Интервю с посланика на Испания Хорхе Фуентес Мансонис-Вилайонга в предаването "Седмицата" на "Дарик":
Скоро беше съобщено, че испанският премиер Хосе Сапатеро ще идва в България, даже се очакваше тази седмица. Кога ще стане това?
Да, обикновено се прави така, когато една страна ще поеме председателството на Европейския съюз, се прави посещение във всички страни, които са членки на Европейския съюз, или обикновено министър-председателят пък приема в нашата страна в този случай министър-председателите на съответните страни членки. Министър-председателят Сапатеро няма да има възможност да обиколи всички останали 26 страни. Но той беше изразил желанието си да дойде на посещение в България. Неговото посещение трябваше да се осъществи на 22 октомври. Но то трябваше да се отложи във времето, да се забави, заради извънредно важна парламентарна среща за обсъждането на бюджета. Но аз в момента правя всичко необходимо, подновявам организацията за посещението и имам много силни надежди това да стане през ноември месец. Ако министър-председателят наистина няма възможност да дойде, то тогава министър-председателят Борисов вече е получил покана, за да пътува пък той в Испания.
Това трябва да стане ноември?
Да, да.
А Испания поема председателството на Евросъюза от 1 януари следващата година. Ще има ли тогава вече Европейска комисия, според вас, нова Европейска. . .
Ние всички се надяваме това да стане. Индикациите, които ние получаваме, ни карат да изпитваме доверие, да се надяваме за това, че ще има консенсус, че ще бъде ратифициран Лисабонският договор, и то съвсем наскоро, преди края на годината, и че в този случай ще има вече нова комисия, ще има един нов председател на съвета и т.н. И естествено ще започне вече да съществува и това, което ние наричаме дипломатическата кариера на Европейския съюз. . . Всъщност точно това ще направи особено интересно председателството на Испания. То ще бъде едно председателство, което ще бъде твърде оригинално. Ще трябва да търсим преди всичко да въвеждаме, да прилагаме Лисабонския договор и естествено да задвижим и да стартира един нов Европейски съюз.
Кой ресор в Еврокомисията иска Испания?
Ние в този момент имаме важния сектор, който е свързан с финансите, финансовия сектор. Комисарят Алмуня оглавява този сектор. Той е много добър приятел на България. И ние се надяваме да можем да запазим този същия сектор. Може би и също така ще бъде оглавяван и от същия човек, пак от него.
А ще има ли Испания кандидатура за президент на Евросъюза, или за външен министър?
От доста време насам се говореше за възможността някой бивш министър-председател на Испания, Фелипе Гонзалес е личността и може би името, което най-много се повтаряше, но също така се говори за Хосе Мария Аснар, това е напоследък, което се чува, това са гласовете, биха могли да бъдат евентуални кандидати. Истината е, че нито те, нито Испания за момента сме правили кампания. Всичко ще зависи от това силите и ветровете в съюза евентуално да подухат и в смисъл да бъдат подкрепени тези кандидатури или да речем тези личности. Защото още веднъж да повторя - кандидатурата не съществува.
Вашият поглед като посланик към България? Френският посланик е много откровен, когато говори за българската правосъдна система, за вътрешния ред в България. Тази седмица в неговия блог има убийствен коментар за българските мутри, които продължават да шестват с кортежите си из София. Вие споделяте ли, че е толкова зле в България?
Аз съм един отдавнашен приятел на България.
1993 г. бяхте посланик.
Да, точно така е. Следователно аз повтарям мандат и познавам България, и я следя от едно доста дълго време. Дойдох тук преди 16 години, така че, ако сравняваме нещата в България, сега България е много по-добре. Това е друга страна. По онова време България мечтаеше да бъде член на ЕС, също така да влезе в НАТО, но това беше една мечта, която беше твърде отдалечена във времето. Днес вече това е факт, вие сте в евроатлантическите институции. Страната е пълна с магазини, със супермаркети, невероятен е трафикът, движението на коли по улиците. Става дума за друга страна, наистина е друга страна. Естествено това не се случи като се почистят нещата от социалната и икономическата действителност на страната, които може би трябваше да се почистят. Даже по онова време имаше корупция и имаше организирана престъпност. Имаше и мафии. И по онова време беше така. Сега, с влизането в ЕС корупцията вече има друг, придобива друг облик, нали, тя е по-различна, през друга призма се гледа. На това. . . и да речем, се гледа даже и към България, а това е много опасно, защото в степента, в която корупцията затруднява оползотворяването на фондовете, на европейските фондове, това вече слага една голяма питанка за непосредственото бъдеще на българската икономика. И естествено аз. .. наистина човек трябва да е сляп, за да не види това, което френският посланик описва в своя блог. Естествено, че всички ние виждаме впечатляващите коли, тези кортежи, частните охранители, които съществуват в страната. Това не е добре. Това отразява една икономика с двоен стандарт, която България трябва да коригира във времето.
А намаляха ли българите в Испания заради кризата?
Винаги е било сложно да се знае какъв е точният им брой, колко са българите, които се намират в Испания, но ние имаме там една българска колония, която е доста значителна по брой. Може би за момента смятаме, че са към 250 хиляди души, независимо че официално, официалните цифри говорят за 150 хиляди. Онези, които се намират в Испания и са законно пребиваващи, ако запазват работата си, ако имат работа, те остават в Испания. А пък ако са я загубили, те продължават да се ползват и са обезщетени по линия на социалното осигуряване и при тези условия фактически те са свободни за това да изберат дали да останат в Испания, или да се върнат тук, защото така или иначе те имат период, в който им се полага такова обезщетяване поради безработица. Тези, които се намират в по-трудно положение са нелегално пребиваващите, в кавички. Биха могли, биха могли около 100 хиляди души да бъдат. Мисля, че максималният им брой е толкова и те, ако нямат работа, те просто нямат никакви доходи. Но все пак искам да подчертая, че българската колония в Испания е. .. на нея се гледа с много добро око. И в почти целия им брой, почти всички са хора, които са почтени и освен това са хора, които работят много добре, те са много добри работници и много помогнаха на Испания точно в икономическото й развитие. Естествено, че когато говорим за 250 хиляди души, които живеят там, винаги ще има някакъв малък сектор, малка част от тях, които са криминално проявени, но това се случва навсякъде и междувпрочем във всичките общества, включително и в испанското общество.
Т.е. българската мафия в Испания не е по-забележима от тази от друг произход?
Някой ми казваше миналия ден, и това беше един испански предприемач, който работи тук в България, ми казваше, че той тук не е видял мафията и ако съществува мафия може би тя е в Испания, тя се е прехвърлила в Испания. Не, в Испания няма една българска мафия, която да има много голяма значителна тежест. Има, има някои банди, които са престъпни банди, престъпни групи, които преди всичко се занимават с коли, те крадат коли и след това много бързо ги изнасят. И може би някои други престъпни дейности, но честно казано аз много отблизо следя действителността в България и не, не, не, специално при нас няма поводи за специално особено безпокойство.
Трябва да кажете къде е Испания в инвестициите в България, по-малко ли са тази година, тръгват ли си испански фирми, защото закъсват в бизнеса заради кризата?
Аз съм много доволен от новата действителност, по-специално по отношение на инвестициите тук. Има испански фирми, които са много силни и които са тук, които извършват много значителни операции. Например "Дунав мост 2", също така енергийни източници въз основа на слънчевата енергия, хотели, хотелите "Мелия", които имат над 2000 стаи, имат леглова база на черноморието. Също така "Рока" санитария и много други. Преди по-малко от една седмица аз имах над 100 испански предприемачи, които ме посетиха в резиденцията, и също така имам впечатлението, че в резултат или в икономическата криза испанският предприемач гледа още повече към България като едно място, където може да развие своята предприемаческа дейност, която може би няма да може да развие по същия начин в Испания.
