Какво да очакваме от българското издание на GQ, защо мъжете на първа корица продават по-добре и колко ексцентричност допуска в работния си ден – на тези и още много въпроси отговори главният редактор на британското списание GQ Дилън Джоунс. С Дилън Джоунс се срещна с Константин Вълков.
Здравейте и благодаря, че ни поканихте тук, в бар Его. Как беше вечерята снощи?
Вечерята беше прекрасна. Изумителна храна. Самият ресторант е страхотен, барът надолу по стълбите. Определено много вълнуващо.
Мисля, че вечерята тази вечер също ще е страхотна, на голямото парти във фоайето на списание GQ. Ако имате една минута, какво бихте казали на публиката - там вероятно ще присъстват 1 000 души.
За щастие няма да ми се наложи да се обръщам към публиката тази вечер. Смятам обаче, че идеята GQ да се издава и в България е брилянтна. Когато определени марки, списания или компании навлязат на пазара, обикновено се разсъждава така: "Те са щастливци, че навлизаме на техния пазар". Мисля обаче, че при нас нещата стоят по различен начин. Аз смятам, че фактът, че GQ ще се издава в България, е много вълнуващ за GQ.
Факт е, че GQ е наистина успешно списание, например във Великобритания. Навършихте 20 години, тиражът ви е по-висок от всякога. Кажете ни три правила за създаване на успешно списание, но лични правила.
Редактирането се състои от нещата, които не биват включвани, а не тези, които се включват. Нуждаете се от силни идеи и трябва да работите наистина много. Това не е наука за ракети, всичко е много просто. Мисля, че знаем какво правим и работим усилено, за да го постигнем.
Имам предвид, следвате ли собствената си интуиция, или поръчвате ежемесечни проучвания на това какво трябва да правите в едно списание?
Не правим проучвания, всичко е комбинация от интуиция и съзнанието, че трябва да оправдаем очакванията на читателите. Знаем какво очакват те. Знаем, че има определени неща, които трябва да включим в списанието, неща, които те изискват. И ще бъдат раздразнени, ако това не се случи. Имам предвид информация, която безспорно е насочена към потребителите, както и определени хора, от които те се интересуват. Що се отнася до редактирането, то в голяма степен е самоопределящо се. И тогава на помощ идва интуицията. Трябва да вярваш на инстинктите си.
Ако сега се обадим на съпругата ви и я попитаме кои списания, книги и компактдискове са на масата ви за кафе или на нощното ви шкафче, кои ще са те?
Тя би открила Newyorker, Spectator, Vanity Fair, The World – едно британско музикално списание, което вече не е толкова добро, колкото беше.
Но преди беше наистина добро?
Да. Това е по отношение на списанията. Компакт дискове - новият албум на Fireman, Coldplay. Книги - новият роман на Джулиън Фелоус - "Минало несвършено", нова книга на Пеги Нюнин, един от авторите на речите на Рейгън, която не съм чел, както и новият роман на Матю Данкона, който също не съм чел.
Мислите ли, че икономическата буря в момента ще засегне всички тези сфери –музика, луксозни списания, скъпи списания и книги?
Смятам, че ще окаже своето въздействие. Мисля, че ефектът върху книгите и компакт дисковете ще е по-малък, защото тенденцията във времена като тези е да има определен вид естествена загуба. Затова ще е по-трудно на новонавлизащите в тази област да бъдат забелязани. Очакванията са хората да се фокусират върху същността. Това се отнася и за списанията. Разбира се, ние сме много загрижени за следващата година, както и всички останали. Мисля обаче, че няма никакво значение дали продавате печен боб или луксозни списания. Ако знаете какво правите и го правите наистина добре, и имате много ясна идея, това е достатъчно. Работите усилено, за да се уверите, ще изпращате посланието си.
Последният ви проект във Великобритания, отделно от списанието GQ, е книга с интервюта на Дейвид Камерън. Наистина вярвам, че книгата ви, представена тук, представлява един вид интервюта със самия вас. Разкажете ми повече за отдел "Интервюта" в списание GQ - защо той е толкова важен и успешен? Имам предвид марката Морган и всичко останало. Интервюто е интервю, но как трябва да бъде направено?
Пиърс Морган има талант да задава въпроси. Точка А – да задава въпроси, които никой не би задал; и точка Б – той предразполага изключително много за разговор. И дори ако разговорът е труден, той е човекът, който може да го проведе. Справя се с това. Неговият рейтинг в GQ е много висок. Две от три интервюта, направени от него, създават огромни заглавия за нас. Той наистина е много добър.
GQ на 20 – освен Морган – кои са хората, които го превърнаха в това, което е? Освен Вас, разбира се.
Знаете ли, всеки, който би допринесъл с нещо за списанието, е важен по определен начин. Независимо дали става дума за автор на статии за ресторанти, снимков редактор, моя милост или Тони Парсънс. Имам предвид, че всички са важни, защото всички допринасят за създаването на крайния продукт.
Каква е разликата между британската и американската версия?
Не мисля, че аз съм човекът, който трябва да отговори на този въпрос. В голяма степен ние не сме списание за широката публика. Но и американското списание е добро.
Мислили ли сте за създаването на ваше собствено списание? По идея, която голяма компания не би приела, и която можете да стартирате самите Вие?
Мисля, че дните за самостоятелно издаване на големи и успешни списания вероятно са отминали. В наше време е по-трудно. Имам предвид, че преди години участвах в ранните дни на списания като "Айди", "Фейс", "Арена" и по това време беше много по-лесно да се издава списание. Сега има прекалено много. Голям брой от тях се издават в едни и същи райони, много от тях са един вид добри. Лесно е да се издава доста добро списание. Вижте всички списания, които излизат. Има много модни списания или такива, които излизат два пъти годишно. Всички те са ОК. Няма нещо, което да не е наред с някое от тях. Но е трудно да се дава оценка, тъй като интернет играе все по-важна роля в живота на хората, нещата стават още по-трудни.
Опитах се да препоръчам книгата на баща си вчера. И той ми каза: "Виж, сине, има толкова много книги за това как да се държим в обществото и съм прочел повече от една. Но ми се струва, че битува схващането, че подобна книга трябва да е написана преди 100 години". Виждате ли ниша на пазара за нова такава книга?
Цялата идея беше да се напише книга, която е различна. Имам предвид, че баща Ви е прав. Повечето от книгите за етикета - дори да са написани днес - звучат като да са написани преди сто години. Тази книга трябваше да е информативна, забавна и, надявам се, модерна. Полезна книга за модерния мъж. И нещо кардинално различно от всичко, написано до момента. Така, че моля, убедете баща си да я прочете.
Мислите ли, че във време на финансова криза, когато можете да загубите работата си, все още е необходимо на мъжете да правят добро впечатление? Да имат стил, да инвестират в хубав часовник, такива неща....
В момента във Великобритания продажбите на по-консервативни официални дрехи са много високи. Именно по тази причина. Мъжете не искат да бъдат уволнявани. Те не искат да изгубят работата си. И знаят, че ако се наложи да си търсят работа, трябва да направят страхотно впечатление. Освен това, ако попитате някой от другите дизайнери в Лондон в момента, хората търсят по-консервативни дрехи. Джобовете са по-малко наклонени, модните линии са по-малко цветни и това не е само защото хората си купуват т.нар. инвестиционни дрехи. Те искат да бъдат приемани като традиционалисти, като много по-консервативни, защото всеки е изключително загрижен за състоянието на икономиката.
Стилна музика за iPod - в книгата ви има такива неща, списания, всичко това в голяма степен е част от живота ни. Но ми липсва уеб пространството, интернет. Поправете ме, ако греша, но дали интернет е част от Вашия живот като редактор на GQ? GQ няма силно присъствие в интернет.
Бих казал, че за нас е много трудно като списание да полагаме грижи за интернет изразяването. Защото ако сте в този свят, може да намерите много начини да навигирате. Надяваме се същността на GQ да е достатъчно добре представена на нашия уебсайт. Но мисля, че в голяма степен залагаме на печатните медии. Защото ако погледнете две крайности, имате нещо като Newyorker, който е наситен с думи и е много трудно да се чете онлайн. Имате от друга страна списание като Vogue, което е пълно със снимки и също много трудно за консумация онлайн. Така че залагаме на печатните издания. Не че си заравяме главата в пясъка за новите технологии, напротив - прегръщаме идеята. Но смятам, че се опитваме да направим възможно най-доброто списание с помощта на думи, снимки и хартия.
Какво е вашето дневно уебменю? Какви сайтове посещавате, освен списанията?
Наистина са много малко на брой. Като всички хора и аз съм мързелив – Wikipedia, много често използвам Google, YouTube, Facebook. Определено не съм пионер в онлайн пространството. Чета някои от сайтовете с клюки, някои от медийните сайтове като Guardian например, но не мисля, че човек трябва да се пристрастява. В моя офис има хора, които изкарват целия ден в интернет в търсене на информация. Мисля, че правилният подход на един редактор е да изчака нещата да минат през филтър. Често казвам: "Когато нещо премине през филтъра и ме достигне, разбирам, че трябва да го направим". Защото много от колегите ми в офиса казват: "Трябва да направим това или онова!" И това важи за части от списанията. Но за по-големи неща разсъждавам така: "Не съм чувал за тях. И след като аз не съм чувал, гаранция, че повечето от нашите читатели също не са чували". Трябва да се отсее един критичен обем, преди аз да се заинтересувам.
Коя е най-голяма ви ексцентричност в рамките на работния ви ден? Ходите ли на обяд или на фитнес например?
Работим наистина усилено, но се стараем да водим пълноценен живот. Така че ходя на фитнес два или три пъти седмично. Излизам на обяд всеки ден. Нали разбирате, нормален съм.
И накрая, за издаването на GQ в България. Кажете ми повече за това.
Мисля, че е много вълнуващо, защото не само GQ навлиза в нова територия, не само България е много интересна територия, но и това е един вид трамплин за него.
Какъв човек ще сложите на корицата за първия брой - защото на първото издание на GQ беше тогавашният бъдещ премиер, струва ми се.
Мен, мен, категорично. Разбира се, това не е истинският отговор. Мисля, че е важно да бъде нещо местно. Мисля, че когато се издават много списания, е необходимо да се намери или личност, която е известна в международен план, или някой, който е интересен на европейско ниво. Но наистина много би ми харесало, ако това е известна личност, която е местна, от България. Мисля, че това е начинът.
Значи нямате някакво правило. Например две момичета, едно момче, две момичета, едно момче.
Знаете ли какво, в момента във Великобритания мъжете продават много повече от жените, така или иначе.
Така че изданието с Дейвид Бекъм на корицата...
...се продава изключително добре. Клайв Оуън продаваше добре, Джъд Лоу продаваше добре, Даниел Крейг – също. Мисля, че мъжете продават добре в момента.
Добре, това е добър завършек. Мъжете продават добре в момента. Нали? Благодаря ви.
За мен беше истинско удоволствие.
