Според традиционните народни вярвания на българите в миналото трите поредни християнски празника - на мъчениците Кирик и Юлита; на Антиноген, Юлия девица и на св. Марина са най-горещите дни в годината, пише Рачко Попов в книгата си "Български народен календар". Понастоящем трите църковни празника по нов стил са съответно на 15, 16, 17 юли.
В Северна България те са познати още като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони на страната – Люта, Чурута и Опална Марина. На отделни места ги наричат и Горесци (Врачанско), Германовци, Блъсъци.
По време на трите Горещника се правят предсказания за характера на времето зимните месеци – декември, януари и февруари.
В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища.
В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия.
Магически практики на момите на Видовден
През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”.
От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато запридат хурките си изричат магически заклинания. Една мома пита: „Какво предеш?”
Обичаят Ладуване
Отговорът е: „Запридам ергените от горната махала до долната”. Вечерта девойките слагат мокър конец в комина, "за да съхнат момците по тях, както съхне конецът".
Друг път забождат хурките си в мравуняк „за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари
