Завършиха археологическите разкопки на селищна могила до с. Бъзовец, общ. Две могили, които се проведоха през месец юли. Научен ръководител бе археологът Димитър Чернаков от регионален исторически музей – Русе, а научен консултант -доц. д-р Явор Бояджиев от Национален археологически институт с музей – БАН. В разкопките участваха и инж. Дончо Караколев – художник, работници от община Две могили, осигурени от с. Бъзовец в лицето на кмета Георги Малев и трима доброволци, включили се в разкопките за различни периоди от време: Вълю Анчев, Константин Георгиев и Петьо Пенев (студент по археология към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Проучванията се реализираха с финансовата подкрепа на Община Две могили, със съдействието на фирма „Голд 2“ ЕТ в лицето на Златка Йорданова и с материална подкрепа от страна на Спас Генов, арендатор на терена, в който се намира археологическия обект.
Селищната могила се намира на 2,5 км югоизточно от с. Бъзовец в местността Адата непосредствено до р. Баниски Лом. Тя представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от времето на ранната каменно-медна епоха (4800 – 4550 г. пр. Хр.).
Обектът попада в обработваеми земеделски терени и повърхността му се обработва ежегодно, включително и нееднократно риголване. Следствие от това най-горните пластове от обекта са компрометирани и неговите параметри намаляват с времето. По предварителна информация от музейните фондове и от местни жители, размерите на селищната могила в близкото минало са били значително по-големи.
Обектът е посещаван нееднократно от археолози на Регионален исторически музей – Русе и по неговата повърхност са констатирани деструкции от разнесени структури (жилища, пещи и др.), фрагменти от керамика, кремъци, камъни. Материалите, които са събрани до момента, могат да бъдат отнесени към раннохалколитната култура Боян – Видра. По информация на колеги археолози, работили в Русенския музей, през 90-те години на близкото минало върху повърхността на могилата са били откривани предимно къснохалколитни материали, каквито сега липсват. Обяснението на това вероятно са отнесените горни културни слоеве.
Основната цел на проучванията беше да се установи дали запазените видими надземни части от могилата са компрометирани от оранта. Оказа се, че засегнатите културни останки (орница) върху обекта продължават в дълбочина до 0,35 м. От там надолу пластовете са запазени. Общата проучена площ през сезона е 115 м2. Открити са останки от две сгради и част от разрушена укрепителна система в периферията на могилата. Първата сграда е имала колово-плетена конструкция, обмазана от двете страни с глина. Има трапецовидна форма при основата с размери 7,5/5,5 м, ориентирана е спрямо по-късите страни в посока северозапад – югоизток.
Входът е бил откъм югоизточната дълга страна. Къщата е била разрушена от краткотраен пожар. До тази постройка от северната страна е имало долепена втора такава, чиито размери на този етап не могат да бъдат установени, тъй като нейните очертания излизат извън границите на проучваната площ. Сградата е имала същата конструкция като първата, но е била двуетажна. Тя е била разположена върху полегат склон от повърхността на могилата, затова от югоизточната страна е била „нивелирана“ посредством полагането под основите й на дървени трупи. Върху пода на втория етаж бяха открити няколко натрошени съда и находки от керамика. Сградата е била унищожена от силен пожар, доказателство за което са откритите множество мазилки и обмазки оранжево-червени на цвят с отпечатъци от колово-плетената конструкция, овъглена дървесина и петна от пепел.
След рухването на постройката и изгарянето на дървените трупи под нея тя е „хлътнала“ в терена. Постройката е била компрометирана от две по-късни вкопавания – траншея и яма. Проучването на двете сгради не е завършено и предстои. По всяка вероятност те принадлежат към пласта от последното от горе надолу запазено селище. Предназначението им до момента не е изяснено. В югоизточната периферия на селището е открита ивица от разрушена фортификация с дължина 14 м и ширина 3 м. Изградена е от необработени каменни блокове с различна големина и форма. Тя е била откъм незащитената от реката част на селището. Стената е по-ранна от двете сгради и вероятно хронологически се отнася към началния период от развитието на селището. В близост до нея са открити бойни принадлежности – каменни топки, костени и каменни брадви, върхове за стрели.
Ситуациите са свидетелство за протекли тук бурни събития в началото на Петото хилядолетие пр. Хр. Придошлото население на юг от Стара планина в района на днешна Североизточна България през ранната каменно-медна епоха е било принудено да изгражда първите за епохата укрепителни съоръжения с цел защита от вражески нападения от страна на местното заварено население. Причини за миграциите и воюването за новите територии вероятно са били заварените по-добри природно-климатични, хидрографски и почвени условия, които за били основна предпоставка за упражняването на най-важния поминък, свързан с прехраната на населението – земеделието.
В могилата са открити още находки от керамика, кост, камък, мидени черупки – антропоморфни и зооморфни фигури, сечива за ежедневни нужди, накити и предмети с култово предназначение.
