Велико Търново е домакин на националната дискусия за развитие на местното самоуправление „Общини БГ 2030“, организирана от Националното сдружение на общините в Република България. Втората от поредицата разширени работни срещи, организирани в цялата страна, събра в старопрестолния град кметове, заместник-кметове и секретари на общини, експерти от общинските администрации, председатели на общински съвети от цяла Северна България.
Форумът бе открит от изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева и от заместник-кмета на Велико Търново Снежана Данева-Иванова. В приветствените си думи те подчертаха, че най-важните въпроси пред местните власти са свързани с ясното дефиниране на ангажиментите пред общините от страна на държавата и финансовото им осигуряване.
Целта на дискусиите е да бъде подготвено общинско послание за бъдещето на местната власт в следващите 10 години, по което избраните кметове и общински съветници в новия мандат на местните власти да търсят съгласие с централната власт.
„Вярвам, че заедно ще намерим нужните насоки, решения и промени, касаещи бъдещето на общинските отговорности и правомощия, за фискалната децентрализация и разширяването на приходоизточниците. Всички искаме нашите общини да бъдат все по-желани места за живеене и бизнес, с развито дигитално управление, с услуги и дейности, отговарящи на най-високите очаквания на гражданите“, каза още заместник-кметът Снежана Данева-Иванова.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева посочи, че обществените очаквания в цяла Европа са свързани с развитието на т.нар. „умни градове“, чието дигитално управление ги превръща в генератори на икономически растеж и притегателни места за инвестиции. „От срещите, които сме провеждали до момента на национално и европейско ниво, можем да обобщим, че лидерите, независимо дали са местни, регионални или национални, трябва да слушат какво искат хората. Ако граждани искат улици или обществен транспорт, трябва да им се осигурят, ако искат WiFi – трябва да го получат. Решаването на проблемите в настоящето ще облекчи работата ни в бъдещето“, коментар Силвия Георгиева и подчерта, че това е причината НСОРБ да организира разговори за бъдещето на местното самоуправление.
В срещата участваха и представители на бизнеса, включително председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара Радосвет Радев, икономисти и др. В дискусията се чу и външният поглед за развитието на местното самоуправление в България в лицето на бизнеса, анализаторите, гражданите и медиите, които обобщиха какво очакват от общините.
От гледна точка на бизнеса председателят на УС на Българската стопанска камара Радосвет Радев направи един общ профил на деветте области в Северна България, които са местоживеене на 24,5% от населението на страната. По думите му развитието на регионите е една от ключовите политики на европейско ниво, тъй като все повече се осъзнава, че глобалното икономическо развитие, е немислимо без локалната специализация - и като природни дадености, и като структура на населението, и като традиции.
Радосвет Радев отбеляза, че с изключение на областите Варна, Русе и Велико Търново, местните данъци в останалите области в Северна България са под средните за страната. По думите му Западната индустриална зона във Велико Търново е сред най-бързо развиващите се в Северна и Централна България, тъй като е в близост до главен път София-Велико Търново-Варна. Той припомни, че там има над 30 фирми с над 5000 заети лица, а през 2018 г. е била облагородена с 2 млн. лв.
Председателят на УС на Българската стопанска камара посочи и, че най-много инвестиции на глава на населението привлича област Варна, следвана от областите Габрово и Добрич. В тези три области има и най-голям брой предприятия на глава населението. Интересът на чуждестранните инвеститори пък е най-силен към областите Варна, Габрово и Търговище.
От гледна точка на гражданите и медиите Радостина Ангелова, която е управител на агенция за маркетингови и социологически проучвания и анализи заяви, че когато местната власт работи добре, това се отчита от населението и усилията биват оправдани. Тя представи изследване сред гражданите на 17 общини за 12-те принципи за добро демократично управление. Според българите силните страни на местното самоуправление са компетентност и капацитет, откритост и прозрачност и ефикастност и ефективност. Слабите страни, които са посочили, са етично поведение, върховенство на закона, както и иновативност и отвореност.
От името на бизнеса говори Петър Ганев, старши изследоватл в Института по пазарна икономика. Той отбеляза, че ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Предложението е подоходният данък да се събира както досега от НАП като автоматично да се преотстъпват 1/5 от приходите на принципа "парите следват личната карта" - приходите отиват там, където е регистрирано лицето.
По думите му сметките на ИПИ показват, че този ресурс би се равнявал на 772 млн. лв. за 2019 г., което означава увеличение с 33% на собствените приходи на общините и с 75% конкретно на данъчните приходи в местния бюджет. Таблицата показва как тези 772 млн. лв. биха се разпределили по отделните общини. Сметките на ИПИ са на база брой работещи нива на заплата във всяка община, като липсват данни само за две общини. Подобна сметка най-вероятно е правена и в НАП, но към момента не е публично достъпна.
Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата като тези, които концентрират повече икономическа активност, тоест по-висока заетост и по-високи заплати, ще получат ресурс, който би ги направил в пъти по-независими от централната власт.
Форумът бе открит от изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева и от заместник-кмета на Велико Търново Снежана Данева-Иванова. В приветствените си думи те подчертаха, че най-важните въпроси пред местните власти са свързани с ясното дефиниране на ангажиментите пред общините от страна на държавата и финансовото им осигуряване.
Целта на дискусиите е да бъде подготвено общинско послание за бъдещето на местната власт в следващите 10 години, по което избраните кметове и общински съветници в новия мандат на местните власти да търсят съгласие с централната власт.
„Вярвам, че заедно ще намерим нужните насоки, решения и промени, касаещи бъдещето на общинските отговорности и правомощия, за фискалната децентрализация и разширяването на приходоизточниците. Всички искаме нашите общини да бъдат все по-желани места за живеене и бизнес, с развито дигитално управление, с услуги и дейности, отговарящи на най-високите очаквания на гражданите“, каза още заместник-кметът Снежана Данева-Иванова.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева посочи, че обществените очаквания в цяла Европа са свързани с развитието на т.нар. „умни градове“, чието дигитално управление ги превръща в генератори на икономически растеж и притегателни места за инвестиции. „От срещите, които сме провеждали до момента на национално и европейско ниво, можем да обобщим, че лидерите, независимо дали са местни, регионални или национални, трябва да слушат какво искат хората. Ако граждани искат улици или обществен транспорт, трябва да им се осигурят, ако искат WiFi – трябва да го получат. Решаването на проблемите в настоящето ще облекчи работата ни в бъдещето“, коментар Силвия Георгиева и подчерта, че това е причината НСОРБ да организира разговори за бъдещето на местното самоуправление.
В срещата участваха и представители на бизнеса, включително председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара Радосвет Радев, икономисти и др. В дискусията се чу и външният поглед за развитието на местното самоуправление в България в лицето на бизнеса, анализаторите, гражданите и медиите, които обобщиха какво очакват от общините.
От гледна точка на бизнеса председателят на УС на Българската стопанска камара Радосвет Радев направи един общ профил на деветте области в Северна България, които са местоживеене на 24,5% от населението на страната. По думите му развитието на регионите е една от ключовите политики на европейско ниво, тъй като все повече се осъзнава, че глобалното икономическо развитие, е немислимо без локалната специализация - и като природни дадености, и като структура на населението, и като традиции.
Радосвет Радев отбеляза, че с изключение на областите Варна, Русе и Велико Търново, местните данъци в останалите области в Северна България са под средните за страната. По думите му Западната индустриална зона във Велико Търново е сред най-бързо развиващите се в Северна и Централна България, тъй като е в близост до главен път София-Велико Търново-Варна. Той припомни, че там има над 30 фирми с над 5000 заети лица, а през 2018 г. е била облагородена с 2 млн. лв.
Председателят на УС на Българската стопанска камара посочи и, че най-много инвестиции на глава на населението привлича област Варна, следвана от областите Габрово и Добрич. В тези три области има и най-голям брой предприятия на глава населението. Интересът на чуждестранните инвеститори пък е най-силен към областите Варна, Габрово и Търговище.
От гледна точка на гражданите и медиите Радостина Ангелова, която е управител на агенция за маркетингови и социологически проучвания и анализи заяви, че когато местната власт работи добре, това се отчита от населението и усилията биват оправдани. Тя представи изследване сред гражданите на 17 общини за 12-те принципи за добро демократично управление. Според българите силните страни на местното самоуправление са компетентност и капацитет, откритост и прозрачност и ефикастност и ефективност. Слабите страни, които са посочили, са етично поведение, върховенство на закона, както и иновативност и отвореност.
От името на бизнеса говори Петър Ганев, старши изследоватл в Института по пазарна икономика. Той отбеляза, че ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Предложението е подоходният данък да се събира както досега от НАП като автоматично да се преотстъпват 1/5 от приходите на принципа "парите следват личната карта" - приходите отиват там, където е регистрирано лицето.
По думите му сметките на ИПИ показват, че този ресурс би се равнявал на 772 млн. лв. за 2019 г., което означава увеличение с 33% на собствените приходи на общините и с 75% конкретно на данъчните приходи в местния бюджет. Таблицата показва как тези 772 млн. лв. биха се разпределили по отделните общини. Сметките на ИПИ са на база брой работещи нива на заплата във всяка община, като липсват данни само за две общини. Подобна сметка най-вероятно е правена и в НАП, но към момента не е публично достъпна.
Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата като тези, които концентрират повече икономическа активност, тоест по-висока заетост и по-високи заплати, ще получат ресурс, който би ги направил в пъти по-независими от централната власт.
