Франция има президент социалист след 17 години дясно управление. Франсоа Оланд стана държавен глава благодарение на политическа платформа, която много приличаше на тази на Франсоа Митеран.
Митеран, предишният президент - социалист на Петата република дойде на власт през 1981 г. с обещания за социални придобивки за населението и обяви почти пълна национализация на банките и големите промишлени предприятия. Само година по-късно той направи т. нар. "tournant de la rigueur" /обратен завой/ и започна десни реформи и приватизация на държавни активи, продължили до края на втория му мандат през 1995 г.
Но най-голямата заслуга на Митеран остава силната му подкрепа за европейската интеграция. Той е един от бащите на еврозоната, като през 1992 г. играе значителна роля за приемането на Договора за Европейския икономически и политически съюз.
Двамата с Оланд се познават добре. Точно по времето на обратния завой бъдещият президент на Франция е съветник на Митеран.
Засега Оланд плаши пазарите с левите си изказвания за повишаване на държавните стимули за икономиката и противопоставянето си на Европейския пакт за финансова стабилност, приет в началото на тази година. Пактът беше наложен, благодарение на силната подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел и президента на Франция Никола Саркози, който ще отстъпи поста на 15 май.
Как победата на Оланд ще се отрази на България? Политически той едва ли има специално отношение към нашата страна. Вероятно е обаче, при конфликт за водачеството на европейската сцена в Меркел, Оланд да потърси съюзници в Източна Европа. Нещо от което България може да се възползва, ако съумее да балансира между позициите на Германия и Франция.
Евентуално разделение в центъра на еврозоната, между първата и втората по големина икономики във валутния съюз ще отслаби еврото. За това би допринесло и осъществяването на плановете на Оланд за нови икономически стимули и дефицитно харчене, вместо налаганите от Берлин строги икономии на публични средства.
Поевтиняването на еврото ще засили инфлационния натиск в България, заради валутния борд, но от друга страна ще направи българския износ по-конкурентоспособен на външните пазари като Русия, Турция и Китай.
Така, поне в краткосрочен план, дори плашещите инвеститорите планове на Оланд да се осъществят, това би имало по-скоро позитивен ефект за България.
Разбира се дефицитното харчене в момент, когато държавният дълг и фискални дефицити са основни проблем и за страните от еврозоната, едва ли е добра идея. Водена от Саркози, Франция успя да свие бюджетния си дефицит от 7.1% през 2010 г, до 5.2% през 2011 г, като очакванията за тази бяха за свеждането му до 3% от брутния вътрешен продукт на страната.
Дори Оланд да успее да наложи ляв уклон във френската икономическа политика, това, подобно на станалото по времето на Митеран, едва ли ще продължи дълго и вероятно след година ще последва нов "tournant de la rigueur".
Докато влиянието на изборния резултат във Франция върху ситуацията в България е ограничено, то не така стоят нещата с Гърция. Гръцките избори могат да се окачествят само с едно определение - катастрофа.
В момента консерваторите от Нова демокрация и социалдемократите от ПАСОК, се опитват да привлекат социалистите от Сириза, за да сформират коалиционно правителство, което да продължи реформите.
Изненадващо Сириза стана втората политическа сила в страната, след като двете, властващи от 1974 г. досега, партии на практика загубиха изборите, печелейки общо малко повече от една трета от гласовете.
Проблемът е, че лидерът на Сириза Алексис Ципрас ясно заяви, че е против мерките за икономии и съкращаване на разходите, налагани от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Но въпросните мерки трябва да бъдат изпълнени, ако Гърция иска да получи средствата от втория спасителен заем в размер на 130 млрд. евро, отпуснат от тройката кредитори.
Крайният срок за постигане на компромис между трите водещи партии след изборите в Гърция е 17 май. В противен случай ще има нови избори, резултатите от които могат да бъдат още по-катастрофални за ПАСОК и Нова демокрация.
Как се отразява ситуацията в Гърция на българската икономика?
