Как се плете изящната калоферска дантела, ще покажат на живо днес майсторки в града на Ботев. Жени от Калофер и от групата за женски занаяти „Седянката“ от София ще демонстрират изкуството си в двора на Даскал-Ботьовото школо, където в началото на 20 век се е помещавало единственото в България Дантелено училище.
От 16 години на Успение Богородично – 15 август в Калофер отбелязват Празника на дантелата. Целта е да съживят позабравеното изкуство да се плетат изящни дантели, които са достоен конкурент на най-известните в света брюкселски дантели, и същевременно да привличат туристи в красивото балканско градче.
Празникът тази година започва в 10 часа пред входа на читалището с кратко слово и музикална програма, в която участват младежите от нашия прочут гайдарски състав и танцовия ансамбъл, съобщи за Дарик кметът на Калофер Румен Стоянов. (Чуйте думите му в прикачения файл)
След това се открива тематичната изложба на калоферски дантели в малката зала на читалището. През целия ден майсторки ще плетат на живо и ще продават дантели на площада.
Изкуството на калоферската дантела е възникнало преди повече от 100 години, разказват служителите в националния музей „Христо Ботев“ в Калофер, където се съхранява богата колекция от най-красивите плетеници. Дантелите, плетени със совалки на цилиндър, се изработват предимно в Западна Европа и носят името на града, в който са съсредоточени майсторите им.
На базата на брюкселската дантела се развива и калоферската. Техниката на плетене е еднаква, но българката е вплела типично български мотиви като рози, еделвайси, лалета, слънчогледи. Така брюкселската дантела става калоферска.
През 1910 г. в Калофер е открито единственото в България Дантелено училище. То е с 2-годишен курс на обучение и се издържа от калоферското общинско управление, калоферската дружба в София и женското дружество „Просвещение“ в града. В него са се обучавали над 1800 жени и момичета.
До Втората световна война дантеленото производство е носило значителни приходи на плетачките и на Калофер, но през 1935 г. е закрито. Майсторлъкът се пренася изцяло в домашни условия, а уменията се предават от майка на дъщеря и от баба на внучка.
