Интервю с изпълнителния директор на данъчната служба Красимир Стефанов в „Седмицата" по Дарик
Да започнем с това - докато вие бяхте там, в тристранката, има ли вече някаква яснота около кои предложения има съгласие, кои отпадат със сигурност, какво се случи, преди да обсъдим вашите предложения, на НАП?
Аз и на вчерашното заседание, и на днешното заседание съм участвал само в частта, в която се обсъждаха мерките, които предлага Националната агенция за приходите, така че по другите мерки, които се обсъждат, нямам информация.
Данъчните предложиха 3 мерки срещу кризата, като една от тях е за данък върху печалбата на късметлиите. Прие ли тристранката това ваше предложение за 10-процентен налог върху късмета?
Така е, НАП предложи 3 мерки, едната от които е доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазарт или по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип, да се облагат с 10-процентен окончателен данък, който да се удържа от платеца на дохода, но той не е за сметка на организатора на хазартните игри, а е за сметка на физическото лице, което получава съответната печалба. Анализите, нашите, показват, че няма държава в света, или може би 99 процента от държавите в света, такива доходи се облагат. Няма мотиви в България подобни доходи на физически лица да не се облагат. И тази мярка беше единодушно приета без всякакви възражения на днешното заседание. Съответно ние предложихме анализ какво представлява. .. какви ще бъдат доходите до края на годината от тази мярка. Нашите изчисления показват, че годишно се изплащат подобни възнаграждения, подобни печалби от организаторите на хазартни игри от порядъка на милиард и половина лева. Като сметнем 10-процентен данък, това на годишна основа прави около 150 милиона лева за бюджета. А до края на годината ние очакваме, че ще влязат между 80 и 100 милиона лева.
Това обаче няма ли да накара редовните клиенти да се откажат от игралните зали и да намалее приходът от тези цифри, които сочите?
Съмнявам се, че такова нещо ще се случи. Този, който е пристрастен към хазарта, той ще продължи да си играе хазарт. И пак казвам, ние не намираме логика, по която България да е единствената или една от много малкото страни, в които подобен вид доход на физическите лица да не се облага. Нещо повече, в някои държави данъкът върху подобен вид доходи е от порядъка на 40 и 50 процента.
Как на практика обаче ще се осъществява това облагане на приходите от хазарт, например каква ще е ставката за предметните награди, чисто практически проблем? И другият въпрос, който беше зададен от самите игрални оператори, каква ще бъде данъчната основа - чистата печалба или печалбата с приспадната вложена сума? И все пак, различно е, ако са вложени 10 лева и спечелени 20, и при по-големи суми. И изобщо как виждате това практически?
Механизмът на самото облагане тепърва ще трябва да се обсъжда. Ние тези мерки ги представихме на тристранния съвет. Естествено, те ще бъдат обсъждани с асоциацията на организаторите на подобни игри, съответно и със застрахователите, така че тепърва самият механизъм ще бъде уточняван. За момента няма как да коментирам конкретно какво ще се случи.
Предполагам нямате отговор и на въпроса кога ще се събира данъкът - веднага при даване на печалба или пък накрая ще го включиш в данъчната декларация?
Имам отговор - . .. (не се разбира - бел.ред.) източника, че платецът на дохода в момента, в който организаторът на хазартни игри изплаща премията, той ще бъде длъжен да удържи данъка и да го преведе в бюджета.
Да де, ама, ако му се дава кола като предметна награда?
Значи, пак ви казвам, то тепърва съответно вече там в детайли ще трябва да се обсъждат нещата. Важното беше тристранният съвет да даде принципно съгласие, че подобни доходи и подобни печалби би трябвало да се облагат и в България, за пореден път подчертавам, и в България, както в по-голямата част от страните.
Ще ударите и застрахователния бранш. Предлагате той да плаща данък върху оборота, а не върху печалбата - това, което отпреди 2005 г. беше механизъм. Не се ли притеснявате, че ще накарате застрахователите просто да крият оборотите си?
Аз не знам защо използвате удара - ще ударите ли застрахователите, защото аз бих използвал пък удара - застрахователите удариха бюджета, след като беше направена промяната. И давам един елементарен пример. Върху два милиарда и половина застрахователни и презастрахователни премии 39 застрахователни компании плюс 1 презастрахоавтелна, която е регистрирана миналата година, в края на 2008 г., презастрахователна компания в България, са платили малко под 6 милиона лева данък. Така, ако ви се струва, че това е нормално, и ако смятате, че следва да се използва, че сме ударили застрахователите? Не. Ние казваме - просто възстановяваме предишния механизъм, съответно 7 процента предлагаме ставка върху премиите от общо застраховане, 2 процента от премиите върху животозастраховането. И ние считаме даже, че и като цяло ще ги улесним, защото няма да им влизаме след това на ревизии. Техните обороти според мен малко трудно могат да се крият, тъй като те се следят много стриктно и изкъсо от Комисията за финансов надзор. И всичките им премии, и всичките им резерви, баланси, отчети и т.н., са публични.
Какво мислите за увеличението на. . .
Така че аз не смятам, че сме ударили застрахователите. В крайна сметка, пак казвам, два милиарда и половина премиен оборот - само 6 милиона корпоративен данък. Ако това изглежда нормално и за обществото, и за бюджета, и за самия застрахователен бранш?
Какво мислите всъщност за предложението да се увеличи ДДС дори не с 2, а с 4 процента до 24?
За 4 процента не съм чувал, но за 2 процента вдигане на ДДС - да, има такава мярка и моето впечатление е, че това решение ще се вземе като последно на тристранния съвет в резултат на достигнатите мерки и суми, които се очакват както в приходната част, така и в орязването на разходната част, и ако вече нещата не се случат, най-вероятно ще трябва да бъде и повишен ДДС.
Ако се приеме това увеличение, какъв гратисен период ще бъде необходим на търговците да си пренастроят касовите апарати и другите дейности, които съпътстват?
Значи, гратисен период. .. не знам какъв гратисен период. При всички положения ще бъде преценено, но не мога да кажа горе-долу какъв ще е ефектът за бюджета до края на годината, ако се вдигне с 2 процента. По наши оценки до края на годината от порядъка на около 350 милиона ще бъде ефектът, ако се вдигне с 2 процента ставката за ДДС.
А как върви връщането на ДДС на фирмите, каква е сумата на данъчния кредит, който държавата дължи на бизнеса? Знаем, това се подчертава като един от основните проблеми, поради който замира бизнесът.
Това е една спекулативна тема според мен. Даже на тристранния съвет, между другото днес на тристранния съвет по предложение на КРИБ беше предложено да бъде публично достояние от Министерство на финансите как върви приходната и разходната част на бюджета, включително и салдото на ДДС, а не както се казва задържаното ДДС, тъй като това ДДС, което е задържано, то е по принцип по повод на ревизии. Към днешна дата салдото при при задържаното ДДС е 422 милиона лева. При нормални граници за предходните 2 години е от порядъка на около 350 милиона лева, само че, няколко пъти съм казвал, 2007 г. фирмите, регистрирани по ДДС, бяха 100 хиляди, към днешна дата те са вече над 200 хиляди. Така че, ако е нормално при 100 хиляди фирми да държим от порядъка на около 300-350 милиона, като скочи два пъти този брой, мисля че са. .. като вдигнем 50-60 милиона задържано ДДС и, пак повтарям, в резултат на извършващи се ревизии, не е нещо, така, фрапантно, което застрашава бизнеса. Просто базата се измести.
Колко очаквате да се събере като сума общо от трите мерки, които предлагате на тристранката?
Общо от трите мерки, които предлагаме, а мярката другата, третата мярка, която вие не я споменахте, това е.. . ние предлагаме коефициентът, който регулира авансовите вноски през 2010 г. , да стане от 1 на 1,1, така че към момента трите мерки от хазарт, застраховане и този коефициент ние предвиждаме между 230 и 250 милиона лева нетно за бюджета до края на годината. Ако в крайна сметка се стигне и до повишаването на ДДС, казах ви там нашата оценка каква е с 2 процента, пункта, предвиждаме около 600 милиона лева само от НАП до края на годината нетен ефект за бюджета.
А вие ще намалявате ли заплати на вашите служители вследствие на призива те да не са по-големи от вашите и от тази на премиера?
Вижте, няма служител с по-висока заплата. . .
Нямате такива служители с такива заплати.
. . . от моята и от тази на премиера. Сега, това е една много деликатна и много чувствителна тема по отношение на заплатите в държавния сектор. Нека да видим какво ще излезе като решение на тристранния съвет и тогава да я коментираме. Но в крайна сметка заплатите в НАП са, така, значително ниски за отговорностите и рисковете, които носят нашите служители. Разбирам тяхното вълнение, но пък и разбирам в момента държавата в каква ситуация е, така че при всички положения трябва да се направи някакъв баланс, така че наистина да има съкращаване на разходите, но не по равно на всички, а да се направи някакъв анализ и съответно. .. Специално за нашите служители пък аз мога да кажа, че може би ние сме единствената агенция, която направи реформата и свали от 29 териториални дирекции на 6 териториални дирекции, свали над 200 ръководни нива, 638 човека съкратихме. Аз не знам друга администрация в момента в България, която да е направила това нещо, така че и това трябва да се има предвид.
