Варна в архивите на Политбюро – част 2

Варна в архивите на Политбюро – част 2
Варна в архивите на Политбюро – част 2 / снимки: www.archives.bg

Построяването на канал, свързващ Варна с Русе, е щяло да струва 1.68 млрд. лв. Частни вили край морския бряг се национализират, за да не наблюдават собствениците им подготовката на армията ни. За директор на Корабостроителницата във Варна след 9 септември е назначен шлосер заради преданата му партийна работа. Това разкриват част от разсекретените документи на Политбюро на ЦК на БКП, които бяха качени в интернет.

В началото на 70-те години на миналия век 500 специалисти от цялата страна, подбирани лично от секретаря на ЦК на БКП, започват работа по проект за канал, който да свързва Варна с Русе. Неговото секретно име е „Аспарухов вал 680”. След 9 месеца труд експертите са готови с 20 варианта, а заключението им е, че изграждането на съоръжението е възможно от техническа и финансова гледна точка. Според изчисленията прехвърлянето на големи количества товари от железопътен на воден транспорт ще намали себестойността на превозите близо 3 пъти. Експертен съвет разглежда всички разработени варианти и се спира на един от тях. Той предвижда каналът да е с дължина 175.5 км, които се преодоляват с 4 стъпала – корабоподемници, за 12.5 часа. Според разчетите по трасето годишно могат да преминават 45 млн. тона товари. Икономическият ефект на година се изчислява между 110 и 130 млн. лв., а необходимата първоначална инвестиция е 1.68 млрд. лв., което означава че ще се изплати за по-малко от 14 години – или два пъти по-бързо от нормативния срок от 30 години за подобни съоръжения. Експлоатационният срок на съоръжението ще е между 80 и 100 години. Проектът обаче е замразен, като през следващите години периодично се повдига въпросът за реализацията му. За последно това става през 2008 г., когато инвестицията се изчисляваше на 4.5 млрд. лв.

Варна в архивите на Политбюро  част 2

Документ на от 1950 г. разкрива как се решава квартирният проблем на военни, служещи във Варна. Окръжният комитет на БКП отправя искане към Политбюро за национализация на около 30 частни и ведомствени вили, намиращи се на север от града, които да бъдат дадени за разпореждане на командира на Военноморските сили. Изтъкнатите мотиви са, че по този начин ще се ограничи възможността случайни хора да наблюдават подготовката на армията ни, както и че боеготовността на Бреговия артелерийски полк ще се повиши, ако чиновете му бъдат настанени в посочените вили, намиращи се близо до поделенията им. Така при внезапна тревога офицерите ще могат бързо да се явят на бойните си места. Политбюро разрешава военните да бъдат настанени в 26 вили, като някои от предложените са отхвърлени. Отказът за една от тях, ползвана преди от съветското посолство, е заради това, че нея вече летуват съветски деца и било „неполитично” да се иска освобождаването й.

Варна в архивите на Политбюро  част 2


Един от подписите под този документ е на първия секретар на Окръжния комитет във Варна Стоян Павлов. След 9-ти септември той става първият назначен директор на „Държавни корабостроителници”. От месец февруари 1946 г. е запазен протокол от заседание на Политбюро, на което се разглеждат препоръки за назначения в предприятието. Въпреки че има само прогимназиално образование и дотогава е работил единствено като шлосер, 36-годишният тогава Павлов е предложен за директор. В направената му характеристика няма и дума за професионални качества, но е отбелязано, че е дългогодишен и предан партиен и синдикален член, ползва се с голям авторитет сред варненското работничество, познат е на гражданството и назначението му ще бъде прието възторжено. До 1989 г. на името на Стоян Павлов са преименувани завод, училище и кораб.

Варна в архивите на Политбюро  част 2

В първите години след 9-ти септември партийната преданост не винаги е водеща при избора на кадри, тъй като за заместник на Павлов се назначава професионалист. Това е избягалият в България след Великата октомврийска революция белогвардеец Владимир Рожденственски. Той е дипломиран инженер, работил е дълги родини в корабостроителницата и е проектирал няколко кораба. Недостатъците му са, че не одобрява социалистическия режим в Съветския съюз, по време на Втората световна война се показвал като неутрален, а след 9-ти септември не вземал активно участие в политическия живот. Въпреки това за него се отбелязва, че „по-подходящ няма”.

Варна в архивите на Политбюро  част 2