите, които са имали ангажимент и договори с държавата, и този план да бъде за година-година и половина напред? Но с един такъв план всяка фирма може да отиде в банка и да поиска финансиране, и това да я спаси от фалит, т.е. няма нужда даже държавата да й дава дълг, специално за тези фирми. Има нужда да им даде ясен погасителен план, план на разплащане, при който всяка фирма. Банките в момента имат ликвидност, имат свободни пари. Всяка фирма отива, спасява се от фалит по тоя начин и оживява, знаейки какво ще й се случи. Вместо такъв ясен план, който да е по месеци кога какво се плаща, има една тотална неяснота дали въобще ще си получат парите. И една част от фирмите само заради тази неяснота ще фалират.
Безсилие на икономическия екип ли е това, вие как си го обяснявате? Смятате ли за достатъчен професионалния, пък, ако щете, и интелектуален капацитет на икономическия екип и всъщност СДС готов ли е да предостави някакъв такъв, да предложи?
Ние написахме наша програма, която подарихме на кабинета и на правителството, и на обществото, разбира се, така че помощта е, помощта е налице и това беше първата програма в тази трудна ситуация, която беше представена пред цялото общество. Това, което мога да ви кажа, виждам желание за работа и виждам добри идеи, които са, общо взето, тръгват от Дянков, но той ми изглежда много сам в това правителство.
Вие му дадохте доверието си, получи го от вас като чисто политически знак след скандала с президента. Може ли да продължи да му бъде гласувано това доверие и по отношение на битката с кризата?
Всичко зависи от това, което ще се случи през следващите дни и седмици. Наистина трябва правителството да излезе с ясен план какво прави, иначе рискува ситуацията от управляема да стане неупрявляема, искам отново да подчертая този много важен за нас въпрос. Иначе ние от СДС сме готови да помагаме по всякакъв начин просто защото не може хората да са на прага на бедността, много български граждани, и ние да се занимаваме с други игри или игрички. Така че призовавам всички да бъдат максимално отговорни. Но в крайна сметка е редно премиерът и правителството да излязат с ясна програма и да се опитат да я защитят и да потърсят подкрепа за нея. Това трябва да стане веднага.
Година и половина поиска премиерът доверие от българските граждани, за да изведе страната от състоянието на такава криза. Ще му стигнат ли? Дали не прилича на 800-те дни на бившия премиер Симеон Сакскобургготски?
Аз искам да предупредя за нещо. Представете си, един кораб е получил пробойни и събира вода, и започва малко по малко да потъва, понякога е по-важно всичките моряци да изоставят цялата работа и да се хвърлят да източват водата, и да спасяват кораба точно в този момент, защото няколко седмици закъснение, няколко дни закъснение в една такава ситуация може да коства въобще потъването на кораба. Така че премиерът сега трябва да помисли по-сериозно за бюджет 2010, за неговата актуализация, нещо, което ние искаме в средата на годината и това ще бъде добър ход. За мерките сега и за докарването на еврофондовете в България сега, защото той за година и половина хоризонт в момента не може да мисли, т.е. това не е правилна цел. Правилната цел в момента е, първо, как да стабилизираме икономиката 2010 г., като опазим, основен критерий да опазим най-много работни места и хората да не останат без работа, това е най-важната цел. След като това бъде направено, веднага след това трябва да се мисли за година и половина, и въобще за, което като го усещам като хоризонт е президентските избори.
Като заговорихме за избори, вие подхващате темата, доколко доверието на хората към ГЕРБ е останало, запазило се е на онова ниво, което беше преди изборите, дали спада в тази криза? Каква е тенденцията според вас, защото премиерът често говори за предсрочни избори?
В криза е ясно, че който и да управлява, губи доверие. Това, което ГЕРБ трябва да си дадат сметка, е, че колкото по-неясен е техният план на действие, толкова повече доверие ще загубят, това е ясно. Ние, бидейки коректив, нашата цел е проста - максимално добри идеи да се реализират в България оттук нататъка. СДС смени поколенията. Голяма част от нашето ръководство са хора на 30 години и аз смятам, че това е предпоставка да работим за нова десница в България дотолкова, доколкото за мен ГЕРБ е центристка партия.
Доколко полезни биха били едни предсрочни избори изобщо за страната ни?
Безотговорно е в момента да се мисли за предсрочни избори, защото, представете си хиляди хора, които отиват с настроението всеки ден на работа ще ме уволнят ли днес или няма да ме уволнят, и тази фирма, която работи от доста време вече, ще я има ли или няма да я има, и тогава да си пуснат телевизора в офиса и да видят едни политици, които им казват, че с желание да си изяснят междупартийните отношения и кой е по-голям юнак, отиват на предсрочни избори. Хората, като го видят това, ще спрат телевизора и ще си дадат сметка, че имат срещу себе си абсолютно безотговорни хора. Въпрос на отговорност в момента е. Имаме право да си организираме предсрочни избори тогава, когато сме стабилизирали икономиката и когато хората са спокойни. Когато хората се борят всеки ден за хляба и дали ще имат работа или не, е абсолютно безотговорно да се организират предсрочни избори.
Всички партии биха изгубили, казвате, в тази ситуация.
Най-страшното е, че не партиите, а държавата и икономиката ще загубят, това е по-страшното.
Следващата седмица предстои дискусия в парламента по внесеното в петък искане за импийчмънт на президента Първанов. Смятате ли, че мотивите ще издържат в Конституционния съд? Защото, що се отнася до гласуването в пленарна зала, съдейки от 162-та подписа отдолу, най-вероятно то ще мине и ще тръгне към Конституционния съд.
България е парламентарна република, т.е. най-важният орган на държавата е парламентът. И когато парламентът свали своето политическо доверие от президента, той ще бъде вече президент със свалено политическо доверие от парламента. А решението на Конституционния съд ще бъде на база правни аргументи, които те ще разгледат отделно. Но независимо какво ще реши Конституционният съд, г-н Първанов, ако всеки, положил своя подпис, не промени своето мнение, каквито неща сме виждали в България и нищо не би трябвало да ни учудва, но ако всеки удържи на дадената дума или на дадения подпис по-точно, г-н Първанов ще бъде президент със свалено политическо доверие - единственият в целия свят в момента в такава ситуация, и най-вече в Европейския съюз. Което ясно означава, което ще бъде ясна санкция на Народното събрание и през Народното събрание на българските граждани за много от неговите действия, направени през последните години. В което аз включвам това, че той не каза, че е бил агент на Държавна сигурност, преди да бъде избран, а го каза след това, като го каза през някакви патриотични нотки, които ние не разбираме, никога не сме разбирали и никога не сме одобрявали, защото за нас Държавна сигурност е символ на злото в България. А освен това той създаде тройната коалиция, която също беше едно правителство, което върна България години назад. Това от морална и от политическа гледна точка са злини за България.
Възможните варианти за изход са два, както знаем - да успее или да не успее импийчмънтът, т.е. да бъде снет предсрочно държавният глава с решение на Конституционния съд или да остане на поста. Ако импийчмънтът не успее и Първанов остане на поста, казвате, той вече няма политическото доверие в себе си. Не означава ли това война без правила? Не му ли обявявате всъщност война без правила?
Напротив, има правила и това е две трети от народните представители в парламента да заемат една позиция. Това са хора, които имат глави на раменете си и ако наистина над 160 души гласуват за отстраняването на г-н Първанов, явно той е сгафил много сериозно. Така че правилата са ясни и те са едни и същи от 20 години насам. Процедурата по отстраняване на президента винаги е била тази. Аз смятам, че той сам си е виновен. В разгара на кризата да предизвика вторична криза в момент, в който финансовият министър търси диалог и ние смятаме, че трябва да се търсят консенсуси и общи позиции, той предизвика криза. Така че за мен самата процедура по неговото отстраняване е антикризисна мярка дотолкова, доколкото той сам предизвика криза, и то криза в институциите.
Ако импийчмънтът обаче успее и Конституционният съд свали от поста Първанов, не ви ли притеснява, че Първанов ще бъде заместен от вицепремиера Ангел Марин? Тук искам да припомня, че всъщност вицепрезидентът, така, образно да се изразя, сам заплаши със себе си, каза - да, ама идвам аз на поста. Да ви припомня нещо, което повечето ни слушатели вероятно са забравили, че 2001 година, преди той да стане вицепрезидент, беше кандидат- депутат на ДПС и водеше листата й в Стара Загора. Значи, на мястото на Първанов... Кое зло е по-голямо всъщност, как приемате сядането на вицепрезидента Марин на това кресло на държавен глава?
Аз мисля, че не трябва да се мисли в тази посока и не трябва да се разсъждава в тази посока, това е посоката на политическите игри. Аз смятам, че действията на Първанов изискват да му бъде потърсена политическа отговорност, без да се правят тънки сметки какво става след това. В живота е много важно човек да постъпва принципно, без да се увлича в политически игри, които винаги се обръщат срещу него в крайна сметка. Само след година и нещо има президентски избори и аз се надявам и съм убеден, че г-н Първанов вече няма да е президент, той и по конституция не може да се кандидатира, надявам се и вярвам, че и г-н Марин няма да бъде нито президент, нито вицепрезидент. Така че този проблем, когато му дойде времето, ще бъде решен също.
Всъщност говорили ли сте на председателски съвет да поканите държавния глава да присъства при обсъждането на искането, макар да не е задължен да го прави? Ще го поканите ли очи в очи за сряда?
Той според мен досега трябваше да дойде в Народното събрание и да обясни своята позиция, тъй като институцията на президента е обединителят на нацията. А той това, което направи през последните месеци, разедини нацията в ситуация на тежка икономическа криза. Така че той някак си не се справя с основната си функция на президент. Досега трябваше да дойде в парламента и да обясни мотивите си. Дали ще дойде на самата процедура по неговото отстраняване, мога само да гадая.
Т.е. не сте сигурен, по-скоро смятате, че държавният глава няма да застане очи в очи срещу мотивите за свалянето му.
За мен един човек, който има какво да каже, трябва да дойде и да се опита да защити своята позиция, колкото и слаба да е тя.
