С настъпването на „женския” месец март в галерия „Аспект“ своите картини редят три художнички – Здравка Василева, Тата Тарасова и Шукран Истанбулу – представителки не само на различни поколения и стилове, но и на различни националности и държави.
В трите зали на галерията картините на всяка от авторките са аранжирани отделно, но и се преливат в цялостно отвореното пространство на галерията, оформяйки една обща експозиция под надслов „Женски светове”. Всяка от художничките е ярка представителка както на националните особености на живописта в своята страна, така и на своето поколение. Най-позната, е Здравка Василева. Тя е пловдивчанка не само по произход, но и по сърце и душа. Въпреки че от години работи и живее в София, в картините ѝ винаги присъства родният ѝ град, платната й са наситени с неговата неповторима атмосфера. Тя е художник с афинитет към интериора. Стари скринове и лампи, усещане за някакво невидимо присъствие и спокойствие. Предметите носят своя памет за нещата преди нас. Формите са условни и дават воля на желанието за експеримент с фактурата и цвета в картината. Пейзажът пък присъства като мотив през отворен прозорец, стара романтична фасада или силуета на типична пловдивска махала.
Искра Койчева, Дарик Пловдив
Различно отношение към пейзажа ни демонстрира Тата Тарасова. Рускиня по националност, литовка по гражданство и бургазлийка по местоживеене, тя е космополитна личност и разностранен талант. Картините ѝ са резултат от многобройни пътешествия, отразяват един неспокоен дух, чиито тежнения се изливат не само върху платното, но и в стихове и музика. Тата се представя в изложбата с дузина живописни работи върху платно и картон. Като тематика те представят пейзажи от България, Литва и Тунис, а като стилистика носят в себе си най-добрите традиции на класическия руски пейзаж. Получила художествено образование в училище по приложни изкуства, Тата смята за определящо в нейното развитие като творец влиянието но своя баща, Юрий Тарасов, заслужил художник на Съветския съюз и Руската федерация. „В пейзажите си аз не се опитвам да изобразя всеки детайл на растенията и дърветата, а да предам атмосферата – аромата на цветята, звуците на гората, спокойствието на есента или усещането сякаш наистина си на брега на морето” – споделя Тата.
Третата участничка в изложбата „Женски светове” е туркинята Шукран Истанбулу. И докато при първите две говорим за различна трактовка на пейзажа и за повече или по-малко реализъм, при Шукран Истанбулу всичко е цвят и емоция. Тя започва сравнително късно да се занимава с изобразително изкуство; като Тата е космополит, живяла е във Вашингтон и Хамбург и именно там е получила и първите си уроци в живопис. Нейните платна са абстрактни, експресивни и носят едно източно по своята същност светоусещане. Ярки чисти багри – синьо, червено, жълто, претворени върху платното като части от ориенталски стенописи, като разноцветната турска керамика. В някои от композициите повтарящите се детайли оформят фигури на пеперуда, слон или сграда, но това, което грабва от пръв поглед, е изригването на емоцията и експресията на пресъздаването.
Три художнички със своите различия и сходства, три погледа към обърканото ни съвремие, три женски свята, които провокират да се замислим колко всъщност сме еднакви в своите надежди и тревоги, в стремежа си към един по-хубав и красив живот. Ако разглеждайки картините на тези три жени, проумеем, че няма значение откъде идва човек, а какво представлява и какви са стремежите му, значи, изложбата е постигнала целта си, казва галеристката Олга Петрова.
