Концерт-спектакълът “Аз, театърът” на режисьора Стоян Радев ще се играе за втори път пред варненската публика тази вечер от 19.00 часа на Основна сцена. Премиерата на постановката на 31-ви март бе кулминацията на проявите по повод 90-годишния юбилей на Варненския драматичен театър.
В мегапродукцията с около 200 участници се изявяват всички актьори от ДТ „Стоян Бъчваров”, балетът на Държавна опера Варна, солисти от Държавна опера Варна, солисти на Детско-юношеската опера при Общински детски комплекс Варна, народният хор на НУИ „Добри Христов”, балетът на НУИ „Добри Христов”, цигулковият ансамбъл „Виолино” при НУИ „Добри Христов”, „The Center” – хореографската школа на Георги GOOSH-Енчев, хореографите Константин Илиев, Татяна Соколова, възпитаниците на трите театрални студия на Валентин Митев, Христо Христов и Стоян Радев Ге. К.
В „Аз, Театърът” звучи музика от знакови театрални спектакли на 1990-те години, сред които „Страшният съд”, „Хранениците на Йорда” „Пътят към Мека” и „Часът, в който не знаехме нищо един за друг”.
Авторите на сценария Стоян Радев Ге. К. и Елица Матеева пресъздават историята на света и България, пречупена през историята на театъра. В ролята на водещи са Гергана Плетньова и Владислав Виолинов. Финалът на спектакъла гласи: „Аз и Театърът сме едно! Аз живея и умирам в Театъра. Всяка вечер. Аз се раждам в Театъра и Театърът ме преражда. Неговите рани откривам върху тялото си. Аз притихвам в Театъра. Аз крещя волята си за живот в Театъра. Ако аз остана бездомен, Театърът ще ме приюти. Аз усмирявам гласовете и лицата си в Театъра. Извън Театъра, Аз съм минувач - поредният. Аз съм Театърът, защото Театърът е вътре в мен – завинаги. Дори когато Театърът лаконично се е простил с мен, благодарил ми е за потта и смъртта на сцената, благодарил ми е за хилядите сънища и въздишки, за язвата, за болката в слънчевия сплит, за старата мускулна травма, за посивелите коси, за треската преди началото на всяко представление... Аз и Театърът сме едно, защото Аз живея и умирам в Театъра... Всяка вечер...”
