Оригиналният списък с имената на жертвите от земетресението в Свищов от 4 март 1977 г става част от архива на РИМ - Велико Търново. С даряването на списъка, човекът, който лично го е водил на листи от ученическа тетрадка, полк. Тодор Георгиев се надява да намери покой и да спре да сънува кошмари. Служителят в Криминалния отдел на тогавашното Окръжно управление на МВР участвал във ваденето на телата на загиналите изпод руините и твърди: „Никога няма да забравя този кошмар. Още сънувам ужаса, особено когато наближи датата. 40 години по – късно очите ми се навлажняват, когато се върна назад”
109 са жертвите на разрушителното земетресение в Свищов на 4 март 1977 година, обяснява полк. Георгиев. Сред тях е имало 27 деца, 15 инженери, 11 служители на МВР, 6 учители и 4 директори на различни институции. „Всякакви други цифри за бройките са неверни”, убеден е мъжът.
Георгиев обясни, че трусът на 4 март 1977 година е разрушил напълно жилищния блок на „Градския народен съвет“ и общежитието на химическия комбинат „Свилоза“. Трусът в Свищов е бил вертикален и всичко е паднало на земята.
Веднага след труса Георгиев е изпратен в Свищов, за да помага при ваденето на телата на загиналите и разпознаването на труповете. „Някъде около 4.00-5.00 часа през нощта дойде и подкрепление от София. Имаше служители на Военното поделение в Свищов, строителни войски от Велико Търново и около 80 души от Районното управление на окръг Велико Търново, които също пристигнаха, за да помогнат. Трябваше да проверяваме всичко автомобили, които влизат и излизат от града, за да установим дали няма мародери, които могат да извършат престъпления”, връща се в спомените си Георгиев.
„Първите мигове, когато влязохме в Свищов – беше непрогледен мрак и ужас. Още докато пътувахме натам по пътя ни спираха хора, които казваха да не отиваме. В светлата част на деня отидохме при разрушените блокове, дойде строителна техника, багери и фадроми и започнахме да разчистваме. Нямам думи да ви опиша какво чувствах“, каза още полк. Георгиев.
Епицентърът на земетресението е бил в румънския град Вранча, а силата му е била 7,8 по Рихтер. „В Свищов земята продължи да се тресе дълго след това. Имаше вторични трусове в рамките на 3-4 по скалата на Рихтер. Вървиш по улицата и усещаш как земята се тресе. Активните оперативни дейности продължиха чак до 11 март. Тогава почина от раните си и последната – 109-та жертва на земетресението“, спомня си полк. Георгиев.
80 - годишният мъж няма да забрави и реакцията на Тодор Живков, когато е пристигнал в Свищов. Той попитал първо колко са загиналите деца и когато чул бройката „Две сълзи се отрониха от очите му”, спомня си Георгиев.
Сред най – ярките му спомени от онези дни е случаят на загинало семейство, което имало две дъщери. Едната дъщеря сутринта на същия ден пътувала за Велико Търново за участие в състезание по шах. И оживяла. Единствена от семейството. Родителите й и нейната сестра загинали при труса.
Друг случай е на дядо, който помолил Георгиев да му отреже част от дългата, руса плитка на внучката му, която загинала в труса. Цялото семейство също било сред жертвите.
Няма да забрави и няколкодневно бебе, което починало с отворени очи.
„Беше страшно. Паника, ужас, отчаяние. Когато се върнах вкъщи, бях отслабнал със 17 килограма, прежълтял и изтощен. Майка ми жив ме оплака”, спомня си още Георгиев. Веднага след това той поискал дрехите, с които е бил да се изгорят, за да не му напомнят за преживяното.
Съветът на Георгиев към младите днес е винаги да имат в чантите си шише с вода, а вкъщи - раница с неща от първа необходимост. Голяма част от децата са починали от обезводняване, затова винаги водата е необходима. Повечето от останалите жертви са починали от задушаване, обясни още Георгиев.
А надеждите му са – никога повече да не става свидетел на подобни катаклизми.
109 са жертвите на разрушителното земетресение в Свищов на 4 март 1977 година, обяснява полк. Георгиев. Сред тях е имало 27 деца, 15 инженери, 11 служители на МВР, 6 учители и 4 директори на различни институции. „Всякакви други цифри за бройките са неверни”, убеден е мъжът.
Георгиев обясни, че трусът на 4 март 1977 година е разрушил напълно жилищния блок на „Градския народен съвет“ и общежитието на химическия комбинат „Свилоза“. Трусът в Свищов е бил вертикален и всичко е паднало на земята.
Веднага след труса Георгиев е изпратен в Свищов, за да помага при ваденето на телата на загиналите и разпознаването на труповете. „Някъде около 4.00-5.00 часа през нощта дойде и подкрепление от София. Имаше служители на Военното поделение в Свищов, строителни войски от Велико Търново и около 80 души от Районното управление на окръг Велико Търново, които също пристигнаха, за да помогнат. Трябваше да проверяваме всичко автомобили, които влизат и излизат от града, за да установим дали няма мародери, които могат да извършат престъпления”, връща се в спомените си Георгиев.
„Първите мигове, когато влязохме в Свищов – беше непрогледен мрак и ужас. Още докато пътувахме натам по пътя ни спираха хора, които казваха да не отиваме. В светлата част на деня отидохме при разрушените блокове, дойде строителна техника, багери и фадроми и започнахме да разчистваме. Нямам думи да ви опиша какво чувствах“, каза още полк. Георгиев.
Епицентърът на земетресението е бил в румънския град Вранча, а силата му е била 7,8 по Рихтер. „В Свищов земята продължи да се тресе дълго след това. Имаше вторични трусове в рамките на 3-4 по скалата на Рихтер. Вървиш по улицата и усещаш как земята се тресе. Активните оперативни дейности продължиха чак до 11 март. Тогава почина от раните си и последната – 109-та жертва на земетресението“, спомня си полк. Георгиев.
80 - годишният мъж няма да забрави и реакцията на Тодор Живков, когато е пристигнал в Свищов. Той попитал първо колко са загиналите деца и когато чул бройката „Две сълзи се отрониха от очите му”, спомня си Георгиев.
Сред най – ярките му спомени от онези дни е случаят на загинало семейство, което имало две дъщери. Едната дъщеря сутринта на същия ден пътувала за Велико Търново за участие в състезание по шах. И оживяла. Единствена от семейството. Родителите й и нейната сестра загинали при труса.
Друг случай е на дядо, който помолил Георгиев да му отреже част от дългата, руса плитка на внучката му, която загинала в труса. Цялото семейство също било сред жертвите.
Няма да забрави и няколкодневно бебе, което починало с отворени очи.
„Беше страшно. Паника, ужас, отчаяние. Когато се върнах вкъщи, бях отслабнал със 17 килограма, прежълтял и изтощен. Майка ми жив ме оплака”, спомня си още Георгиев. Веднага след това той поискал дрехите, с които е бил да се изгорят, за да не му напомнят за преживяното.
Съветът на Георгиев към младите днес е винаги да имат в чантите си шише с вода, а вкъщи - раница с неща от първа необходимост. Голяма част от децата са починали от обезводняване, затова винаги водата е необходима. Повечето от останалите жертви са починали от задушаване, обясни още Георгиев.
А надеждите му са – никога повече да не става свидетел на подобни катаклизми.
