Интервю на Кирил Вълчев с директора на Националната ветеринарно-медицинска служба доц. Жеко Байчев в предаването "Денят".
Новоизградените пунктове за ветеринарен и фитосанитарен контрол на КПП Калотина, които са български ангажимент към Европейския съюз, бяха открити днес от министър-председателя Сергей Станишев. На откриването беше министърът на земеделието и горите Нихат Кабил. Той струва 2.5 милиона евро?
Да, струва толкова и наскоро ходих в една съседна държава, където са дали пет милиона евро по един проект, граничен, и аз мисля, че миналия път ви казах коя беше тази държава, аз не видях нищо построено. А този струва действително 2.5 милиона евро, изключително модерен, с много добри съоръжения, с много добра техника. Там има възможност за 800 тона суровини или храни от животински произход да бъдат съхранени.
А старият колко можеше?
Значи, ние там нямахме пункт за такова съхраняване. Ние там имахме само дезинфекционни установки. . . Сега има възможност на този пункт, освен да се съхранят съмнителни продукти до изясняването, има възможност и да се осъществява контрол на вноса на животни. За пръв път в България, не съм виждал на други места, виждал съм в Литва, но не е по-добре, е построено такова съоръжение под обекта, който представлява сгради, за приемане и за преглед на животните, защото. . .
Живи животни ли?
Живи животни, да, абсолютно всички видове. Значи, ние имаме там възможност да стоварим тир с едри преживни животни, с крави, да стоварим с дребни преживни, с овце, с кози, можем да стоварим коне, да ги прегледаме, да им вземем кръв, да направим.
Кокошки, пилета.
Абсолютно всичко. Има помещения и за дребни животни, декоративни. . .
Добре, това България не го ли е правила, а досега не го ли е правила?
. . . ако щете и гълъби.
А досега не го ли е правила изобщо?
Ами, факт е това, че. . . ще ви напомня един случай, когато на Капитан Андреево миналата година преминаваха гълъбите на българския цирк, ние направихме импровизирани кафези, за да можем да ги оставим там 20 дни, докато излязат кръвните проби, за да не внесем от Турция птичия грип в България. Сега вече тези съоръжения ги има.
А там няма да има лаборатория или. . .
Значи, там има лаборатория, но тази лаборатория е дотолкова направена, че тя. . . там могат да се вземат пробите, да се пакетират, а в България има 13 акредитирани лаборатории. . .
Тоест ще се карат в София вече за. . .
За Калотина са близо. Това няма да бъде една-две проби. Имайте предвид, че на всяка четвърта пратка ние сме задължени да взимаме проба. Ако когато се усъмним в безопасността на храните, ние зачестяваме тези проби.
И най-важното е, че на 1 януари ни пристигат 11 души експерти на Европейската комисия, по-точно гранични комисари. Не искам да унижавам нашите специалисти, те са 32-ма души, обучени за всички тези гранични пунктове с езикова подготовка и с добра компютърна грамотност, но ще дойдат тези комисари на тези осем пункта, те са 11, някъде са по двама, ще работят един месец с нашите специалисти и те действително ще покажат и на търговците, които внасят, а и на нашите колеги, че мърдане по въпроса няма.
И най-важното - ще предадат паролата на системата "Трейсис", за да може нашите колеги да влизат в системата и да кажат - да, този продукт, тази суровина може да влиза в страните членки или не може да влиза в страните членки.
От пролетта досега, след критиките в мониторинговия доклад, за колко месеца всъщност се оказа, че България може да изгради качествени пунктове за контрол върху храните на границите със страни, които не членуват в ЕС?
Ами, сключването на договорите беше преди десет месеца, но реално строителство се започна през месец април.
Тоест нещата могат да стават и бързо.
Да. За шест-седем месеца се построиха. Ние няма да забравим, когато веднъж поканихме журналисти, Министерството на земеделието ги покани там. Аз действително бях притеснен, но явно, че това притеснение може би е помогнало да си свършим работата както трябва. Искам да благодаря и на тези седем-осем души специалисти от централно управление на националната служба, които активно работиха и не пестяха нито събота, нито неделя, и бяха на обекта постоянно.
Добре, сега да направим обобщение. Значи, имаме на Калотина, Капитан Андреево беше първият. . .
Да, той е построен преди две години. Ние тази година го отремонтирахме. Значи, сменяхме някои подови настилки, ъглите правихме заоблени, за около 120 хиляди лева.
А заоблени, защо трябва да заоблени?
Заоблени, за да не се. . . при движение на хранителни продукти, отпадъци и т.н. там обикновено, в тези ъгли, се образува среда за развитие на патологични микроорганизми. Това е изискване и за предприятията.
Да са заоблени. Така, значи по турската граница е Капитан Андреево само.
Да, само то е.
По сръбската е Калотина. . .
По сръбската е Калотина, там е Брегово.
Така, по границата с Македония са?
Значи, там имаме Гюешево, Златарево. . .
Станаха пет.
Пет, точно така. Имаме на Бургас-запад, на Бургас пристанище и на летище София - осем.
На летището не е отворено още.
Не е отворен, но. . .
А другите работят.
А другите работят. Нашите специалисти са си преместили цялата комуникационна техника. Работят, но работят по старата процедура на приемане на стоки - с разрешителен режим. От 1 януари 2007 година отпада разрешителният режим и този, който внася, 24 часа преди да пристигне на граничния пункт, трябва да представи фирмата му декларация какво внася, за да има време да се влезе в системата и да се уточни този продукт.
Когато идва от трети страни.
Да.
За Румъния и Гърция, вече там движението ще бъде абсолютно свободно.
Румъния и Гърция няма да има митници, няма да има и ветеринарна служба, няма да има такъв контрол. Аз решавам така, че на някои от най-важните пунктове, като. . .
Кулата, Русе.
. . . като Кулата, Русе и на ферибота на Видин ще оставя наши комисари, които няма да осъществяват някакъв пряк контрол, но те в първите 3, 4, 5 месеца ще бъдат наблюдатели какво става, евентуално да не пропуснем нещо.
И всъщност това обяснява цялото това усилия от страна на европейците да притиснат България. Защото, което влезе в България, вече през Гърция, през Румъния може да стигне до другия край на Европа, без никой да го проверява.
Да, разбира се. Това фактически ние трябва да дадем гаранция това, което влиза от другите ни граници, не от румънската и от гръцката граница. . . Вярно, може би се чува в ефира, но аз също съм притеснен нашите колеги от Гърция да не пуснат те пък нещо за България. Така че ще следим зорко нещата.
Каква ирония обаче - в деня, в който, така да се каже, се увенчават усилията на българската администрация да изпълни изискването на европейците за ветеринарен контрол по границите, Европейската комисия обявява по-строги меки за износа на млечни и месни продукти от България и Румъния след 1 януари. С една година ще се отложи износът на животински продукти, дори и на предприятия, които имаха разрешение и отговарят на европейските критерии.
Значи, много погрешно сте разбрали. Стенограмата е точно такава, решението е гласувано, получено е решението. Всички предприятия, 74 на брой, които са одобрени за износ в ЕС и които са в регистъра като одобрени предприятия, имат право да изнасят. А други предприятия, които не са одобрени, те трябва освен гаранциите на ветеринарната служба на България, да могат да представят предприятията си и на мисия - такива мисии, каквито минават и сега. И ето, аз ще бъда абсолютно точен с някои цифри пред вас. Ако говорим за птицекланици или кланици за бели меса, те са 55 в България. Има 11 одобрени за ЕС и никой няма да ги спре, те си изнасят. Ще ги спрем, ако евентуално нарушат хигиенни изисквания и т.н.
Е, добре де, ама как ще ги хванете във връзка с това, което говорихме преди малко, като няма да има граници?
Няма да има граници, но нали трябва да излязат от. . . Нали от предприятието продукцията, за да излезе, трябва да излезе с документ. Това се контролира.
И документът ще разрешава само в България да се продава.
Аз ви говоря за тези 11 в направление птицекланици имат право да изнасят и в страните членки, да.
Навсякъде, да, но останалите?
Останалите могат да работят само за страната, за територията.
Става въпрос как ще работи този контрол, да се хваща кое? Вие го пускате да излезе от предприятието и после, ако няма. . .
Вижте, всяка една птицекланица и всяка една кланица за червено месо има кланичен контрол, има ветеринарни инспектори, не един, двама и трима, в зависимост от обема на клане. Оттам продукция не може да излезе, без тя да е подпечатана с необходимия печат за ЕС или с печата за България.
България.
Значи има нещо друго. От 570 предприятия в България, тези 5 основни групи, 74 имат право да изнасят за ЕС - мляко, риба, месо и т.н.
Петнадесетина процента.
Двайсет процента. Значи, ние. . . да направим едно сравнение. Ни най-малко не оправдавам Европейската комисия. Чехите имат 25 предприятия за преработка на мляко, ние имаме 212 предприятия, които работят сурово мляко, и искаме всичките да изнасят. Това не може да стане.
Ние имаме 10 пъти повече от Чехия.
Първо, ние нямаме необходимото мляко, необходимото мляко, отговарящо на изискванията. Второ, нямат капацитетни възможности да осъществят това и никой не е казал днес в решението, че край, това са предприятията, които ще изнасят. Нека предприятие, което е готово да представи на ветеринарната служба на България, че иска да изнася за ЕС, ние трябва да дадем гаранции. Но дали ще дадем гаранции, това е вече друг въпрос. На нас. . .
Под ние кои разбирате, държавата?
Ние, ветеринарната служба на България.
Ветеринарната служба.
Дали ще дадем гаранции, не се знае, защото нас. . .
А как ще излезе като гаранции, в смисъл. . .
Защото нас последната мисия ни показа много добре колко трябва да се вдигне летвата, какво ще представлява тази гаранция. Пускаме писмо и искане до постоянния ветеринарен комитет, че имаме мандра хикс или месодобивно предприятие хикс, което.
Което не отговаря, обаче ние гарантираме, че става.
. . . която не е включена в списъка, но ние я представяме за комисия от ГД САНКО. . .
И те ще дойдат да гледат.
Те идват, гледат и казват: да, вашата гаранция отговаря или казват не, вашата гаранция не отговаря.
И вие, ако вземете много да давате гаранции, ще ви девалвира гаранцията.
В никакъв случай. Поначало има предприятия в месопреработващата промишленост, много малки предприятия, работят 100 килограма саздърма или работят кайми, наденици и т.н. в много малки количества, и те влизат в тези 570. Те никога няма да се представят да изнасят в страните членки.
Ама няма ли да дойде момент, в който и в България няма да може да продават?
Значи, вижте, това е вече другият въпрос. Те ни дават възможност в продължение на една година тези предприятия, които не са одобрени за ЕС. . .
Да се оправят.
. . . да се оправят и да отговорят за страните членки. Тази една година трябва ясно и точно всеки да разбере, че предприятията на България трябва да отговарят, защото тя е страна членка.
Ама аз, честно да ви кажа, не искам да ям създърма, дето няма да я яде холандец. Откъде- накъде аз ще я ям, а пък холандецът няма да я яде и европейските критерии ще важат там, а тук не.
Да. Аз, когато слушах преди малко преждеговорящия при вас, на мен също никак не ми се иска и България. . . българинът в никакъв случай не трябва да допуска да бъде втора категория. В никакъв случай.
Т.е. след една година няма да може да. . .
Действително е така. Процесът на преструктурирането, процесът на реформата не е моментен въпрос. Румънците сами си поискаха тази дерогация. Те сами си поискаха една година да си преструктурират още предприятията. Значи, те казват: ние ви представяме тези предприятия, те са готови, но другите искаме една година да се преструктурират. Фактически ние влизаме в същия режим.
Без да. . .
Явно не трябва да се изсилваме, в никакъв случай. Ние би трябвало да си представим малки предприятия за реализация в България, както има и в страните членки. Вие мислите ли, че страните членки. . . в Холандия няма предприятия за млечни продукти, които работят само за страната.
Но те отговарят на общите критерии.
Има изключително много, отговарят на общите критерии, това е вече другият въпрос - че всички предприятия до края на 2007 година трябва да отговарят на общите критерии.
Вие ще имате обаче проблем с типичното българско мошеничество. Независимо от контрола, който казвате, че правите във всяка мандра, във всяко предприятие, как ще се справяте срещу това вие биете печат, че ще се продава в България, обаче да се правят далавери и през Гърция, през Румъния да се опитват да изнасят, след като веднъж е излязло месото.
Г-н Вълчев, аз искам да се разберем по един въпрос - не ние, не ветеринарната служба, България ще има проблем по този въпрос. Значи, това не е работа само на ветеринарната служба на България. Ако смятаме, че с 600 инспектори ще проконтролираме безопасността на храните, жестоко се лъжем, защото в Холандия, аз ви казах миналия път, има агенция по безопасност на храните, в която работят 2100 души.
Тази агенция ясно и точно към Министерството на земеделието, основният контрол е безопасността на храни от животински произход, основният контрол е от ветеринарни специалисти. Ние имаме 600 души, изпълняваме поетите ангажименти от държавата, от правителството, намаляваме ветеринарната служба с 13 процента тази година, догодина някой може да каже, ами, дайте още да я намалим. И нещо друго. Ние, специално аз, работя изключително с поделенията на Министерството на вътрешните работи - и с Национална служба "Полиция", и с Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", защото ние не сме силова структура да свършим работата.
Обществото ясно и точно трябва да разбере - ветеринарният лекар не е този, който ще преструктурира предприятието. Това е ангажимент на бизнеса и той, ако иска да остава след 2007 г., след края на 2007 г., той трябва да бъде в ред и в никакъв случай да не се смята, че рекапитулацията ще се направи на 31 декември 2007 г. Нас ще ни засипят с мисии, на нас в очите ще ни кажат - уважаеми господа ветеринарни лекари, колеги от България, не ви е адекватен контролът, затворете тези предприятия. И ние трябва да го направим.
А как отговаряте на ония, които сега казват - сега заради тия ветеринари и тия европейски преструктурирания ще стане по-скъпо, понеже ще се оправдават малките предприятия, че трябва да се вдигат цените заради новите изисквания, инвестициите, които трябва да направят. Всъщност това е част от големия дебат ще стане ли по-скъпо или няма да стане по-скъпо да се храниш в България след 01.01.
Вижте, аз няма да ви цитирам фирми, но аз си купувам от големите фирми, не от супермаркетите, но от големите фирми. Там действително са по-скъпи продуктите, но са по-сигурни и народната поговорка "Винаги евтиното излиза много по-скъпо". . .
Като си купиш лекарството.
Да, разбира се, и в никакъв случай не мога да се съглася с тези малки фирми, те не всички произвеждат евтини продукти, но с тези, които произвеждат евтини продукти, че на база на нашия и европейски контрол ние ще им унищожим бизнеса. Не стоят така нещата. Когато говорим за безопасност на храните, отговорността ще я носим ние, но когато говорим за качество на храната и за цената, за спазване на рецептура, ще я носят други, ще я носят РИОКОС, ще я носят други, тези, които контролират какво има в този продукт, който се продава 2 лв., и какво има в тези кренвирши, които се продават 5.50.
Обаче има и обратна теза на тези от големите български производители. Те пък казват: знаем, че след 01.01. ще ни залеят с евтина продукция от Европа, но тя няма да е така качествена като нашата. Всъщност доколко са верни очакванията - че ще влязат евтини салами, за свинското се говореше, че заради падане на митата ще ни залее евтино свинско.
Всичко е възможно. Аз не мога да гадая, не съм специалист по търговските въпроси. Предполагам, че така, както искаме ние да изнасяме за останалите 26 страни членки, и те ще изнасят. . .
Въпросът е там кой ще контролира все пак какво се продава на българския пазар.
Аз мисля, че ще се получи някакво коопериране на тази дейност. Ние нямаме свинско месо. Това е факт. България ще почне да внася количествата свинско месо, които внасяше от Бразилия, понеже оттам е забранено, ще почне да ги внася от страните членки - Холандия, Дания, Белгия и т.н., големите производителки. Ние много добре знаем какво е месото от тези държави. То е изключително стандартизирано. Наши предприятия, които работят само такива меса, ще имат възможност да движат за ЕС. А колкото до това. . .
А от Бразилия няма. . . .
. . . дали ще ни залеят с евтини продукти, дано и българинът да може да има възможност да яде повече млечни и повече месни продукти.
А какво става с месото от Бразилия?
От 01.01.2007 г. на тези 8 гранични пункта, както ви казах, само ще могат да влизат суровини, говорим за месата. Това са каркаси, трупни меса, това са разфасовки, това са различни субпродукти, имам предвид вътрешни органи, които са за консумация, но те могат да бъдат само от страни, които са одобрени за страните членки. Ето например свинско месо от Бразилия не е одобрено. Бразилия не е одобрена за страните членки да внасят оттам свинско месо.
Бразилско не може вече.
В момента само за 1 месец в България са внесени около 700 т свинско месо. То никак не е много, защото се изяжда сигурно за една седмица в България.
Добре, а какво му намират на бразилското европейците например?
Вижте, има заболявания, които не разрешават вноса оттам. Заболявания по животните, които не може да се осъществяват в. .
Ние досега сме го яли, т.е. това показва, че става по-сигурно за нас.
Значи, не става дума за зоонози, става дума за опасности, които могат да доведат за болести по животните. Става дума за изпълнение на различни програми. После оттам, не от, примерно не соча Бразилия, освен от страни, от територии на дадени страни, даден щат е затворен, както беше затворен за нас, както ние затворихме Бавария за България да изнася свинско месо. Ние ще го правим и сега, в бъдеще. Представете си, че във Франция има заболяване по свинете или по птиците с цел да ограничим заболяването да не влезе в България ние ще. . . излиза заповед и спираме вноса. Това става и между страните членки.
И следващото - и в страните членки може да се внася от трети страни само от предприятия, които са одобрени за страните членки. Досега ние внасяхме от предприятия, които са одобрени за страните членки, но внасяхме и от предприятия, които са одобрени на база на гаранция на ветеринарната служба на ответната страна и на нашето съгласие. Дотук! Отсега нататък на 01.01.2007 г., дано да ме слуша бизнесът, който се занимава с вноса, няма да зависи само от ветеринарните инспектори на България - ще зависи и от тези 11 комисари на Европейската комисия, на ГД САНКО, които, образно казано, на 2-ри ще цъфнат на граничните пунктове и ще кажат - не може, това не може да влезе в ЕС. А това, което е влязло досега, до 01.01., днес в декларацията ясно и точно е гласувано. България има право количествата, които е внесла до 01.01.2007 г. да ги реализира на собствения пазар.
На своя пазар. Вие казвате, че това, дето влиза, за седмици ще свърши. Няма някакви огромни запаси.
Ами, аз мисля, че няма свръхзапаси. Може би има запаси на говеждо месо, но от разрешени трети страни и от разрешени предприятия. От неразрешените. . . специално на нас въпросителната ни беше за свинското месо. Значи, имаше някъде около, преди месец около 700-800 т и сега за този период са внесени още толкова, но имайте предвид, че това, което е било, сигурно е изядено.
Добре, накрая да кажете получихте ли лична оценка? Днес бяха премиерът и министъра. . Честно да ви кажа, много хора не вярваха, че изобщо ще успеете за няколко месеца да направите нови гранични пунктове.
Аз оценявам колегите, които са в екипа ми, изключително високо. Общо взето, съм силов ръководител и те знаят много добре, но когато работата се свърши намирам време. Аз лично за себе си мисля, че. . . е, да не кажа, че на 100 процента, но в общи линии, съм си свършил работата.
