28 пана с фотоси, проследяващи изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка, емоциите в различните му етапи по градежа и в последствие създаването на НПМ „Шипка -Бузлуджа" са подредени в експозиционната зала на Градската Художествена галерия в Казанлък, в едноименна изложба, посветена на 60 годишнина от създаването на НМП „Шипка - Бузлуджа".
Пред присъстващите врид. директорът на НПМ „Шипка - Бузлуджа" д-р по история Чавдар Ангелов мотивира експозицията така: „Идеята е да отдадем заслуженото на тези, заради които сме свободна държава. Чакат ни доста тежки дни и съм сигурен, че Шипка пак ще ни даде повод за гордост."
Ангелов обяви, че вече е одобрен проекта за реставрация и консервация на лъва на Паметника на свободата, като за целта са осигурени от национална кампания близо 70 хиляди лева. Предстои подготвителната дейност за самите реставрационин работи по лъва.
Въпросът за построяването на паметник на загиналите за българското освобождение на Шипка, е поставен още през 1878 година от Главнокомандващия действащата Дунавска армия генерал Тотлебен. Комисия под председателството на генерал- адютанта граф Шувалов,предлага на руския император Александър Втори и военния министър Милотин, да се издигнат паметни знаци по местата на сраженията. Двамата разрешават построяването им под попечителството и разпореждането на самите войскови части.
През есента на 1878 година започва изграждането на първите руски паметници, посветени на героите- защитници на Шипченския проход. Средствата за това се осигуряват от частите, сражавали се на Шипка и от волните пожертвования на военнослужещите от полковете.
Самото строителство на паметници се възлага на инженерни войскови части. Самият император утвърждава местата, където да се издигнат 11 паметника, субсидирани от него.
Не минава много време и кръстовете по бойните полета на Шипка се заменят от мраморни паметници и надгробни плочи.
Паметникът на свободата на връх Шипка е открит на 26 авуст 1934 година. Негови автори са архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът се строи в продължение на 8 години.
Любопитна подробност е фактът, че през 50-те години на миналия век, по време на т.н култов период в българската история, на върха на паметника е поставена и червена светеща петолъчка. През 70-те години тя изчезва и до момента съдбата й остава неясна.
Стълбището от близо 900 стъпала, водещо към паметника, се изгражда през 1956 година, а тържественото стълбище, с 5 междинни площадки и 3 барелефни композиции на защитните на Шипка, е построено близо 20 години по- късно, през 1977 година.
Въпросът за Вечния огън на Шипка е поставен още през 1942 година, когато за пръв път възниква идеята край Паметника на свободата да има „вечно горящо кандило".
Проектът обаче тогава не се осъщестява, въпреки предоставените оферти. Едва през 1967 година, с Решение на Политбюро на ЦК на БКП, въпросът за Вечен огън е поставен сериозно пред българската държава, когато Комитетът за култура се задължава да изгради Вечен огън на връх Столетов.
Проекът за това е на арх. Иван Николов, Емануил Шуманов и Пейо Бербенлиев. За изграждането на огъня заслуга имат и Димитър Николов и Димитър Горчилов, а самото скулпторно изпълнение е на Димитър Димов. Вечният огън на връх Шипка се открива тържествено на 5 септември 1969 година.
По същото време, в периода 1967-69 година се възстановява и командният пункт на генерал Столетов, ползван от него по време на августовските боеве, както и една землянка, намираща се на Главната позиция на Северния склон на Кръглата батарея. В тях се създават и експозиции, пресъздаващи обстановката по време на боевете. Тези експозиции съществуват до края на 80-те години на миналия век.
Фотодокументалната изложба, посветена на 60 година от създаването на НПМ „Шипка - Бузлуджа" отделя дължимото и на най- новите времена, когато през 2012 година, по време на честванията на 135 годишнина от Шипченската епопея, на историческия връх се издига и 22 метров пилон с националния флаг на Република България.
Изложбата е без вход за посещение.
