Експериментът „ФКЦ” продължава и след края на експеримента „НДК”
Експериментът „ФКЦ” продължава и след края на експеримента „НДК” / Дарик Варна, архив

Неясен статут, финансова непрозрачност и несменяеми дългогодишни директори – това в продължение на целия прход бяха приликите между НДК и Фестивалния и конгресен център във Варна. От миналата седмица обаче НДК, макар и с 20-годишно закъснение, влезе в пазарната икономика, докато ФКЦ поне още малко ще остане със стария си статут и всички произлизащи от това последствия.

"Ние, заедно с НДК, сме като експеримент - да се види дали можем да функционираме без пари от държавата". Думите са на директора на Фестивалния и конгресен център Илко Раев от пресконфенция в края на 2010 г. Тогава той едва ли очаква, че същата държава няколко месеца по-късно ще сложи край на една част от експеримента – НДК ще бъде преобразувано в държавна компания, а дългогодишното му ръководство, начело с Христо Друмев, ще бъде сменено.

Другaта част от експериментa - Фестивалният и конгресен център във Варна, засега обаче продължава. Вероятно не още много дълго, тъй като намеренията на правителството са неговият статут също да бъде променен. Именно статутът е въпросният експеримент, за който говори първият и единствен директор на Фестивалния комплекс от откриването му през 1986 г. досега. Този статут се нарича"творческо-стопанско обединение", а подобна юридическа форма не съществува в Търговския закон.

"Това е много неясен юридически субект, който не е давал отчети и не е плащал корпоративен данък. Заради неясния юридически статут не е ясно и на кого това обединение е подвластно, нито на кого се отчита". С тези думи финансовият министър Симеон Дянков мотивира правителственото решение за преобразуването на НДК. Нищо чудно да се мотивира по същия начин и при прекратяване на експеримента Фестивален и конгресен център. Понеже ситуацията при него е идентична с досегашната на НДК - годишни баланси и отчети не се обявяват публично, а заради сложния статут Сметната палата не извършва одити. 

След 1991 г. Фестивалният и конгресен център е лишен от държавна субсидия и започва да се самоиздържа. Как точно го прави знае само директорът Илко Раев, който обаче отказа да обясни механизмите пред Дарик. Въпреки че държавата спира субсидиите в началото на демократичните промени, има години в които тя отделя значителни средства за културния център. Например по време на управлението на Тройната коалиция са отпуснати няколко милиона лева за нови седалки, озвучителна техника и осветление. Комплексът почти всяка година получава и финансова помощ от Община Варна за закупуване на гориво за отопление. Морална помощ от общинските съветници получава и през 2006 г., когато ФКЦ иска да му бъдат опростени задължения от около 800 000 лева, натрупани в период от няколко години. Заради дълговете Националната агенция по приходите дори налага запор на сметките на комплекса.

Някъде по това време се появява и идеята Община Варна да поеме управлението на Фестивалния конгресен център. Нейни поддръжници са кметът Кирил Йорданов и тогавашният председател на Общинския съвет Борислав Гуцанов. Стига се и до остри реплики между Йорданов и Раев, който обвинява градоначалника в "морална недостатъчност". Поводът e решение на кмета да актува като частна общинска собственост паркинга на Фестивалния комплекс заради липсата на паркоместа в града. Спорът обаче скоро e забравен, подземният паркинг до Фестивалния комплекс остава за неговите си нужди, а общината продължава да помага на държавния комплекс с пари за гориво всяка година. Против тази практика през последния мандат на местния парламент остро реагира всеки път общинска съветничка от „Атака” Евгения Александрова. Тя твърди, че въпреки финансовата помощ, Община Варна плаща наеми, когато провежда свои мероприятия във комплекса. А сумите не са регламентирани и се договарят устно с директора. Александрова заявява, че е чувала за наеми от 2500 евро за ползване на зала. Наемни цени за помещенията в културния център не са посочени в в сайта му. 

Публичните отчети, които прави ръководството на Фестивалния комплекс, са за културната дейност в него - колко и какви прояви е имало, но не и колко и какви са били приходите и разходите. Единствената финансова конкретика е на загубите, които ФКЦ понася от няколко години заради киносалоните в моловете. Тях Илко Раев ги изчислява на 400 000 лева годишно. Дали и тази сума е коректна, или не – няма чак толкова голямо значение. По-важното е, че ФКЦ отдавна изглежда не просто изгубил търговската война за посетители с моловете, но и сякаш примирен с тази загуба.

След повече от 20 години отлагане експериментът „НДК” приключи и дворецът влиза в пазарната икономика. Другият варненски експеримент все още не е завършил, но пазарната икономика едва ли и на него ще му се размине.

Последвайте ни

Варна