Интервю със заместник главния прокурор Галина Тонева в „Седмицата" по Дарик.
Всички институции като че ли видяха похвали за себе си в техническия доклад на Европейската комисия и го оцениха като обективен и положителен. Прокуратурата как видя себе си в доклада? Да започнем от това за какво ви похвалиха.
Евродокладът е основната тема на седмицата безспорно, както всеки път, когато се появи. Важното в момента е да отчетем все пак, че това е междинен доклад, че той дава една картина в рамките на 6 месеца, която само отчита факти и не дава пълна оценка за състоянието на реформата. Аз вече имах възможността да заявя собственото си виждане за това, че от гледна точка на институцията, която представлявам, нямам особени притеснения от гледна точка на констатациите в доклада. Преди всичко искам да отбележа, че са отчетени и положителните стъпки, които направи прокуратурата в рамките на тези шест месеца от доклада през юли. Това са създаването на смесените екипи между прокуратурата, МВР и ДАНС, които в момента са пет и работят предимно по делата срещу тежката организирана престъпност.
Колко дела са им възложени в контекста на това, което казвате?
Не мога да кажа точна бройка, защото в случая в дейността на тези екипи не е важно количеството, важно е делата, които те работят, да приключат наистина успешно. И в тая връзка мога да спомена, така, със задоволство, че едно от големите дела в тази сфера, именно делото срещу групата на Златомир Иванов, Златко-Баретата известен, вече се намира в съда с внесен обвинителен акт. Изключително тежко производство с много обвиняеми лица. В съда е също делото срещу бизнесмена Христо Ковачки с внесен обвинителен акт. Работи се и по много други, макар и регионални престъпни групи, за които всички знаем вече, че част от тях са приключили успешно. Казвам успешно, защото това е едно несъответствие в доклада, което мисля, че можем спокойно да обявим. Критиката, че няма приключили с окончателни съдебни актове дела срещу тежката организирана престъпност не е съвсем вярна. Вярно, че част от тях, и то немалка, имам конкретна статистика, знам, че това са 24 дела, приключени със споразумения. Това са съдебни актове отново, които са с ефекта на влязла в сила присъда. Веднага знам, че ще ми кажете, да, но споразумението носи големи бонуси на обвиняемите или подсъдими лица, това е вярно, но в крайна сметка споразумението позволява те да бъдат осъдени на не малко години затвор, поради което босове като Митьо Очите.
Врачанската група...
... врачанската група, варненската група на Данов и син вече, както виждате, са в затвора...
... от години са в затвора, да.
... и те имат не малко години лишаване от свобода.
За какво ви порицаха все пак в доклада? Да цитираме какво казват там за делата от широк обществен интерес по отношение на бързината на тяхното разглеждане. От 50 такива дела за девет е докладвано, че е издадена присъда. За случая с Красьо Черния и търговията с влияние на Висшия съдебен съвет при избора на магистрати на ръководни постове и че въпреки предприетите от ВСС мерки, хвърлени оставки, уволнени магистрати и дисциплинарни производства прокуратурата, като че ли не отговаря на проблема, не открива наказателно производство срещу нито един от засегнатите магистрати и твърденията не могат да бъдат проверени по същество. Защо, какво пречи на прокуратурата вече близо година да не го свърши? И още критики има, които натам ще посочим като опорни точки. Какво се случва с Красьо Черния? Защо прокуратурата не успява да отговори, както казва евродокладът?
Упреците, които се отправят към прокуратурата по отношение на случая Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния, аз лично не ги възприемам, дотолкова, доколкото прокуратурата е свършила своята работа там. В смисъл, че от момента, в който тя бе официално сезирана с наличието на това явление, дело е образувано. Това, че то не е образувано точно срещу Красимир Георгиев, не означава, че разследването не се води срещу това лице. От друга страна, констатацията в доклада за това, че няма привлечени магистрати към наказателна отговорност, също не е съвсем коректно дотолкова, доколкото такива лица, конкретно магистрати, биха могли да бъдат привлечени към отговорност, ако се констатира тяхно виновно поведение по смисъла на Наказателния кодекс. До настоящия момент такова нещо по делото не е установено. И веднага искам да напомня тук, че основната причина, поради която това дело не можа да се развие по най-добрия начин, мисля, че всички си спомняте, това е изявлението, което направи членът на ВСС Иван Колев, който фактически блокира по-нататъшното разследване.
Това не се ли нарича в Наказателния кодекс възпрепятстване на правосъдието, г-жо Тонева?
Не бих искала да кажа такава тежка дума, защото не съзирам умисъл за бойкотиране на разследването от страна на г-н Колев. По-скоро това беше някаква импулсивна реакция от негова страна. Самият той обясни, че го е направил, защото се е възмутил, че може да падне лошо име върху висшия кадрови орган на съдебната система. Но виждаме, че в крайна сметка, ако това не беше се случило, може би ние щяхме да имаме други резултати в това разследване, а то можеше да повлече и други промени, още по-радикални.
Ако не се лъжа, три дела бяха образувани, три производства около случая Красьо Черния. Едното е внесено в Районен съд, мисля, че миналата седмица излезе от прокуратурата съобщение. Другото - за търговия с влияние, както казвате, боксува леко.
Едното дело е за лъжесвидетелсвото, което, мисля, че приключи действително и е в съда. Делото за търговия с влияние не боксува, защото там разследването продължава в различни посоки. Защото в тефтерчето на Красимир Георгиев, както ви е известно, имаше имена и на други личности освен магистрати. Имаше представители на висшата държавна администрация, бивши министри, заместник-министри, политически фигури. Така че разследването продължава в различни посоки. Проверяват се сделки, за които има съмнение, че е имало лобиране от негова страна, други негови дейности. Не искам да изпадам в ролята на г-н Иван Колев и затова предпочитам на този етап да не коментирам.
Дотук открихте ли по това дело някакви данни за, така да кажем, нарушения, престъпления или виновно поведение на държавни служители и политици, и депутати, знаем, че бяха в неговото тефтерче, и на някакво тяхно нерегламентирано поведение, най-общо казано? Т.е. има ли опасност да се разрасне освен върху неговите действия това дело и върху действията на политици и държавни служители?
Това е въпрос може би на не дълго време, защото точно такива действия се проверяват в момента и аз затова не искам да ги съобщавам. Има такава хипотеза, но, доколко може да бъде доказано на този етап, не мога да преценя и аз самата.
Предстои. От юли 2009 г. не е докладвано за присъди по дела за корупция на високо равнище. Действително присъдите ги издава съдът, всички знаем, но пък въз основа на вашите обвинения и на свършената от прокурорите работа. Всъщност, като говорихме и за тези смесени екипи между прокуратура, МВР и ДАНС, кои случаи на корупция на високо равнище примерно са им възложени, за да можем тук да отговорим на критиката в евродоклада?
Аз искам да подчертая, че тези смесени екипи по-скоро са натоварени с работата по организираната престъпност. Това е важно да се знае, защото не искам да остава грешното впечатление, че представителите на висшата администрация, т.е. бившите или настоящи министри, други политици, се разследват от някакви специализирани органи. Тяхното разследване е възложено на магистратите по общия ред на прокурорите, по реда на случайно разпределение на делата. Там, разбира се, се формират едни по-разширени, и се стараем да ги правим постоянни, екипи, но те не са специализирани. Какво искам да кажа? Формира се една постоянна група от прокурор, следователи, експерти, които работят заедно, едновременно и по този начин се създава условието най-пълноценно да протича самото разследване. По този начин беше структуриран екип на разследващи органи под ръководството на прокурори от градска прокуратура по делото на бившия министър Емилия Масларова и смятам, че то протече по един много добре организиран начин, без да се правят предварителни гръмки изявления, без да има специални акции. Виждате, делото беше доведено почти до край, процесът на събиране на доказателства и едва тогава хората бяха привлечени като обвиняеми.
Т.е. да кажем, че върви към края си, към внасянето на дело?
Делото върви към внасяне на обвинителен акт. Може би до месец...
Тя ли ще е първият министър от кабинета "Станишев", който ще стигне до съда? Други дела май нямаме внесени?
Мисля, че министър Цонев вече има внесен обвинителен акт, така че... И министър Цветанов също има внесен обвинителен акт, така че тя ще бъде третият.
Третият.
Има двама председатели на агенции, които са с внесени обвинителни актове. Това са Стефан Юруков на Държавната агенция по горите и на Мария Мургина на Националната агенция по приходите, знаете всички.
Значи, доста имаме внесени, малко е позакъсняла във времето информацията на евроекспертите по простата причина, че вероятно доста динамично при вас се развиват процесите.
Динамична е ситуацията в страната и затова, аз това исках и да подчертая, че не считам, че е некоректен докладът, по-скоро ситуацията е динамична в страната. Така че от времето, когато експертите бяха тук, това беше в началото на декември, до март, когато приключиха с изготвянето на писмения вариант, минаха четири месеца почти, доста неща свърши и прокуратурата, и страната ни като цяло.
Какво ще успеете да свършите до следващия евродоклад през юли, в най-общи линии? Разбира се, ние не можем да преглеждаме дело по дело какво върши прокуратурата, говорим в най-едри щрихи какво виждате до юли като работа?
Прокуратурата поема и движи с максимална възможна, разбира се, бързина, която да не се отрази на качеството, всичко това, което се констатира в момента и каквито сигнали получава. Знаете, че имаме в момента сигнал за над 140 договора, които се проверяват от...
Сключвани от кабинета "Станишев".
... да, от кабинета "Станишев", за които се твърди, че са поети финансови ангажименти от страна на държавата за суми, които не са били бюджетно предвидени, което според настоящия кабинет ангажира новото правителство с плащания на суми, които не са разчетени в бюджета.
Т.е. с каква сума най-приблизително, или нямате още изчисления, те са влезли в сегашния бюджет и са причинили...
Говори се за над 2 млрд., доколкото знам, но не съм убедена, не искам да казвам грешна цифра.
Много е интересно от какви министерства или най-обща линия и картината на тези договори от какъв вид са, кои са най-много преобладаващи, обществени поръчки има ли...
Аз лично не се занимавам с този случай. Това, което знам и от изявленията на премиера, че се касае до големи енергийни проекти, които са естествено скъпи, но по-конкретна информация на този етап и аз самата не мога да дам.
1,5 млн. лева хонорар на Доган влиза ли в тези проверявани договори?
Доколкото знам, за този случай има отделно подаден сигнал и той се проверява в момента. Сериозна е сумата. Ако наистина нещо е сключено в нарушение на закона, разбира се, всеки ще си понесе отговорността, която се полага.
Друга скандална тема от седмицата, която искам да обсъдим с вас, това са приетите в четвъртък промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Те предизвикаха бурна реакция сред абсолютно всички заинтересовани среди и сред обществеността - протестни писма, напускане на пленарна зала, обвинения в превръщането на България в полицейска държава, за погазване на правовия ред, гражданските права и върховенството на закона от страна на МВР, за тайни разследвания с конспиративно събиране на тъмно на доказателствата и още редица тежки думи. Да чуем вашата оценка за промените в НПК, вашата лична, и, разбира се, ако прокуратурата има такава като становище. Да започнем с най-скандалните текстове. Това, което предизвика най-бурна реакция, е възможността да се постановява присъда само въз основа на специални разузнавателни средства плюс анонимен свидетел, съд на тъмно, и въз основа на данни, които могат да идват само от един-единствен човек. Такава опасност изтъкнаха тези, които критикуват текста. Какво бихте отговорили, как виждате вие това?
Когато говорим за постановяване на присъда въз основа на тайни доказателства, това наистина звучи страшно.
Доста притеснително.
И притеснителното е мека дума, но какво бих казала аз в случая? Значи, личното ми мнение, е че неправилно се интерпретира в случая естеството на тези доказателства. Да, специалните разузнавателни средства са тайни. Те се събират... в случая вече се допуска и да се ползват такива, които са събрани по друго дело, но какво значи свидетелят с тайна самоличност? Той е с тайна самоличност по отношение на обвиняемия, защото очевидно той представлява заплаха за това лице, което би трябвало да съдейства на правосъдието. От друга страна, обаче свидетелят не е таен за съда. Той винаги може да провери неговата самоличност, той лично го разпитва, лично се убеждава в достоверността на изнесената от него информация. Така че в този случай аз не го приемам за тайно доказателство.
Ако това се отнася обаче и е вярно за анонимния свидетел и защитения свидетел като категории, то друга скандална поправка, срещу която скочи една значителна част от обществеността и политиците, е, това, че агентът под прикритие като фигура в НПК. Той пък, неговата самоличност, няма да се разкрива дори пред съдията и прокурора, когато има там някаква опасност и т.н. Вас, като прокурор и като човек, който дълги години е бил съдия, била сте от две страни в съдебната зала, не ви ли притеснява, дали като съдия или като прокурор, да не ви се съобщи кой е този свидетел, да нямате представа при преценката си дали биха били достоверни неговите твърдения и т.н.?
Естествено, че възможността един свидетел да остане анонимен дори за съда вече звучи много по-притеснително. Аз обаче все пак не бих искала да подхождам с идеята за недобросъвестност на органите, които все пак разследват престъпленията. У нас нагласата е такава, че ние правим законите едва ли не с мисълта, че органите ще действат недобросъвестно, което е лош подход. Надявам се, че те ще бъдат достатъчно коректни и няма да злоупотребяват с тази възможност, т.е. че тя наистина ще се прилага само тогава, когато действително съществува някаква сериозна опасност за този агент. От друга страна това, което би трябвало да компенсира този способ на доказване е фактът, че никога една присъда не би трябвало да се постановява само и единствено въз основа на едно доказателство или доказателствено средство.
Дано съдиите запазят това си мнение по въпроса. Както виждаме, НПК вече им дава вратички за малко по-косвени доказателства. Знаем, че всъщност страхът на хората идва от това, че доста време, вече 20-ина години, непрекъснато изскачат информации и скандали за злоупотреба с такъв род правомощия от страна на службите. Може би оттам идват притесненията на обществеността?
Прави са хората да се притесняват. Аз абсолютно ги разбирам и бих казала моето лично мнение в случая е това, че според мен такива правила, да ги наречем особени правила, с термина на процесуалния закон би трябвало да съществуват не за всички видове престъпления. Това беше моята...
Първо като изключение...
... лична позиция, която съм отстоявала винаги, когато се подхване темата за съдебната реформа. Твърдя, че не може кражбата на един буркан с компот да бъде разследвана по същия начин, както се разследва тежка организирана престъпност. Мисля, че всички ще са съгласни с това. И ако трябваше да се въведат тези по-драстични мерки, водещи до ограничаване в по-голяма степен правата на обвиняемите, то това трябваше да стане за определен кръг престъпления, където наистина трудно се разследва. Много трудно се разследва една престъпна група, когато нейният лидер е свободен и може да си организира всичко както иска.
Да оказва натиск и да застрашава свидетели...
Да. И мисля, че тук също обществото би било съгласно с това. Така че мисля, че и липсата на такъв вид регламентиране на особените правила за разглеждане на делата срещу тежката организирана престъпност е и в основата на всички престрелки, които се появяват между различните институции и власти, включително и актуалната напоследък драма между вицепремиера Цветанов и съдиите. Не защото те не желаят да постигнат една и съща цел в крайна сметка, просто защото разполагат с не добър вариант на законодателно регламентиране на конкретното разглеждане на делата.
Дори и след промените в НПК, казвате, още има несъвършенства?
Аз считам, че тези изменения няма да доведат до коренна промяна в бързината на производствата по делата.
Т.е. не са пипнати такива текстове, които биха направили по-бърз и ефективен процеса?
Не са създадени правила за разглеждане на тези дела, които наистина представляват проблем и боксуват, а това са точно делата срещу организираната престъпност, това са тежките икономически престъпления, които аз най-общо наричам корупционни, защото знаем, че корупцията не е само подкуп, а едно престъпление, наречено престъпление по служба, в голямата част от случаите е точно с корупционен елемент. Такива са длъжностни присвоявания, такива са сключванията на неизгодни сделки, защото в дъното на всички тези престъпления стои очевидно сериозен финансов интерес.
Върнаха се вечните обвиняеми в НПК - такива коментари срещаме от четвъртък насам. Т.е. отпадна този текст, в който обвиняемият може да поиска разглеждане на делото в съда дотам, до където му е разследвано и доколкото е разкрито престъплението, ако мине една година за леките и две години за тежките престъпления. Впрочем точно по тази схема се образуваха дела и преписки по политически поръчки, за натиск върху бизнеса, за унищожения бизнес на някого, така, свидетели сме през годините на не един и два такива примера. Дали ще се върнат подобен род поръчки - вечните обвиняеми?
Надявам се, не. Относно това изменение аз мога откровено да кажа, че никога не съм му била привърженик. Мисля, че и не малка част от представителите на прокуратурата също не са го подкрепяли, така че, не зная коя е движещата институция в случая. Може би пак е дошло от страна на опасенията на прокурорите, че с оглед голямата натовареност и многото на брой дела не съумяват да приключат своевременно важни такива. Но за мен, съществуващите доскоро ограничения в сроковете, имаха наистина един дисциплиниращ ефект по отношение на органите на досъдебното производство и това не трябваше да бъде променяно.
Така да си кажем, с това се хвалехме, когато влизахме в Европейския съюз, и сега звучи много странно връщането обратно на колелото. Дано не го поправяме отново скоро.
Ако се наложи, мисля, че по-добре е да се поправи, отколкото да остане...
Или в изцяло нов НПК, ако такъв бъде написан. Точно като стигнахме до законодателни промени, министърът на правосъдието Маргарита Попова обяви, че министерството е готово със стратегията за съдебна реформа, скоро я внася в Министерския съвет и април месец я предоставя за широка професионална и обществена дискусия. Тя включва най-общо структурни, функционални и административни промени, каза министър Попова. Подчерта, че съдебната реформа и борбата с организираната престъпност трябва да станат национален приоритет и да се провеждат с целия ресурс на държавата. И оттам нататък остави отворен финала за някои най-общи спорове, които вървят в момента. Тръгва се оттам, че най-вероятно ще има питане до Конституционният съд дали най-общо не са настъпили такива условия, поради които КС би преразгледал решенията си от 2004 г., когато беше категоричен, че в 99% от случаите промените в частта съдебна власт на конституцията трябва да се правят от Велико народно събрание, засягат основната глава за устройство на държавата, и не могат да се пипат от обикновено Народно събрание. Според вас трябва ли питане до Конституционния съд, какво трябва да питаме и ако Конституционният съд открехне малко вратичката, какво би било полезно и необходимо да променим по конституционен ред?
Аз приветствам идеята за осъществяване на тази реформа, за която твърдя, че от 20 години съдебната система мечтае. Защото, поне аз от 20 години съм в нея, знам, че досега реална реформа не се случи.
Да не кажем, че не е започвала, но почти не е проведена.
Може да се каже, без да е особено силно. За тази реформа ние апелираме от няколко месеца, като идеята, доколкото мисля, че всички си спомнят, тръгна именно от главния прокурор, който предложи да бъде направена конституционна поправка в посока децентрализиране на прокуратурата...
Т.е. да се разруши тази пирамидална йерархична структура на прокуратурата по конституция, и да се направи като съда, където всеки ръководител отговаря за...
Да, която да доведе до там, че след време да не се притеснява никой кой ще бъде следващият главен прокурор.
Да не е важна персоната?
Точно така. Това е изключително важно за функционирането на цялата съдебна система.
Той всъщност изтъкна, че е прекалено дълъг 7-годишният мандат на тримата големи в съдебната система, също така.
Това също е вярно, макар че според мен срокът на мандата не е най-важният в идеята за промяна. Той, разбира се, трябва да бъде дискутиран. Аз, и не само аз, по-голямата част от колегите също намират седемте години за твърде дълъг мандат. Вече тук може да бъде обсъждано дали да се намали на пет години с право на повторно избиране - идеята, на която аз лично съм привърженик, защото считам, че един човек трябва да има амбиция да работи, а има такава, ако има стимула след това да бъде оценен по достойнство и преизбран. Но така или иначе, това не е жизненоважният проблем. Кои са най-важните промени в конституцията, които считам, че е необходимо да се случат? Това е, на първо място, преосмислянето на състава, структурата и начина на избиране на членовете на ВСС. Трябва да се тръгне оттук задължително, за да се избягнат по-нататъшните сценарии на Красимир Георгиев.
Да очертаем въпросите, както и министър Попова ги каза. Да има или да няма политическа квота?
Този въпрос между другото не е толкова елементарен, защото той трябва да бъде съобразен и с международни оценки и актове. Има разбиране, че липсата на външна квота в кадровия орган на системата води до нейното капсулиране. Така че всички ние бихме искали да няма политическа квота, но може би от гледна точка все пак на това да не се самоизолираме изцяло не е лошо да има представители на избрани от другата власт, но, разбира се, трябва да бъде оценен броят на представителство. Т.е. тя може да бъде намалена.
Прекалено много са 25 членове за постоянно действащ ВСС.
Най-напред да се намали числеността на членовете на Висшия съдебен съвет, след като той вече е постоянно действащ орган и се предполага, че се занимава само и единствено с кадровата политика на системата. Може да бъде намален броят на членовете, да бъде намалена пропорцията между парламентарна квота и магистратска. Да бъде въведен друг принцип на номиниране на членовете на политическата квота. И твърдя, че в тази посока от самите магистрати произтичат много ценни и полезни идеи. Има предложение, например, да се изготвят листи от представители на съда и прокуратурата, които да бъдат предлагани на парламента, и измежду тях да се избират членове на ВСС. Друга важна и ценна идея е тези членове на ВСС, избирани от парламента, да се избират с квалифицирано мнозинство - така, както се избират инспекторите в инспектората към Съвета.
И да има механизъм за отзоваване на членове.
И да има механизъм, да, за тяхното отзоваване. Това не са толкова сложни промени, поне аз така намирам, стига да има достатъчно политическа воля в законодателната власт.
До неотдавна вие бяхте съдия...
Допреди 10 месеца.
Не може да нямате виждане и по въпроса защо в момента съдът отнася най-много критики за работата си, защо го обвиняват, че остана най-нереформираното звено в системата? Изобщо как да продължи тази съдебна реформа в съда. Например трябва ли да има специализирани съдебни състави за делата срещу организираната престъпност, така, както спецекипите бяха похвалени и успешно работят - между прокуратура, МВР и ДАНС, и на къде да тръгне реформата в съда?
Аз лично направих за себе си тази констатация, четейки доклада по отношение на съдебната система, че всъщност най-големите упреци се отнасят към съда, затова защото липсата на приключили с присъди дела не може да бъде отнесена към дейността нито на прокуратурата, нито на разследващите органи, нито на МВР и ДАНС, нали така. Присъдата може да я постанови само и единствено съд. Не искам обаче тези упреци да бъдат подминавани с лека ръка само с критика към съдиите, защото тук действително трябва да бъде отчетена изключително голямата натовареност, която те имат, липсата на нормални битови условия, в които да работят, и всичкото това комплексно, то, разбира се, се отнася и за останалите звена на съдебната система, но крайният резултат, продуктът се чака от съда. Не може, когато разполагаш с три съдебни зали и имаш 25 наказателни състава, да очакваш, че те могат да приключат делото така, както се иска - да започне и да приключи.
И да го насрочат за след два дни отново.
Точно така. Така че от тази гледна точка действително трябва да се вземат едни много спешни мерки както за съда, така и за прокуратурата, да се направи преоценка на натовареността, да се...
Специализираните състави дали биха помогнали?
Да, ще стигна до там. За това, че всъщност тази огромна натовареност и неправилното разпределение на кадрите води до необходимост от спешна структурна реформа, която е вторият елемент. Какво имам предвид? Може би колегите, които ме слушат, ще кажат, че все едно и също си повтарям напоследък, но така или иначе аз твърдя, че съществуването на военните съдилища в момента е абсолютно неоправдано както от гледна точка на професионалната натовареност, така и от гледна точка на бюджетните разходи на съдебната система.
Особено след като МВР отиде вече на свиване.
След като се промени тяхната подсъдност. В момента съществуват пет военноокръжни съдилища в страната и един военноапелативен. Една думичка, ако бъде отменена в конституцията, развързва ръцете на цялата държава, на изпълнителна, законодателна власт да преструктурират тези съществуващи съдилища в друг вид, които могат да бъдат полезни и да поемат голямата натовареност на колегите. Така че това е едната посока. Разбира се, ако не бъде променена конституцията, съществува и законов механизъм, по който може да бъде преодоляно това несъответствие, като примерно тези съдилища, като говоря за съдилища, имам предвид и структурираните по тяхната система и прокуратури, разбира се, говорим и за военните прокуратури. Те биха могли да бъдат реорганизирани в посока на специализирани отделения към съответните окръжни съдилища, като се запази военноапелативният съд като възивна инстанция и така отново да бъде пренасочен този процесионален ресурс към съдилищата, които в момента са натоварени с много тежка работа.
И към делата, които са най-проблемни.
Така. От друга страна, считам, че изключително полезно би било структурирането на специализирани звена и в съда, и в прокуратурата, които да разглеждат делата срещу тежката организирана престъпност и значимите корупционни престъпления в страната. Казвам звена, защото все още е дискусионен въпросът дали това би било удачно да бъдат отделения към съществуващите окръжни съдилища, или да се създадат отделни структури. Аз лично съм привърженик на втората идея. Смятам, че създаването на специализиран съд и прокуратура биха дали по-голяма възможност за поемане на тази натовареност от колеги, които да могат действително да работят само и единствено това, и като се започне едно дело, всички това очакваме, като започне от началото то да приключи с присъда, без да се отлага за месеци, години и така в крайна сметка да се постигне общественото очакване.
Не мога да не ви запитам на финала, имайки предвид, че вие сте съдията, който върна едно много знаково дело, за убийството на Луканов, от единия до другия му полюс. Ще има ли все пак разследване за убийство на прокурора Николай Колев както трябва, и на ямболската адвокатка, или ще си останат в същия застинал вид, както досега, без отговор кой е виновен за тях?
Разбира се, че ще има разследване, и аз, доколкото съм в течение, делото за убийството на прокурора Колев е висящо, както ние го наричаме, т.е. по него се работи и в момента. По новите показания на неговата съпруга Нанка Колева се правят нови проверки, и по отношение на всички останали дела, за които споменахте. Що се отнася до делото за убийството на Надежда Георгиева, ямболската адвокатка, същото се намира в съдебна фаза, така че прокуратурата към настоящия момент няма поле за разследване по него. Но, ако в рамките на разследването по другите дела се установят някакви нови факти, има механизми, по които това дело да бъде прекратено от съда и върнато за ново допълнително разследване.
