Легендарната рок група "Сигнал" ще отбележи 35 години на сцена с рок концерт в зала "Арена Армеец" на 27 ноември. Концертът е под мотото Our Love / Нашата любов/. Музикантите ще изпълнят едни от най-големите си хитове в своята 35-годишна история. Заедно на сцената с членовете на рок бандата ще излязат басистът Румен Спасов (който напуска групата през 1991 г.) и пианистът Христо Ламбрев. С тях е създадена група Сигнал през 1978 година, а година по-късно се присъединява и барабанистът Владимир Захариев. Група "Сигнал" бяха гости в предаването на Ники Кънчев по Дарик.
Данчо, като най-млад от всички, към теб е въпроса. Каква е равносметката за тези 35 години на сцената?
Данчо: Ники, може би равносметка би трябвало да се прави едва, когато приключим с активната си дейност. Но това, което бих казал е, че са едни много, много успешни 35 години, благодарение на публиката. Не трябва да го забравяме това нещо, защото ако я нямаше тя и ако не ни подкрепяха 35 години, "Сигнал" нямаше да съществува. Щяхме да си свирим и да си пеем по къщите, и да викаме колко сме велики. Може би това е най-важното като отговор на този въпрос, защото всичко друго... А и голямата цена, която плащаме на семействата си, заради факта, че от 35 години, поне 15 не сме били в къщи. И децата израснаха около майките си, само защото ние на времето много пътувахме, когато бяха малки. А сега, когато имаме възможност да ги видим, те пък ги няма. Поеха си своите пътища. Това е.
Владо, за теб лично?
Владо: Семействата, наистина сме ги лишавали много от присъствието си. Но те така или иначе още когато сме започвали да градим семейства, знаеха, че...
Знаят си присъдата.
Владо: Да, знаеха си какво ги чака. Така че децата наистина вече са далеч от нас, а другите, следващата смяна, ги чакаме и те да заминат на някъде. И така. Но основното, което мога да каже е, че наистина много труд, пътувания, лишения, нерви и стрес. Но и много прекрасни моменти на срещи с публиката. Били сме на такива места, за които много хора биха ни завидели, че сме били. Самите ние се изненадваме понякога, че сме били на другия край на земята.
И това заради музиката и това, което обичате най-много да правите?
Владо: Да.
При теб примерно можем да отчетем този силен преход, който направи от Перник към София.
Владо: Не, бъркаш. Не Перник, а Радомир.
Саше, две думи за теб. Ти си от 15 години?
Сашо: От 23 години. От 1990 година, май месец. Аз на моите приятели казвам: помислете се само да си говорите с някой 23 години колко е трудно.
Жоро, на твоята визитна картичка какво ще напишем?
Жоро: Знам ли и аз какво ще напишем.
В Щатите беше преди един месец.
Жоро: Съчетах полезното с приятното, успях да се вида с майка ми, сестра ми, които от много години живеят в Ел Ей.
Кои са били членове на "Сигнал", къде са днес, ще бъдат ли на концерта?
Сашо: Христо Ламбрев напусна 2002 година, Румен Спасов през 1991. Но сега ги поканихме по време на големия концерт в Арена армеец да бъдат гости на сцената, заедно с нас и ще направим две песни - "Зелени сигнали" и "Сбогом". Едни от най-популярните неща, които сме правили с тях. Някъде по средата ан концерта ще ги поканим, за да се отзовем оригиналната четворка, такава, каквато беше от самота начало 1978 година
Георги Кокаланов е бил за малко?
Сашо: Жоро Кокаланов беше за малко, Владо Захариев, изминавайки този път от 30 км от Перник - София, че до ден днешен.
Кои са ви най-големите приятели в бранша? Други групи или?
Данчо: Ние с всички имаме прекрасни отношения. Така че не сме имали нито дрязги, нито спорове, с който и да е от гилдията, рок гилдията, пък и от топ изпълнителите също. Бих казал, че всички са добре дошли в нашата компания. Много от тях ще бъдат гости на концерта. На първо място БТР и някои други, които сме поканили.
С песни или?
Данчо: Не, като гости да бъдат в публиката.
Саше, при теб?
Сашо: При мен хората, които най-много уважавам са Оги Цолов и Наско Андреев от "Елит" и от "Фактор". Те живеят в Америка, но те са ми най-близки, ние сме от деца заедно. Наско Андреев ме запозна със "Сигнал", поради това съм в тази група. От тук му благодаря, естествено.
Жоре, ти с кои поддържаш отношения?
Жоро: С почти всички колеги от попа и от рока. С някои от попа съм работил. Даже бих казал и с поп - фолк певци и певици поддържаме добри отношения, за разлика от други колеги.
Влади, а ти?
Влади: Аз същото бих казал. Основната ни приятелска маса е от колегите.
Някой, който не ви обича?
Влади: Вероятно има и такива.
С каква апаратура разполага "Сигнал" за концерта?
Данчо: Апаратурата и осветлението са може би най-добрите неща, с които България разполага като техническо оборудване и като последни технологии. Има предпоставки да направим един концерт поне на средно европейско ниво.
Данчо, беше казал, че се вълнуваш преди концерт и ти треперят ръцете. Вълнуваш ли с още?
Данчо: Вълнувам си и дано се вълнувам до края, докато сме на сцена. Предполагам, че и колегите ми изпитват това усещане. Един артист ако пази това усещане е истински.
Искате ли да промените звученето на групата? Сашо я промени доста, вкара своя стил на свирене на китара.
Сашо: Стилът се променя с годините. Скоро останахме без пианист, две, три години. Това е коренна промяна. Струва ми се, че самата музика повече диша, защото има динамически много спадове, много рязко се случват нещата вътре. Докато едно пиано, един орган винаги лежи като една постоянна основа и не може човек много да мърда нагоре надолу.
Как приемате тази роля - да водите поколенията след вас, да правите музика без компромиси, без навеждания, да сте жалони? Това е и отговорно.
Данчо: При всички положения. Да се върнем на промяната на стила. Не съм видял досега нито една световно известна банда, да си е променила стила. Rolling Stone вече е на 50 години и си свирят това, което си могат. А по тези жалони някой, който иска да прави музика, би могъл да по някакъв начин да взема пример от нас. Най-малкото да се обади на някой от нас и да каже: Абе как го правите това или как сте го правили на времето. Ние на драго сърце ще бъдем в негова услуга. Няма по нелепо нещо една рок банда да свири на плейбек. Даже нямаме и подплънки, така наречените. Освен, че свирим на живо, да пускаме и някои звуци, които сме - записали в студио. Напротив 4-те инструмента звучат абсолютно автентично, на живо, без всякакви други техники.
" Вечен кръстопът" - две думи за нея?
Данчо: Това беше второто или третото парче, което композирахме след "Любов" и другите хитове, които надживяха времето. Когато Марияна чакаше първата ни рожба и бяхме решили, ако е момиче, защото нямаше видеозони по онова време, за да разберем какъв е пола на детето, да е Лора, защото точно в този момент пишех тази песен по стихотворение на Орлин Орлинов. Но се роди Даниел. След 4 години се роди и Лора. И тя си дойде с името. Това е кратката история на тази песен.
Колко време ще продължи концертът, ще има ли акустична версия, ще има ли по-як рок?
Данчо: Ще има акустична версия. По-якият рок е 90% от цялата програма. Ние затова сменихме и няколко аранжимента, за да втвърдим нещата. Надявам се, че тези, които ще бъдат там с единственото условие да слушат 100% рок, както сме го обявили, ще го чуят.
