Бившият конституционен съдия Любен Корнезов от БСП бе събеседник на "Денят". Макар дебатът по искането за предсрочното отстраняване на президента Георги Първанов очаквано да беше по-скоро политически, отколкото юридически, именно проф. Корнезов сложи началото му, като дори той излезе от експертното говорене.
Очаквахте ли, професоре, такъв развой на гласуването днес - РЗС в последния момент да оттеглят вече дадената подкрепа за отстраняването на Първанов?
От юридическа гледна точка нямаше съмнение, поне го казвам за себе си, че мотивите, с които се искаше отстраняването на президента, т.е. обвиненията срещу президента са крайно несъстоятелни и не може с тези обвинения да бъде отстранен държавният глава. Разбира се, в парламента не се говореше с аргументи...
Аз искам обаче онзи професор Корнезов от политическото говорене.
... по-скоро, така, с политически пристрастия и до последния момент, бих казал, не беше ясно какво ще направят и как ще постъпят народните представители на Яне Янев, т.е. народни представители, избрани с бюлетината на РЗС. И не бих казал, че съм изненадан, но съм удовлетворен, че в края на краищата българският парламент като краен резултат, защото този резултат не е само на територията на България, в края на краищата да отстраниш и да искаш отстраняването на държавния глава е изключително важен въпрос и в международните отношения, приключи до днес. Това е добре, ми се струва, не ми се струва, а съм убеден, за всички нас и сега е въпросът какво ще правим по-нататък. Дано институциите, имам предвид и финансовият министър, правителството като цяло, парламентарното мнозинство и, разбира се, държавният глава г-н Първанов да постъпят държавнически. Една страница е затворена, тя ще остане в историята ни, и да подадат ръцете си, за да може всички власти да си сътрудничат, а не да воюват помежду си. Надявам се с, така, най-най-добри чувства, не само чувства, а и държавнически чувства към всички, и се обръщам, ако могат да ме чуят. Тези, които... дали са кой първи, кой втори, кой трети забъркал този конфликт, да сложим точка на това и да се борим не помежду си, а в края на краищата да се борим за излизане от кризата.
В Страстната седмица призовавате за помирение.
Да, в Страстната седмица човек трябва да се размисли върху всяка една своя постъпка, дали лична, дали държавна, или в някакъв друг аспект, да, разбира се, да, разбира се. Христос беше разпнат на кръста, разбира се, напълно невинен, за да стане обединител на голяма част от човечеството, за да спаси човечеството. В края на краищата, ако мога да направя тази аналогия, Георги Първанов не беше разпнат на кръста, но аз съм убеден в мъдростта на държавния ни глава, на Георги Първанов. В края на краищата той е избран пряко от 75% от българското население. Е, едно е преди три години, друго е сега настроението в обществото. Но, така или иначе, ние трябва да уважаваме институциите, разбира се, и когато грешат, да ги критикуваме, но не да воюваме помежду си. Това не е продуктивно. Междувпрочем това искане за отстраняване на президента не е в интерес нито на правителството, нито на Бойко Борисов, нито на ГЕРБ. Не знам кой ги подведе. Е, не знам. Първи поискаха Иван Костов, "Демократи за силна България", отстраняването на президента. Те се подведоха по този акъл на Иван костов, извинявайте за този израз, но фактите говорят това. И се стигна до напрежение, а знаете, че думите не се забравят, горчилките остават, но когато говорим за държавата ни, човек трябва и да преглътне понякога някои по-тежки думи.
За да изчистим поведението...
...аз вярвам, че Бойко Борисов в края на краищата като министър-председател и правителството... да осъзнае това.
Сега кой трябва да подаде ръка?
Надявам се на това, просто се надявам. Но днес, като гледах в парламента, как да ви кажа, с едни изострени отношения, едни обвинения, които нямат нищо общо с действителността... От юридическа гледна точка да не говоря, защото вие може да сте... и вашите радиослушатели са проследили нещата. Ами, то няма юрист в България, който държи на името си, да каже, че на това основание може президентът да бъде отстранен, независимо кой е. Извинявайте, ако още едно изречение кажа. Да, Георги Първанов е, аз съм гласувал за Георги Първанов, но който и да беше президентът при тази ситуация, аз бих го защитил с всичките свои усилия и възможности, които имам. Преди години, преди години защитих Желю Желев, д-р Желю Желев, първият ни избран президент, демократично, когато му гориха книгите и аз бях конституционен съдия... независимо че не съм гласувал за него, но не може така да се отнасяме ние, българите, към държавните институции. Пак казвам, който е сгрешил, който е прегрешил, особено когато е на такива постове, прошка няма, макар че сме в Страстната седмица, но не може по един такъв лековат начин, недържавнически начин да се отнасяме един към друг. Казвам го с болка.
Професоре, покрай скандала Първанов - Дянков, макар и слаби, се чуха гласове, които анализираха правомощията на президента. Дори се заговори за отнемане на някои от тях - квоти при назначения, съгласувателните процедури при назначаване на дипломати, работата с генералитета. Стои ли на дневен ред такъв сюжет, такава тема?
Вижте, благодаря ви, изключително добър въпрос. Той изисква може би малко по-дълъг коментар.
Ще ви помоля да сте по-кратък.
Да, накратко, разбира се, две изречения. Нашата конституция от 1991 г., откакто я приехме, винаги се спори по въпроса. Едно е... винаги е имало становище за разширяване на правомощията. Включително и Георги Първанов неведнъж е казвал, че правомощията му са малки и трябва да му се разширят, примерно като законодателна инициатива, това са го казвали и предните президенти, и други правомощия. От една страна, казват - дайте да увеличим правомощията на президента. Сега вече чуваме - дайте да орежем правомощията на президента, т.е. да ограничим правата на президента. Според мен конституцията на този етап не трябва да се пипа, включително и относно главата "Президент". Президентът е пряко избран. Много добре са балансирани според мен правата и задълженията на държавния глава и абсолютно не е необходимо да пипаме тези конституционни изисквания. Ще бъде абсолютна грешка от един конкретен случай, от едно, бих казал, крайно необосновано искане за импийчмънт ние да започнем да променяме конституцията тук и правомощията на държавния глава. Ако ни е симпатичен, ако ние сме си го избрали, дайте сега да увеличаваме. Ако не ни е симпатичен, дайте да го ограничаваме. Ами, той Бойко Борисов направи и, така, пряко заявка, че евентуално може да бъде бъдещият президент. И аз тогава щях да питам ГЕРБ - ами, вие сега за ограничаването ли на правата му сте или за увеличаване на правата му? Пак повтарям - футболът е велика игра, защото не си сменя правилата, и нека ние да не сменяме правилата в една демократична държава. Финансовото ни, икономическото ни състояние не зависи от българската конституция, нито от правомощията на президента. Да се хванем ръка за ръка, за да може да извадим държавата от това тежко положение. Ама... не знам дали има някой, който да ме чуе.
Като споменахте конституционни промени, покрай последния технически доклад на еврокомисията се заговори за пореден ремонт на основния закон, за промяна в структурата на Висшия съдебен съвет, както и за ревизия на едно от решенията на Конституционния съд, засягащо точно тази сфера. Смятате ли, че има мотиви в тази посока?
Това е също, така, едно неуравновесено, юридическо крайно необосновано искане. Аз го чух и от вътрешния министър. Защо били 25 човека, а толкова са сега в момента членовете на Висшия съдебен съвет, дайте да ги намалим на две, т.е. с една втора, да станат 12. Е, аз питам, ако останат 12 или пък 15, с това ще се подобри ли работата на съда, на прокуратурата, на дознателите, които, в края на краищата разследващите органи са в МВР, кой може да ни гарантира това? Абсолютно никой. Дали е така? Плюс туй ние променихме три пъти българската конституция заради тази съдебна власт, включително и за Висшия съдебен съвет, който вие си спомняте, и вашите слушатели предполагам, че последната промяна, а аз бях и председател на тази комисия, да стане постоянно действащ орган, т.е. да бъдат хора на щат, които се занимават само с тази работа. Сега, друг е въпросът кои са членове на Висшия съдебен съвет, но дали са 25, 15, 20 или 12, никой не може да гарантира, че ще бъдат светци. Въпросът е да се организира така съдебната власт, че действително да бъде независима, но и крайно отговорна пред обществото и държавата. Не е въпросът до бройката. Аз мога да ви дам примери от различни, цялата, разбира се, и европейска конституционна система, защото Висш съдебен съвет има не само България, има и практически във всяка европейска система. Ами, примерно в Испания целият ВСС се назначава пряко, без да пита никого, от държавния глава, понеже в Испания е кралят - от краля. Може ли да позволим или сега в дадената ситуация да каже - дай да изменяме и конституцията, за да може държавният глава, т.е. Георги Първанов, да назначи всички членове. Разбирате, че това е абсурдно, невъзможно и не бива да става това. Затова ние сме се старали, когато приемахме конституцията 1991 г., аз съм пристрастен към тази конституция, от различни квоти да има - да, в парламента, от различни парламентарни групи, от друга страна, съдиите да си избират, от трета страна, прокурорите да си избират своите представители, следователите да си изберат своите представители. По-демократично от това кажете какъв механизъм може да извърши?
