Силвия Дойчинова празнува последния си студентски празник с колегите, защото й предстои дипломиране. Младата дама е на 23 години, родена е в Стара Загора. Силвия е студентка - IV курс, специалност „Специална педагогика", Педагогически факултет, Тракийски университет, град Стара Загора.
Историята на Силвия прилича на хиляди други. Различното е, че момичето е незрящо и напук на това и въпреки това, не се отказва от мечтите си и ги преследва. След завършване на средно образование в СОУ за деца с нарушено зрение „Луи Брайл", Силвия се записва в Тракийския университет. Учи упорито, въпреки че няма учебници на Брайл. Благодарна е за помощта, която получава от своето семейство, приятели и колеги. Силно се надява един ден да започне работа, за да помага на деца със специални потребности, да бъде полезна с натрупаните знания и житейски опит. Защото „истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите".
Силвия Дойчинова: „Няма невъзможни неща!":
-Силве, готово ли е едно 7-годишно дете да поеме нелекия път на самостоятелността в столицата, за да може да завърши средното си образование?
Нe, и надали някога ще е възможно да си готов за това предизвикателство на живота. Самата аз започнах училище на 8. С родителите ми решихме, че една година повече вкъщи няма да ми се отрази зле. Единственото, което се изисква там е силен дух и желание. Психическият тормоз и сълзите бяха неделима част от ежедневието ми до момента, в който може би порастваш и разбираш, че друга алтернатива няма.
-Разполага ли с всичко нужно за протичането на нормален учебен процес училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл" ?
Да. Между учебната сграда и общежитията има изградена топла връзка. Всяка седмица бях придружавана до автогарата, защото нито преспите със сняг, нито високите температури ме спираха от възможността да прекарам уикенда със семейството си.
-Какво се случи след отличното завършване и получаването на така желаната от теб диплома за средно образование?
Нямах търпение да се прибера в Стара Загора, защото знаех, че след трите месеца лятна почивка ми предстои поредната сбъдната мечта - да продължа образованието си в специалността, която искам.
-Труден ли е преходът от една специализирана институция за незрящи в университета, където всички вече сте равни? Как те приеха преподаватели, колеги?
Трудности при мен нямаше, защото желанието е водещата сила. Смело мога да заявя, че съм една щастливка. Денят ми започва рано сутрин с много положителни емоции още от събирането с колегите ми. Самите те ще се сблъскат рано или късно с хора с моя проблем в практиката си, но нито те, нито преподавателите са ме поставяли в ситуации, в които да разбера, че съм по-различна от останалите, а и аз самата не се чувствам такава.
-Равен ли е достъпа за получаване на нови знания в университета?
За огромно съжаление няма учебници на Брайл. Това е твърде скъпо за България. Вземам лекциите от колеги, преснимам материали на преподаватели, записвам с диктофон, водя си записки на Брайл. Понякога ми се налага помощ с диктуване, но технологиите са толкова усъвършенствани, че има създадени скенери и програми, които улесняват работата ми.
-Налага ли се да имаш постоянен придружител или се оправяш сама?
При добре позната обстановка няма проблем да съм сама, но всичко зависи от ситуацията. Често с мен са или родителите ми, или приятелите ми. Те дават всичко от себе си за да виждат усмивката на лицето ми. Ето защо всеки е индивидуално важен за мен.
-Броени месеци те делят от абсолвентския ти бал. Мислиш ли, че ще успееш да намериш реализация в сферата, в която си се насочила?
Изключително много се надявам да успея да си намеря работа. Все пак това е детската ми мечта. Искам да работя по специалността, дори ако е възможно това да бъде с деца със специални образователни потребности. Самата аз съм такава и знам, че те имат нужда от помощ. Знаем, че има много ресурсни центрове и кабинети, но си мисля, че една по-различна форма на обучение извън това може да им бъде полезна, дори тя да бъде комплексна с родителите.
-Спомена, че от година и половина танцуваш народни танци. Как протичат репетициите ти? Как те приемат останалите.
Танцувам три пъти седмично - веднъж индивидуално и два пъти с групата за хорца. От много малка имах желание, но поради зрителния проблем не всеки искаше да се занимава с мен. Чрез познати случайно разбрахме за клуб за български народни танци „Загорци". Майка ми отиде, попита страхотните ни ръководители, а те се съгласиха да се заемат с поредното предизвикателство. Така започна всичко. Не съм предполагала, че ще сбъдна и тази моя мечта. Контактна съм и общувам с всеки. Попаднах на точното място, при усмихнати и ведри хора.
-Освен лекциите и танците намираш време за изработка на най-различни неща-бижута, картички...Как се запали и по това?
Самата аз обичам ръчната изработка. Съвсем случайно започнах да правя гривни от ластици, които бяха на мода преди около година. Продължих с нанизване на гривни, колиета, сглобяване на обеци, пръстени. Изцяло самостоятелно, без курсове и обяснения. Единствената помощ, която получавам е в разделянето на материалите ми на цветове. Изпращам част от направените неща за благотворителни инициативи. Старая се да бъда полезна. Винаги казвам, че когато имаш възможност е добре да помогнеш, защото ако един ден ти имаш нужда от помощ можеш да разчиташ на някого.
-Днес е 8 декември сме. Къде ще се забавлявате тази година?
Винаги сме били в Стара Загора, повечето сме от града и избягваме пътуването.
-Предстоят най-хубавите празници - Коледа и Нова година. Какво ще пожелаеш на читателите на DarikNews.bg?
Пожелавам на всички едни незабравими празници, прекарани с най-любимите хора. Весела Коледа и една щастлива, и още по-успешна нова 2016 година!
Автор: Благовест Илиев
