Мария Неделчева, заедно с още двама депутати от ГЕРБ - Андрей Ковачев и Емил Стоянов, участва в т.нар. "летен университет" на организацията на Европейската народна партия "Мрежа за европейски идеи". В събитието от 15 до 17 октомври във Виена участват повече от 300 представители на партията от цяла Европа. Сред основните теми е бъдещото разширяване на Европейския съюз, социалната политика, справяне с последиците от кризата.
Ето какво каза в интервю за Дарик Мария Неделчева:
Европейският съюз има ли още капацитет за разширяване?
Зависи какво разбираме под разширяване. Най-важно е преди това Европа да фиксира своите критерии и своята визия - т.е. какво може тя да даде на гражданите на Европа, защото не бива разширяването да се превръща в самоцел. Разбира се, когато говорим за разширяване, за мен най-важна е областта на Западните Балкани. В последния доклад на Европейската комисия виждаме, че следващото присъединяване - на Хърватската република - е факт. Обявена е дата и година. Така че, в случая, по-важно е да не бъдат излъгани очакванията на страните, които са започнали този процес. След това трябва да има един момент на почивка, на размисъл, за да може Европейският съюз да помисли какво дава на тези страни.
Македония получи знак, че евентуално може да се присъедини към Европейския съюз. Кога може да стане това?
Няма точна дата. Заради това говорим за критерии - първо ги има критериите от Копенхаген, а след това започва един труден преговорен процес, в който много ясно всеки сектор в държавата трябва да е на определено ниво и да съответства на определени критерии. Така че в случая с Македония е много важно да се вземе предвид, че самата страна е фактор за стабилност в тази област. Никой от нас няма изгода Балканите да продължат да бъдат барутното буре. Напротив, крайно време е този регион да се стабилизира и да се консолидира. И в случая с Македония това също е много важно.
Част от Турция географски се намира в Европа, но има ли европейско бъдеще за страната?
Въпросът с Турция е най-деликатният за мен, но ще си позволя много лично мнение. Смятам, че след 1963 година не винаги сме били коректни с Турция, защото се оказа, че тя е най-търпеливият партньор на ЕС. Аз, лично, не съм привърженик за присъединяването на Турция. Първо, защото този въпрос не е на дневен ред в Европейския съюз, най-важен е Лисабонският договор. И другото - въпросът не е само дали Турция да бъде или не част от Европейския съюз, а дали Европейският съюз има европейски институции, които са способни да се адаптират с това влизане, дали имаме политики, които могат да вземат предвид случващото се в Турция. Ще дам примери - ако Турция влезе, тя ще има най-много депутати в Европарламента, общата европейска политика категорично не може да функционира в този случай. Така че там въпросът е много, много деликатен... Искам да добавя, че срещата във Виена е много важна за ЕНП, защото в случая всички въпроси, които засягаме - енергетика, социална политика, финансова криза, разширяване, общи ценности, всъщност главният замисъл е - всички заедно да помислим върху идентичността на Европа. Забелязваме, че гражданите нямат чувство за принадлежност към Европа и може би е крайно време, като разглеждаме отделни сектори, да изкристализира накрая тази идентичност на Европа и според мен това е правилният път.
