България сред топ дестинациите за бърдуочинг
България сред топ дестинациите за бърдуочинг / снимки: БДЗП, sxc.hu, Дарикнюз, Община Симили
Бърдуочинг
40951
Бърдуочинг
  • Бърдуочинг

Как ви звучи вместо да изкарате ваканцията си традиционно на море или в планината, да се отдадете на наблюдение на птици (т. нар. бърдуочинг туризъм)? Безинтересно и скучно? Не и ако знаете къде да отидете и какво да гледате.

Страстни пътешественици и любители на природата твърдят, че наблюдението на пернати е по-хубаво от една екскурзия по следите на екзотични животни в Африка. Те казват, че при повече късмет в африканската савана за няколко часа могат да се срещнат около 20-30 вида бозайници. За същото време и на същото място обаче могат да се видят най-малко 100-ина, а в определени месеци дори 200 птици.

Освен това всеки може да се различи голяма част от бозайниците – зебри, лъвове, слонове, антилопи. При птиците, особено когато са над 100 вида и мъжките и женските и младите и старите се различават по оперението си, за обикновения турист разпознаването  става почти мисия невъзможна. Затова и успешното определяне на пернатите се смята за голямо предизвикателство и още по-голямо удоволствие.

Някои дори сравняват наблюдението на птиците с колекционерството и с иманярството. Защото веднъж запалиш ли се по него, оставаш му верен за цял живот.

У нас все още малко хора са загубили ума си по пернатите за разлика от чужденците, при които бърдуочингът е много популярен. Всяка година британци, холандци, датчани, швейцарци и много други европейци, че и азиатци пропътуват хиляди километри, за да гледат птици. А в България хвъркати дал Господ. Страната ни е сред малкото в света, в които има изобилие от какви ли не видове – от най-крехките птички до силните грабливи птици. Затова е и предпочитано място за бърдуочърите.  Тук те могат да зърнат около 400 вида, което е около половината птици, населяващи цяла Европа. От европейските страни единствено Испания е пред нас по биоразнообразие.

Белочела сврачка, сибирско ливадарче, късопръст ястреб, качулата кукувица, черен щъркел са само част от най-забележителните представители на птичия свят в България. Срещат се и световно застрашени видове като червеногуша гъска, ловен сокол, къдроглав пеликан.                                                 

Въпреки даденостите си обаче България използва не повече от 5% от потенциала, който има, твърди Петър Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците. „А това е един изключителен ресурс, защото нито държавата, нито частните фирми в туризма или други инвестират в това, т.е. ползват нещо наготово”, изтъкна Янков.                                                          

Най-добри възможности за бърдуочинг предлагат Черноморското крайбрежие и Източните Родопи. Край морето райските места за птиците са бургаските влажни зони и районът около Шабленското и Дуранкулашкото езеро. Тук минава един от най-оживените прелетни пътища на птици в света - Виа Понтика, а гледките на хиляди мигриращи щъркели, пеликани, хищни птици са повече от грандиозни.

Интересното при този вид туризъм е, че за него няма сезон, няма ден, нито и нощ, няма и възраст. А и туровете за наблюдение на птиците са най-различни, според предпочитанията на туристите. „Има тридневни за някаква специална птица, която човекът иска да види. Отива се само там. Но има и такива, които са 14 дни. Обикновено едната седмица се наблюдава по  Черноморското крайбрежие, втората седмица – в района на Източните и отчасти на Западните Родопи. Има и петдневни, и седемдневни екскурзии според предпочитанията”, каза природозащитникът.

Според Янков различните хора искат да видят различни птици. Има запалени птичари, които могат да дойдат от другия край на света, за да видят един или два вида, които се срещат само тук. Други орнитолози любители идват и се радват на колкото може повече крилати, особено на по-пъстрите като авлига, папуняк, синявица.

„Хората от различните народности наблюдават по различен начин птиците. Например най-усърдни са холандците, датчаните и британците, които всеотдайно наблюдават птици. На другия полюс са италианските бърдуочъри. Едната от групите, която имахме, май по-често прекарваше време не толкова в гледане на птици, колкото в бране на череши край пътищата. Това беше изненадващо за нас, защото предполагам в Италия не могат да си позволят това нещо”, коментира Петър Янков. 

Наблюденията на птиците не са евтино удоволствие. Например за една 10-дневна орнитологична екскурзия у нас един британец плаща между 1000 и 1400 паунда. Тези пари обаче са по джоба на много британски пенсионери. Затова и бърдуочингът не се смята за хоби на богатите. „Това за тях е съвсем обикновена екскурзия. Повечето от туристите са пенсионери и през повечето от времето те правят тур след тур. След България примерно те отиват в Коста Рика, от там се вдигат и отиват в Индия пак да гледат птици. Така им минава времето, в което са в пенсия”, допълни специалистът.

Удоволствието в случая оправдава средствата. Защото да слушаш птичи хор в естествена среда или да станеш свидетел на многохилядно ято прелитащи птици е нещо несравнимо. Заради тях чужденците се влюбват в България и се връщат тук отново и отново.

Последвайте ни

Варна