Райън Крокър се чува много далеч от Вашингтон, не само защото говори от Кабул по телефонна линия, която прекъсва.
Американският посланик е един от големите главни герои в ерата след 11 септември, служейки повече от половината от последните 10 години в Афганистан, Ирак и Пакистан. Заедно с генерал Дейвид Петреъс, той спаси САЩ от катастрофата в Ирак преди четири години, а сега се опитва да повтори подвига си в Кабул. Крокър използва едни и същи фрази като преди: "Трудно е. Ще продължи да бъде трудно. Но не е безнадеждно".
И още:"Ключът е стратегическото търпение, което е трудно за нас, американците. Имаме нужда от него тук, нуждаехме се от него в Ирак и със сигурност в Пакистан".
Слуша ли някой все още? С наближаването на 11 септември във Вашингтон, републиканците и демократите заговориха за войните срещу Ал Кайда и талибаните като за начинание, което бързо трябва да бъде приключено - а някои ги наричат грандиозно безумие. "Десет години по-късно ние разглеждаме ситуацията и казваме - ето, имаме 100 000 военни в Афганистан. Не става въпрос за изграждане на нация в Афганистан, а за изграждане на нация у дома", заяви Джон Хънтсман на последния президентския дебат на Републиканската партия от миналата седмица, повтаряйки думите на президента Обама през юни, когато обяви по-бързо изтегляне на военните в сравнение с препоръчаното от Петреъс.
"Ядрото ни е разбито. Слаби сме ", допълни Хънтсман, напомняйки на Джордж Макгавърн през 1972 година. "Казах, че трябва да върнем тези военни у дома." Забележителното е, че нито един от седемте републиканци на подиума в президентската библиотека Роналд Рейгън не оспори това заключение.
Крокър разбира това. "Знам, че американците са уморени от войната. Аз също съм изморен", изтъкна той. През годините си на служба той оживя след ракетен обстрел, комисии в Конгреса го "въртяха на шиш" по националната телевизия и изтърпя безкрайни, мъчителни преговори със сприхави и непредвидими характери като Нури ал Малики и Хамид Карзай. Той е на 62, опита се да се пенсионира веднъж след Ирак, но бе убеден да се върне отново на служба от Обама и Петреъс след като отношенията на САЩ с Карзай се влошиха до краен предел.
Крокър трябва да накара останалите да разберат две важни неща. Първо: Да искаш войната срещу Ал Кайда да приключи не означава, че тя скоро ще свърши. "Все още има много зли и брутални фигури на Ал Кайда", изтъкна той. "Не смятам, че Ал Кайда е извън играта - поне не за дълго - само защото изгубиха Осама бин Ладен."
Втората трудна истина е, че бъдещето на Ал Кайда е тясно свързано с това на Афганистан и талибаните. "Ал Кайда не е в Афганистан, защото ние сме там", каза Крокър. "Ако решим да се върнем у дома преди Афганистан да е готов за това, тази страна може да се "талибанизира" и да се върне към условията от преди 11 септември. Ще видите една възобновена Ал Кайда, която се връща в бизнеса на световния джихад."
Така "трябва да си свършим добре работата", настоява той. Можем ли? Въпреки преобладаващото настроение във Вашингтон, Крокър смята, че е възможно. Ситуацията, която откри в Кабул това лято, според него е значително по-добра от тази през 2002 година, когато помогна за съставянето на първото правителство след талибаните.
"По-добре е отколкото си мислих.", каза той. "Най-големият проблем в Кабул е трафикът. В провинциите, дори в Кандахар виждате задръствания. Засега в Кабул може да се живее по-добре отколкото в Багдад, който напуснах през 2009 година" . И не само за американците: записването в афганистанските училища се увеличи от 1 на 8 милиона ученици - от нула до 2,5 милиона момичета. Средната продължителност на живота се увеличи с 20 години през последното десетилетие.
Талибаните също са изтощени от войната, допълни Крокър. "Афганистанците и нашите войници улавят доста сигнали, че талибанските бойци са изморени от всичко и са готови да свалят оръжие, ако са уверени, че ще могат да бъдат реинтегрирани" в обществото. Посланикът се съмнява, че най-големите фракции на талибаните, чиито лидери са в Пакистан, ще бъдат готови сериозно да преговарят с правителството на Карзай или със САЩ в скоро време.
Бойната сила на врага обаче може да бъде значително намалена. Въпреки случаите на дезертиране, афганистанската армия продължава да се разраства. Остава най-голямото
предизвикателство - изграждането на функциониращи афганистански политически институции докато мандатът на Карзай и военната мисия САЩ-НАТО приключат през 2014 година.
Крокър е там, за да работи върху това, както и върху споразумението за стратегическо партньорство между Афганистан и САЩ, което ще бъде удължено и след 2014 година. Въпреки това, битката е трудна. Но когато този сериозен ветеран на американската дипломация твърди, че нещо може да бъде направено и трябва да бъде, думите му звучат доста по-убедително отколкото Джон Хънтсман или Барак Обама. (БТА)