Йовка Христова е учител по професия и основател на "Работилничка за чудеса", където се провеждат курсове за приложно изкуство и трудово-терапевтични занимания за деца с увреждания. Тя организира с тази кауза и изложби, базари, събира на едно място родители на деца със специални потребности, провежда с тях арт и психотерапия, помага им, обучава ги, дава им надежда, че детето им има шанс за развитие. За да случва всички тези инициативи преди време създава и Фелт - онлайн магазин за вълна и коприна, но и от който могат да се закупуват всички изработени в работилницата неща. Йовка е една от отличените в „40 до 40" тази година и с дейността си доказва, че последната дума не е на институциите и конформизма.
За предизвикателствата на живота, за любовта и усмивките на децата със специални потребности, за това да променяш средата около себе си с малки чудеса, ни разказва с вдъхновяваща позитивност Йовка, в интервюто си за Дарик радио.
Имаш голяма усмивка и излъчваш позитивизъм. Как успяваш да ги съхраниш, предвид естеството на работата ти и каузите, които защитаваш ?
Йовка Христова: От една страна работата с деца и младежи с увреждания е тежка, но от друга страна аз получавам много любов, прегръдки и смях по време на ателиетата. Това ме зарежда изключително много и ми дава стимул да продължавам да давам най-доброто от себе си.
Кога започна всичко ? Как реши да направиш „Работилничка за чудеса" и с нея да променяш живота на тези деца по някакъв начин ?
Всичко започна много отдавна. Когато малката ми дъщеря беше на 3 години, й поставиха диагноза аутизъм. Тогава реших, че щом ще й е трудно да общува, поне ще я науча да прави нещо с ръцете си и да има определени умения. След това водих 2 години ателиета в галерия „Шмиргела", създадох онлайн магазин за вълна и малко или много натрупах опит и увереност, че съм добра, в това което правя. Така в един момент с директора на Шесто помощно училище решихме, че можем да започнем да правим ателиета за деца. В тях ни помагат и специални педагози от училището, за да може на всяко дете да се обърне внимание и да му се помогне да усвои тези умения.
„Отвори вратата" на работилничката и разкажи какво се случва там, какви са децата, които я посещават. Може би в момента държа едно от нещата, които правите - лале от вълна, което ти ми подари.
С децата правим и такива неща, но повечето занятия са адаптирани така, че да се справят с лекота. Идеята е да добиват увереност и да знаят, че всичко, което правят е напълно постижимо.
Къде в София се случват тези неща ?
Имаме малко ателие, което се намира над кв. „Хладилника", в което се събираме с майките на специални деца, а ателиетата с децата се провеждат в Шесто помощно училище, което също е в този квартал. Ателиетата за деца се провеждат всеки петък следобед и всеки път ме очакват с нетърпение.
Колко деца се събират и какво правите на ателиетата?
Събират се около 15-20 деца. Работим с вълна, платове, хартия, тъчем на малки станове. Всичко, което изработим, след това го правим на различни пана, които украсяват училището. Така влизайки в училището те виждат собствените си произведения и се гордеят.
Как се бориш с предразсъдъците на хората ?
Много често предразсъдъците са породени от незнание. Веднъж срещнеш ли се с тези деца, докоснеш ли се до тях, някак всичките ти предразсъдъци изчезват. Водила съм мои приятелки, които са социално ангажирани и искат да подкрепят тези деца в тяхното израстване.
Разкажи ми малко повече за твоята дъщеря, която е муза на всичко, което си направила.
Тя е прекрасна, красива и сладка. На десет години е вече. Макар всичко с ателиетата да беше замислено в нейна полза, тя не се впечатлява много от тях, а предпочита да танцува, да участва в театрални сценки. Тя проговори за моя радост, вече казва по няколко думи и те се увеличават.
Общо взето майките на деца с увреждания са доста ангажирани с тях и малко забравят за себе си. За това развих и другата част от дейността на работилничката - работа с родители на такива деца. Правим срещи, на които се събираме без децата, майсторим различни неща, така че това да е една глътка въздух и за нас.
Може ли една майка на дете с аутизъм да ходи на работа на пълен работен ден, да има време да води всички битки с институции например или трябва да се посвети изцяло?
Винаги, когато има едно по-специално човече в семейството трябва да се посвещава повече време и ако майката работи, тогава баба или дядо трябва да помагат. В повечето случаи майките си остават вкъщи, а бащите са тези, които издържат финансово семейството.
Майките се грижат за детето, като го водят на училище, взимат го, водят го на логопед, рехабилитатор, учат заедно с него, включват го в различни дейности. Част от тези неща важат за всички деца, но тук нещата се случват много по-бавно и изискват по-голяма ангажираност.
Ако трябва да формулираш твоята кауза, как би го направила ?
Искам да променя настоящето и бъдещето на децата и младежите с увреждания. Старая се доколкото са физическите ми и финансови възможности, това да се случва.
Не е лесна твоята кауза, обаче не се отказваш нали ?
Да, разбира се.
Започваме с блиц въпросите.
Най-ценният урок от родителите ми е...
С каквото и да се захвана, ще бъда подкрепяна и обичана безусловно.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
„Благословена".
Успехът за мен е...
Успехът за мен е продължението на моите осъществени мечти и подкрепяйки и вдъхновявайки хората, по пътя към техния успех.
Вярвам във...
Вярвам в Бог и във всички добри неща и се старая да ги подкрепям.
Като малка исках да...
Исках да променям света. Четях биографичните книги на велики личности и си мислех „Ех, в какво велико време са живели, ако можех и аз да бъда част от едни такива големи процеси."
Не се ли чувстваш част от един такъв важен процес днес ?
В интерес на истината се чувствам много мъничка и нещата, които правя са капка в морето. Но вярвам, че с помощта на приятели, съмишеници и хора, които биха ни подкрепили, ще се случват повече такива неща.
Какво мислиш за нашия проект „40 до 40" ?
Прекрасен е. Аз знаех за него от миналата година. Много е хубаво, когато на светло излизат хора, които са вдъхновяващи. Бях изключително изненадана, когато ме поздравиха и ми казаха, че съм част от тазгодишното издание. В „40 до 40" има големи хора, а аз не се чувствам толкова голяма. Те са успели, променящи нещата.
Ти променяш също човешки съдби. Разкажи ми за още една детска история.
Има едно момче на име Ангел, той е с хиперактивност. Този синдром предполага, че децата трудно си задържат вниманието, по подвижни са и концентрацията е по-трудна. Един път имахме ателие, на което работехме на станове, което предполага интереса на по-спокойните деца. Той обаче показа, че много му харесва и следващия път искаше отново да връзва възли. Това много ме зарадва, защото показва напредък.
Ако сега ни слушат родителите, които имат такива деца със специални потребности, как да те намерят?
Могат да се свържат с мен по телефон или e-mail, но също да намерят във фейсбук „Работилничка за чудеса". Те са добре дошли в ателието ни, което е малко, но има място за всеки.
Аудио запис на това интервю, можете да чуете тук.
